:: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 4(34), 2004
Юрий Гагарин у дома

Спомени и разкази на близки и приятели
[ начало ][ 1 ] [ 2 ] [ 3 ]

   Валентина Ивановна, вдовицата на първия космонавт е затворена за пресата, никога не се е съгласила да даде интервю.
По-малката дъщеря на Гагарин - Галина Юриевна е икономист, завършила е Плехановската академия, където е останала да преподава. По молба на журналисти тя споделя свои спомени и разказаното от майка й.
- Мама изпита огромна мъка. Тя е винаги с нея, толкова дълбока и силна, че да се говори за това е просто невъзможно. Макар че у дома никога не е имало нещо такова, което трябва да бъде скривано. Доколкото си спомням, у нас от сутринта до вечрта се тълпяха хора. Едни идваха по работа, други с някакви молби, трети просто им беше интересно да се запознаят с татко. Аз бях на седем години, когато той загина и много подробности научих от разказите на мама.

Първото впечатление от Юра у Валентина не било в негова полза: голяма глава, къса коса като на таралеж, стърчащи уши. Изпращайки я след танците, той й казва, сякаш вече са се уговорили: "До следващата неделя! Ще отидем на ски..." "Защо трябва да ходя с този гологлав на ски? - помислила си тя. - Виж го ти колко е сигурен!" Те не отишли на ски, отишли на кино. След това имало още много срещи и задушевни разговори. През 1958 година Юрий, завършвайки авиационното училище заминава на север, след година при него пристига младата му жена (но 23 години) с диплом на фелдшер. През 1960-та с едногодишната Леночка се преместват в Москва: Гагарин е зачислен в първия отряд на космонавтите. Той често пътувал в командировки и редовно пишел от там писма. "Знаеш ли, Валюша, при един от нашите пристигна жена му. Завидях му и се разстроих. Но, нищо, нашата среща ще бъде по-хубава!"

- За Нова година той си пристигал и веселието започвало. Той измислял костюми за всички, сам се преобличал - правел се на разни герои. Много обичал да се шегува. Винаги правел многозначителна пауза, а после продължавал, просто роден за артист! През пролетта на 61-а той се въртял с мен по стаята, а аз съм била само на месец: "Галя, Галинка, мила картинка!" - и заминал за Байконур. Два дни преди полета написал на мама: "В техниката вярвам изцяло. Но нали се случва, човек и на равно място може да си счупи главата. Ако се случи нещо, не се съсипвай от мъка, пази момиченцата, отгледай ги не глезли, а истински хора. Уреди личния си живот както сметнеш за нужно... Нещо прекалено траурно се получи писмото. Надявам се никога да не го видиш". За полета мама чула от съседите. После дошъл Комаров: "Не се вълнувай, Валя, всичко е наред. Предадоха съобщението, когато корабът вече беше се приземил".

За първи път след това Валентина видяла Юра вече на Червения площад. Едва след няколко дни успели да се видят насаме и той смутено казал: "Дори не предполагах, че така ще ме посрещнат. Мислех си ще полетя, е, ще се върна, но така?!..." На 26 години Юрий Гагарин станал най-известният човек в света - Колумб в Космоса, Син на Земята, Гражданин на Вселената. А неговите любими момиченца го наричали "татенце".

- Аз много обичах да гледам как те се приготвяха за прием. Татко излизаше с всички регалии, мама обличаше прекрасни дрехи, които той й подаряваше. Тя имаше разкошни коси до коленете. Татко й се възхищаваше и й правеше комплименти. А понякога, като ни сложеха да спим, те отиваха на пързалката. Татко обичаше още водни ски. Всъщност само благодарение на него те възникнаха като спорт - той беше заместник-председател на Федерацията на водния ски спорт. Нашият ден започваше с утринна гимнастика. Той ни вдигаше и ние слизахме по стълбите, по пътя татко звънеше на всички квартири: "На гимнастика!" ние се упражнявахме по 40 минути дневно. Капризи не се допускаха. Но мама той щадеше - сутрин тя имаше други грижи. На пет години той ме научи да карам колело на две колелета. Аз падах, разбивах си колената, той ме вдигаше, отново ме слагаше да седна: "Напред!" Аз не плачех. Не биваше да се плаче. И още, той се караше, ако закъсняваме някъде. Дори петминутно закъснение за него беше просто недопустимо. Той беше организиран човек. С колосална работоспособност! Нямаше такова нещо, което той да не успее да направи: успяваше да бъде на различни места, да говори с различни хора, да реши много въпроси. Струва ми се, че ако днес беше жив, той щеше да преуспява.

За дъщерите време се намирало. Те расли различни: Лена той наричал Професор, а Галя - Чижик. В дома им в различно време живеели ту катерици, ту патенце, пиленца и дори една сърна. Тримата просто обичали животните. Валентина Ивановна и се съпротивлявала, и го мъмрила, но нищо не можело да се направи с всеобщото им увлечение да имат животинче у дома.

- Пред нас те никога не са се карали. Ако някой от родителите ни провеждаше възпитателна работа, другият не се намесваше. Когато идваха възрастни гости, ние седяхме в своята стая. Ако ни разрешаваха да влезем, ние поздравявахме и после си отивахме в стаята. Ние имахме свой живот, родителите - също. Но когато пристигаха неговите приятели с децата си, ние винаги бяхме заедно.

Гагарин мечтаел за втори полет, по-труден и продължителен. Не го пускали да лети. "Първият космонавт - това е символ, не бива да се рискува!" На 27 март 1968 година той изпълнявал тренировъчен полет. "Заданието в зоната завърших!" - рапортувал той. "Уточнете височината" - помолил ръководителят на полетите. Отговор не последвал... На мястото на катастрофата намерили парче от лятната куртка на Гагарин: в джоба - купони за храна, шофьорската книжка, 40 рубли и снимката на Сергей Павлович Корольов.

- Мама имаше язва на стомаха и току що й бяха направили операция. Бяха ни оставили за пролетната ваканция с мамината сестра. На 28-и чух как леля плаче в кухнята: тя беше чула правителственото съобщение. После докараха мама от болницата и вкъщи започнаха да идват хора... всичките в черно. Мисля, че тя не си представяше съвсем ясно какво става. След погребението отново я взеха в болницата. Дните течаха като насън. След месец тя замина на мястото на катастрофата. Около огромната, пълна с вода яма намерила парченце сребрист метал от самолета...

Оттогава Валентина Ивановна рядко се усмихва. И никога не плаче. На 9 март, рождения ден на Юрий Гагарин семейството се събира заедно.

- Изведнъж, както си седяхме на скромната ни трапеза Екатерина (по-голямата внучка, дъщерята на Елена) каза, че баба й е най-щастливият човек от всички нас. Защото е срещнала такъв мъж, че освен него никой друг никога не й е бил нужен. Мама се изненада от думите й, но после се съгласи: " Изобщо, Катенка, ти си права..."
по материали от руската преса
Страниц:   1   2   3
 
© списание «маргарита», 2001-2004
e-mail: margaritta@abv.bg