:: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 12(30), 2003
 

110 кратки истории, публикувани по различно време в бразилската преса
 
 
 
 

Паулу Коелю - МАКТУБ

Посвещава се на Нгa Чика*

"Мактуб" означава "Написано е". Арабите се притесняват, че "написано е" не е съвсем правилен превод, защото макар че всичко вече е действително написано, Бог е състрадателен, и пише това просто за да ни помогне.

[ 1 ] [ 2 ] [ 3 ] [ 4 ] [ 5 ]
Паулу Коелю
 
  Има една австралийска легенда за шамана, който вървял със своите три сестри, когато те срещнали най-знаменития воин по онова време. "Аз искам да се оженя за една от тези красиви девойки" - казал воинът. "Ако една от тях се омъжи, другите две ще страдат" - казал шаманът. - Аз търся племе, което разрешава на мъжа да има три жени". През годините те обходили целия австралийски континент и не открили такова племе. "Поне една от нас би могла да бъде щастлива" - казала една от сестрите, когато те вече се състарили и не можели повече да вървят. "Аз не бях прав - казал шаманът. - Сега обаче вече е твърде късно. И той превърнал трите сестри в каменни грамади, за да могат всички, които минавали край тях, да разберат, че щастието на един човек, не означава, че другите трябва да бъдат нещастни.

Журналистът Уолтър Карели взимал интервю от аржентинския писател Хорхе Луис Борхес. Когато интервюто свършило, те започнали да говорят за езика, който съществува зад думите, и за човешката способност да се разбират другите. "Аз ще Ви дам пример" - казал Борхес. И започнал да говори на странен език. След това спрял и попитал журналиста какво му е казал. Преди да успее още Карели да отговори, фотографът, който бил с тях, казал: "Това е "Отче Наш". "Вярно е - казал Борхес. - Аз го цитирах на фински".

Укротителят на животните в цирка е способен да заповядва на слоновете, използвайки много проста хитрост: когато животното е още в млада възраст, той привързвал единия му крак към ствола на едно дърво. Независимо колко силно се борел, младият слон не бил в състояние да се освободи. Постепенно той започвал да си мисли, че стволът на дървото е по-мощен, отколкото е той. Когато ставал възрастен слон, притежаващ огромна сила, било достатъчно да бъде привързан с тънка връвчица към младо дръвче и той вече дори не се опитвал да се освободи от нея. И нашите крака, както при слоновете, често пъти са вързани със слаб конец. Но от детството си ние привикваме към силата на дървесния ствол и не се осмеляваме да се борим. Не разбираме, че за да придобием свободата, е достатъчно просто едно храбро действие.

Учителят казал: "Ти не си готов да търсиш обясненията на Бога. Ти можеш да слушаш красиви думи, но като цяло, те са празни. Също както ти можеш да прочетеш цяла енциклопедия за любовта, без да знаеш какво е да обичаш. Никой никога няма да докаже, че Бог съществува. Определени неща в живота трябва просто да бъдат опитани и никога обяснени. Любовта е такова нещо. Бог, който е любов, е също такова нещо. Вярата е опитът на детството, с онзи магически смисъл, на който ни е учил Иисус: "Децата са Божието царство". Бог никога няма да влезе в главата ти. Вратата, която Той използва, е твоето сърце ".

Абатът винаги казвал, че абат Джузепе се моли толкова много, че е престанал да се безпокои за каквото и да било - нагоните страсти били победени. Тези думи стигнали до ушите на един от мъдреците в манастира в Сцете, който събрал заедно своите ученици след вечерната трапеза. " Вие сте чували, че абат Джузепе няма вече изкушения, с които трябва да се бори - казал той. - От недостиг на борба душата отслабва. Хайде да помолим Господ да изпрати мощно изкушение на абат Джузепе. И ако той се окаже способен да се противопостави на това изкушение, ние ще помолим за друго, и друго. И когато той отново започне да се бори с изкушението, ние ще помолим той никога да не казва: "Господи, вземи този дявол, махни го". Ние ще се помолим в замяна на това той да помоли: "Господи, дай ми сила да победя злото".

В денощието има един момент, когато видимостта се затруднява: това е вечерното време. Светлината и тъмнината се смесват и вече не е изцяло светло, нито пък напълно тъмно. В повечето духовни традиции този момент се смята за свещен. Католическата традиция ни учи, че ние трябва да кажем "Добър вечер, Мари" в шест часа вечерта. Според традицията на инките (кечуа), ако ние се срещаме с приятел на обяд и останем с него до вечерта, трябва да започнем всичко отначало, като го поздравим с "добър вечер". В сумрак се проверява равновесието между човека и планетата. Бог смесва сянката със светлината, за да види има ли Земята смелост да продължи да се върти. Ако Земята не е изплашена от тъмнината, нощта си отива и на следващия ден отново сияе слънцето.

Немският философ Шопенхауер вървял по една улица на Дрезден, търсейки отговор на въпросите, които го занимавали. Минавайки през парка, той решил да поседне и да погледа цветята. Един от жителите на района наблюдавал странното поведение на философа и извикал полиция. Минута по-късно един офицер се приближил до Шопенхауер. "Ти кой си?" - грубо попитал офицерът. Шопенхауер огледал полицая отгоре до долу. "Ако Вие можете да ми отговорите на този въпрос - казал той, - аз ще съм Ви вечно благодарен".

Един човек, търсещ мъдростта, решил да изкачи планината, понеже му казали, че всеки две години там се показва Бог. По време на първата година от неговото пребиваване там, той изял всичко, което можела да му предложи земята. В крайна сметка, продоволствието му било изчерпано и той бил принуден да се върне в града. "Бог не е честен! - възкликнал той. - Нима не знаеше, че аз чаках цяла година, за да чуя гласа Му. Аз съм гладен и трябва да се върна в града". В този момент се появил ангел. "Бог много иска да говори с теб - казал ангелът. - Цяла година той те храни. Той се надяваше, че след това ти ще започнеш да произвеждаш своя собствена храна. А ти какво очакваше? Ако човек не е в състояние да отгледа плод там, където живее, той не е готов да говори с Бог".

Хората казват: "Значи свободата на човека се състои в избора на собствения му вид робство. Аз работя осем часа на ден и ако получа повишение, ще работя по дванадесет. Аз встъпих в брак и сега нямам време за себе си. Аз търсех Бога и сега трябва да посещавам култови събрания, меси и други религиозни церемонии. Всичко, което е важно в живота, любов, работа, вяра, отлита, става бреме, което е прекалено тежко за носене". Учителят казал: "Само любовта ни позволява да избягаме. Само любовта превръща робството в свобода. Ако не можем да обикнем, по-добре е да спрем. Иисус е казал: "По-добре е да си сляп с едното око, отколкото цялото тяло да загине в тъмнина". Тежки думи. Но са правдиви".

Отшелникът постил цяла година и се хранел само веднъж в седмицата. След тази жертва той помолил Бога да му обясни истинското значение на определен стих в Библията. В отговор не чул нищо. "Каква загуба на време - казал си отшелникът. - Аз дадох толкова много, а Бог дори не ми отговори! По-добре да оставя тези опити и да намеря монаха, който знае значението на стиховете". В този момент се появил ангелът. "Дванадесет месеца пост ти бяха необходими, само за да повярваш, че ти не си по-добър от другите и че Бог няма да отговори на празен човек - казал ангелът. - Но когато ти се смири и започна да търсиш помощ от другите, Бог изпрати мен". И ангелът разяснил онова, което той искал да научи.

Учителят казал: "Ще ви обясня как са се образували някои думи, за да ви е ясно тяхното значение. Да вземем думата "preoccupation [грижа]". Тя може да бъде разделена на две: "pre" и "occupation [занятие]". Това означава да бъдем заети с нещо, преди то да се случи. "Кой в цялата вселена има способността да се заеме с дело, което още не се е случило? Никога не се тревожете. Бъдете внимателни към съдбата си и към пътя си. Научете всичко, което трябва да знате, за да владеете блестящия меч, който ви е поверен. Обърнете внимание на това как се бият вашите приятели, вашите учители и вашите врагове. Тренирайте достатъчно, но не правете най-лошата грешка: да допуснете, че знаете какъв удар ще ви нанесе противникът".

Идва петък, вие се прибирате вкъщи, взимате вестниците, които не сте били в състояние да прочетете през седмицата.. Включвате телевизора без звук. Пускате си касета. Използвате дистанционното, за да превключвате от един канал на друг, опитвайки се едновременно да прелиствате страниците на вестниците и да слушате музика. Във вестника няма нищо ново, ТВ програми се повтарят, и тази касета вече сте я слушали поне десет пъти. Жена ви е заета с децата, жертвайки своята младост без истински да разбира защо го прави. Посещава Ви изкушението: "Видимо това е пътят на живота." Не, това не е пътят на живота. Животът е ентусиазъм. Опитайте се да си спомните къде сте скрили своя ентусиазъм. Вземете жена си и децата си и се опитайте да го намерите отново преди да е станало прекалено късно. Любовта никога никого не е спирала да реализира мечтата си.

В навечерието на Коледа пътешественикът и жена му оценявали годината, чиято край наближавал. На обяд в единствения ресторант в едно Пиринейско село пътешественикът започнал да се оплаква че не е тръгнал по пътя, по който според мнението му той е трябвало да върви. Жена му втренчено гледала Коледната елха, която украсявала ресторанта. Пътешественикът си помислил, че тя повече не се интересува от разговора и сменил темата: "Не са ли чудесни лампичките на елхата!" - казал той. "Да, така е - отговорила жена му. - Но ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че сред дузина лампички има една, която е изгоряла - казала жена му. - Струва ми се, че вместо да гледаме на изминалата година от гледна точка на дузината благословения, които я осветиха, ти зацикли на единствената лампичка, която нищо не осветява".

"Погледни този свят човек, който пресича улицата - казал един дявол на другия. - Мисля да отида и да завоювам душата му". "Той няма да те послуша, понеже е загрижен само за светите неща" - отвърнал му неговия компаньон. Дяволът обаче, бързайки делово както обикновено, се облякъл като архангел Гавриил и ето че се оказал пред светия човек. "Аз дойдох да ти помогна" - казал той. "Трябва нещо да сте ме объркали с някого - отговорил човекът. - Аз не съм направил нищо в живота си, че да заслужа вниманието на един ангел." И продължил пътя си, без никога да научи от какво се е отказал.

Приятелката на пътешественика отишла да гледа представление на Бродуей и по време на почивката излязла да изпие нещо. Фоайето било пълно, хората пушили, разговаряли и пиели. Пианистът свирел, но никой не обръщал внимание на музиката му. Приятелката на пътешественика отпивала от своето питие и изучавала музиканта. Той изглеждал скучно - просто вършел работата си и изчаквал почивката, за да свърши. След още едно питие, леко опиянена, тя се приближила до пианото "Вие сте като болка в гърлото! Защо просто не свирите за себе си?" - възкликнала тя. Пианистът бил удивен. И след това започнал да свири музиката, която обичал. След няколко минути цялото фоайе замълчало. Когато свършила композицията, се раздали възторжени аплодисменти.

Свети Франциск от Асизи бил популярен млад човек, когато решил за остави всичко след себе си и да се заеме с делото на своя живот. Света Клер била красива млада жена, когато дала обет за целомъдрие. Свети Раймонд Лулий познавал великите мислители на своето време, когато се оттеглил в пустинята. Духовното търсене е по-високо от всичко, то е предивзикателство. Който се прикрива зад него, за да се скрие от проблемите си, няма да се стигне много далече. Не е добре да се отделяш от света, ако не си в състояние да се сприятелиш с някой. Нищо не дава една клетва за бедност, ако вече не си в състояние да припечелиш средства за съществуването си. И няма никакво значение това, че ще станеш скромен, ако вече си страхливец. Едно е да имаш нещо и да го отхвърлиш. Друго нещо е да нямаш нещо и да осъждаш онези, които го имат. Лесно е слаб човек да проповядва абсолютна благотворителност, но какво хубаво има в това? Учителят казал: "Хвалите работата на Господ. Победете самите себе си, такива, каквито стоите пред лицето на света".

Лесно е да си труднодостъпен. Всичко, което правим е, да се държим далеч от хората и при това да отбягваме страданията. По този път ние не рискуваме с любовта, не се разочароваме, не се разбъркват мечтите ни. Лесно е да си труднодостъпен. Не се безпокоим по повод телефонни позвънявания, които трябва да направим, хора, които ни молят да помогнем, благотворителност, която трябва да бъде увеличена. Лесно е да си труднодостъпен. Ние просто трябва да си представим, че живеем в кула от слонова кост, и никога да не плачем. Ние трябва да прекараме остатъка от дните си, просто като играем роли. Лесно е да си труднодостъпен. Всичко, което трябва да направим, е да отхвърляме всичко хубаво, което ни предлага животът.

Пациентът казал на лекаря си: "Докторе, владее ме страх и страхът ми отне цялата радост". "Тук, в моя офис има мишка, която гризе книгите ми - казал докторът. - Ако аз изплаша мишката, тя ще се скрие от мен и аз ще превърна живота си в гонитба след нея. Вместо това аз преместих своите най-хубави книги на безопасно място и й позволявам да гризе останалите. По този начин, тя си остава само мишка, а не чудовище. Страхувайте се само от няколко неща и съсредоточете върху тях целия си страх - така вие ще можете да бъдете храбри срещайки се с важните неща".

Учителят казал: "Често пъти е по-лесно да обикнеш, отколкото да си обичан. Ние трудно приемаме помощта и подкрепата на другите. Нашите опити да останем независими лишават другите от възможността да ни покажат любовта си. Много родители на стари години лишават децата си от шанса да им демонстрират същата тази любов и подкрепа, която те са получавали в детството си. Много мъже (и жени), когато ги сполети нещастие, се срамуват от зависимостта си от другите. В резултат, реката на любовта не тече. Вие трябва да приемете от някото знака на любовта. Вие трябва да позволите на другите да ви помагат, за да ви дадат сили да вървите по-нататък. Ако приемете такава любов с чистота и смирение, вие ще разберете, че Любовта нито дава, нито получава - това става едновременно".

Ева се разхождала в Едемската градина, когато я настигнала змията. "Изяж тази ябълка" - казала тя. Ева, научена от Бога, се отказала. "Изяж тази ябълка - настоявала змията. - Така ти ще станеш по-красива за своя мъж". "Това не ми е необходимо - отговорила Ева. - Той няма друг, освен мене". Змията се засмяла: "Разбира се, че има". Понеже Ева не повярвала, тя я завела на върха на хълма, където имало кладенец. "Тя е там долу. Точно тук я скри Адам". Ева погледнала надолу и видяла красива жена, отразена във водата. А след това изяла ябълката, предложена й от змията.

Откъси от "Писма до моето Сърце": "Мое сърце, аз никога няма да те съдя и критикувам. Аз никога няма да се срамувам от това, което ще ми кажеш. Аз знам, че ти си любимото дете на Бога и че Той те е заобиколил с величествено и любящо сияние. Аз вярвам в тебе, мое сърце. Аз съм на твоя страна, и винаги ще моля благословения в молитвите си. Аз моля ти винаги да намираш помощта и подкрепата, от които имаш нужда. Аз вярвам в тебе, мое сърце. Аз вярвам, че ти ще разпространиш своята любов за всеки, комуто тя е нужна или който я заслужава. Моят път - това е твоят път и така ние заедно ще стигнем до Светия Дух. Аз те моля, довери ми се. Знай, че аз те обичам и че се опитвам да ти дам свободата, която ще ти помогне да продължиш да биеш радостно в гърдите ми. Аз ще направя всичко, ти никога да не чувстваш неудобство от това, че постоянно съм около тебе".

Учителят казал: "Напълно естествено е, че когато ние рашаваме да направим нещо, може да възникне неочакван конфликт. Естествено, ние можем да бъдем ранени в този конфликт. Раните се лекуват: от тях остават белези и това въодушевлява. Тези белези са с нас до края на дните ни и ни оказват голяма помощ. Ако в някаква ситуация, независимо от това по каква причина, се засилва нашето желание да се върнем в миналото, ние просто трябва да погледнем тези белези. Белези остават и от белезници и ни напомнят ужасите на затвора - с това напомняне ние се движим напред".

В своето Послание към Коринтяните Свети Павел ни говори, че сладостта е една от основните характеристики на любовта. Никога не забравяйте: любовта е нежна. Суровата душа не позволява ръката на Бога да я моделира в съответствие с Неговите желания... Пътешественикът вървял по тясна пътека в северна Испания, когато видял човека, изтегнал се в постеля от цветя. "Няма ли да смачкате тези цветя?" - попитал пътешественикът. "Не - отговорил човекът. - Аз се опитвам да взема малко сладост от тях".

Учителят казал: "Молете се всеки ден. Дори ако вашите молитви са без думи и нищо не молят, и трудно могат да бъдат разбрани. Направете молитвата ваш навик. Ако отначало ви е трудно, решете за себе си: "Аз ще се моля всеки ден през тази седмица". И подновявайте това обещание всеки следващ ден от тези седем дни. Помнете, че се засилва не само вашата връзка с духовния свят, но вие също така тренирате и вашата воля. С помощта на определени методи ние тренираме дисциплинираност, която ни е необходима за борбата с живота. Няма нищо хубаво в това да забравим да се помолим един ден и да се помолим два пъти на другия ден. Или да се помолим седем пъти за един ден и цялата останала седмица да си мислим, че сме си свършили задачата. Определени неща трябва да стават в нужния ритъм и темпо".

Умира един зъл човек и на вратата на Ада среща ангел. Ангелът му казва: "За теб би било достатъчно да си направил една добра постъпка в живота си и това може да ти помогне. Помисли си добре" - казал ангелът. Човекът си спомнил, че веднъж, когато минавал през гората, видял паяк по пътя си и го заобиколил, за да не го смачка. Ангелът се усмихва, а от небето се спуска пояжина, позволяваща на човека да се издигне до Рая. По-близо до паяжината стоят други сред осъдените и започват да се катерят по нея. Но човекът вижда това и започва да ги отблъсква настрани, страхувайки се, че паяжината ще се скъса. В този момент тя действително се скъсва и човекът отново се връща в Ада. "Колко жалко" - чува човекът гласа на ангела. "Твоето безпокойство за себе си превърна в зло единствената добра постъпка, която ти някога си извършил".

Учителят казал: "Кръстопътят е свещено място. На него поклонникът трябва да вземе решение. Ето защо боговете обикновено спят и ядат по кръстопътищата. Там, където се пресичат пътищата, са концентрирани две големи сили - пътят, който ще бъде избран, и пътят, който трябва да бъде отхвърлен. Двата са превърнати в единствен път, но само за кратък период от време. Поклонникът може да си отпочине, да поспи малко и дори да се посъветва с боговете, които населяват кръстопътя. Но никой не може да остане там завинаги: щом изборът е направен, той трябва да върви, без да мисли за пътя, който е отхвърлил. В противен случай кръстопътят става проклатие".

Човечеството е извършвало някои най-лоши престъпления в името на истината. Мъже и жени били изгаряни на позорните стълбове. Културата на няколко цивилизации била изцяло унищожена. Онези, които съгрешавали, като яли месо, били държани на разстояние. Онези, които търсели друг път, били пропъждани в изгнание. Един човек, в името на истината, бил разпънат. Но преди да умре, Той ни е оставил голямото определение за Истината. Не това ни дава увереност. Не това ни прави по-добри от останалите. Не това държим ние в затвора на нашите превзети идеи. Истината е това, което ни прави свободни. "Познай Истината, и истината ще те направи свободен" - е казал Той.

Един от монасите в манастира в Сцете направил сериозна грешка, и за съда над него, братята повикали най-мъдрия отшелник. Мъдрият отшелник не искал да идва, но братята били толоква настойчиви, че той се съгласил. Все пак, преди да тръгне, той взел едно ведро и направил в него няколко дупки на дъното. След което напълнил ведрото с пясък и поел към манастира. Отецът, настоятел на манастира, обърнал внимание на ведрото и попитал за какво е направено това. "Аз дойдох да съдя друг - казал отшелникът. - Моите грехове бягат след мене, както този пясък във ведрото. Но понеже аз не гледам назад, не мога и да видя собствените си грехове, затова не съм способен да съдя и другите". Монасите незабавно решили да отменят съда.

На стената на една малка църква в Пиринеите е написано: "Господи, запали моята свещ. Запали я и ме освети, когато имам проблем и трябва да го реша. Позволи на огъня да се запали, за да изгори моя егоизъм, гордост и нечистоплътност. Превърни този огън в пламък, за да сгрее той моето сърце и да ме научи да обичам. Аз не мога да остана дълго в Твоята църква. Но заедно с тази свещ тук остава и частичка от мен. Помогни ми тази молитва да обхване и всички мои дела през целия ден. Амин".

Приятелат на пътешественика решил да прекара няколко седмици в един манастир в Непал. Веднъж по обяд той влязъл в един от многото храмове на манастира и видял усмихващ се монах, седящ до олтара. "Защо се усмихваш? - попитал го той. "Защото разбрах смисъла на бананите" - съобщил монахът и като отворил торбата си, извадил един гнил банан. "Това е живот, който е изминал пътя си, и не е бил използван, я сега вече е твърде късно". След това той извадил от торбата си банан, който бил още зелен. Той го показал на човека и го сложил обратно в торбата. "Това е живот, който още не е започнал да върви по пътя си и очаква нужния момент" - казал той. Накрая той измъкнал от торбата си зрял банан, обелил го и го разделил с мъжа, казвайки: "Това е истинският момент. Познай, как да го изживееш без страх."

Една жена излязла с точна сума пари, които й били необходими, за да заведе сина си на кино. Момчето било възбудено и всяка минута питало майка си колко още ще пътуват, докато стигнат до киното. Когато майката спряла на светофара, видяла просяк, който седял на тротоара. "Дай му всичките пари, които имаш в тебе" - чула тя глас. Жената започнала да спори с гласа. Тя била обещала да заведе сина си на кино. "Дай всичките пари" - настоявал гласът. "Мога да дам половината и моят син ще отиде сам, а аз ще го чакам отвън" - възразявала тя. Но гласът не искал да обсъжда това. "Дай всичките!" Тя нямала време, за да обясни на детето всичко това. Спряла колата и дала всичките пари, които имала на просяка. "Бог съществува и вие ми го доказахте - казал просякът. Днес е моят рожден ден. Аз бях тъжен и ме беше срам да прося милостиня. Така че реших да не прося. Казах си, че ако Бог съществува, Той ще ми направи подарък".

 
 

 
 
© Paulo Coelho. Maktub.
 
     
  ОТКЪСИ ОТ: "Петата планина" :: "Край река Пиедра седнах и заплаках" :: "Воинът на светлината"  :: Знаците на съдбата - Едно интервю с П. Коелю :: Големият малък Буда :: new Паулу Коелю за книгата си "11 минути"  
  ОФИЦИАЛНИЯТ САЙТ НА ПАУЛУ КОЕЛЮ: http://www.paulocoelho.com.br/ (НА 14 ЕЗИКА)  
  ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА КНИГИТЕ НА КОЕЛЮ МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ БЕЗПЛАТНО ОТ ТУК:  

 
© списание «маргарита», 2001-2003
 
 
e-mail: margaritta@abv.bg