:: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 4(34), 2004
 
Юрий Гагарин

Спомени и разкази на близки и приятели
[ начало ][ 1 ] [ 2 ] [ 3 ]
     Все по-малко остават тези, които са изпратили Гагарин в Космоса, общували са с неговите близки и приятели. Юрий Салников е заснел 12 филма за авиацията и космонавтиката, много фрагменти от които, поради секретност са останали зад кадър. В навечерието на кръглата годишнина по молба на журналистката Светлана Самоделова той разказва "какво момче е бил Гагарин".
С ГРИФ “СЕКРЕТНО”
Трите заветни цифри
 Гагарин и Корольов 
 — Работническият произход на Юрий Гагарин ли изигра решаваща роля в избора му за ролята на космонавт №1?
     — Кандидатурата на Гагарин предложи Корольов. Но решаваща дума имаше Хрушчов. По-късно внукът на Никита Сергеевич ми разказа как Хрушчов разглеждал анкетите на кандидатите за космонавти. Анкетата на Нелюбов веднага отделил, за Титов казал: “Що за име, Герман не е руско?” Обяснили му, че бащата обичал Пушкин и нарекъл сина си в чест на един от литературните герои. Когато погледнал усмихнатия Гагарин и прочел, че той е внук на работник от Путиловските заводи и син на селянин, казал "да".
     По-късно Гагарин признава, че до окончателното решение на Държавната комисия се страхувал да мисли, че ще полети пръв... На всичко отгоре в последните дни преди старта се оказало, че теглото на кораба “Восток” е с 4 кг над допустимото. Трябвало да се намали. И му минала мисълта, че Герман Титов е точно с 4 кг по-лек…
     Сутринта преди старта Юрий намерил на нощното си шкафче букет от полски лалета. Донесла ги била жената, обслужваща стаите, Клавдия Андреевна. Синът на възрастната жена, също летец, бил загинал във войната и много приличал на Гагарин: бил “същия такъв с широкочел…” - казвала тя.
     Конструкторите и психолозите се страхували, че психиката на човека в космоса може да не издържи... Полетът на “Восток” трябвало да премине без активното участие на космонавта в управлението. Но в случай, че автоматиката откаже, била предвидена възможност за аварийно управление на кацането, с други думи ръчно управление. Но преди да натисне специалното червено копче, космонавтът трябвало да докаже, че умът му ... е наред. Включването на спирачния двигател блокирали с логическа ключалка. Било решено цифровия код да бъде даден на Гагарин в запечатан плик, който при необходимост той да отвори, ако остане вменяем.

     — Главният конструктор на кораба “Восток” Олег Ивановски ми разказа как преди да затворят люка той се вмъкнал в кабината при Гагарин и му прошепнал: “Ключалката е с три цифри — едно, две, пет. Това е под секрет”. Юрий в отговор се разсмял: “Хайде стига, под секрет. И без тях ще минем. Пък и ти закъсня. Още вчера Марк Галай ми каза кода, а после и Евгений Анатолиевич Карпов…”
     Когато капакът на люка на космическия кораб бил затворен и всички гайки завинтени, се случило ЧП (извънредно събитие). От главния пулт с тревога съобщили, че не свети един от датчиците, сигнализиращи нормалното затваряне на люка. Наложило се да се отвият всичките 30 гайки. После се изяснило, че не е имало неизправност, операторите на пулта просто не забелязали дали е светнала или не една от лампичките. И докато целият Център за управление на полетите стоял на тръни, Гагарин в креслото продължавал да си тананика своята любима песен: “Родина слышит, Родина знает…”
Първият сувенир от “Восток”
   Въпросът за това, кога да се съобщи за полета на Гагарин, не веднъж бил обсъждан на най-високо ниво. Накрая решили да съобщят "незабавно", веднага след като бъде получено потвърждение, че корабът е излязъл в орбита и космонавтът е жив… Орбитата на кораба се оказало, че не е разчетената - апогеят се получил над зададения, поради което Гагарин се приземил не там, където го очаквали, а в саратовската степ, без малко да улучи Волга. Сред изораната нива видял жена с момиченце, което държало пъстро теленце. Тръгнал срещу тях - в яркооранжев скафандър, със шлем, с голяма глава и поприведен, като мечка, застанала на задните си лапи. Жената и детето застинали. Тогава Гагарин, свалил хермошлема, извикал: “Я свой, товарищи, свой!”
     Пристигналите трактористи завикали: “Ти ли сега над Африка включваш спирачната двигателна установка? Току що предадоха по радиото..." Тъй като съобщението за изстрелването било дадено със закъснение, и съобщението за приземяване също закъсняло.
     Гагарин, макар че много бързал да телефонира, успял да попита колходниците: “А вие вече сеете?”
     На брега на един от притоците на Волга, на един доста стръмен склон лежал овъгленият спускаем апарат. Когато пристигнали специалистите, в кабината вече се въртял вентилатор... Оказало се, че кабината вече е успял да посети механикът от местния колхоз. Със сълзи на очи човекът се разделил със сувенира, който намерил - туба с храна. Докато поставят охрана около спускаемия апарат, обшивката му била вече доста наръфана и ощипана - за спомен. На мястото на приземяването - в центъра на плитката долчинка забили железен лост, на който издраскали с пила паметната дата “12.04.61”. По-късно на това място издигнали обелиск.
       — Ние бяхме близки с майката на Юрий Алексеевич — Анна Тимофеевна. Аз често ходех в Клушино, а после в Гжатск, а тя, когато пристигаше в Москва, идваше при нас в Кунцево, — продължава Юрий Салников. — И ето, тя ни разказа, как на 12–ти сутринта при нея притичала снаха й, жената на по-големия й син и от прага завикала: “Мамо, чухте ли съобщението по радиото?” — а самата тя плаче… Анна Тимофеевна едва промълвила: “Юра? Разбил ли се е?” Снахата: “Не, не, в космоса е…” Двете жени заплакали в един глас: “Какво направи той? Две дечица мънички има...” Анна Тимофеевна така, както си била, в домашната рокля, по пантофи, наметнала ватенката и затичала към гарата. Как е стигнала до там - не помни. В главата й било само една мисъл: по-скоро при Валя, тя е там самичка с малките...
     За тези 108 минути, които Гагарин прекара в орбита, успяха да му присвоят звание майор - предсрочно, прескачайки една степен. На близките си той после казваше: “Много съжалявам, че не успях да си походя малко като капитан - най-красивото звание”. В самолета от Куйбишев за Москва, му връчиха нов шинел с майорски пагони. През нощта шивачът успя да оправи униформата по фигурата на Гагарин. Недалеч от столицата в облаците изплуваха седморка реактивни изтребители. Юрий дълго им маха с ръка, а после повика стюардесата и й подаде лист, помоли я: "Нека радистът предаде от мен..." В ефира прозвуча: “На другарите летци-изтребители горещ привет! Юрий Гагарин…” В отговор изтребителите помахаха с крила…     
“Приятелите му го наричаха Гагара”
     — Скоро по разпореждане на градския комитет на партията на родителите на Гагарин построиха нов дом — нещо като градско жилище с градина. Заградиха земята около тристайната панелка, предложиха да направят алейка с цветя. Анна Тимофеевна само махна с ръце: “А картофи, лук, цвекло къде ще садя?!” Родителите на Гагарин бяха обикновени хора. А синът им отначало обиколи земята от космоса, а после обиколи цялото земно кълбо.
    Приятелите-космонавти добродушно го наричаха Гагара, а той тях - Ландыши (момини сълзи). Когато в Центъра за подготовка на космонавти се появи първият женски отряд, Гагарин взе шефство над “трудния контингент”, защото знаеше най-добре какво коства подготовката за полета.
     — Веднъж Юрий ни каза: “Момичета, вие защо все без рокли ходите? — спомня си Валентина Пономарьова. — Хайде да ви заведа в отдел сто, да се понагласите”. А ние наистина ходехме “без рокли” — само в спортните костюми, които ни дадоха заедно с всичко останало в началото. Удобно ни беше: една тренировка, после друга — няма време за преобличане. Опитахме се да ходим в столовата със спортните костюми, но Гагарин ни заповяда, това повече да се случва: момчетата от отряда на космонавтите след тренировка идваха да се хранят във военната си униформа.
     Всички много се зарадваха на предложението на Гагарин: с дрехи и обувки не можеме да се похвалим. Пък и парите ни не бяха много. Тогава Юрий каза: “Ще взема колкото имам вкъщи, после ще ви ги върнете". Отдел сто беше специална секция в ГУМ (универсален магазин в Москва), където пазаруваха високо поставените чиновници. За да се отиде до тази секция, трябваше да се мине край всички щандове на втория етаж. Гагарин вървеше отпред много бързо, стараейки се да не привлича вниманието. Ние като гъски след него, къде бегом, къде крачейки широко, бързахме след него. В някакъв момент аз се огледах и видях, че зад нас мълчаливо се точи цяла върволица жени. Вратата на отдел сто се затвори за "чуждите", а ние после дълго не можехме да спрем смеха си.
     При цялата своя сериозна и сложна работа космонавтите не пропускаха случай да си направят шега и да разиграят някого. Най-често инициаторите бяха Гагарин и Леонов.
     — Когато в Центъра за подготовка на космонавти идваше новият набор, ги посвещаваха за космонавти — продължава да си спомня Валентина Пономарьова. — В басейна организираха ритуал, който наричаха Ден на Нептун. Действащите лица и зрителите, кой в бански, кой в спортно облекло, седяха край стената на ниска пейка. В ролята на Нептун се изявяваше Гагарин. Той сядаше на трона с дълга бяла брада и тризъбец в ръка, а ролята на русалка изпълняваше Никерясов. Това беше великолепна русалка — с голяма кръгла, обръсната до голо глава и голям заоблен корем...Водните духове довеждаха младите космонавти пред светлите очи на Нептун, и той им задаваше въпроси. Ако отговорът беше неуспешен, водните духове по знака на тризъбеца хвърляха посвещавания във водата. Публиката плачеше от възторг.
     Помня как Нептун попита един от новаците: “Кажи, кой стенд при нас е най-хубав?” Онзи мисли, бои се да не сгреши и накрая казва: “Люлката!” — “Не, — казва Нептун. — Най-хубавият стенд е стендът на другаря Уваров”. В Звездното градче знаеха, че “стендът на другаря Уваров” — това е счетоводството и касата, където ни даваха заплатата. Гагарин беше майстор на такива шеги.
     Негласно смятаха Гагарин за най-главния в Центъра. Каквото и да се случеше - по служба или вкъщи, бягаха при него да търсят помощ и спасение. Веднъж малкият син на Биковски заключи във ваната своя по-малък брат и бавачката, а те започнаха да викат за помощ. Веднага тръгнаха да търсят Гагарин... На неговото участие в Звездното градче разчиташе всеки. В пламъка на крематория ковчегът с тялото на Гагарин също беше пръв     На Юрий Гагарин не му беше съдено да отпразнува своята 35-а годишнина. Той загина на 27 март 1968 година по време на тренировъчен полет на “МиГ-15” заедно с инструктора Серьогин. “Дълго не вярваха, че те са се разбили, все се надяваха, че са катапултирали - спомня си Валентина Пономарьова. — Чакаха: ето, сега ще позвънят отнякъде, от някой селсъвет и ще кажат, вашите са тук, идвайте... Но никой не звънеше. Рано сутринта на мястото, където бе паднал самолетът, пристигна групата, в която имаше и космонавти. Върнаха се потиснати и изтощени: цял ден бяха бродили по дълбокия сняг и страшно е да се помисли какво намираха там...
     — Летецът-космонавт Алексей Леонов си спомня, че останките на загиналите събирали в зелена емайлирана кофа - разказва Юрий Салников. — Върху един ...фрагмент той вижда до болка позната бемка...Спомнил си как заедно с Гагарин ходили да се подстригват и той дори напомнил на бръснаря: “Внимавай да не срежеш бемката на Юрка”. Чудо не се случи... Стана окончателно ясно: Гагарин е загинал.
     В лаконичните редове на акта държавната комисия е записала: техниката е отказала. Случва се и това.
     Летецът космонавт Олег Макаров разказва, че на Юрий Гагарин, който по това време е заместник началник на Центъра за авиокосмическа подготовка, предлагали да му дадат значка на летец 1-ви клас без необходимото количество полети... Въпросът за неговите самостоятелни полети решавали много дълго и той дори написал рапорт до Каманин с молба да го освободи от длъжност, ако не му разрешат да лети. По авиационна традиция, летците не уважават нелетящи началници…
     По-малкият брат на Юрий — Борис, който по онова време работел в Гжатск в завод “Динамик” на галваничния участък, като научил за смъртта на брат си, едва не се застрелял. Близките му едва успели да му измъкнат ловната пушка от ръцете.
     — В крематория ни поведоха надолу, при печките — спомня си Валентина Пономарьова. — Двата ковчега стояха на поставки срещу пещите. Служителят каза: “Пръв - Юрий Алексеевич!” — и пъхна ковчега право в пламъците. Тези думи ме пронизаха с остра болка: и тук той беше пръв…

     Не знам дали някой спеше в тази нощ в Звездното градче. По групички или сами се лутахме от квартира в квартира, навсякъде плачеха и пиеха. Не се срамуваха да плачат...

Страници   1   2   3
 
© списание «маргарита», 2001-2004
e-mail: margaritta@abv.bg