:: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
   брой 2(32), 2004
 
 
 

Пази ме, мой талисмане!
А.С.Пушкин

Египетските астролози го приемали като талисман на родените под зодиакалния знак на Рака, но и на Лъв и Овен. Западните астролози смятат, че карнеолът е подходящ за всички знаци на Зодиака, но е особено полезен на Близнаците и Телците, родени през май.
 
Най-разпространеният минерал в природата е кварцът. По състав той е чист силициев диоксид. Неговата твърдост е 6,5-7. Той е два вида: кристален (планински кристал, аметист, цитрин и др.) и скритокристален или халцедон, наименованието на който идва от античния град Халкидон в Мала Азия, известен със своя пазар за скъпоценни камъни. Повечето разновидности на кварца носят самостоятелни имена.

С ярките си багри - червено с оттенък на прясно месо, коралово червено, розово, жълтооранжево, много по-рядко - ярко алено, карнеолът е един от най-интересните видове халцедони. Отличава се с това, че в състава си има железни съединения. Именно на тях той дължи това разнообразие от топли цветове. Не бива да се пропуска и сардоникса - също халцедон - нещо средно между сардер и оникс, който се отличава с концентрични или паралелни ивици.

Карнеол идва от латинското "carnis" — месо. Понякога може да се срещне и корнеол от "cornum" - дрян. Терминът се използва в анголезичните страни. В руския език се използва наименованието "сердолик", което вероятно означава "ликуващо сърце" или "лицето на сърцето" и това подсказва отношението към този камък, като към радостен, веселящ и лекуващ. В България се срещат и двете наименования. В старославянските текстове го наричат "смазен", свързано вероятно с това, че е бил използван за облекчаване на болките на ударено място.

Някои смятат и сардера - халцедон с кафяв до светло кафяв цвят, на просвет с червеникав оттенък, за вариант на карнеола. Неговото име идва от град Сардис - столицата на древна Лидия в Мала Азия, където вероятно този къмък се е търгувал. Според друга версия името му идва от цвета на месото на пушената сардина. Границата между него и карнеола е условна.
   Карнеолът е бил смятан от арабите за целебен камък, провъзгласен от самия Мохамед. Във връзка с това карнеолът отдавна се тачи като камък на кръвта, понижаващ температурата, спиращ кръвотечението и изобщо - усмиряващ "развълнувалата се" кръв.
   Оранжев карнеол (сердолик) се поставя върху очите и акупунктурните точки при главоболие.
   Червен карнеол регулира кръвообращението при жените, еспокоява треската и нервните болести, укрепва зъбите. Препоръчва се да се носи при базедова болест (гердан). Спомага за по-бързото зарастване на рани. Полезен е при лечение на бронхиална астма, зъбобол, ревматизъм, увеличен далак, при заболявания на гръбначния стълб, трескави състояния, инфекциозни болести, сепсис, малария, болки в кърста, заболявания на кръвта, анемия.
   Червеният карнеол лекува импотентност. Мнозина вярвали, че носенето на камъка до тялото лекува бързо рани. И това не са само легенди и суеверия. Още преди Втората световна война било установено, че някои видове карнеол притежават слаба радиоактивност, което спомагало за по-бързото зарастване на малки рани. Особено ефективни в това отношение били карнеоли с млечно-бели жилки. Нагрявали камъка и го държали върху болното място, докато е топъл, от 3 до 5 минути. Отоци, гнойни рани, циреи зараствали след 2-3 сеанса на такова лечение. Още преди войната го прилагали в някои московски клиники, а по време на войната във военните болници в Сибир.
   Египетските астролози са приемали разглеждания камък като талисман на родените през зодия Рак и на зодиите Лъв и Овен. Западните астролози смятат, че карнеолът е подходящ за всички знаци на Зодиака, но е особено полезен на Близнаците и Телците, родени през май.
   Вярвало се е, че карнеолът придава на своите притежатели спокойствие и мъжественост и събужда в тях чувствата на симпатия и обич, затова смятат карнеола за щастлив и лечебен камък, предпазващ от кавги и спорове, успокояващ болести и треска, укрепващ зъбите.
   Съществува също и предание, че карнеолът спасява при земетресение, тъй като досега не е намерен човек, носещ този камък под развалините на разрушени домове или под съборени стени при това природно бедствие.

   Незаменим в изтънчените любовни игри: дава сили, изостря усещанията. Зареден, може да тонизира и хармонизира. С карнеол до възглавницата се присънват хубави сънища.

  Карнеолът единствен от скъпоценните камъни се оказал неподвластен на капризите на модата. Той е бил любим на патриции и роби, на фараони и земеделци, на светски красавици и перачки. В гробницата на Тутанхамон (XIV в. пр. Хр.) били намерени обеци от карнеол във вид на сърца, олицетворяващи вечно живата душа. Наполеон имал печат от карнеол, пророкът Мохамед - пръстен от карнеол, печатът на последния украински хетман Кирил Разумовски също бил от карнеол. Това са само малка част от най-известните предмети от карнеол.
   Египтяните изработвали от него и свещените скарабеи, вавилоните - цилиндричните печати, мюсюлманите - молитвени броеници.

Печат на Разумовски. Краят на XVIII в., Западна Европа. Карнеол, злато, дърво.
Гравиран е надпис: FAMAM FACTIS EXTENDERE (Славата се умножава с дела)
Гема от 1-2 век пр.Хр.
Гема от 1-2 век пр.Хр. Изобразява орел върху колоната и два делфина.

Известно е, че камъни талисмани са били използвани и от дванадесетте ученици на Христос. Червен карнеол се свързва с апостол Вартоломей. Той проповядвал Божието слово в Сирия и Мала Азия, в Арабия, Етиопия, Индия и Армения, където бил разпънат и му била одрана кожата. Тази страшна смърт така поразила въображението на художниците, че изработвайки геми с този сюжет, те винаги използвали карнеол. В окултните справочници денят от седмицата, който съответства на карнеола е четвъртък.

Ваза от карнеол, 1880г.


Карнеолът е прекрасен материал за обработка, полира се добре, неутрален е към активни химически среди и се използва за различни украшения и резба, за вази и лампи, за флакони с ароматни вещества, но все пак особено впечатляват гемите от карнеол. Майсторите използвали трагични мотиви от животинския свят - лъв, разкъсващ елен, орел, нападнал заек или овен, тигър в борба с бик и т.н. В античните времена "кървавите" сюжети са по-често древногръцки митове. В християнските времена тематиката вече е друга - кораб, риба - най-ранният символ на Христос, палмова или маслинена клонка, грънчарско колело и разбира се, кръст. Но христианската символика така и не намерила мястото си при карнеола. Просто камъкът е прекалено радостен и не настройва на благочестивост и послушание.
  Затова пък със своята приятна, радостна, лъчисто оранжева топлина къмъкът е прекрасен за любовни талисмани. Когато руската императрица Екатерина поръчвала на австрийския бижутер Филип Абрахам свой портрет гема, тя избрала карнеол.

Портрет на Пушкин, Тропинин, 1827 г.
Портретът на поета, рисуван от Тропинин през 1927г.
Ясно се вижда големият пръстен с карнеол върху палеца.
През 1827 г. А. С. Пушкин написва стихотворението "Талисман". В него той говори за някакъв талисман, връчен му от една вълшебница, в място, където морето вечно плиска вълните си, а по-късно се появява и знаменитото "Пази ме, мой талисмане". За какъв талисман става дума? Погледнете най-известния портрет на Пушкин, рисуван от Тропинин през същата 1827 година. На палеца на дясната ръка на поета има пръстен-печат: С такива пръстени през ХІХ век запечатвали писмата, преди да ги изпратят. От спомените на съвременниците на поета е известно, че в Одеса княгиня Елизавета Воронцова подарила на Пушкин свой портрет в златен медальон и старинен пръстен с кабалистични знаци и надпис на староеврейски език: "Симха, син на почтения рави Йосиф, да бъде благословена неговата памет"... Именно този златен пръстен с голям осмоъгълен червен карнеол Пушкин носи практически непрекъснато и нарича свой талисман. Точно такъв пръстен имала и самата Воронцова.

  След смъртта на Пушкин пръстенът отива при близкия приятел на поета Жуковски, който искал пръстена да бъде предаден на граф Толстой, като най-висш представител на руската съвременна литература, а после той да го предаде по-нататък на друг оследовател на Пушкинската традиция. Желанието на писателя не било изпълнено - след неговата смърт пръстенът попада при Полина Виардо, която го предава в музея на Александровския лицей, откъдето през март 1917 година той бил откраднат, но дълго още в руските литературни среди се говори за него като поетичен талисман.

   Особено пристрастие към този "топъл" камък изпитвала поетесата Марина Цветаева, носителят на "Оскар", режисьорът на "Сенките на забравените прадеди" - Сергей Параджанов, който имал няколко пръстена с карнеоли.
   Не по-малко романтична е легендата, която свързва карнеола с името на Джордж Байрон. Както е известно, великият английски поет-романтик напуска родината си и отива в Гърция, за да помогне на гърците да отстоят свободата си в борбата срещу Турция. Според легендата, именно в Гърция една красива циганка (а според други турско момиче сираче) му подарява "в знак на любов" пръстен с карнеол. На него поетът му посвещава стихотворение, което се нарича точно така. Според друга версия пръстенът е бил подарен на Байрон от кембриджския хорист Еделстом, когото Байрон спасил, когато той се давел и така започнало тяхното приятелство. Сергей Есенин също не се разделял със своя пръстен с голям карнеол, който носел на палеца си.
   Забележителният художник Нико Пиросманишвили притежавал рядък светло-розов камък, намерен на плажа в Кобулети. С този карнеол Пиросмани прикривал лулата си, за да подобри тягата й.
    За талисман от карнеол пише и Гьоте. Може би като знаем всичко това няма да възразяваме да наречем карнеола най-поетичния камък на земята, любим на много талантливи хора.
В средните векове украшенията от карнеол били много популярни, тъй като масово вярвали, че камъкът е в състояние да победи черната магия, да защити от недоброжелателност, да даде храброст и помага за запазване на тайната. Заедно със средновековните суеверия пропаднал и интересът към този красив минерал. Едва в края на ХІХ век бижутерите отново открили очаровението му. Сега сребърни колиета и гривни от карнеол са едни от наю-любимите украшения на съвременната жена.

© списание «маргарита», 2001-2004