|
• Значимостта на човека се определя
не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне
да постигне.
• Само веднъж аз не можах да намеря
какво да отговоря. Когато ме попитаха кой съм.
• Човечеството е река от светлина,
която тече от правечността към вечността.
• Само немият завижда на многословния.
• Много учения приличат на прозоречно
стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.
• Който чувства в себе си призвание
към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия
- да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен
и магията на любовта към читателите.
• Великодушието се състои не в
това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от
теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.
• Ненавистта е нещо мъртво. Кой
от вас би искал да стане гробница?
• Този, който разбира истината
не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.
• Всяка мисъл, която съм заковал
във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.
• Ти пиеш вино, за да се напиеш,
а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.
• Истинската същност на другия
не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да
ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре
не в това какво говори, а в това, което не ти казва.
• Безумецът е музикант в не по-малка
степен от теб и мен; само инструментът му е малко разстроен.
• Ти си свободен през деня, под
слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен,
когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен
дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб
на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото
той те обича.
• Може да се случи така, че човек
свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.
• Ако всичко, което говорят за
доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато
престъпление.
• Какво е тъгата, ако не стена
между две градини.
• Вярата е оазис в сърце, до което
никога няма да стигне керванът на размислите.
• Може да забравиш този, с когото
си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си
плакал.
• Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и
тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза,
че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи
търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без
да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше,
че това е добродетел.
• Макар вълната от думи вечно
да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.
• В края на краищата това не е
чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя
моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля
да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.
• Възможно е онзи, който ти дава
змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде.
Значи според него това е великодушие.
• Случва се измамата да донесе
успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.
• Нека онзи, който си изтрива
ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва,
а не тебе - вече никога.
• За приятел може да се съди само
съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега
кой от нас е виновен, а кой няма вина?
• Истински добър е онзи, когото
единствен от всички смятат за зъл.
|
