.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
 
    
29 май - Черешова задушница

СВЕЩ
ЗА
МЪРТВИТЕ
Блага Димитрова

Ако ги нямаше нашите мъртви -
безсънно светещи сенки,
кой щеше в тъмното да ни води?
Едно отсъствие преизпълващо,
една болка насъщна,
която ни прави човеци.

Ако ги нямаше нашите мъртви -
дълбоки кладенчови очи,
къде щяхме да се съзрем
лице в лице срещу себе си,
от упор укори на съвестта,
която ни прави смирени.

Ако ги нямаше нашите мъртви -
тихи, тлеещи гласове,
кой щеше да утеши самотата ни?
Горест, гълтана без насита,
сладки мириси на у дома,
които ни правят деца.

Запалвам свещ за вечная памят.
Доде ги помним, ние сме живи,
доде плачем за тях, сме силни,
доде на тях приличаме, сме истински.
Ако ги нямаше нашите мъртви,
щяхме приживе да сме мъртъвци.

14 май 1995
Черешова задушница

  В съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница Православната църква е установила специално богослужение в памет на починалите християни. Тази обща панахида познаваме и като Черешова задушница. На този ден, чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Църквата.
    В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" четем в Библията (Сир. 7:36). Благотворителен характер имат общите трапези, които вярващите правят на Задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос. На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, които са дали името на тази панахида.
   Според библейското предание на петдесетия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванадесетте Христови апостоли и Божията Майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли пред Пасха заедно с Христос. Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.
    Така се изпълнили думите на Йоан Кръстител, който говорел на хората: "Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън." (Матея 3:11). Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.  
Молитва за празника Петдесетница:
Благословен си, Христе, Боже наш, който направи премъдри рибарите, като им изпрати Дух Светий и чрез тях улови вселената. Човеколюбче, слава на Тебе!
 

© списание «маргарита», 2001-2004
e-mail: margaritta@abv.bg