.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
 

Рицин
Ricinus communis

Кой се страхува от рицина
?
       Рицинът е едро високо едногодишно тревисто растение (без никаква дървесина) от семейство Euphorbiaceae. Неговата родина е тропическа Африка, а възрастта му е повече от 4000 години, за което свидетелства фактът, че е намерено и в египетските гробници. Маслото, извличано от зърната, се е използвало в древните светилници в Египет и в Близкия Изток. И днес то влиза в състава на смазки и различни производствени процеси. В умерените области израства от 90 см до 3 м. Листата са характерно нарязани. Семената приличат на тъмникафяви, петнисти бобови зърна. Преди да узреят са в кълбовидни семенни кутийки с меки бодли Цветът на листата и стъблото се променя от изцяло зелен до зелен с червеникави оттенъци. Обича слънчеви места, където израства с високо и силно стъбло. Цъфти в края на лятото. У нас придоби популярност в последните десетина години. Най-често се среща в курортните селища край морето. Там рицинът расте бързо и се използва като естествена красива преграда, ограда на заведения и дворове.

Цялото растениие е отровно, но най-силно отровни са семената, източник на растителната отрова ricin. Спомнете си историята с убийството на Георги Марков, където е използвано мизерно количество от нея.

Още по времето на Първата световна война рицинът привлича вниманието на военните специалисти в областта на химическото оръжие, заради високата си токсичност и достъпност. Получават го от семената бобове. В кюспето от тях се съдържа 0,5-1,5% рицин. Известно е отдавна, че само две бобчета са фатално опасни за човека. Световното прозводство на рицинови зърна още през 70-те години надхвърля 1 милион тона. Основни производители на рициновите бобови зърна са Китай, Индия, Бангладеш и САЩ. Технологията за отделяне на рицина от кюспето е достатъчно проста, затова той е достъпен и за страни с невисоко развита химическа и микробиологическа промишленост.

През годините на Втората световна война рицинът се изследвал интензивно в САЩ и Англия като средство за унищожаване на живата сила на противника. В годините на войната САЩ произвели 1,7 тона рицин. На рицина, като на поразяващ агент бил присвоен шифър "W". Оттогава изследванията на рицина не са прекратявани. Разработени са ефективни технологии за неговото отделяне и очистване. Рицинът е получен и във вид на кристали.
Растителната отрова е подобна на малко количество бактериални токсини със структурата, физиологическата реакция и действието на антигени. Попаднал веднъж в клетката белтъкът на отровата се отделя и блокира способността на ДНК да изработва ферменти и други белтъци, необходими за фунциите на клетката. Засегнатите клетки умират.
    Дозата, предизвикваща летален изход, е около 1/4000000 част от грама на килограм тегло. Тя е 20 пъти по-опасна то змийската отрова, 100 пъти по-силна от стрихнина, 200 пъти по-смвъртоносна от синилната киселина. Това, разбира се е в най-общия случай, защото и рицините биват различни ( А, В, С и т.н.) Но дори и най-безобидните убиват. Доказани са многобройни опити със затворниците от ГУЛАГ.
За първи път рицинът е бил отделен през ХІХ век от доктора на Дрептския университет Херман Щилмарк, който му дал и името.

Рицинът е изходна суровина
за лекарствени препарати. Медицинското рициново масло е фракция, получена при първото горещо пресоване. Маслото е гъсто, с бледожълт цвят и характерна миризма. Разтворимо е в равен обем етанол. При температура -16°С маслото замръзва, образувайки белезникава маса. На въздух не се окислява, киселинното му число е не по-голямо от 1,5.

    Въпреки че изисква внимание, особено, когато край високите рицини играят деца и домашни любимци, това е едно прекрасно растение. Дори само един корен придава екзотичен вид на градината, създава радост с багри, форма и необичайните си размери.

 
© списание «маргарита», 2001-2004
e-mail: margaritta@abv.bg