Маргарита - раздел ЗЕМЯ ЗЕМЯ:
Едно обикновено цвете
Скъпоценните камъни
начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово |
брой 1, 2001 
 Бабиното мушкато... или модерната пеларгония
   Със сигурност всички познаваме червеното мушкато на прозореца - любимото цвете на нашите баби. Този общопризнат атрибут на еснафския уют и досега украсява прозорци и балкони —  не само у нас, но и в Европа. Само че там го наричат правилно - пеларгония, а и цветовете и разнообразието на съвременните й сортове събужда у нас искрено възхищение. Освен това, в Европа много по-често го отглеждат в градините
Малко история

   И бабиното мушкато, и сакъзчето, и индришето са от едно семейство. Произходът на повечето сортове пеларгонии е от саваната на Южна Африка. Затова цветето обича слънцето и леко понася недостатъчната влага в почвата. Наименованието пеларгония идва от гръцкия език и се превежда като "щъркел". Може би, защото плодът му прилича твърде много на клюна на птицата. А нашите баби го наричат мушкато, може би заради това, че където и да го мушнеш, то се прихваща без всякакви проблеми.
   В своя съвременен вид цветето се е появило в Холандия още през XVІ век. Но ако тогава то е било все още африканска екзотика, то през XVІІІ и XІX векове пеларгонията става едно от най-популярните цветя в Европа с хиляди сортове. Особена популярност придобива в Англия, ставайки символ на викторианския стил на "добрата стара Англия".

Новият живот на едно обикновено цвете

   С какво е свързано новата популярност на това цвете в последните години? Работата е там, че до скоро пеларгонията се размножаваше само вегетативно, т.е. с резници. Този процес е трудоемък, когато става дума за получаване на много растения. Едва през 80-90-те години на вече миналия век с появяването на новите хибридни сортове се появи и възможност за размножаване на пеларгонията със семена. И затова сега тя преживява своя "звезден час".

Накратко за сортовете

  Съществуват 6 групи пеларгонии: зонални - добре познатите ни градински сортове, ампелни - водопад от цветове, английски едроцветни (кралски или домашни), пъстролистни, ароматни (индришето, например) и сукулентни.

   Последните три групи се отглеждат главно заради листата,  а едроцветната се отглежда предимно като стайно растение, докато първите две групи са превъзходни растения за градината и балкона, които днес вече могат да се размножават и със семена.

. . . .

   П
еларгония зонална
се нарича така заради листата си с подковообразни ивици (зони). На височина достига 25-30 см. Цветовете й практически са във всички нюанси (без сини и жълти), има дори двуцветни, с прости цветове или гъсти съцветия. Може да се засажда както в саксии и сандъчета, така и в градината, но тогава с настъпването на зимата трябва да се прибере на топло. Презимува без особени грижи - достатъчно е да е в помещение, където температурите не са отрицателни. Растенията от градината също могат лесно да се запазят за следващата година. Необходимо е да се изкоренят, да се изтръскат от пръстта  и да се завържат на връзки по няколко. После се закачат в избеното помещение с корените нагоре. През пролетта се засаждат отново на открито, а върховете им могат да се подрежат и използват за нови растения.

   Ампелната пеларгония
, или както я наричаме още сакъзче, има дълги, падащи надолу стъбла с дължина до 90 см. Листата й приличат по форма на бръшлян, но са по-плътни, сочни и с власинки. Цъфти обилно през цялото лято. Често цветовете й са двуцветни. Идеално място за нея са висящи кошници, саксии и сандъчета на перваза на прозореца.

Защо си струва да засадим пеларгония?
  • Тя ще цъфти непрекъснато от май до октомври.
  • Тя е едно от най-непретенциозните растения, практически не боледува и не я нападат вредители.
  • Ако през есента я приберем на топло преди да настъпят студовете, тя ще продължи да цъфти на перваза на прозореца поне още месец. Така от едногодишно цветето се превръща в многогодишно.
  • Тя е идеалното растение за балкона, понеже лесно понася недостиг на влага.
  • Не губи декоративността си по време на цъфтежа.
 
 И  така, може да си купите готово малко растение, по-добре цъфнало, за да сте сигурни, че е точно с този цвят, който искате. Може да си го пресадите веднага в саксията, която сте си харесали, или ако са няколко корена — в сандъчето на балкона. Тогава могат да бъдат с различен цвят - бяло и червено мушкато винаги изглеждат добре.

  Ако сте си харесали мушкатото, което цъфти на съседския балкон, докато си пиете кафето със съседката, помолете я да ви "отчупи чепка". В къщи, като позавехне малко след час-два я боднете в своята саксия и я полейте. Отначало листата й ще ви изглеждат вяли и отпуснати, след няколко дни долните може да пожълтеят и паднат, но скоро със сигурност вече ще има и пъпчица на върха. 
Какво обича пеларгонията?
  • слънце (но понася и шарена сянка)
  • топлина (но лекото есенно захлаждане понася без проблеми)
  • плодородна почва
  • не много честото поливане, но затова пък нека да бъде обилно
  • добър дренаж
  • редовно торене (за по-капризните сортове)
  • отстраняване на прецъфтелите съцветия

Още малко за...

   Според древното поверие мушкатото с розов цвят привлича любовта, използвали са го при любовни магии, докато бялото мушкато повишава плодовитостта. 
  Ако се сложат листенца от мушкато в бурканчето със сладко, то няма да се покрие с плесен. 
  Цъфналото мушкато на прозореца отпъжда комари и всякакви насекоми през лятото. 
  Масло от пеларгония се използва в ароматотерапията. То успокоява психиката и подобрява настроението. Способно е дори да се справи с депресията. Използва се и при лечение на изгаряния, рани, дерматити и екземи. Помага при проблеми по време на менопаузата.
 

    Май наистина си струва човек да опита?
начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово |
брой 1, 2001