:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 10(28), 2003
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
ОКТОМВРИ' 2003
1
сряда
* Покров на Пресвета Богородица. Св. ап. Анания.
Преп. Роман Сладкопевец и Йоан Кукузел
2
четвъртък
Свщмчк Киприан. Мчца Юстина.
Св. Андрей, юродив заради Христа
3
петък
Свщмчк Дионисий Ареопагит
4
събота
Свщмчк Иеротей, епископ Атински
5
неделя
† 2 Неделя след Неделя подир Въздвижение.
Мчца Харитина.
6
понеделник
* Св. ап. Тома.
7
вторник
Мчци Сергий и Вакх.
8
сряда
Преп. Пелагия. Мчк Игнатий Старозагорски
9
четвъртък
* Св. ап. Иаков Алфеев. Преп. Андроник и Атанасия
10
петък

Мчци Евлампий и Евлампия. Преп. Теофил.
Св. 26 прпмчци Зографски.

11
събота
Св. ап. и дякон Филип.
Преп. Теофан Начертани
12
неделя
† 4 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на Св. Отци от 7-мия Вселенски събор.
Мчци Пров, Тарах и Андроник. Преп. Козма, еп. Маюмски
13
понеделник
Мчци Карп и Папила
14
вторник
* Преп. Параскева-Петка Търновска (Петковден)
Мчци Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий
15
сряда
Преп. Евтимий Нови. Прпмчк Лукиян.
16
четвъртък
Мчк Лонгин Стотник.
17
петък
Св.прор. Осия. Прпмчк Андрей Критски
18
събота
* Св. ап. и еванг. Лука.
Вмчца Злата Мъгленска
19
неделя
† 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение.
Преп. Йоан Рилски чудотворец.
Прор. Йоил. Мчк Уар.
20
понеделник
Вмчк Артемий
21
вторник
Св. Иларион, еп. Мъгленски. Преп. Иларион Велики
22
сряда
Св. равноап. Аверкий еп. Иераполски.
23
четвъртък
Св. ап. Иаков, брат Господен
24
петък
Мчк Арета.
Св. Богородица – Всех скорбящих радост.
25
събота
Мчци Маркиан и Мартирий.
26
неделя
† 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение
Вмчк Димитрий Мироточец (Димитровден)
27
понеделник
Мчк Нестор. Преп. Димитрий Басарбовски
28
вторник
* Мчци Терентий и Неонила. Преп. Стефан Саваит.
Мчца Параскева.
29
сряда
Прпмчца Анастасия Римлянка
30
четвъртък
* Мчци Зиновий и Зиновия. Св. крал Стефан Милутин
31
петък
Св. апли Стахий и Амплий.
Мчк Епимах.

Народен календар за м. октомври' 2001
Покров на Пресвета Богородица, Преподобна Параскева, Св. вмчк Димитрий Солунский Мироточиви

Исона на Св. вмчк Димитър 14 в.
Икона на св.вмчк Димитър Мироточиви от ХІV в.
манастира Ватопед, Атон
Вмчк Димитър Солунски е особено почитан в Атон. В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.
 
14 ОКТОМВРИ
ПЕТКОВДЕН
 От този ден започват есенните и зимните календарни празници, както и съборите в различните селища и храмови празници с чествания на светци. А това ще рече — и среща на младите, сгледа, планове за годежи и сватби. В някои райони на страната, в съботата преди Петковден или в началото на седмицата — понеделник, колят черна кокошка, за да умилостивят "черната" болест — чумата, широко известна на народа. Други приемат, че това е епилепсията, която много рядко се проявява и не е епидемична. Затова и не може да бъде наречена "черна болест".
Елена Огнянова
"Традиции и празници в България"
19 ОКТОМВРИ
ПРЕПОДОБНИ ЙОАН РИЛСКИ
ЧУДОТВОРЕЦ
На този ден Църквата отбелязва със специална служба и четене на житието му деня на свети Иван Рилски Чудотворец.
Летописците разказват, че е роден около 876 г. и умира на 18 август 946 г. Монах и отшелник, той пръв написва Устав на българското монашество. Основател е на прочутия Рилски манастир и е тачен като покровител на българския народ през цялото средновековие. Неговата памет и разказите за скромния му, но чудотворен живот озарявали съзнанието на народа, особено през тежките години на робството. Манастирът става светилник на българската книжнина и просвета.
Иван Рилски е канонизиран за светец още по времето на цар Петър, царувал от 927 до 969 г. Той отишъл в Рила планина да види прочутия отшелник, но не бил приет, а направил поклон високо от един връх, който и днес се нарича Царев връх.
След смъртта на светеца мощите му били пренесени от Рила в Средец, където престояли до 1180 г., когато България е под византийско иго. От Средец били занесени в Унгария, но скоро били върнати и през 1195 г. са пренесени в Търново — столицата на Второто Българско царство. През 1469 г. с много тържественост мощите на светеца били пренесени и до днес се намират в Рилския манастир.
Към празника на свети Иван Рилски било решено да се празнува паметта и на всички ония, които със слово и книга са работили за събуждането на българското национално самосъзнание и за въздигане духовното ниво на българина. Затова този ден станал и Празник на народните будители, неправилно пренесен след 1916 г. на 1 ноември.
26 ОКТОМВРИ
ДИМИТРОВДЕН
Празникът на свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски се празнува още от V век. Смята се за покровиетл и мъченик на град Солун, но в неговото застъпничество си съперничат гърци, сърби, българи и руси.
В народната традиция Димитровден се смята за начало на зимно-пролетното шестмесечие. На този ден приключват работа пастирите и ратаите, наети на Гергьовден в началото на лятно-есенния сезон. Също така се спазаряват и работнициза следващите шест месеца до Гергьонден. При спазаряването някога на работника се давали, освен определената сума, още кат дрехи и по чифт цървули за всеки месец.
Димитровден се празнува с еднаква почит от българи и турци, правят се курбани, почитата паметта му. много християнски църкви и манастири носят неговото име.
Според народното суеверие от Димитровден започват т.нар. миши празници. Жените не работят никаква женска работа — не предат, не шият, не плетат, не тъкат. Не похващат хурка и вретено, за да не разсърдят мишките, че да проядат всичко, работено през годината. Но и мъжете не гребат жито от хамбара, не оронват нито зрънце от събраната в кошове царевица. Замазват с кал хамбара, праговете на къщите, ъглите, кошовете, вярвайки, че замазват очите на мишките.
На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.
Димитровден е празник на гр. Сливен
top
 
© списание «маргарита», 2001-2003
 
 
e-mail: margaritta@abv.bg