:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 4(23), 2003
Великден - чудото на Възкресението на Христос
 

  Има едни пророчески думи на библейския Йов, живял преди около 500 години преди Христос. Те гласят следното: “… аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя разкапваща се кожа и аз в плътта си ще видя Бога. Аз сам ще Го видя, моите очи, не очите на другиго… Но на вас се падаше да кажете: Защо го гоним? Като че коренът на злото е в мен намерен?”
   За разпятието говори Йов и за човешката природа. За онзи безумно кратък път в човешкото съзнание между “Осанна” и “Разпни го”. За фарисейското Аз, способно да провъзгласи собствената страст за общовалидна истина. И така, съдниците станаха богоборци, както по-късно ги нарече един друг библеец Гамалиил – садукеин, който при съдът над ученици на Христос ще каже съдбовните думи: ”…ако това учение е човешко, само ще се разпилее, но ако то е Божие учение - няма да го спрем”.

    Това е фактологията за човешката природа – и вчера и днес. Но няма да кажа – и утре. Защото с посрещането на всеки Великден вярваме, че утре ще станем по-различни. Великденските камбани вече забиха и с този звън Бог разкри на човека най-голямата мистерия: на живота не в своето собствено битие, а във всичко, което изпълва Вселената чрез любовта и със заветната идея за живот за и в ближния. Прастарият двубой между духа и материята намира своя край чрез чудото на Възкресението. Импулсът на страха от мрачната смърт е надмогнат. И се надига увереността, че смъртта в материята в никаква степен не може да ни докосне. Събужда се надеждата, че животът в духа се освобождава от гробницата на тленността.

    Но говорейки за чудото на Възкресението християните не мислят просто за символа, а вярват в действителното чудо на събитието.

   Възкресението на Христос запраща в нищото безверните слова на евреите, минаващи покрай разпнатия Исус: “Ти, който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако Си Син Божий слез от кръста! Нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него!” Да види чудото, за да повярва – това е нужно на недокоснатия от духа , пребиваващ в каноните на материята човек. Настанилия се скепсис в човешката душа живее единствено чрез вещественото, чрез единия орган на телесността си – окото. Материалният човек на модерния свят, дори и виждайки множество чудеса покрай себе си няма волята за вяра. Изцелителните чудеса на мощите на множество светци не са само легенда. Самият факт, че пречистото тяло на Св. Иван Рилски, застъпникът на българите пред Бога, въпреки всички физически закони остава нетленно второ хилядолетие е чудо, което досега не е обяснено от нито една наука.

    Има един от учениците -- апостоли, получил прозвището Неверни. Всички го знаем. В новозаветната история за Тома Неверни е разкрита помрачената човешка надежда от сянката на съмнението. Когато учениците казаха на Тома “Видяхме Господа”, той им отвръща: ”Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръката си на ребрата Му, няма да повярвам.” След осем дни Исус отново се яви на учениците си, сред тях и Тома. Исус му каза: ”Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ”. И му каза още: ”Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.”

    Въплътеният Бог премина през телесното страдание и даде абсолютната жертва, за да изкупи човека. Разкри му най-голямата вселенска тайна – на Възкресението, за да го изтръгне от обреченото колело на живота и смъртта. Но ни каза, че страдалческият път към глътката жива вода минава през вярата и любовта. Или както гласят Христовите думи в Евангелието на Йоан:

   

“Истина ви казвам,
 който вярва в този, който Ме е пратил, преминава от смърт в живот.”


Използвани са материали от предаването на БНР - "Рано в неделя"
http://ranovnedelia.webbg.com/

 
© списание «маргарита», 2001-2003
 
e-mail: margaritta@abv.bg