:: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 11(29), 2003
 
 
По-малкият брат Михалков Никита Сергеевич е роден на 21 октомври 1945 г.

Никита Михалков Актьор, режисьор, сценарист. Народен артист РСФСР (1984). Първите му роли се отличават с искреност и естественост. ("Аз крача по Москва", "Червената палатка", "Сибириада", "Незавършена пиеса за механично пиано", "Свой сред чужди, чужд сред свои", "Дворянско гнездо"). Режисьорският му дебют е с филма "Един спокоен ден в края на войната" (1971).

Всички негови филми са добре познати и в България. Само ще спомена, че при посещението на Паулу Коелю в Москва през миналата година, двамата са разговаряли за екранизацията на "Алхимикът" и Коелю е останал очарован от идеите на Никита Михалков за бъдещия филм. Предстои оформянето на договора.
Първата жена на Никита Михалков е Анастасия Вертинская. От брака си с нея той има син Степан, който е женен и има три деца. От втория си брак с Татяна (бивша манекенка, работила в московския Дом на модата), Никита Михалков има три деца — Анна, Артьом и Надя.
Анна е актриса, завършила е ВГИК, снимала се е в няколко руски филма, включително и във филма на баща си "Сибирският бръснар". Води предаването "Лека нощ, деца" по телевизията, има две деца — Андрей и Сергей. Неин съпруг е бизнесменът Алберт Баков.
Артьом е завършил режисьорския факултет на ВГИК. Има малка дъщеря — Наталия.
Най-малката дъщеря, Надя, любимката на баща си, е изиграла една от главните роли във филма на Никита Михалков "Уморени от слънцето". Вероятно тя ще участва и в продължението на филма за съдбата на героите през Великата Отечествена война.
В имението "Николина гора"
ДЕЦАТА

Със сигурност все по-често ще чуваме имената им. Екатерина, Степан, Анна, Артьом, Надя, Егор, Александра, Даша, Наталия, Елена и новороденият Пьотр.


Спомняте си вероятно документалния филм на Никита Михалков "Анна — от 6 до 18" "Какво обичаш най-много? — Какво не обичаш? — От какво се страхуваш? — За какво мечтаеш?" Малкото момиченце гризе морковче сред огромните борови дървета, а баща й и задава различни въпроси. Тя слуша внимателно, пита и отговаря. След време момиченцето расте и е вече девойка. И отговаря на въпросите по-бавно. А и въпросите вече не са толкова прости, а отговорите стават по-дълги.

Днес, Анна Михалкова е телевизионна водеща на предаването "Лека нощ, деца! на Централната Руска телевизия. Eто интервюто на Анна Ощепкова с нея:


АННА МИХАЛКОВА: ДА ОБИЧАШ, ТОВА ОЗНАЧАВА
ДА ГЛЕДАТЕ В ЕДНА ПОСОКА, А НЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ


   Не е лесно една жена да стане известна в Русия. А да стане известна в такова семейство като семейството на Михалкови-Кончаловски е два пъти по-трудно. Мъжете от този клан носят в кръвта си стремежа към слава и обществено признание, както и привързаността си към Родината и здравите семейни традиции.
  Жените Михалкови винаги са осигурявали здравия, невидим за останалите тил, те са истинските пазителки на домашното огнище. Но не е само това. Бабата на Анна, Наталия Петровна Кончаловская е била не само майка на своята дъщеря и на двамата си сина (Никита и Андрей), тя е известен преводач, писателка, автор на книгата "Безценен дар" за живота на нейния дядо Василий Суриков. Дълги години именно тя е била пълновластната стопанка на къщата на Николина гора. Тази щафета е поела от ръцете на свекърва си майката на Анна, Татяна Михалкова. Модел и преводач, почти 30 години тя е в сянката на своя знаменит съпруг (Никита), просто жена и майка на три деца, а преди няколко години Татяна отново се връща в света на модата и става знаменита.
  В какво е все пак тайната на семейното щастие на фамилията Михалкови? За това е интервюто с Анна Михалкова, актриса, жена на нестандартен мъж и майка на две малки момченца.


— Аня, може ли да се каже, че раждайки се в знаменито семейство, съдбата ви е дала в ръцете карт-бланш. Поне що се отнася до актьорската професия, пред вас всички пътища са отворени, а вие кой-знае защо изведнъж заминахте да учите История на изкуствата в Италия. — Е, не е така изведнъж. Все пак моите предци са били художници, така че интересът ми не е случаен. Изобщо, аз не вярвам в случайности. Моят избор беше закономерен — влиянието на семейството, средата, в която живеех и бях възпитавана. Хуманитарното възпитание и историята на изкуството, което започвах да изучавам, актьорството — това ми беше близко. А после реших, че просто за самата себе си трябва да получа системно класическо образование - юридическо. Защото актьорството е все пак занаят. А аз смятам, че да се разчита на случая в живота, на някаква игра на съдбата е неправилно.
— Според Вас прав ли е Горки, когато казва, че човекът е ковач на своето щастие?
— Човекът най-напред е проводник на своя талант. На всеки от нас при раждането му се дават способности и дарби, и вече от човека зависи как той ще използва своя талант — ще го употреби ли за добро дело или ще го зарови в земята. Смятам, че е необмислено да се мисли, че съдбата на човека е в ръцете му. Всичко идва от Бога, а последствията вече са от човека. А да се смята, че ако аз се бях оказала в подходящия момент на подходящото място, всичко в живота ми би тръгнало по друг начин... Не, каквото се е случило, се е случило. Значи така е било угодно на Бога.
— Анна, звездното семейството защита ли е от различни неприятности и неуредици, с които е пълен живота...
— Разбира се. Но знаете, че аз не се опитвам да плувам срещу течението. Най-често съпротивлението и активните опити да пречупиш ситуацията не води до нищо добро, по-скоро до загуба на сили и нерви. А в резултат животът те притиска към този бряг, до който ти и така би доплувал, само че без загуби. Затова в отношенията с приятелите и разбира се, в семейния живот аз винаги се старая да не действам импулсивно. Първото желание при всеки скандал е да се изяснят отношенията, да се поставят акцентите. Точно това обаче не бива да се прави, по-добре е да се направи пауза и всичко да се прецени трезво. Това се отнася и до възпитанието на децата. Съгласете се, че когато не срещаме нужното внимание от страна на детето, ние се дразним, и тогава може да го накажем от яд. По-добре е да изчакаме да отминат първите няколко минути на гнева, за да не действаме прибързано...
— На една от вечерите, провеждани във Фонда на руската култура, вие срещнахте Алберт Баков. Ние веднага разбрахме, че този мъж е именно Вашата втора половина. —Вие знаете, че на 20 години момичето преценява всяко познанство от гледна точка: Това Той ли е или не е Той. За мен беше показателно желанието впоследствие да имам деца от този човек. Ако това желание възниква, тогава със сигурност можеш да кажеш, че именно това е голямото и светло чувство, което чакаш. Ясно е, че много неща после могат да се променят. За мен Алберт е моята половинка. И нашето общо желание да имаме деца беше висша проява на любовта.
— Нерядко съвместното домакинство и животът под един покрив разрушават любовта. Алберт е 12 години по-възрастен от вас, човек с установени навици. Наложи ли Ви се да се променяте, за да свикнете с него?
Със съпруга си Алберт
— Създавайки семейство, човек или подсъзнателно повтаря семейството на своите родители, или прави точно обратното. При мен привикването протече много комфортно, защото моделът на семейния живот, който се изграждаше, ми беше абсолютно понятен и приемлив. Как живеят моите родители? У нас има патриархат: всичко и всички се подчиняват на интересите на татко. И нашият живот с Алберт протича по същия начин. Той е глава на семейството и за мен това е естествено. Още повече, че Алберт почти на 100% отговаря на моя идеал за мъж. Умен, добре образован, след училище пристига от Пятигорск в Москва, постъпва в Института за Азия и Африка, притежава изключително чувство за хумор. И после, ние никога не сме си поставяли един на друг строги рамки: например, ти си моя жена и трябва да бъдеш вкъщи след осем вечерта, а аз ще идвам, когато си поискам. Ако започнем да си поставяме такива ограничения, това ще бъде началото на края. Всеки от нас поема върху себе си отговорност и свобода в степен, която той сам определя. Не може да се гради семейство, пречупвайки своя партньор. Това винаги поражда канфликт. Всичко е възможно да се договори, особено ако възгледите ви за живота не съвпадат. Както казваше моята баба Наталия Петровна, "да се обичате, означава да гледате в една посока, а не да се гледате в очите".
— Възгледите ви може да съвпадат, но нали има и такива дреболии които дразнят, да речем незатворената тубичка с паста за зъби... — Животът се състои именно от дреболии. И именно тук жената (поне в нашето семейство е така) трябва да прави компромис. Не ми е трудно да съблюдавам някои правила и неща, които са приятни на Алберт. Най-общо казано, той смята: "Защо да се вари борщ, ако няма сметана." Не ме затруднява да купя сметана, и няма да правя скандал по този повод. Или, за него е важно у дома да има пресни зеленчуци. И това не ме затруднява. Защото домът е мястото, където мъжът си почива. Не ми е трудно да правя това, което му е приятно.
- А вие готова ви сте като Вашата майка да сте в сянката на съпруга си? - Би ми било напълно достатъчно Алберт да се реализира (това е част от моето възпитание). И аз получавам удоволствие от това. Но на него му харесва, че аз не се занимавам само със семейството и къщата, а работя, уча, занимавам се със своята работа.
—- Някои жени изпитват комплекс на вина за това, че са принудени да отиват на работа и оставят малките на грижите на бавачка или на баба им? С Вас как е? - Не, нямам такъв комплекс, защото цялото си свободно време прекарвам с децата. Отивам на работа, когато Андрюша и Серьожа отиват на разходка, обядват или спят. Целия си работен график съобразявам с тях. Пред мен не стои въпросът: семейството или работата. Семейството е по-важно.
— Андрюша сега е на две години, а Серьожка е на годинка. Разликата им не е голяма, приличат ли си по характер? — Абсолютно различни са. Андрюша е избухлив, подвижен. Щом се събуди, никога не лежи в леглото, веднага скача и бяга. А Серьожа е съвсем друг - по-мек, по-сдържан, обича да си полежи в леглото, да побъбри. Може и да плясна Андрей, ако е заслужил, той разбира всичко. Дори нещо повече, още от сега се бори за това, което му трябва, може да командва всички вкъщи, освен Алберт — пред баща му не минават неговите хитрости. Ревнува мен, баща си, брат си от всички. Още сега знае едва ли не цялата приказка на Чуковски. Всички му повтарят да не обижда брат си и сега Серьожа използва, че е по-малък. Андрюша винаги се храни лошо, трябва да го уговаряш, за да хапне. А Серьожа яде всичко, което види. И много страда, ако някой яде нещо и не му даде.
—- Анна, Вие станахте най-любимата водеща на детската програма "Лека нощ, деца!", с която израснаха не едно поколение в страната ни. А синовете Ви гледат ли я? — Разбира се. Аз приех поканата за водеща на програмата донякъде и заради това, че децата я гледат с огромно удоволствие.
— И как реагират те, когато майка им се появи на телевизора? — Като че ли още не разбират този парадокс. И им се струва напълно естествено да съм там в компанията на любимите кукли.
- Всяка майка иска детето й да порасне щастлив човек. Как смятате, че родителите могат да направят това. — Щастието е такова синтетично чувство... Много зависи от наследственността, от характера на детето. От това как то възприема света. Родителите са способни да научат детето да забелязва онези щастливи минути, с които е богат светът. Трябва да умее да се радва не само на материални блага, а например, на това, че имаш топли чорапи, когато навън е навалял сняг и ти излизаш на улицата и ти е топло — прекрасно е. Хубаво време, пеят птички, вали сняг. Има хора, които изобщо не забелязват това. И поради това са лишени от възможността да бъдат щастливи.
Малки деца, домашни грижи, работа, нима не Ви се иска понякога да избягате от всичко? — Иска ми се. Тогава ние с Алберт сядаме в колата и се возим по нощна Москва.
Кръщението на малкия Андрей Анна Никитична Михалкова. Родена през 1974 година в Москва. Баща й е известният актьор и режисьор Никита Михалков, майка й — Татьяна Михалкова е президент на Благотворителния фонд "Руски силует". Завършила е актьорско майсторство във ВГИК, учи в юридическия факултет на МГИМО. Има двама братя — Степан (син на Никита Михалков и Анастасия Вертинская), режисьор на клипове и Артьом — режисьор документалист. Сестра й Надя, ученичка, се е снимала във филма "Уморени от слънцето" и "Президентът и неговата внучка". Дадо й е знаменитият детски поет, автор на думите на химна на СССР и на Руската федерация — Сергей Владимирович Михалков. Чичо й е известният режисьор Андрон Михалков-Кончаловский. Братовчед й е режисьорът Егор Михалков-Кончаловский.
Кръщението на малкия Андрей
 
 
© списание «маргарита», 2001-2003