:: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив ::
     брой 4(34), 2004
Отвънка ухае на люляк...



Ще посрещна изгрева сама,
ще докосна слънчева искра
и ще скрия в дланите роса,
за да пия през деня.
Ще приема залеза с тъга,
ще запазя дневна светлина
и ще скрия в себе си сълза,
за да пия през нощта.
Аз съм само цвят лилав -
люляк съм, люляк съм...


Даниела Кузманова

   
   Сини бухнали облаци, ухание на люляк, зелена трева, изпъстрена с парички, носи се пеене на птички, вече жужат пчели и пърхат пеперуди, диша се леко... Пролет е...
   Отрупани с цвят, с прелестни бели и лилави цветчета, люлякови храсти и дървета са най-хубавата украса на градината. Чудният аромат се усеща отдалече и ръката ти неволно се протяга да откъсне клонче люляк, носиш го у дома и с него сякаш в стаята влиза ведро настроение е свежест.

~ Приказка за люляка ~

   Било април и земята чакала с нетърпение небесните дарове. Богинята на пролетта умирала от нетърпение по-скоро да види в храстите и по клонките на дърветата птичи гнезда, а в полето първите цветя. И тръгнала да буди слънцето, което сякаш било потънало в сладка дрямка.

  "Ставай — казала му тя,— вече е първи април и от земята се вдига до небето шумът от едва сдържани страстни желания и печални въздишки".

  Слънцето като чуло този пролетен зов побързало да стане и след няколко минути, в компанията на пролетта и своята неразделна спътница дъгата се спуснало на земята.

  Тогава богинята на пролетта като взела лъчи от слънцето и ги смесила с пъстрите лъчи на дъгата, започнала да ги пръска с пълни шепи по полето, по ливадите, върху клонките на дърветата, в процепите на скалите - изобщо навдякъде, където земята вече чакала тази животворна благодат.

  И навсякъде, докъдето стигали тези съживяващи лъчи, навсякъде веднага израствали розови, червени, бледосини, златисти, оранжеви цветя, ту като звездички, ту като гроздове, като чашки, като камбанки, като класове, формите и багрите се сливали, опиянени от любовта - цялата земя ликувала в обятия и целувки...

  Така слънцето цели дни продължавало своята творческа работа, носейки се с богинята на пролетта и дъгата по цялата земя, докато стигнало да крайните й предели - до Скандинавия, където то обикновено спи с месеци, а ледът сковава земята дълго време, прониквайки дълбоко в нея. Цветята там съвсем не са много.

  Вече уморено, слънцето искало да прекрати своята работа, но богинята на пролетта, състрадателна в своята женска същност, като видяла тази бедна растителност на северната страна, съжалила я и се обърнала към слънцето с молба:

  "Всемогъщо, богато Слънце, позволи ми да облека с цветя и тези студени страни. Вярно е, че дъгата вече е изхарчила всичките си багри, но остана още малко лилаво. Позволи ми да украся тези земи поне с лилаво".

   "Добре — отговорило слънцето, — сейте тогава лилаво!"

   И богинята на пролетта напълнила шепи с останалите лилави лъчи от слънчевия спектър и започнала да ги хвърля върху храстите и по полетата на Скандинавия, и където попаднели тези лъчи, там веднага се появявали цели стотици, хиляди чудни стръкове люляк.

   Скоро се оказало, че люляците са толкова много, че слънцето се обърнало към богинята на пролетта възкликвайки: "Е, стига вече, стига, не виждаш ли, че навсякъде се вижда само лилаво!"

  "Нищо, не ми пречи — отвърнала богинята, — недей! Та нали за тези нещастни, оковани в лед земи, са чужди и сладострастието на розата, и целувката на ароматната теменужка, и опияняващият аромат на магнолията и туберозата, нека поне да им дадем цели гори, цяло море от люляк".

   Но слънцето този път не я послушало и като взело от ръцете на дъгата палитрата, смесило остатъците от всичките седем основни цвята и започнало да пръска получените от смесването им бели лъчи върху дървета и храсти. И в резултат се получил бял люляк, който присъединявайки се към лилавия, образувал с него нежен, приятен контраст..."

   Ето защо люлякът започва да се разлиства с първите топли дни на пролетта и никъде не цъфти така обилно и разкошно, както в Швеция и Норвегия — страни, поразяващи целия свят със своята удивителна физическа и морална сила.

  В Европа люлякът е чуждо цвете. Родината му е Мала Азия, Персия, откъдето идва при нас едва през ХVI век. За първи път - през 1562 година, когато Ангериус Бусбег го донесъл във Виена от Константинопол, където бил посланик, като подарък на император Фердинанд I.

  Скоро след това люлякът попада и в Англия, тъй като в описанията на крайградския замък на кралица Елизабет, създаден още по времто на Хенрих VIII, се разказва, че там имало няколко мраморни басейна, около които растяли шест люлякови храста, отличаващи се с изключително приятно ухание. Описанието било направено по времето на Карл II, който подарил и замъка, и парка на една от своите любовници, а тя по-късно го продала.

  Само след половин век люлякът от голяма рядкост се превръща във всеобщ любимец и вече расте във всяка градина, парк, двор.

   Особено го харесали в Германия: от него правели венци, букети и почти нямало дом, който през пролетта да не е украсен с прекрасни, ароматни букети от люляк. Децата се забавлявали като нанизвали цветчетата едно в друго, правели венчета, кръстчета и после ги изсушавали за спомен. С особено внимание разглеждали цветчетата и търсели "щастливото"- не четирилистно, а с пет или повече венчелистчета. Такива цветчета се смятало, че носят щастие. Те се срещат по-често сред белия люляк, а при лилавия — много по-рядко.

   В Англия, кой знае защо люлякът се смята за цвете на скръб и нещастие, може би заради лилавия цвят, който преминава в бледолилав, избелява и придобива мъртвешки оттенък.
   Стара английска пословица дори казва, че който носи люляк, няма никога да носи венчална халка. И затова, да се изпрати на жениха, направил предложение, клонче люляк, означава че му отказват ръката на момичето - един вежлив начин, към който прибягвали в подобни случаи.

   Дълго време в Англия имало само лилав люляк и за появяването на белия разказват следното предание.

   Разказват, че когато един богат лорд обидил и излъгал доверилото му се младо момиче, тя умряла от мъка и приятелите й засипали гроба й с цял куп люляк. Когато на другия ден те отишли на гроба на девойката, били безкрайно учудени, като видели, че люлякът бил станал бял.
  Тогава за първи път се появил белият люляк в Англия. И сега бели люляци цъфтят на гробището край Вей в Хартсфордшир.

   
Цветовете на люляка имат изключително приятен, нежен аромат, напомнящ на горчиви бадеми. Тази миризма идва от минималното количество синилна киселина - тази страшна отрова, от която само 0,05 грама са достатъчни, за да се отрови човек, а 0,1 г/куб. м е смъртоносен за дишащите този въздух насекоми и животни.

   По-нови изследвания на френския химик Буркело показват, че синилна киселина се среща не само в цветовете, но и в листата на люляка. Може би с това се обяснява народното лечение на трудно заздравяващи рани с пресни листа от люляк.

   Латинското наименование на люляка — Syringa vulgaris произхожда от гръцката дума syrinx — тръбичка, свирка, тъй като ако се извади меката коркова сърцевина на клонче от люляк, може да се направи нещо като свирчица, каквато направил митологичният бог Пан от нимфата Сиринга, бягаща от неговите ласки и преследвания, превръщайки я в тръстика. За това Овидий разказва в своите "Метаморфози":
   "В подножието на зелените хълмове на Аркадия, сред горските нимфи живяла знаменитата нимфа на име Сиринкс. Връщайки се веднъж от планината, я срещнал бог Пан... Нимфата се втурнала да бяга, но водите на река Ладона я спрели. И тя започнала да умолява своите сестри - водите на реката, да й дадат друг образ, да я пуснат. В това време Пан я настигнал и искал да я прегърне, но вместо Сиринкс прегърнал блатната тръстика, в която тя се превърнала и която се люлеела от вятъра, издавайки свирещи, прилични на ридания звуци..."
   Французите наричат люляка Lilas, откъдето идва и наименованието на цвета - лилав. Думата е персийска и означава просто "цвете". На Изток люлякът е символ на тъжна раздяла и обикновено се подарява само, когато влюбените се разделят завинаги.

Syringa vulgaris L.
Семейство Oleaceae (Маслинови)
   Листопаден храст със сърцевидни листа на дълги дръжки. Цветовете са лилави (рядко бели) в съцветия. Цъфти след разлистването си през април-май. Люлякът расте навсякъде и се смята за непретенциозно растение. Все пак предпочита открити, слънчеви места, лека почва с минимална киселинност, не понася прекалена влага, не обича тежки, глинести почви. По-лесно понася засушаване, отколкото много вода. Затова и в природата се среща на слънчеви поляни, по варовити склонове в цяла България, на височина до +1000 m.
Най-добре е да се засажда след като прецъфти - юни-юли, но може и рано напролет или през есента. Само от нас зависи дали искаме да имаме люляков храст или дръвче. За да расте като дръвче, трябва да се отстраняват всички издънки и ниските клони.

   В Германия го наричат Flieder. Често могат да се срещнат огромни, стари люлякови храсти, особено край болници. Сега те приличат повече на големи дървета с няколко дебели ствола и множество клони. Долните клони стигат до земята и дават многобройни издънки, от които се образуват нови храсти. През пролетта, когато люлякът се покрие с хиляди чудно лилави цветчета, такива храсти представляват неописуема гледка. А упойващият им аромат е толкова силен, че се носи в цялата околност.

   В Русия цъфтящите люлякови дървета, задължително присъстващи от двете страни на главния вход на господарското имение, навяват спомени за старинни дворянски гнезда, топла лунна майска нощ, песен на славей, любовни признания.

   Според цветния хороскоп под знака на ЛЮЛЯК са родените от 14 до 23 октомври. Люлякът е символ на разцвет, свежест, младост. Старателният и целеустремен люляк с удоволствие помага на другите.

   Ако сънуваш ЛЮЛЯК, според съновника ти предстои любовно пробуждане.

Отвънка ухае на люляк,  
отвънка е синьо небе. 
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет!
Здравей!
 
 
© списание «маргарита», 2001-2004
e-mail: margaritta@abv.bg