:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 3(22), 2003
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
МАРТ' 2003
1
с
Прпмчца Евдокия (Задушница)
Празнуват Евдокия, Дочка, Дочо, Евдоким, Марта, Мартин(а) - те обаче могат да празнуват и на 14 април
2
н
Неделя Месопустна. (Месни Заговезни)
Свщмчк Теодот
 
3
п
Мчци Евтропий, Клеоник и Василиск.
Освобождение на България
 
4
в
Преп. Герасим Йордански празнува Герасим
5
с
Свмчци Конон и Иоан
(Блажи се - риба и млечна храна)
 
6
ч
Св. 42 мъченици в Амория празнува Красимир(а)
7
п
Свщмчци Василий и др.
(Блажи се - риба и млечна храна)
 
8
с
Преп. Теофилакт, епископ Никомидийски  
9
н
Неделя Сиропустна
(Сирни заговезни)

Св. 40 мчци Севаст,
мчк Исихий
(На вечернята става взаимно опрощаване)
 
10
п
Мчци Кодрат и Галина празнува Галя, Галина (или на 6.V.)
11
в
Св. Софроний Иерусалимски и св. Софроний Врачански  
12
с
Св. Теофан, Св. Григорий Двоеслов,
Преп. Симеон Нови Богослов (Прежд. лит.)
 
13
ч
Св. Никифор  
14
п
Преп. Бенедикт (Прежд. лит.)  
15
с
*Св. мчк Агапий (Злат. лит.)
Тодоровден
празнуват Тодор, Тодорка;
празнуват коневъдците
16
н
Неделя на Великия пост - Православна.
Мчци Савин и Папа (Вас. лит.)
 
17
п
Преп. Алексий, човек Божий  
18
в
Св. Кирил, патриарх Иерусалимски  
19
с
Мчци Хрисант и Дария (Прежд. лит.)  
20
ч

Преп. отци, избити в манастира "Св. Сава"

 
21
п
Преп. Иаков Изповедник (Прежд. лит.).
 
22
с
Свщмчк Василий, презв. Анкирски (Злат. лит.) празнува Росен
23
н
2 Неделя на Великия пост - Св. Григорий Палама.
Прпмчци Никон и Лука (Вас. лит.)
празнува Лидия
24
п
Преп. Захария. Св. Артемий Солунски празнува Захари(на)
25
в
† Благовещение.
(Вечерня, утреня и Златоуст. лит.) (Разрешава се риба)
празнуват Благой, Благ(о)а, Благовест(а)
26
с
Събор на св. архангел Гавриил.
Мчк Георги Софийски стари
(Прежд. лит.)
 
27
ч
Мчца Матрона Солунска  
28
п
Преп. Иларион, Св. Стефан, Свщмчци Георги и Петър,
Мчк Боян, княз Български
(Прежд. лит.)
празнуват Бойко, Боян
29
с
Преп.Марк, Св. Кирил, дякон (Злат. лит.)  
30 н 3 Неделя на Великия пост - Кръстопоклонна.
Преп. Иоан Лествичник
(Вас. лит.)
 
31
п
Преп. Ипатий, епископ Гангърски  
 
иглики
1 МАРТ
БАБА МАРТА
Първият ден на този месец народът свързва с представата за идващата пролет. Църквата празнува паметта на света преподобна мъченица Евдокия.
  Най-важното от народните обичаи за Първи март е връзването на мартеници: бели и червени за здраве. Някога са завързвали само на ръката усукани бял и червен конец, но с годините започнали да правят мартеници в различни форми и видове, които се окачват на гърдите. В Родопите слагали мартеници от двете страни на главата на булката, за да не я урочасат.
   Мартениците се носят, докато се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето "ку-ку". Тогава се свалят и се завързват на плодно дръвче, за да има плодородие. Някога слагали мартеницата под камък и според буболечките и гадинките под него гадаели каква ще бъде годината, здравето и щастието на човека.
   За да бъде весела баба Марта и да зарадва хората с настъпващата пролет, домакините рано сутрин изнасяли червени дрехи, черги, одеяла и ги мятали на чардака, оградата или на простора, за да посрещнат капризната баба. В народните вярвания тя се сърди, когато срещне стари жени по пътя си, гърми, фучи и плаче, но щом види млади девойки и момци се усмихва, слънцето грейва, дворовете се огласят от детски викове и игри.

25 МАРТ
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
   На този ден според Евангелието архангел Гавраил се явил на Дева Мария и й донесъл благата вест, че е заченала от Светия Дух и ще роди син - Спасител на света.
  Народът вярва, че на този ден от топлите страни се връщат щъркелите, лястовиците и кукувиците, които носят благата вест, че зимата си е отишла и вече настъпва пролетта и зове за работа в полето. Благовещение съвпада и с астрономическото начало на пролетта. Срещу празника се почистват основно дворовете, сметта се запалва на огромни огньове с вярата, че огънят ще изгори и прогони всяко зло.

   Около този празник хората закусват рано или поне слагат залък хляб в устатат си, за да не ги "закука" кукувицата на гладен стомах, което значело болест, трудно изкарване на годината, слаб берекет. Вечерта срещу празника децата обикалят къщата и оборите и чукат върху тенекия с дилаф (маша) или друго желязо и викат: Бягайте, змии и гущери, че утре е Благовец".
   На този ден 10-11-годишни момичета месят за първи път питка, като намазват дланите им с мед - да е сладък хлябът. Като я опекат, раздават от питката, намазана с мед, на хората в къщата и на съседите.

   Има обичай на Благовец да се продупчват ушите на момичетата и да им се слагат обици, като се вярва, че дупките няма да зарастнат или да се инфектират.

   Особено внимание българските жени са обръщали на момичетата - сирачета. За да не останат по-назад от момичетата с майки, добросърдечни жени отивали в дома на сирачето и го учели как да омеси питка и да я опече. После тръгвали с детето по съседите да раздадат "блага питка".
   Този ден жените засаждали лехи с разсад на зеленчуци, за да са сладки и "здравеносни".
   Имен ден посрещат Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благун, Блаже, Благодатка, Вестелин, Вестелина.
Елена Огнянова
"Традиции и празници в България"

 
© списание «маргарита», 2001-2003
 
 
e-mail: margaritta@abv.bg