:: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 11(29), 2003
 

УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ

Гените на мама или на татко?
Само 3 черти се предават в наследство —
общителност,
двигателна активност,
емоционалност
    Когато казваме за някое дете: "Избухлив като баща си!" или "И майка й като дете беше същата "мушичка", ние подразбираме, че своя темперамент човек получава в наследство от предците си. Дали нашите представи са правилни? Какво казват психолозите по този повод?

   В старата класическа психология някога са определяли четири основни типа темперамент: сангвиници, холерици, флегматици и меланхолици. Под всеки тип подразбирали редица определени психологични свойства. Например, сангвиниците са хора жизнерадостни, уравновесени, отличават се с бърза реакция, докато флегматиците са инертни, спокойни, на всичко реагират бавно, затова пък са упорити и трудолюбиви
.

   В наследство от родителите

   Съвременната практическа психология обаче не смята, че е възможно по наследство да се предаде цялата група психологически особености, която се обединява от общото понятие тип темперамент. Би било наивно да се смята, че сангвиници се раждат само от родители сангвиници или флегматици само в семейството на флегматици. Наследяват се само отделни черти на темперамента, те се предават не чрез един определен ген, а чрез група гени.

   Засега учените са определили само три отделни черти, които се предават от поколение на поколение:
   
 • общителност (или необщителност); Всяка  особеност има своите два полюса.
 • двигателна активност — висока или ниска;
 • емоционалност — с негативен или с позитивен, радостен фон.
 
"Кротушанче" или "душа на компанията"
  Като цяло за малките деца е свойствено недоверчиво, боязливо отношение към чужди хора, но необщителните хора в ранното си детство просто панически се страхуват от непознати. Първите подобни прояви могат да се забележат още при 4-месечни бебета в ситуации, при които другите пеленачета все още доброжелателно посрещат всеки, който се наведе над количката им.

  На възраст 6–8 месеца този страх вече се забелязва добре. Детето се притиска към майка си, когато вижда чужди хора, обръща се, за да не ги вижда, плаче, дълго не може да свикне с нови хора, които влизат в живота му. То може да не познае член от семейството, с когото е общувало постоянно — например баща си след раздяла от 3-4 седмици. Такива деца се страхуват от нови играчки и нови вещи, уморяват се от силни звуци и ярка светлина, от пътуване в градския транспорт. В детската градина им е тежко, те не играят с другите деца, в училище имат малко приятели и трагично възприемат всякакви промени в живота си: не само преместване от едно училище в друго, но дори и смяната на другарчето, с което седят на един чин. Дори когато пораснат, те все така ще предпочитат да остават в сянка.

  Техни антиподи са много общителните деца. Като малки те дотягат на всички със своята бъбривост, не могат да стоят на едно място, месят се във всичко, в клас вдигат ръка, не защото знаят как да отговорят, а защото са се уморили да слушат и искат те самите да говорят. В юношеството си и като възрастни те лесно стават лидери или душа на компанията. Но суперобщителните и радостните могат да израснат и като доста простовати хора, на които да не им достига чувствителност и фино възприятие.

    "Сърдитко" и "слънчице"

   Децата, родени с негативен емоционален фон, като бебета започват деня си с плач, събуждат се в лошо настроение. Трудно е да ги развеселиш и разсееш. В училище се отличават с голяма тревожност, вечно се безпокоят за нещо. В пуберитета се хвърлят от една крайност в друга, емоциите им са неустойчиви, доброто настроение лесно се сменя с лошо. Именно с тях се случват такива истории, когато човек знае материала, а на изпита така се "панира", че нищо не може да отговори.




   На другия полюс са хората, родени с радостен емоционален фон. В детството си те се събуждат с усмивка на уста, рано започват да се смеят, радват се на всичко, изобщо те са като малки слънчица. В училище лесно общуват и с връстниците си, и с възрастните, харесват се на околните. Такова слънчице лесно става лидер в началното училище. Такива деца на рождения си ден канят на гости у дома целия клас. Те лесно преживяват преходната възраст: не се бунтуват, не обявяват война на родители и учители, и през пуберитета характерът им остава уравновесен. С други думи, удобно дете. И за възрастните то ще бъде приятно - контактно и неизбухливо.

"Живак" и "сънчо"
  Наследствената двигателна активност е добре изучена от психолозите.

  Има хора, които през целия си живот говорят високо, движат се бързо, шумно отварят вратите... Те правят всичко енергично и енергията им е неизчерпаема. В ранно детство такова дете "живак" се отличава с трезв ум. Работата е в това, че моторната активност на децата е тясно свързана с интелектуалното развитие: който е обиколил повече ъгли и е разглобил и счупил повече машинки, той е успял да види и научи повече. Някъде на 5-годишна възраст връзката между моторната активност и развитието на интелекта изчезва. Дори обратно, по-късно такива прекалено подвижни деца могат да изостават от връстниците си в развитието си, защото им е трудно да се съсредоточат в клас, те се разсейват и лесно отвличат вниманието си.

  Техни антиподи са слабоподвижните деца — вяли, сякаш спят и ходят, обикновено не е необходимо възрастните да са нащрек с тях: колкото и да е затормозено детето, то все пак е винаги по-живо от всеки възрастен.

  Като бебета вялите деца спят лошо, техните емоции се проявяват слабо: те не плачат, а мрънкат, обикновено се хранят лошо, по време на кърмене заспиват.

  В детството си се развиват по-бавно от техните енергични връстници, учат се малко по-трудно, знанията, които натрупват са малко по-малко от тези на другите деца... Тези "спящи красавици" в училище могат да заемат място сред тройкаджиите. Но ако им се обръща повече внимание, ако се занимават специално с тях, без да се разчита, че те сами ще схванат всичко в живота, в зряла възраст биха могли дори да изпреварят по интелект енергичните си връстници.

Как да се тушират крайностите?
  Днес учените смятат, че темпераментът е само предпоставка за това как ще се държи човек в живота. Генетичните особености на свойствата на психиката не са окончателна диагноза; съществува още родителско възпитание, свой собствен съзнателен контрол, влияние на интелекта — всичко това може да изглади крайностите, да тушира например уморителната активност на "живака", да ободри вялия "сънчо" или да даде увереност на стеснителното "кротушанче".

   Многобройните изследвания, сред които най-представителното е Ню Йоркското дългосрочно изследване на темпераментите, започнало през 1962 година и продължаващо досега, са доказали, че генетичните особености на темперамента се поддават на корекция, психиката на човека е пластична. Вродените психологически особености могат да бъдат изгладени и най-лесно е това да се направи в детството.


   Кроткото стеснително дете трябва да учим да общува с другите деца, отначало у дома, в обичайната за него обстановка. Не бива да го оставяме да се затваря само в обществото на баба му. Когато му гостуват негови връстници, предварително се уговорете как, къде и на какво ще играе вашето кротушанче със своите гости. Много е важно първото гостуване да мине гладко — положителният опит в общуването ще подкрепя такова дете.

   В никакъв случай не бива да го хвърляте в компания от деца, като кученце във вода — стеснителното дете ще се затвори още повече! И когато порасне, в училище го защитавайте от нападките на учителите и другите възрастни около него, то трябва да чувства, че има здрав "гръб".

   Всички харесват детето, което е "душата на компанията", само че има вероятност то да порасне малко глуповато. Родителите трябва да насочат усилията си към неговото интелектуално развитие, да го научат да поглежда на себе си отстрани, да си прави самооценка. Тъй като ние започваме да се замисляме какво представляваме, само когато отношенията ни с другите хора куцат. А когато се харесваш на всички, няма повод за самоанализ, за самоусъвършенстване.

На живите, прекалено активни деца трябва да се помогне да изразходват физическата си енергия. Спорт и само спорт! Между другото, физическата активност най-трудно от всичко се поддава на корекция, така че енергията във вашия "живак" ще клокочи, докато не побелее косата му.

Със "сънчовците" заниманията трябва да се провеждат в темпото, което отговаря на силите им. Ако видите, че детето е уморено, дайте му почивка. Като си почине, нека сяда да чете, да смята, да се развива отново. И така, без да се бърза, обяснявайки всичко и предъвквайки отново всичко, следвайте своята линия.

На "сърдитковците" трябва да се внушава увереност в себе си, да им се потърси надежден като скала приятел, до който те да могат да се прислонят.

А "слънчицата" са щастлив тип - не им трябва да променят нищо, и в интелектуален план те растат леко, спокойно се вписват във всеки колектив.


   И ето, с цената на много обмислени, упорити, многогодишни усилия все пак сте направили от своето затворено дете един нормално контакуващ човек, например. Или от "темерутчето" сте отгледали не плачлив невротик, а една устойчива, хармонична личност. А какви ще бъдат внуците ви? Отгатнете от три пъти!

   Парадоксът е именно в това, че е доста вероятно, отново да ни се налага да проявяваме своя завиден педагогически талант: На нашите напълно адаптирани деца могат да се родят "кротушанчета" и "темерутчета"! Какво да се прави - наследственост! А що се отнася до това, какви свойства на темперамента ще наследят нашите внуци от бащите си, а какви — от майките си, учените засега не могат да предскажат. Зависи какви гени ще им се паднат.

Марина МАТВЕЕВА

 
 
© списание «маргарита», 2001-2003