:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 12(30), 2003
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
ДЕКЕМВРИ' 2003
1
понеделник
Прор. Наум.
Св. Филарет Милостиви
.
2
вторник
Прор. Авакум.
3
сряда
Прор. Софония.
4
четвъртък
* Вмчца Варвара.
Преп. Йоан Дамаскин.
5
петък
* Преп. Сава Освещени и Нектарий Битолски.
6
събота
† Св. Николай, архиепископ Мирликийски Чудотворец (Никулден)
7
неделя
† 10 Неделя след Неделя подир Въздвижение.
Св. Амвросий Медиолански. Преп. Филотея Търновска.
8
понеделник
Преп. Патапий
9
вторник
*Зачатие на св. Анна.
10
сряда
Мчци Мина, Ермоген и Евграф
11
четвъртък
Преп. Даниил Стълпник.
12
петък
Св. Спиридон, епископ Тримитунтски чудотворец.
13
събота
Мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест.
Мчця Лукия девица.
14
неделя
† 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на св. Праотци.
Мчци Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и Калиник.
15
понеделник
Свщмчк Елевтерий. Преп. Павел Латрийски.
16
вторник
Прор. Агей. Мчк Марин.
17
сряда
Св. прор. Даниил и св. 3 отроци Анания, Азария е Мисаил.
18
четвъртък
Св. Модест, патр. Иерусалимски.
Мчк Севастиян.
19
петък
Мчк Бонифаций.
20
събота
*Свщмчк Игнатий Богоносец.
(Предпарзненство на Рождество Христово).
21
неделя
† Неделя пред Рождество Христово.
Вмчца Юлияния.
22
понеделник
Вмчца Анастасия.
23
вторник

Преп. Наум Охридски.
Св. 10 мчци в Крит. Мчк Геласий.

24
сряда
Прпмчца Евгения. Преп. Николай.
(Утреня, Царски часове, Вас. литургия) (Бъдни вечер)
25
четвъртък
† Рождество Христово (Златоустова литургия)
26
петък
† Събор на Пресвета Богородица.
Св. Йосиф Обручник, цар Давид, Иаков брат Божи.
Свщмчк Евтимий (Блажи се).
27
събота
† Св. първомчк и архидякон Стефан
Преп. Теодор Начертани (Стефановден)
28
неделя
† Неделя след рождество Христово.
Св. 20 хиляди мчци, изгорени в Никодимия.
29
понеделник
Св. 14 хиляди младенци - мъченици, избити от Ирод.
Преп. Маркел.
30
вторник
Мчца Анисия. Свщмчк Зотик.
31
сряда
Преп. Мелания Римлянка
(Жтдание на Рождество Христово) (Блажи се)

Народен календар за м. декември' 2001
Св. Вмчца Варвара, Преп. Сава Освещени,
Свети Николай Чудотворец, Зачатие на Св. Анна,
Свщмчк Игнатий Богоносец, Св. Вмчца Анастасия,
Прпмчца Евгения (Бъдни вечер), Рождество Христово,
Събор на Пресвета Богородица,
Св. първомъченик и архидякон Стефан
Икона на Никола Чудотворец
Икона на свети Никола Чудотворец от ХІV в.
Третяковската галерия, Москва

Как е изглеждал Николай Чудотворец?

Съвременните учени твърдят, че са възстановили облика на Николай Чудотворец.
Италианският антрополог Луиджи Мартини е изучил мощите на светеца. Оказва се, че Николай Чудотворец е бил с ръст 167 см, употребявал е само растителна храна и е живял около 70–80 години. Ликът на светеца на иконите съответства на неговия истински облик.
 
Никулденската обредност съдържа и някои елементи с женитбена насоченост. Момите, които искат да се омъжат, отиват на Никулден в църквата, поставят цветя и дарове пред иконата на светеца и го молят горещо за съдействие. Вечерта те се залавят на хоро, познато като “сглядно хоро”. Докато момите играят, ергените и родителите им ги наблюдават отстрани и правят своя избор за бъдеща съпруга и снаха.
 
6 ДЕКЕМВРИ
НИКУЛДЕН
На 6 декември се празнува Никулден. Това е третият ден след Варвара и Сава, за които народът смята, че са сестри на свети Никола. Сава е по-добрата, понеже подтичва след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си зърна по нивите, че ще замръзнат. Двете подготвят празника на брат си и затова се казва: "Варвара вари, Сава пече, Никола яде". Според народната вяра светецът следи да няма морски стихии и човешси жертви, затова моряците са го избрали за свой покровител.
 Канонизиран след смъртта си, свети Никола Чудотворец е възпят в много народни песни, героизиран е в народни легенди и предания. Според някои от тях, при подялбата на службите на светците, св. Иван поел кумството ("да кръщава вода, гора"), св. Илия станал господар на дъждовете, гръмотевиците и трескавиците", св. Петър поел ключовете от рая, където да пуща само праведните, а св. Никола приел "да си ходи по море, по Дунав, да си ходи, гемии да крепи". В други се пее, че дяла камъни да направи кораб, "за да ходи в земи некръстени"; че гради черква от сребро и злато, но не му достига "безцен камък" да свети олтара. тогава ударил с патерица морето, то се разделило на две и рибата попаднала на сухо. той я хванал, казал й каква черква строи, както и :
а тебе ще курбан клади,
курбан клади на църквите,
курбан да си дор до века.
Оттогава, казват, останал обичаят на Никулден да се готви риба във всеки дом. Най-често се прави шаран, завит в тесто, и печен рибник:
Нарязва се повечко лук на филии, изпържва се леко, добавя се чаша ориз и отгоре се поставя изчистената риба. Върху нея могат да се наредят резенчета домати или лимон и се слага да се пече.
Или готвят пълнен шаран.
Рибата се изчиства и се измива добре. нарязват се 5-6 глави лук и леко се запържват. добавят се ситно нарязан магданоз, чаша и половина ориз, половин чаша галета, черен и червен пипер. Тази смес се кавардисва с почти пълна чаена чаша бяло вино. Оставя се да поизстине, за да поеме оризът течността. После шаранът се пълни със сместа, зашива се и се поставя в тава, посолява се със сол и червен пипер и се пече в затоплена фурна, като се доливат 2-3 чаши вода и сокът на няколко червени домата или размито доматено пюре. Докато се пече се полива със соса и олио или зехтин.
Елена Огнянова
"Традиции и празници в България"
Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

Особено поетично е изразена тази вяра в народната песен:
Излязъл е буен вятър,
Буен вятър в Черно море,
Гимиджии Бога молят,
Бога молят, мене викат:
Дека да си Свет Никола.
Дека да си тук да дойдеш,
Да усмириш буен вятър,
Изгинахме сиромаси,
Та си ходих в Черно море,
Та усмирих буен вятър.
За Никулден навсякъде се приготвя специален курбан "рибник". Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото "голата" риба навява тъжни мисли и беднотия. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата. За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб.
За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб.

По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега.
 ПОВЕРИЯ И ЛЕГЕНДИ
Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.
С името на Свети Николай е свързано възникването на с.Черноморец. Допреди няколко десетилетия селото носеше името Свети Никола, прието от основателите му заради донесена от морето икона с лика на Чудотвореца.
Легенда разказва и за възникването на манастир край с.Емона. Според нея, веднъж, както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морето. Там, където спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име - като крепост срещу нашествениците. Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола.

Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.Този факт, както и култа към Св.Никола като покровител на реките и моретата и покровител на моряците и рибарите, дават основание на общинското ръководство на град Бургас през 1992 година да избере Свети Никола Чудотврец за патрон, покровител и защитник на града и неговите жители, с което се слага началото на тържествено отбелязване на патронния празник на град Бургас.

Използвани са материали от Регионалния културно-информациенен център към Библиотека "П.К.Яворов" - град Бургас

top
 
© списание «маргарита», 2001-2003
 
 
e-mail: margaritta@abv.bg