:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 1(20), 2002

Православната Църква е установила СЕДЕМ тайнства: Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет).

Всяко тайнство има две страни - видима и невидима. Действително е онова тайнство, което е извършено от свещенослужител, при ясно произнасяне тайноизвършителните думи. То е действено, ако е извършено правилно, при душевно разположение на свещеника и духовната нагласа на приемащия тайнството. Недостойното приемане на тайнството, според Църквата, води до осъждане. Тази уговорка трябва да се има предвид, тъй като не рядко се взема решение за приемане на тайнството просто ей-така, от мода, или пък по традиция.

Редно е християнинът да прави разлика между тайнства и обреди, макар че и двете са свещенодействия. При тайнствата се получава Божията благодат чрез невидимите дарове на Светия Дух, а при обредите се измолва чрез молитви укрепване на вярата, милост, помощ и закрила от Бога. Обреди са: водосвет, молебен, опело на починал, панихида, петохлебие.

Посвещение в християнството става чрез три от седемте тайнства — Кръщение, Миропомазване и Евхаристия (Причащаване).
Причащение

   Към Причащението трябва да се пристъпва след пост и изповед, съгласно установените от Св. Православна Църква правила. Повечето от древните историци смятат, че Причащението е свързано с агапите (вечерите на любовта).

 Това били обикновени трапези, в които участвали всички християни, без разлика на имотно състояние и обществено положение. Според възможностите си всеки християнин принасял дарове - най-вече за издръжка на бедните. От писмо на историка Плиний Младши до император Траян (98-117 г.) узнаваме, че в първите векове агапите се извършвали съвместно с Евхаристията. Мъченикът св. Иустин (ІІ век) пише, че на тези трапези "състоятелните от нас помагат на бедните, и ние всички живеем заедно. Богатите и желаещите драговолно дават каквото пожелаят и събраното се пази от предстоятеля; той се грижи за сираците и вдовиците" Една добра форма на благотворителност, позабравена днес от православната ни Църква!

   При света литургия свещеникът претворява хляба и виното в тяло и кръв Христови и се причастява. Това е възпоменание на Тайната вечеря, на която събрал 12-те апостоли. Евангелист Марко свидетелства: "И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте, това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива" (14:22-24). И днес свещеникът изрича тази формула за претворяване на хляба и виното в тяло и кръв Христови. Това е и центърът на светата литургия.

   Причастие може да дава само свещеник или епископ само на кръстени и миропомазани. Не се дава свето Причастие на отрекли се от вярата и изпаднали в ерес. Причастие се взема след изповед, като се чете очистителна молитва. Необходимо е преди причастие християнинът да е постил. В дните на поста се изключват от менюто месо, мляко, яйца, а хляб, плодове и зеленчуци се приемат умерено. Освен през официално обявените годишни пости: Коледен, Великденски, Петровски и Богородичен, добрият християнин пости в сряда и петък. През Светлата седмица (седмицата след Великден) блажно се яде и в тези дни. Благочестивите иудеи избрали освен съботата още два дни за пост - понеделник и четвъртък . Тертулиан споменава за сряда (деня на предаването на Христа) и петък (деня на страданията и кръстната Му смърт).

   Подготвителният период за приемане на светото причастие предполага освен физически и духовен пост — пречистване на душата чрез водене на порядъчен живот, правене на благодеяния, четене на отделни места от Свещеното писание. Съветът на Христос е бил човек да изпитва себе си и тогава да яде хляба и да пие от Чашата, тоест, да се причастява. Препоръчително е по време на поста, подготвяйки се за причастието, християнинът да чете молитви от домашния Молитвеник; да прочита в къщи по една, две, три молитви. но и молитвата задължава да има пълно покритие между думи и дела. Спасителят казва: "Не всеки, Който Ми казва Господи, Господи, ще влезе в Царството небесно, но който изпълнява волята на Моя Отец небесен" (Матея 7:21).

   Светата Евхаристия (Причащението) предполага хляб и вино, примесени с вода. При Причащаването свещеникът произнася формулата: "Причащава се Божият раб (рабиня - казва се името) с пречистото и свято тяло и кръв на Господа Бога Спасителя нашего Иисуса Христа за опрощаване на греховете и вечен живот".

   В католическата църква според решениято на Лютеранския събор (1215 г.) причастяването става в по-зряла възраст. В епохата на Ренесанса на Запад се причастявали на 11-годишна възраст. У нас се причастява всеки вярващ, след като е кръстен, независимо от възрастта му. За тежко болни или пред смъртна опасност Църквата дава т.нар. сухо причастие, което се изготвя и се пази през цялата година. Причастието трябва да поемем и с подготовка за телесна чистота, с вяра и благоговение.

   По традиция, по някакъв неписан закон, у нас християните приемат по-масово причастие в първите седмици на постите или в навечерието на Рождество Христово и Успение Богородично. През Великия пост причастяването става обикновено в събота (Тодоровден) на първата седмица. Не е прието жената да приема причастие в дните на месечното си очистване.

   Готов ли е човек да приеме Причастие, той може да се причасти в края на всяка божествена света литургия. Дълбоко убедените християни смятат, че"душата излиза по-леко", ако човек приеме светото Причастие, тоест, тялото и кръвта Христови, съединявайки се с Христа. Затова при тежко болни хора се търси свещеник, който да ги причасти.

Използвани са материали от книгата на хаджи Славчо Кисьов "Пътят към храма".
От 1992 година С.Кисьов е секретар на Бачковския манастир.
(СЛЕДВА)
За причащението
“Какво друго означава честото Причащение освен обновяване на свойствата на Богочовека в себе си и обновяване на себе си чрез тези свойства? Обновяването, постоянно поддържано и подхранвано, се усвоява. От него и чрез него се изтребва вехтостта, придобита в падението, вечната смърт бива победена и умъртвена от Вечния живот, извиращ от Христа. Животът е Христос да се въдворява в човека.”

“Всеки, който се е приобщил с внимание и благоговение, с нужното приготовление и с вяра, чувства в себе си промяна - ако не веднага, то след известно време. Чуден мир обзема ума и сърцето. Членовете на тялото се изпълват със спокойствие. Печатът на благодатта ляга върху лицето. Мислите и чувствата се свързват със свещени духовни връзки, които забраняват безразсъдната волност и лекота и ги обуздават... Както естественият хляб укрепва телесните сили на човека, така и духовният хляб - Тялото Христово - укрепва цялото му същество: неговата воля, ум и сърце, изправя пожеланията и влеченията на душата и тялото и освобождава естествените свойства на човека от ония недъзи, с които те са заразени при падението.” Съгрешаваме с думи, дела, помисли, с всичките си пет сетива, волно или неволно, съзнателно или не, в разум и в безразсъдство. Трудно е да се изброят всичките ни грехове.

Игнатий Брянчанинов - "За духовния живот"
::. В религиозното изкуство Причащението — едно от седемте тайнства в християнството отбелязва ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. Сред персонажите, които се изобразяват като получаващи причастие, са умиращият ФРАНЦИСК от Асизи, блаженият ИЕРОНИМ, МАРИЯ МАГДАЛЕНА и Дева Мария. Отшелникът ОНУФРИЙ получава причастие от ангел; МАРИЯ ЕГИПЕТСКА - от отшелника Зосима в пустинята..::
нагоре
 
© списание «маргарита», 2001-2003
 
 
e-mail: margaritta@abv.bg