:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 4(23), 2003
Когато чуем "Вавилон", свързваме го с Вавилонската кула, с висящите градини на Семирамида, с цар Навуходоносор, с Валтасар... Какъв е бил градът преди 25 столетия, кое и истина и кое легенда, какво е ставало в страната, която наричаме люлка на цивилизацията, която древните евреи наричали Двуречие, гърците Месопотамия или Междуречие, а днес -- Ирак.
Ирак – е дума от арабски произход, употребена за първи път в Корана като географско обозначение на региона, в който се разпространявал Ислямът. Земята на Ирак е важна от историческа гледна точка, като обалст, където преди хиляди години във Вавилон е било прието първото законодателство, където в Урук била изобретена първата писменост (преди около 5000 години) и където се намирало седмото чудо на света - Висящите градини на Семирамида.
Ирак е важен и от културологична гледна точка: в продължение на много години той е бил център на Ислямската Империя (Халифат) и Арабската цивилизация. В Ирак процъфтявала науката и културата, там се зародили двете знаменити школи на арабския език в Куфа и Басра, възникнал е един от най-старите университетие в света в Багдад. Там се намира и най-древната църква в света, основана от Тома, един от 12-те Христови ученици. На неговата територия са и многобройни ислямски светини - в Кербала, Наджаф, Багдад.
От древността до днес Ирак винаги е бил обект на повишено внимание от целия свят, а днес е главна негова мишена. Именно там, където се е зародила световната цивилизация, тя може да завърши своето съществуване. Единствената надежда на човечеството е да използва разум и интелект за развитие и мирно сътрудничеството на Земята.
Вавилон - първият град в историята на човечеството. Три знаменити съоръжения, които за онова време били истински чудеса, разнасяли славата му: Вавилонската кула, мощните крепостни стени, около града и висящите градини на Семирамида. Повече от всичко обаче поразявали висящите градини на царския дворец. С редките видове дървета и растения те са първата ботаническа градина в света. Легендата ги свързва с името на Семирамида, царицата на Асирия. Диодор и другите гръцки историци разказват, че висящите градини във Вавилон били построени от нея.
Семирамида - Шамурамат (края на ІХ в. пр.Хр.) - е историческо лице, но животът й е легендарен. Според преданието, дъщеря на богинята Деркето, Семирамида расла в пустинята сред ято гълъби. Видели я овчари и я дали на пазача на царските стада Симас, който я възпитал като родна дъщеря. Царският войвода Оан видял девойката, а тя била удивително красива, умна и смела и се оженил за нея. Семирамида очаровала царя, който я отнел от своя войвода. Семирамида станала царица. След смъртта на мъжа си тя станала наследница на престола. И тогава се проявили нейните способности да управлява мирно държавата. Царският двор блестял с великолепието си. Царицата доброволно предала властта на сина си, а сама се превърнала в гълъб и отлетяла от двореца с ято гълъби. От тогава асирийците започнали да я почитат като богиня, а гълъбът станал за тях свещена птица.

Знаменитите "висящи градини" обаче били създадени не от Семирамида, и дори не по времето на нейното царуване, в чест, уви, на една не толкова легендарна жена. Те били построени по заповед на Навуходоносор за неговата любима жена Амитис - мидийската принцеса.

Вавилонският цар Навуходоносор II (605 - 562 г. пр.Хр.) борейки се против главния си враг - Асирия, чиито войски два пъти разрушавали столицата на Вавилонското царство, сключил военен съюз с Кнаксар, царя на Мидия. След победата над Асирия, те си разделили територията й помежду си. Военният съюз бил укрепен с женитбата на Навуходоносор II за дъщерята на мидийския цар. Прашният и шумен Вавилон, разположен върху гола пясъчна равнина, не радвал царицата, израсла в гористата и зелена Мидия. За да я утеши, Навуходоносор заповядал да бъдат издигнати "висящи градини". Столицата той превърнал в непристъпна крепост и живеел в неповторим разкош.

Точното местоположение на градините не е известно. Според мнението на някои учени, те би трябвало да се намират в близост до царския дворец. Други смятат, че по-вероятно да са били на самия бряг на Ефрат. Кое от тези предположения отговаря на истината, ние не знаем и досега. Възможно е то да остане загадка завинаги.
Висящите градини на СемирамидаНай-точни сведения за градините ни дават гръцките историци, но описанието им все пак е оскъдно: "Градината е четириъгълна и всяка нейна страна е четири плетри дълга. Състои се от дъгообразни хранилища, разположени в шахматен ред, подобно на кубични основи. Изкачването до най-горната тераса става по стълба..."

Съвременните историци доказват, че когато войниците на Александър Македонски стигнали до плодородната земя на Месопотамия и видeли Вавилон, останали поразени. След връщането си в своята родина те разказвали за удивителните градини и дървета в Месопотамия, за двореца на Навуходоносор, за Вавилонската кула и зикуратите. Това дало храна на въображението на поети и древни историци, които смесили всички тези разкази в едно, за да се роди едно от седемте Чудеса на света.

В архитектурен план висящите градини представлявали пирамида, състояща се от четири етажа - платформи върху колони с височина 50 лакти (27,75 м). Долният етаж имал формата на неправилен четириъгълник със страни 42 и 34 м. За да не се просмуква водата, с която поливали, надолу, повърхността на всяка платформа отначало покривали със един слой тръстика, смесена с природен асфалт, след това - два реда тухли, иззидани с гипсов разтвор, а отгоре нареждали оловни плочи. Върху тях била насипана плодородна земя, където били засадени семена от различни треви, цветя, храсти, дървета. Височината на етажите давала достатъчно светлина за растенията. Пирамидата напомняла вечно цъфтящ хълм.
Градините се издигали стъпаловидно и се съединявали със стълби, покрити с розови и бели камъни.

Всяка тераса представляла самостоятелна градина, от тук идва и популярното наименование "висящи градини". И все пак, всичките тераси образували едно цяло. По външния край растяли пълзящи растения и лиани, които преминавали върху следващата тераса и така обединявали всички градини в единен ансамбъл от дървета, храсти, жив плат, бордюри и алеи с цветя.

Във вътрешността на колоните, които поддържали платформите, имало тръби, по които ден и нощ се подавала вода от Ефрат до най-горната тераса, откъдето тя се стичала в ручеи и малки водопади, оросявайки растенията от по-долните етажи. В тези необикновени градини цъфтели най-удивителни и редки видове дървета и прекрасни цветя. Ден и нощ стотици роби въртели водонапорното колело с кожени съдове, оросявайки висящите градини с вода от Ефрат.
Великолепните градини с редки дървета, донесени от Мидия, красиви ароматни цветя, сянката и прохладата в знойната Вавилония, ромоленето на водата, изглеждали наистина като чудо.

През 331 г. пр.Хр. войските на Александър Македонски преввзели Вавилон. Прославеният пълководец направил града столица на своята грамадна империя. Именно тук, в сянката на висящите градини, свършил земният му път през 323 г. пр.Хр. След смъртта на Александър Вавилон постепенно запада. Градините запустяват. Мощни наводнения разрушили тухления фундамент на колоните, платформите се разрушили и рухнали. Така загинало едно от чудесата на света.

ХХ век откри някои тайни около легендите за висящите градини. Археолозите все още се стараят да съберат достатъчно подтвърждения, преди да направят окончателните си заключения за местоположението на градините на Семирамида, за поливната система, за истинските причини за създаването им.

Единствената следа от този грандиозен паметник на инженерната мисъл е открита благодарение на разкопките на Робърт Колдевей през 1898 г., открил пресичащи се траншеи близо до град Хила (на 90 км от Багдад), в чийто разрези и досега се виждат следи от полуразрушен зид.


 
© списание «маргарита», 2001-2003