:: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 4(34), 2004

Поводът да подготвя този материал не е само годишнината от аварията в Чернобил. Предлагам ви преди да го прочетете, да разгледате един фоторазказ
ПРИПЯТ - ПРИЗРАЧНИЯТ ГРАД
на български или оригиналната страница на английски
Поздравления за хората, които си направиха труда да го представят на български език.
Чернобил, 2004
Първият в света ядрен реактор бил пуснат в Чикаго в края на 1942 година. Съветският Съюз изостанал от американците с четири години и започнал проектирането на първата атомна електростанция едва след 1949 година. И едва на 27 юни 1954 година били зафиксирани първите обороти на турбината на първата АЕЦ в гр. Обнинск. Мощността на тази станция е 5 МВт.

През 1984 година във 26 страни на света са работили 345 ядрени реактори. Днес в експлоатация се намират над 420 енергоблока. Най-развита се смята ядрената енергетика във Франция, където АЕЦ произвеждат над 70% от цялата електроенергия.
Чернобилската АЕЦ беше една от най-големите в света, отстъпвайки само на японската "Фукусима" и френската "Бюже".

Един от главните проблеми на атомната енергетика е безопасността. И именно той не беше решен в нощта на 26 април 1986 година в четвъртия енергоблок на Чернобилската АЕЦ.
Хронология на аварията
1 часа, 23 минути и 40 секунди
187 бутала на системата на управление и защита влизат в активната зона за спиране на реактора. Верижната реакция би трябвало да бъде спряна. След 3 секунди обаче са зарегистрирани аварийните сигнали за превишаване на мощността на реактора и повишаване на налягането. А след още 4 секунди - глух взрив, от който цялото здание се разлюлява. Буталата на аварийната защита са спрели, без да изминат дори половината път.

От покрива на четвърти енергоблок, като от кратер на вулкан започват да излизат блестящи гъсти облаци. Те се издигат високо нагоре. Приличат на фойерверк. Облаците мигновено се пръскат в многоцветни искри и падат в различни посоки. Черно огнено кълбо се издига нагоре, образувайки облак, превръща се в хоризонтален, дълъг черен облак, който се движи встрани, сеейки смърт, болести и нещастие във вид на дребни-дребни капчици.
На територията на Чернобилската АЕЦ хората прескачат през срутените стени, по-късно поради високата радиация там не успяват да преминат дори роботите - просто "се побъркват".

А в същото това време вътре все още работят хората. Покрива го няма, част от стената е разрушена... Няма светлина, няма телефони. Рушат се преградите, подът трепери, помещенията се запълват с нещо като пара, или облак, или прах... Избухват искри от късо съединение. Стрелките на приборите за радиационен контрол блокират в горно положение. Навсякъде тече гореща радиоактивна вода.
Огън и мрак - врагът е невидим. Няма престрелки, нито атаки. Можеш да оживееш само с цената на смъртта.

1 часа, 26 минути 03 секунди - сработва пожарната сигнализация.
1 часа и 28 минути - на мястото на аварията пристигат дежурната пожарна охрана на електростанцията.
1 часа и 35 минути - пристига пожарната охрана на град Припят.

Борбата със стихията се води на височина от 27 до 72 метра, а вътре в помещението на четвърти енергоблок пожара гаси дежурният персонал. Никой от пожарникарите тогава не знае, че реакторът е отворен.

2 часа и 10 минути - потушен е огънят на покрива на машинното отделение.
2 часа и 30 минути - потушен е центърът на пожара на покрива на реакторното отделение.
4 часа и 50 минути - огънят е в общи линии локализиран.
6 часа и 35 минути - пожарът е ликвидиран.

Радиационният прах засипва Европа - от Украйна до Скандинавия.

В България хората се радват на топлото време, първомайските почивни дни, пролетния дъжд, разхождат децата в парковете, косят трева...

Съобщението дойде след 5 дни. Облакът по-бързо.

Радиоактивното замърсяване на околната среда с цезий-137
в Чернобил е 600 пъти по-голямо от това в Хирошима.
ДНЕС Чернобилската АЕЦ е спряна по искане на Запада, но не е затворена окончателно. Ядреното гориво, останало в разрушения енергоблок, започва неконтролируеми верижни реакции. От него се излъчва америций, стотици пъти по-опасен от стронция. Според учените Днепър се превръща в част от чернобилските хранилища.

Проф. Коновалов, създал музей от мутанти след аварията: "Ако преди уродствата бяха стотни части от процента, сега те са 24%. Това е огромно число. Дълго не искаха да признаят съществуването на мутации. Първите пострадали се оказаха животните. Все по-често се раждат деца със синдрома на Даун. Ракът на щитовидната жлеза при децата сега е хиляди пъти по-често, отколкото преди аварията. При това не само в Украйна, но и в Белорусия. Макар вече да няма голямо облъчване, генетичната нестабилност продължава. Това се вижда при растенията - ние ги изнесохме в чисти зони, върху незаразени земи, но от тях израстват или джуджета, или гиганти. Мутацията при пшеницата стигна до 60%".

Независимо че Украйна е отделила 200 хил. долара за реабилитация на чернобилските земи и в "зоната" около реактора е организирано селскостопанско производство, безвредността на това производство е спорна. В чернобилската дървесина има сериозни дози америций. Всичко в зоната е заразено. Въпреки това там се ловува официално, плюс бракониерите, които се борят за прехраната си. Продукцията от Чернобил се изнася извън зоната.
Украйна смяташе, че спирането на Чернобилската АЕЦ ще реши проблемите.
Затворените централи са начало на нови проблеми. Демонтажът на станцията, дезактивацията на територията й ще продължат 30-40 години. В най-добрия случай. Чернобилският саркофаг е ненадеждно, временно съоръжение. В него има 160-170 тона ядрено гориво и повече от километър дупки и пукнатини. Правен е набързо, без арматура, без да се отчита сеизмичната опасност на района. От саркофага изтича радиационна прах.

В чернобилската зона има над 800 радиационни хранилища. Това са стотици кубически метри радиоактивни материали. Създават ги веднага след аварията, отново набързо. Сега от тях изтича америций. Той е по-опасен от стронция. Река Припят се е превърнала в стихийно радиационно хранилище - в нея има много мръсни утайки. Страда дори Днепър - в неговите води има стронций, а с тях поливат полето. Днепър разнася рентгени на огромни територии.

Чернобил сформира общност на обречените - костният мозък и нервната система на старците са по-малко възприемчиви на радиация, но 50% от децата, живели в "зоната" след аварията, са получили психически отклонения.
Използвани са материали от интервю с акад. Дмитрий ГРОДЗИНСКИЙ,
който се занимава 16 години с Чернобил и оглавява създадената от правителството на Украйна Национална комисия по радиационна безопасност пред в-к "Известия"

~ ЧЕРНОБИЛ-ТУР ~
Преди около година ООН предложи на Украйна да направи от Чернобил туристически обект. Докато официалните институции обмислят, украинските туристически агентства вече предлагат екстремно еднодневно пътешествие в зоната на ядрената катастрофа.

От Киев до зоната се пътува на север малко повече от два часа. 30-км зона започва от КПП "Дитятки" - бариера, строги табели с предупреждения, бодлива тел, милиционери с бронежилетки и автомати.

Влизане в зоната не отказват никому - достатъчен е общият пътен лист и програмата, съставена от туроператора, без проверка на документи. А милиционерите с автомати са нужни, за да не се изнесе нещо от зоната с периметър 30 км - нито грам метал, нито шепа пръст.

Чернобил
Следващата спирка по програмата е самият град Чернобил. Обикновен районен център от съветско време, практически останал непроменен от 1986 година. Градът е сив и изглежда изоставен, макар че хората не са го напускали нито за ден. Сега тук живеят постоянно около три хиляди души - персоналът от зоната: шофьори, пожарникари, готвачи, учени и много други. Работят на смени - 15 дни в зоната, 15 дни почивка в Киев. Развлечения в Чернобил няма - няма нито клубове, нито кафенета, има само магазин за хранителни стоки. Вечер хората разпускат, пийвайки водка по местоживеене, т.е. в "резидентските" си квартири: така наричат изоставените от кореняците чернобилци жилища. Някои, може би от скука, създават второ семейство.

На общия унил фон се открояват новите двуетажни сгради на държавната агенция "Чернобилинтеринформ", занимаваща се с приемането и съпровождането на официалните делегации и туристи - само през миналата година ЧАЕЦ са посетили 267 групи от 35 страни. На входа туристите посреща екскурзоводът Юрий. В агентството работи вече 5 години. По образование е историк. За ежедневните екскурзии получава около 180 долара на месец. Защо не потърси друга работа? Привикнал е и... май му харесва.

На изхода от Чернобил има пожарна. Същото пожарно отделение, чиито бойци в първите часове на аварията са гасили реактора. И до днес се обсъжда дали е можело да се залее с вода ядреното гориво, което дори не е горяло, а само е светело. Светело така, че пожарникарите са сметнали, че това е огън. И били ли са безсмислени техният подвиг и смърт? Колегите на загиналите отдавна са си отговорили на тези въпроси и в близост са поставили паметник: "На хората, които спасиха света". Композицията на паметника е простичка - седем пожарникаря гасят абстрактен атомен пожар. В лицата им няма поза, нито героизъм, те просто работят. Може би затова паметникът звучи достоверно, въпреки че е правен от самите пожарникари, не от професионални майстори. И затова държавата не иска да го регистрира и поддържа.

Станцията
Минава се последния пост на границата на 10-км зона и се влиза право срещу станцията. До обекта "Укритие", както наричат саркофага има още 8 км, но огромното светло-сиво съоръжение вече привлича погледа. Наоколо навсякъде има табелки с познатия червен трилистник в жълт триъгълник, с които са отбелязани редици от малки възвишения.
Не се разрешава да се стъпва по тревата. Възвишенията са места с локализирана радиация. Разрешава се да се стои само върху асфалтовата ивица. После туристите разбират, че тези възвишения са всъщност местата, където е затрупано цяло село, което се е намирало наблизо. След аварията просто са го разрушили с булдозерите, хвърлили са го в рова и са го засипали с пръст. В такива "гробове" лежи и цялото домакинско оборудване на жителите на Припят, руините от станцията, заразената техника - всичко, което не подлежи на дезактивация.

Територията на ЧАЕЦ. Наоколо - обичайният промишлен пейзаж. Не се виждат никакви признаци за катастрофота. Отдясно се строи хранилище за отработено ядрено гориво - строят го украинци, но под наблюдението на французи. Оттатък моста американците са построили ново котелно помещение, виждат се работниците в обикновено работно облекло - без маски, без респиратори. Наколо е идеална чистота - за такъв обект боклукът е непозволен разкош. Обстановката на станцията е направо идилична.

Висока бетонна ограда около първи и втори енергоблок. До входа им се издига двуетажната сграда на информационно-представителния отдел на държавното предприятие, казано накратко, прес-службата на саркофага. Не се разрешава да се снима.
На втория етаж, на входа на наблюдателната площадка виси табло - излъчването е 1,5 милирентгена в час. Много, но не е смъртоносно. За да умреш бавно от лъчева болест ти трябва да се попечеш поне час при фон 500 рентгена.
Веднага след взрива реакторът е излъчвал от 3000 до 30 000 рентгена в час.

В пресцентъра показват филм за историята на саркофага. На стената са закачени знамената на 29 страни, дали пари на Украйна за затварянето на АЕЦ и строителството на нова конструкция на саркофага. В тази редица са дори флаговете на Кувейт и Люксембург. Русия я няма.

Градът призрак - Припят

Следващата точка в екскурзионната програма е Припят, градът на строителите на атомната електростанция. Хората пристигнали там през 1970 година, а си заминали през 1986-а. Всичките 50 хиляди. За няколко часа. След скоропостижната смърт оградили града с бодлив тел и го нарекли град-призрак.
В действителност изоставени села и дори градове на земята има достатъчно, но Припят е все пак един. Именно тук е застинало не съвсем прекрасното мигновение на един пролетен ден на 1986 година. Този град прилича на мумия, има тяло, но няма душа. Къщите са почти недокоснати от времето и в повечето прозорци има стъкла, телефонните будки си стоят с надписите, никога няма да избелее надписът "Мир. Труд. Май" на витрината на магазина. В тревата може да се види детска играчка и мебели в незаключените жилища. Само хора тук не могат да бъдат открити.
В Припят не идват дори бездомни просяци - тук няма какво да се яде, дори гъбите в гората не стават за ядене, понякога се появяват милиционери, подгонили събирачите на метал за вторични суровини. И изобщо тук може да се полудее.

26 и 27 април 1986 г. на улиците на Припят нивото на радиация било до 8 рентгена в час. Но правителствената комисия бавела евакуацията на населението и решението било взето едва в 12 часа на 27 април. Вярно е, че около 20:00 евакуацията завършила, но 51 000 души успели да получат именно тези допълнителни 15-20 рентгена, които превърнаха здрави хора в болни и инвалиди, а обикновените деца в "децата на Чернобил".

Последното действително е истина. Независимо от слънчевото време и топлия пролетен вятър, потискащ, необясним страх владее всеки и туристите го чувстват. Никакво желание не изпитваш да се поразходиш сам по улиците, постоянно търсиш очите на спътниците си, защото не ти се иска да се загубиш. И тук, като навсякъде в зоната, не е желателно да се стъпва по тревата, да се вдига прах, да се поставят чантите върху земята, да се пали огън.
Явна опасност няма, риск - има.

Истинските стопани на Припят са дивите прасета. Те свободно минават под ръждясалата вече бодлива тел и търсят храна, толкова са много, че горите наоколо не им стигат. В зоната има и много елени и вълци.

Борис Стругацкий, писател-фантаст:
- За мен е непонятно защо хората толкова искат да попаднат на мястото на тази катастрофа. Навярно, от липса на емоции, трябва им андреналин. Е, щом се е появило търсене, значи ще има и предлагане. В това няма нищо удивително.

по материали на вестник "Российская газета"
 

© списание «маргарита», 2001-2004
e-mail: margaritta@abv.bg