:: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 12(30), 2003
 

И досега в Холивуд вървят ожесточени спорове за това какъв е Киану Рийвс — актьор от Бога или идиот с дяволски късмет? Киану веднъж казва за себе си "Да, аз съм тъп. И нищо не мога да направя с това. Навсякъде има и умни хора, и глупави. Знам, че критиците не се стесняват от изразите, които използват за моя интелект". С това са съгласни много журналисти, които са взимали интервю от Рийвс. По техните отзиви, Киану е ужасно бавен и много дълго мисли, преди да отговори на въпроса. Един журналист описващ тяхната среща, казва, че на въпроса защо е станал актьор, Киану мислил... 42 секунди. През цялото време той седял, без да гледа събеседника си, без ни най-малък намек, че изобщо се кани да отговаря. След което произнесъл: "Сигурно, защото ми харесваше. Това е всичко, което сега ми идва в главата".
По думите на много журналисти, трудно е да поведеш разговор с него, а след беседата, той може да се откаже от всичко казано, заявявайки, че не помни какво е наприказвал за себе си. Първоначално удивителните успехи в киното отнасяли към необиконвената външност, която той е наследил от баща си - хаваец и майка си - чистокръвна англичанка. Благодарение на такава екзотична смес, Киану Рийвс е признат за един от най-сексуалните мъже в света.

Критиците твърдят, че неговата неспособност да изразява мислите си, се отразява и на работата му на снимачната площадка. Но тогава възниква въпросът, как този бавномислещ човек успява почти 15 години да се снима успешно в киното, да работи с известни режисьори и да получава по 15 млн. долара за филм?

Киану не обича да говори за себе си, избягва светските шумотевици, изобщо, води уединен начин на живот, преструвайки се на някакъв простак, от който нищо не можеш да измъкнеш. Заради недостига на информация таблоидите разпространяват какви ли не най-невероятни слухове за него.

Страхувайки се за не загуби правото си на личен живот, кинозвездата не обръща внимание на това, какво говорят и пишат за него. Той нищо не отрича, но и нищо не опровергава. Не търси слава и търпи феновете си, защото към цялата тази бохемна суета е свикнал от детството си.

  "Матрицата" заинтерсува Рийвс веднага след като прочита сценария. Киану винаги е бил фен на рисуваните романи-комикси, а при братята Вачовски целият филм бил илюстриран епизод по епизод. За ролята на главния герой Нео те търсели безумец, който би могъл да направи това, което вече било нарисувано, и още малко отгоре. Братята решили, че Киану е най-безумният от всички холивудски звезди, а на Киану му се сторило, че той може да отговори на образа. Голям любител на филми с кунг фу, изобщо неравнодушен към бойните изкуства, той бил готов да преживее четири месеца подготвителни, изнурителни тренировки: филмът изисквал от него особено майсторство, ловкост и пъргавина.



Журналистът и писателят Брус Вагнер
разказва за една своя среща-разговор
с Киану Рийвс през м. ноември 2003 година.
Публикувано е в списание "Детайл
и"

   Когато той позвъни на вратата, в ръцете си държеше черна мотоциклетна каска. Беше притеснен и ми стисна ръка. Нарече ме "сър", възможно е заради известна напрегнатост или просто поради възрастта ми. Аз съм само с десет години по-възрастен от него, но внезапно се почувствах шестдесетгодишен. Направих му малка екскурзия на първия етаж на моя дом. Той попиваше в себе си всичко: стените, немската електрическа кукла и множеството книги, (много) малко от които бяха подписани с моето име. Той каза, че не познава моята работа.

Докато с изострено внимание изследваше един от моите романи, аз казах, че току що съм завършил писането на историята на будизма и Холивуд, две неща, които знаех, че той познава добре. Той слезе до банята, после се качихме в кухнята. Постепенно започваше да се отпуска. Светска беседа. Знаех, че искам да го въвлека в разговор за безумно сериозни неща. Да поговорим за смъртта. Как да съумея да направя това, без да се покажа груб, когато имам на разположение само 90 минути за разговор?

Фактически, аз бях учуден, че той изобщо дойде. Неговите хора ми бяха предложили да се срещна с него във вътрешния двор на Шато. Сега аз до смърт обичам Шато, но тогава възненавидях мисълта за това, че бихме могли да седим там. Мога ли да го поканя при мен, в моя дом, моля ви? След няколко дни те ми позвъниха и казаха: "Да, той ще пристигне у Вас." След това отложиха срещата и аз реших, че е възможно той да е размислил, но точно тогава ми позвъни самият Киану, за да ми каже, че закъснява с 20 минути. Той пристигна. Красив, както и очаквах. Гледайки го, вие подсъзнателно разрушавате своята хетеросексуалност. Но все пак сред тълпата той е невидим. Съмнявам се, че някой го е разпознал в мотоциклиста по пътя (той кара обикновен, симпатичен "Харлей". Неговият Нортон "се е поразболял"). Аз се надявам, че някой все пак го е познал, защото този, който би го разпознал, би имал възможност да получи от него подарък мотоциклет, както каскадьорите от "Матрицата" (на 14-мата той подари по един Харлей) . И после би могъл с гордост да разказва за това на приятелите и близките си.

Все пак той постепенно отърсва от себе си тази невидимост. Той е неотнимаемо игрив, изящен, скромен. Малко несръчен. Възможно е, просто да не е във възторг от това положение на нещата. А кой би бил? Аз съм го виждал по-рано на партито на списанието The New Yorker, когато подписваше договора за своята книга. Аз подслушах неговия разговор с Трейси Улман. Те говореха за Ривера Феникс. (Нямах намерение днес да го разпитвам за Ривера). Обещах на Киану да не правя нищо, което би могло да го накара да се чувства неудобно. Последните няколко години аз прекарах, потънал в изучаване на живота след смъртта заради моя нов роман. И му казах, че бих искал да поговоря с него за смъртта. Той не възразяваше.

За него аз приготвих голяма фруктиера с плодове, нещо, което правя обикновено само за жени. "Колко благонравно" — каза той. Той е замислен и малко тревожен, и 90 минути — това е толкова малко време. Отново ме обзема глухо разтреперваща вълна от тази полукитайска, полухавайска английска смес. От неговата роля в Малкия Буда ние преминахме към разговор за Дзен. Той е бил в Тоскана, снимал се е в някакъв друг филм, когато е научил, че Бернардо Бертолучи иска да се срещне с него. След интервюто Бертолучи го утвърждава за ролята на Сидхартха с думите: "В тебе има невероятна невинност". Режисьорът като съблазнител. Все пак той вероятно е разполагал с повече от деветстотин минути. Разбира се, точно така е.

Сега той е тук, невероятно невинен, яде плодове, ти можеш почти да го усетиш с обонянието си, той е толкова Сидхартха. Просто никой не може да му пожелае зло.

Връщайки се към разговора, Киану говори как един актьор го е научил да медитира. Процесът на медитация предизвиквал прекрасно, дълбоко, странно сензорно възприятие; за първи път Киану видял разделянето на разума и волята, "как всичко настоява на съществуващото — това беше откритие — извън психологическата интерпретация". Виждате ли, той знае за това повече, отколкото дава вид. "Това е всичко Ваджраяна" — казва той без церемонии. (Пустота, неразрушима като диамант). По дяволите. Поглеждам часовника. Половината от нашето време вече мина — как се случи това?

Бърз, прост преход към темата за Бащите. И двамата на 13-годишна възраст сме били откъснати от патриарсите; оттогава той изобщо не е виждал баща си. (Казвам, че знам за баща му, за това че е бил в затвора, но това е дреболия в сравнение с това, че моят старик Уди Харелсън е бил обвинен в убийство на федерален съдия. Киану се смее; май не е знаел за това). Казва, че е получил писмо от баща си, когато е бил на Хаваите с концертите на Dogstar. Но не му е отговорил. "В мен тече неговата кръв — казва той. Няма нищо, което бих поискал от него и от което бих имал нужда". Във всеки случай, сега това е така. Дотолкова, доколкото той вече е близо до своята възраст: 39 години. Ние просто се гледаме и повдигаме рамене; това е острият спор между бащите и синовете, които са си отишли.

Той с любов говори за своите три сестри. Двете по-малки, и още една, с която както казва той, никога не се е срещал. Ким е тази, която боледува от левкемия. Преди това тя е дресирала андалузки коне. "Аз мисля — говори той със страшна, харизматична многозначителност, — че тя е най-храбрият човек, когото някога съм познавал". Ким преживява непоносимо време и нейният брат я обича безгранично. "Тя ме научи да бъда щедър" — произнася той, загадъчен, мъчителен, поетичен.

Казвам му: "Знаеш ли, искам още малко да поговорим за смъртта". Не мога да направя нищо със себе си. Това е в самия него, във всички нас. Споменавам за предишната му приятелка, Дженифер, и за детето, което не се роди. Ако изобщо може да се "споменава" нещо толкова печално и разкъсващо душата в тези оставащи тридесет минути. И в това е целият ужас. Аз си мисля за това, когато той казва: "Сега ще заплача".
 


Той е невероятно беззащитен, естествен, нециничен, невинен. Разказва ми, че Дженифер, щастлива е отишла за последен преглед при доктора, а той й казал: "Трябва да ви изпратя при специалист". Тя се учудила и попитала: "Какво се е случило?" "Не чувам тоновете на детето". В същото време Киану се снима в НюЙорк, Дженифер му позвънила, плачеща. Той се втурнал обратно. Когато го питам бил ли е в болницата, когато тя е раждала, Киану, седи срещу мен, виждам фруктиерата с плодове, той превъзмогва мъката си и отговаря: "Да! Разбира се!" и в погледа, който ми хвърля, чета: "Кой луд би могъл да ме застави да не присъствам по време на раждането на детето, на което вече бяхме дали име?" Нямам никакви думи. Той е обичал Дженифер и се е грижел за нея преди бременността, по време и след нея. Не питам колко време е минало от онзи момент, когато тя загива в автокатастрофа. Не е трудно да научите. Няма да го питам за това, нито ще търся отговор в Интернет. Думи няма. Той ми казва: "Когато хората казват, че всичко си има причини, за мен това е удар под пояса".

Още един странен обрат в разговора, предизвикан от неумолимото тиктакане на часовника: питам го какво се кани да прави с парите. Четох някъде, че освен хонорара по договор са му заплатили и безумни проценти от приходите за "Матрицата". Отговаря ми, че не знае. Изглежда обезпокоен от това. (Истинско скромно пораснало дете). Питам го има ли хора, които, хмм, които управляват парите му, ако изобщо някога се е замислял за това. "Имам, разбира се" — отговаря ми спокойно той, но, въпреки това, чувствам, че подобни разговори за пари за него са по-неприятни от разговорите за смъртта (Това е, което подсъзнателно ми харесва в него).

Така или иначе, неговите големи страхове странно и мило стават такива в царството на актьора. Преживяванията на актьора. Каква ще бъде следващата работа, това, друго... В царството на нормалните — невероятно невинен. Обича да свири, но неговата група, струва ми се се разпадна. Всеки от участниците на Dogstar влизаше при нас в стаята и казваше: "Ех, не можем сега да мислим за песен!" Сега той свири в нова група, Becky, наречена така в чест на приятелката на барабаниста на групата.

Той току що е завършил филм с Джек Никълсън, който му се струва най-обаятелният човек на земята. "Когато снимахме нашите съвместни сцени, трябваше да се сдържам с усилие, за да не се хиля от радост" — казва Киану. Той е открит за всичко и вие можете да прочетете това върху лицето му. Неотдавна е приключил скромния филм под името Thumbsucker, който е заснел режисъорът дебютант Майк Милс. Киану там играе стоматолог, който съветва и напътства един юноша. Киану-баща — според мен е забавно. Той казва: "Имаше един момент, когато си казах: "О! Аз съм почти на 40! И виждам защо мъжете отиват и си купуват кола. Аз разбирам защо те казват: "Искам да живея! Досега аз не съм живял!" Часовникът обаче тиктака... По дяволите...

Часовникът отново ме кара да сменя темата: най-продължителната му връзка с жена е около година, но той все пак иска сериозни отношения. Той мисли, че да имаш деца, това е необходим житейски опит. За какъв дявол той се е родил в Ливан (пита той тракащият часовник)? Неговите родители са били на малко повече от двадесет години, те са пътешествали. После семейството се е преселило в Австралия, след това в Манхатън. Мисля, че в този ред. Кой може да потвърди това? Но преди всичко той е израснал в Торонто. Там той би се върнал, ако трябва да се върне в мястото, което се нарича дом. Дейвид Кроненберг по-късно ми разказа, че неговата жена е преподавала на Киану в училище, когато той е бил на десет години. В Торонто имало магазин с името "Кенди Стор", в който продавали бонбони и ножчета за бръснене. И клубове, в които той висял, като правило отвън, защото бил твърде млад, за да го пуснат вътре. Рийвс младши пристигнал в Лос-Анджелис с кола, когато бил на 20. Времето серизоно не ми достига.

Той чете много, особено руски писатели: книгата на Агеев със заглавие "Роман с кокаин" (приблизително 1916 година); късите разкази на Чехов; и великия Толстой. Той няма приятели сред високоплатените актьори. Негови приятели са хора като Алекс Винтер ("Невероятните приключения на Бил и Тед") и Джош Ричман ("Речен бряг"). Той не знае в какъв филм ще се снима следващия път. Той чете сценарии. Нормалната работа на актьора.

Питам го има ли неприятности, когато излиза. Понякога - отговаря ми той. Макар че хората не му дотягат. Сега обаче той трябва да тръгва. Измолвам още пет минути. Показвам му запис от честването на 70-годишния юбилей на Вили Нелсън на голям екран, поставен специално на втория етаж на къщата. Вили, Леон Ръсел и Рей Чарлз пеят "Песен за теб". Вили гледа Рей Чарлза, сълзите капят по лицето му, а слепият пее. "Я те обичам там, където няма пространство или време /аз те обичам през целия си живот, ти си мой приятел / и когато умирам, ще си спомня онова време, когато бяхме заедно / ние бяхме сами и аз пеех тази песен за теб". Вили плаче, гледайки в лицето Рей Чарлз и вечността. Аз се обръщам, за да го погледна. Той е трогнат, леко потреперва.

Изпращам го до мотоциклета му. Той е човек, когото ти се иска да прегърнеш. Рам Дас или някой друг е казал: "По-малко размисли, повече обятия!" Но обикновено не правят това с този, от когото вземат интервю. Неприлично е. Но ти чувстваш, че искаш да го прегърнеш, действително го чувстваш. Същата вечер един приятел попита журналиста: "Имаше ли интересни цитати?"

Лично на мен ми харесаха тези:

(1) "Невероятна невинност" (но това беше Бертолучи)
(2) "Сега аз ще заплача" и (3) "Ние не можем да мислим за песен!"

Не е задължително да са в този ред.
Това не е важно. Всичко е важно. Времето си отива...

Брус Вагнер

     
Роден съм в Ливан, в Бейрут, на 2 септември 1964 година...


Тогава в средата на 60-те Бейрут бил космополитен град, знаменит със своите плажове, а не бомбардировки. Там се събира хипарстващата младеж от целия свят, там се срещнали и родителите на Киану. Неговата майка, Патриция, англичанка от артистичната среда на бохеми, момиче, събиращо погледите върху себе си, пообиколило на воля по света, отложило за по-добри времена изучаването на източните философии и работещо като танцьорка в един от бейрутските нощни клубове. Там я забелязал и Самуел Рийвз, геолог, наполовина китаец, наполовина хаваец. Но дори след раждането на сина им, когото те нарекли по хавайски обичай — Киану ("Прохладен планински вятър"), а след две години и на дъщеря им Ким, Сам не изоставил навиците си на хипар. А Патриция, местейки се с децата по страни и контитенти, вече без мъжа си, се преселва при роднини в Канада. Киану тогава е на седем години и след това той вижда баща си само по време на ваканцията на Хаваите, за последен път, когато е на 13. През 1994 година Сам е арестуван с голяма партида хероин и кокаин и го осъждат на 10 години затвор. Макар че през 1996-а го освобождават предсрочно, за Киану това явно нямало вече голямо значение: "Това е неговият живот. Надявам се, всичко да е наред и той да е добре, каквото и да означава това. Нека го оставим на спокойствие."


Майката на Киану, заела се да възпитава децата, скоро разбира, че това не е нейното амплоа. "Аз съм лоша майка — решава тя. — Просто наблюдавам как растат децата". След развода с втория си съпруг, режисьорът от Бродуей Пол Аарон (при когото Киану често после гостува през ваканциата в Лос Анджелис), тя отново се омъжва и ражда още едно момиченце. Патриция скоро става дизайнер на костюми за рок звезди. Сред нейните клиенти са Доли Партън и Елис Купър, а в дома им постоянно се тълпят знаменити и не толкова знаменити музиканти от рокендролните банди. Черноокият съобразителен Киану бързо намира общ език с всички и докато майка му я няма, лудува до насита — в къщата, където домакинствала хавайската баба Моми, на децата разрешавали всичко или почти всичко. Киану и Елис Купър организирали турнири по борба, момчето не било много настоятелно в учението, с часове киснел в звукозаписното студио и като всички канадски момчета играел хокей. Бил незаменом вратар, за което заслужено получил прякора "Стената".
Единственият предмет, по който имал успех, бил латинският, а единственото, което го привличало в училище — декламирането наизуст. Приятелите му от детството разказват, че след като вкара красив гол на хокейната пързалка, Киану доста често избухвал рецитирайки шекспировски монолог. В детството си Киану познавал и сценариста Робърт Марк Камен, който по-късно пише сценария на филма "Разходка в облаците" (където Рийвс играе главната роля). Той още тогава забелязал, че момчето притежава "мощен природен ум".
Но своя интелект отначало Киану насочил към заточване на кънките, после към приготвяне на спагети в италианско ресторантче и едва след това на театралните сцени. Той бил толкова влюбен в театъра, че изобщо не се смутил от първото доста съмнително предложение на една професионална група: поканили го в спектакъл с откровено хомоеротичен подтекст.
Нетрадиционно ориентираната публика била очарована от екзотичния образ на младото дарование: бели слипове и абсолютно невинна външност. Мнозина, които впеследствие са работили с Киану, отбелазват тази негова удивителна особеност.
Непоквареността на 22-годишния Рийвс привлякла и неговия първи агент, който без да се замисля сключил контракт с никому неизвестния актьор, завършил канадска театрална школа и заснел само една телевизионна постановка.

Dogstar

Веднъж, разхождайки се по Лос-Анджелис, Киану надникнал в един музикален магазин и си купил бас-китара. "Отдавна ми се искаше да се науча да свиря на бас-китара - обяснява той — За моето ухо това са най-приятните звуци" После в някакв магазин за хранителни стоки той се заговорил с младеж, облечен с тениска с логото на един хокеен отбор (на Киану много му липсвал хокеят), момчето се оказало актьорът Робърт Майлхауз, а по съвместителство хокеист и музикант. С него те започнали да играят хокей и да свирят рок. Събирайки набързо групата Dogstar (названието заимствали от романа на Хенри Милър "Сексус"), те изнесли първия си концерт в бара на един приятел, след което започнали да пътуват с концерти из цялата страна. Оттогава групата е издала три албума. Обикновено на концертите Киану свири, без да вдига глава, но неговия дял в творчеството на групата, не може да се нарече скромен. Той е не само басист, но в известна степен и композитор: Киану участва в написването на музиката. Дали това е само хоби или не, Рийвс не знае: "Плащат ни, значи сме професионалисти, но когато свирим и записваме музиката, ние си почиваме, значи това е професионално хоби".

Призракът на бащата

Би било невярно да се каже, че баща му не е оставил никаква следа в живота на актьора. Отношенията с баща му, бащинството само по себе си, за Киану е болезнена тема, особено след като миналата година се роди мъртво неговото собствено дете. Киану и неговата приятелка, 27-годишната Дженифър Сайм, се канели да посрещнат Коледа с новородената си дъщеричка Ава, но момиченцето умряло, преди да се роди. И вместо празник в семейния кръг на Киану трябвало да правят погребение. За Дженифър и Киану загубата станала истинска трагедия, след която те не били в състояние да продължат отношенията си.

Киану с Ким на ХаваитеИ при него отново не се получава "да пусне корени, да завъди деца, коне, куче и жена" (Киану ги подрежда именно в този ред). Засега той се помирява със синдрома "вятър го вее", който вероятно е наследил от баща си: съвсем до неотдавна Рийвс няма дори собствен дом, а живее при сестра си Ким, която през последните няколко години се нуждае от неговата подкрепа, поради силно напредналото раково заболяване. И когато се разпространяват слухове за това, че Рийвс се лекува от наркомания, всъщност той цели седмици седи до леглото на Ким, за да държи ръката й, когато болките са особено нетърпими.
35-годишната Ким е смъртно болна. Левкемията прогресира бързо и вече е в опасен стадий. Киану е пренесъл сестра си в най-красивото място, което познава - Хавайските острови. Близките му казват: Киану прави всичко за сестра си, той би дал дори живота си, ако това може да я спаси. Той харчи цялото си състояние, за да облекчи и украси последните дни на Ким.

Хамлет

Докато снима "Скорост" Рийвс разучава ролята на Хамлет, за която го поканва Винипегския драматичен театър. От младостта си влюбен в Шекспир, Киану не може да се откаже от участие в постановката. Напротив, заради постановката той се отказва от филм с де Ниро и Ал Пачино.

Когато става дума за Шекспир, обикновено немногословен и
сдържан Киану се преобразява. За Шекспир той говори с момчешко увлечение: "Обожавам Шекспир... Това е особен език, в който се потапяш изцяло — дишаш, дишаш, чувстваш. Това е нещо мощно, което те увлича, завладява, омагьосва едновременно. И всичко това в звукове, в обикновени гласни съгласни".

Постановката предизвиква фурор, критиците пишат, че Хамлет на Рийвс е много по-добър, отколкото просто успешна роля на един киноактьор. Той играе блестящо, което не е странно: трудно може да се намери друг актьор, който толкова би приличална Хамлет. Той е буквално изтъкан от двойнственост и противоречия: той е мъжествен и женствен, решителен и съмняващ се, състредоточен и правещ се на глупак, сериозен и безотговорен.

Киану смята "Хамлет" за "необикновено красива и много опасна пиеса".
Работейки над ролята, той често си спомня за британския актьор Даниел Дей-Луис, който захвърля работата си в постановката на английския "Хамлет", защото започнали да го преследват тягостни спомени за починиалия му баща.
"Дори у великите актьори "Хамлет" събужда буря от емоции, — казва Рийвс. -- Аз изведнъж усетих, че в мен се надига гняв срещу майка ми, за съществуването на който никога не съм подозирал... Навярно, това е, защото съм израснал без баща".

...Той както преди препуска с мотоциклета си — това е неговият любим вид отдих, когато не му достига Хамлет, басовите мелодии и всички онези странни занимания, с които Киану запълва своето свободно време. Денем или вечер, той яхва мотоциклета и лети извън града. "Това ми помага да се изчистя. — обяснява Рийвз. — Да изляза от системата. Да променя всичко."

 
© списание «маргарита», 2001-2003