:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 5(24), 2003
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
МАЙ' 2003
1
ч
*Светли четвъртък.
Прор. Иеремия. Св. Тамара Грузинска (Ден на труда)
2
п
*Светли петък. Животоприемни източник. Св. цар Борис.
Св. Атанасий Велики (Блажи се)
празнуват Борис, Борислав(-а), Живко*, Живка
3
с
*Светла събота.
Мчци Тимотей и Мавра
4
н
† 2 Неделя след Пасха - Томина.
Прпмчца Пелагия
празнува Тома
5
п
Мчца Ирина. празнува Ирина
6
в
† Вмчк Георги Победоносец.
Св. Иов Многострадални (Гергьовден)
празнуват Георги, Гергана, Гинка, Ганка
7
с
7 с Мчк Акакий
8
ч
*Св. ап. и ев. Иоан Богослов. Преп. Арсений Велики
9
п
*Прор. Исаия.
Мчк Христофор. Св. Николай (летни)
10
с
* Св. ап. Симеон Зилот. Възстановяване на Българската Патриаршия.
11
н
3 Неделя след Пасха - на св. Мироносици.
Св. Кирил и Методий.
Свщмчк Мокий.
празнуват Кирил, Кирилка, Методи(й)
12
п
Св. Епифаний, епископ Кипърски и Св. Герман, патриарх Цариградски празнуват Герда, Гердан, Гердана, Герман, Германа.
13
в
Мчца Гликерия.
14
с
Мчци Исидор и Иоан Български
15
ч
Преп. Пахомий Велики
16
п
Преп. Теодор Освещени
17
с
*Св. ап. Андроник.
Мчк Николай Софийски
18
н
4 Неделя след Пасха - на Рaзслабления.
Мчци Теодот, Петър, Дионисий. Св. 7 девици
19
п
Свщмчк Патрикий, еп. Брусенски
20
в

Мчк Талалей

21
с
*Преполовение.
Св. равноап. Константин и царица Елена
празнуват Елена, Ели, Елка, Константин, Костадин, Костадинка,
Стамен, Станимир, Стоил, Стоян(ка), Станка и Трайко (или на 27.ХІІ),
22
ч
Мчк Василиск. Вмчк Иоан-Владимир, княз Български  
23
п
Преп. Михаил, епископ Синадски
24
с
Преп. Симеон Дивногорский.
Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост (Молебен)
 
25
н
5 Неделя след Пасха - на Самарянката.
3-то намиране честната глава на св. Иоан Кръстител
26
п
*Св. ап. Карп. Мчк Георги Софийски Най-нови
27
в
Свщмчк Терапонтий.
Мчк Терапоний Софийски
28
с
Преп. Никита, еп. Халкидонски.
Преп. Софроний Български.
29
ч
Прпмчца Теодосия
30
п
Преп. Исакий Далматски. Св. Емилия
31
с
Св. ап. Ермий. Мчк Ермей
 

НЕСТИНАРСКИ ТАНЦИ НА 21 МАЙ
  Според народното поверие Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето.
   В някои селища на Югоизточна България (Странджа) и Родопите се изпълняват нестинарските огнени игри. В празненството участва цялото селище, но в огнената жарава играят само призваните: духът на светеца се вселява в тях, "прихваща ги" и подчинявайки му се, те вещаят от негово име.
   Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство. Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва панигир - обща трапеза, придружена с песни и игри. Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава нестинарите с икони в ръце прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена. Казват, че в този момент ставали чудеса - болни оздравявали, нестинарите предсказвали дали ще има война, болести, земетресения, та дори какви ще са цените на житото и дървения материал. После излизат от огъня и пак повеждат шествието към храма, за да върнат иконите и тъпана на местата им до следващия празник.
по книгата на Рачко Попов
"Кратък празничен народен календар"
Още за нестинарството:
и за Св. равноапостоли Константин и Елена

Още за свети Георги:
Гергьовден
СВЕТИ ГЕОРГИ УБИВА СУРА ЛАМЯ от Тодор Моллов


top
6 МАЙ
ГЕРГЬОВДЕН
Църквата празнува денят на свети Георги. Вярната дата за неговото празнуване е 23 април, погрешно преместена на 6 май. След изравняването на календара през 1968 г. отново е оставен на 6 май, защото добил известност като празник на пастира. Смята се, че светецът е покровител на земеделието и скотовъдството. В началото на века е обявен за Ден на българската войска и храбростта.
   Нашият народ е украсил с много песни, предания и легенди живота на светеца. В народните песни за него се пее с любов и уважение, а самият светец се окачествява като “хубав”, “зелен” и “милен”. Всяка домакиня замесва тесто и изпича специален гергьовденски хляб, наричан “кошара”, “харман” или “боговица”. Хляба украсява, като върху него моделира от тесто овчаря с гегата и неговото стадо. В тоя ден всеки дом прави жертвоприношение - агне в чест на свети Георги. Агнето винаги се избира мъжко, обикновено то е първото, родено през новата година. Рано на празника моми, невести и ергени отиват в полето, берат цветя и вият венци: за калпаците на овчарите, за жертвеното агне, за овцата, която първа ще издоят, за менчето, в което се дои млякото. В менчето пускат пари и здравец, за да са млечни овцете. Огромен венец във вид на арка се поставя на вратата на кошарата, за да минат под него овцете за доене.
   Преди да заколят гергьовското агне, му четат молитва. То е със запалена свещ на дясното рогче, а на шията с окачен венец. Заколването става на определено място срещу стена на къщата, за да бъде напръскана тя с кръв - по нея гадаят дали ще бъде здрава и плодородна годината. Тази кръв, след като се направи кръстен знак на вратите и на челото на децата, се излива в реката, за да “тече берекетът, както тече водата” или в мравуняк, за да се “плодят овцете като мравките”. Кожата на агнето се дарява на църквата.
   Агнето се приготвя и пече като великденското. Обикновено на Гергьовден цялото село се е събирало на едно място за празничния обяд, като всяко семейство е заемало свое място и е носело печено агне, обредна погача, прясно сирене, овче кисело мляко, ракия и вино. След богатата трапеза се развихрят буйни хора, вързват се люлки и се люлеят за здраве и стари, и млади.
   На Гергьовден имен ден посрещат Георги, Гергана, Гюрга, Гюро, Георгина и т.н.
11 МАЙ
СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Рано канонизирани светци, братята Кирил и Методий били чествани от църквата поотделно в деня на смъртта им: свети Кирил, наречен Константин Философ, умира в Рим на 14 февруари 869 г., а свети Методий - на 6 април 885 г. в манастира "Полихрон" в Олимп (Мала Азия). После обединили празника им на 6 април, тъй като били братя и имали общо дело, но поради Великия пост избрали 11 май като най-подходящ.
Празнуването със специална служба и четене на житията продължило до нашествието на татарите и турците по славянските страни. В по-ново време, през 1857 г., денят на светите братя е почетен в българската църква "Свети Стефан" в Цариград заедно със служба и за свети Иван Рилски. На следващата година този ден е отпразнуван и в Пловдив, в църквата "Света Богородица". Учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на двамата братя. Родители, ученици, учители, видни граждани отпразнували заедно този необикновен празник с богата трапеза, песни и хора извън града. В средата на ХІХ век честването било възобновено и в Русия, и в цяла България във връзка със започналата борба за църковна независимост. По повод хилядагодишнината от моравската мисия на св. св. Кирил и Методий, Всерусийският свети Синод взел решение, започвайки от тази 1863 година, 11 май да се установи като църковен празник на преподобните Кирил и Методий. Оттам това празнуване се разпространява по всички православни християнски народи.

12 МАЙ
ГЕРМАН
На 12 май се отбелязва празника на свети Герман, патриарх Константинополски, избран в 715 г. Той влязъл в остър спор с император Лъв Исварянин за поклонението пред иконите и затова напуснал длъжността си и се оттеглил в манастир като обикновен монах. Известен е като автор на съчинения за иконопочитанието, против ересите, за литургията и на много поучителни слова.
  За да умилостивят свети Герман, наречен от народа Градушкар, хората правят различни неща. Още на Бъдни вечер го канят: "Дядо Германе, ела сега да ядем и пием, а лятос върви в гори Тилилейски, дето петел не пее, дето куче не лае!" Лятно време, когато се зададе градоносен облак, запалват свещта от Бъдни вечер и викат: "Там иди Германе, там иди, дето няма овци да блеят, дето няма крави да рикаят".

   
Обичаят Герман е твърде разпространен в Североизточна България и Силистренско. Прави се по един и същи начин в Шуменско и Видинско. Разликата е само в участниците: в Силистренско са възрастни жени, а на другите места - моми.

   Навсякъде правят кукла от кал - мъжка, с изразен фалос, положена като мъртвец в дървено ковчеже или на дъска, отрупана с цветя, със запалени свещи и приготвена за погребение. Наречена Герман, куклата пренощува така приготвена на открито или в двора пред къщата. На сутринта участничките в обичая се събират. Едни остават в къщата да приготвят помена, другите взимат куклата и потеглят към реката или някои блатисто място. Жените, облечени в черни дрехи и с черни кърпи, вървят, оплакват високо и нареждат: "Ой, Германе, умрял Герман от киша за суша". Заравят куклата или я хвърлят в реката. После се връщат в къщата и правят гощавка като при истински помен.

   На този ден имат имен ден Герда, Гердан, Гердана, Герман, Германа.
Елена Огнянова
"Традиции и празници в България"
 
© списание «маргарита», 2001-2003
 
 
e-mail: margaritta@abv.bg