:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 8-9(27), 2003

В градината са цъфнали звезди...
Callistephus chinensis


   Едногодишните астри народът ни е нарекъл богородички, може би защото цъфтят най-обилно в началото на септември, когато се чества Рождество Богородично и майките на малки деца отиват в църквата за благослов с разкошни букети от тези красиви, непретенциозни, есенни цветя.
В Унгария те са символ на есента и името им означава есенна роза, а на гръцки "астра" е просто "звезда". И наистина със своите багри те оцветяват есента и създават празник за очите и душата.

   Легендата разказва, че астрата е израсла от прашинка, паднала от звезда. И ако през нощта тихичко се притаиш в градината до тези разноцветни красавици, може би ще чуеш как те си шепнат, разговаряйки със своите сестри - звезди. Красивата легенда е родена в Европа, не без участието на астрономите, макар че цветето е дошло при нас от Изток.
   Парижкият астроном Александър-Анри-Габриел Касини в младостта си изучавал науката за небесните тела, а останалата част от живота си посветил на ботаниката, занимавайки се със семейството на сложноцветните. През 1826 година той отделил от семейството на астрите (Asteraceae) новия род Callistephus chinensis, което в превод от древногръцки означава "прекрасен венец".

   Китайските астри са около 4000 сорта, които ботаниците обединяват в 40 групи, 10 типа и 3 класа. А родът на астрите наброява около 250 вида.
   Първите астри са били малко по-различни и са попаднали в Европа от Китай преди 250 години. За растителния и животински свят на Китай по онова време има най-различни противоречиви сведения. Само малцина европейци са успели да посетят тази далечна страна, която трудно допускала чуждоземци в земите си.
   Първите, които проникнали в този необичаен свят, били свещениците - странстващи проповедници. Те не само се опитвали да проповядват християнството сред местните жители, но изучавали и нравите им, историята, културата на страната, растителния и животински свят. Това съвсем не е било лесно и понякога се налагало да се действа и по други начини. Така било и през 1728 година, когато в Китай пристига френският монах Никола Инкарвил. За разлика от другите, той имал специална задача от Жюсие, директора на кралската ботаническа градина Трианон в Версайл. В продължение на половин година Жюсие обучавал Инкарвил на основите на ботаниката, учил го да разпознава, описва и отглежда растения.

   Тайно, криейки се от очите на чиновниците на китайския император, Инкарвил разменял и купувал растения, които после изпращал във Франция. В една от пратките, пристигнали във Версайл, имало и семена от градинска астра. Това цвете събудило интереса на френските градинари, особено се заинтересували от него собствениците на цветарската фирма Вилморени. Много скоро се появили първите сортове и астрата с право започнала да се нарича градинско цвете. Цветята, които израснали от семената, пристигнали от Китай, били с едри цветове, ярки багри, с жълта тичинка. На пръв поглед приличали на обикновена маргарита или на цветовете на божура, или на хризантема. Във Франция цветарите ги наричали "царицата на маргаритките". И не са сбъркали, защото астрата е от многобройното семейство на сложноцветните.

   През 1752 година от Франция астрите са пренесени в Англия и постепенно в цяла Европа. В края на ХVІІІ век вече се култивират сортове с бяла, виолетова, червена, лилава, розова, синя и пурпурна багра. Особено популярни стават астрите, когато цветарят Трюфо разпространява във Франция разкошни сортове с божуровидно съцветие и разнообразни багри. По-късно в Германия се организира голям център за селекция, който създава много красиви сортове, които и днес се отглеждат навсякъде в света. В САЩ интересът към астрите се проявява в края на ХІХ началото на ХХ век, в Русия през 30-те години на ХХ в. У нас в Института по цветарство в Негован през последните години са създадени три нови сорта астри: Блага, Надежда и Сабина.

Астрата като символ


    Астрата е символ на любов и изящество. Поетът Вирджил смятал, че олтарите на боговете са украсени с астри.
    В Китай астрата означава красота, очарование, скромност, смирение и елегантност. За древните гърци тя била символ на любовта и те я посвещавали на Афродита. Затова астрата била често срещан амулет.

...и като лечебно средство


Най-ценна на Изток смятали астрата с лилаво-виолетови цветове. Столетия в Корея, Китай, Япония с корените, стъблата, листата и съцветията на астрата лекували бронхити, трахеити, туберкулоза, абцеси и гангрена на белите дробове, болести на бъбреците и черния дроб. Супена лъжица сухи или пресни листенца цвят добавяли в зеленчукови и плодови салати

Тибетската медицина предлага един от най-ефективните начини на лечение на кръвоизливи след раждане със свежи или изсушени цветове от лилава астра. Заливали ги с вода и мед и давали на родилката да пие, когато започнат родилните болки, за да мине раждането лесно и без усложнения.

В Япония, когато един от съпрузите "охладнее", добавяли в храната му листенца от виолетово-лилава астра, правели вино, напитки и запарвали чай.

В Корея нежните женски пръсти правели специална напитка от виолетови астри, в която добавяли огнени цветове на латинка и стръкове пелин. Малка чашка от тази охладена напитка изпълвали нощта с нежност, топлина и любов. Дори един букет от лилави и виолетови астри ще донесе в дома ви топлина и покой.

Човекът Астра, роден от 12 до 22 септември прилича на звезда в нощта, разсейва мрака със своя весел и спокоен характер. Но това не е безгрижно веселие, а напълно осъзнато поведение, така, както само Астрите умеят да се държат. И затова не е възможно да не ги обичаш.

Как се отглеждат астри

    Гледайки тези форми и багри, човек трудно може да повярва, че преди две-три столетия те не са съществували, а е имало само скромно синьовиолетово цвете, преодоляло трудно хиляди километра, за да стане любимо на европейските градинари.


   Богородичките се размножават само със семена. Сеят се в сандъчета в рохкава пръст, смесена с малко пясък. При температура 14-16° С семената покълват за 4-7 дни, пикират се на разстояние 2-3 см.

   В края на май – началото на юни астрите се засаждат на открито в градината. Пак тогава могат да се сеят и направо на открито, без да се прави разсад. Подхранват се няколко пъти през лятото, поливат се редовно. Развиват мощна коренова система с добра възстановителна способност, което им позволява дори с повреда да си прихващат добре дори когато са с пъпки или цвят. Това им качество е много полезно, когато се оформят есенни бордюри с ниски сортове астри. Растат добре на всякакъв вид почва, обичат слънчеви и полусенчести места. Те по-малко от другите цветя се страхуват от вредители и болести.


За астрите разказват, че...
   
   Когато Бог сътворил света, звездите на небето били разноцветни. А на земята расли само папрат, хвощ и треви. Цветя още нямало. Скучно било на земята. И ето веднъж, палавият вятър решил да открадне цветя от небето. Духнал през една нощ колкото сили имал и всички звезди от небето паднали върху земята. Там, където те били върху нощната пелена, останали само дупчици. И през тези дупчици през нощта проникнала дневната светлина. А на сутринта, когато слънцето изгряло, по цялата земя разцъфнали малките звездички на цветята.

   Двама даоски монаха решили да изкачат високата планина, за да видят звездите отблизо. Дълго вървели те по трънливата гора. Промъквали се през бодливите хвойнови клони. Катерели се по едва забележими планински пътеки. Пързаляли се по снежните ледници. Докато не стигнали до върха на най-високата планина на Алтай. Но като стигнали до върха, те видели, че звездите са пак толкова високо в небето и не са станали дори малко по-близо. Пътят им назад бил дълъг. Монасите останали без храна и вода, изподрали до кръв тялото си, дрехите им се изпокъсали. Почти без сили те се спуснали от планината и излезли на една прекрасна поляна, където бълбукало чисто поточе и растяли красиви цветя. "Погледни — казал един от монасите, — ние изминахме такъв дълъг път, за да видим красотата на звездите на небето, а се оказва, че те живеят тук, на земята". Изкопали те няколко растения и ги пренесли в манастира. Нарекли ги астри.
 
 
© списание «маргарита», 2001-2003
 
 
e-mail: margaritta@abv.bg