.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
 



ћќ–≈“ќ ¬ Ѕ»ЅЋ»я“ј - –≈јЋЌќ—“ » —»ћ¬ќЋ
јрхимандрит доц. д-р ѕавел —тефанов
  

ѕогледнах морето.
√ласът му беше безмълвенЕ
≈нума ≈лиш      
 
 

   "ћорето никога не е било при€тел на човека. ¬ краен случай то е било съучастник на човешкото безпокойствоЕ ћорето - тази истина тр€бва да се признае - не е щедро. “о никога не е из€в€вало мъжествени качества - смелост, твърдост, издръжливост, в€рност и те никога не са докосвали неговото безотговорно съзнание за мощ".1
    “ези скептични думи са записани от големи€ английски маринист от полски произход ƒжоузеф  онрад в книгата му "ќгледалото на морето" (1906), гл. 35-36, но могат да се отнесат и към светогледа на древните евреи, които са създали Ѕибли€та. “е са люде на пустин€та и н€мат възможностите, способностите и амбициите да бъдат мореплаватели. ¬ъпреки това безбрежната водна стихи€ привлича от дълбока древност интереса на евреите и предизвиква т€хното страхопочитание и рефлекси€.

   ¬идни€т немски философ ѕаул “илих класифицира екзистенциалните угнетени€ в три типа. “е са свързани с:
   Ч онтологичното самоутвърждение на човека (най-вече смъртта),
   Ч духовното самоутвърждение (усещане за пустота и безсмислие)2,
   Ч нравственото самоутвърждение (вина и самоосъждане).

   ƒревнитe евреи, а и не само тe, изпитват по различен начин и в различна степен вс€ко от тези угнетени€, когато се изправ€т пред морето. ѕри първото угнетение морето се усеща като бездънна бездна, безмилостна и непреодолима свърхсетивна заплаха като античната съдба (fatum), ко€то заплашва човека с гибел. ѕри второто угнетение морето символизира първични€ хаос и надбитие, в сравнение с които човек осъзнава пълната си нищожност и мимолетност. ѕри третото угнетение човек се схваща като непълноценен и дори греховен в сравнение с морето, което е чиста и елементарна стихи€, чужда на вс€какви колебани€ и противоречи€.

   ≈врейското съществително yam ("море") се среща в —тари€ «авет 390 пъти и се отнас€ за водни пространства с различна големина от езера до океани. √ръцкото съответствие на тази дума thalassa се използва както в гръцки€ превод на —тари€ «авет, наречен —ептуагинта, така и в Ќови€ «авет, където e включено 90 пъти.  ато част от пон€тийната система на евреите морето може да бъде разгледано от различни аспекти, на четири от които ще се спрем.

   1. ћорето като природно €вление

   Ѕиблейските автори прилагат пон€тието "море" към конкретни водни площи, известни днес като —редиземно море, √алилейско море и ћъртво море. ќсвен т€х, те често споменават “ръстиково море, чието отъждеств€ване остава спорно. — н€колко изключени€ по време на царуването на —оломон (3 ÷ар. 9:26-28, 10:22) и …осафат (3 ÷ар. 22:48) евреите не дръзват да плават из —редиземно море, което те наричат "велико море" или "западно море"3. Ѕрегът на ќбетованата зем€ върви по права лини€ без естествени пристанища и от ’≤ в. пр. ’р. той се контролира от филистимците, което възпира евреите да се отдадат на морска навигаци€. —еверните съседи на евреите - финикийците и ханаанците, активно се занимават с търгови€, включително и по море. ’ирам ≤, цар на финикийски€ град “ир, е уважаван съюзник на —оломон и на всеки три години неговите кораби отиват чак до ќфир (вер. —омали€), откъдето нос€т скъпоценности и екзотични стоки (3 ÷ар. 10:22).

   √алилейско море е известно в —тари€ «авет с името  инерет, ’инерет или  инерот по формата си, ко€то наподоб€ва арфа („ис. 34:11; »ис. Ќав. 13:27, 12:3). ¬ Ќови€ «авет то е отбел€зано като √енисаретско езеро по района около западни€ му бр€г (грц. limni - Ћук. 5:1) или като “ивериадско море по името на римски€ император (…оан 6:1, 21:1). —ъвременното му арабско име е същото - bahr Tabariyeh. ¬същност това е гол€мо сладководно езеро в централната северна част на ѕалестина. » по времето на ’ристос, и днес то служи за прехрана на множество рибари. ѕоради големината и местоположението на √енисаретското езеро в него често се наблюдават внезапни свирепи бури като тези в открито море.

   ћъртво море е разположено в областта јраба на ѕалестина и не се оттича. “о се пълни от р. …ордан, но поради силното изпарение водата му съдържа висока концентраци€ на соли и други минерали, поради което в него липсва живот. Ќарича се и —олено море (Ѕит. 14:3; „ис. 34:12; ¬тор. 3:17; »ис. Ќав. 3:16 и др.). ƒругите му имена са море на равнината (¬тор. 3:17, 4:49, »ис. Ќав. 3:16) или източно море (…ез. 47:18; …оил 2:20; «ах. 14:8). јрабите го назовават bahr Lut, т.е. морето на Ћот, защото се в€рва, че то е погребало нечестивите градове —одом и √омора (Ѕит. 14:3).

    „ервено море e основен декор на драмата на ѕесах - изхода на евреите от ≈гипет (»зх. 10:19, 15:4 и др.). “очното му местоположение не е из€снено, но повечето учени см€тат, че то не съвпада с днешното „ервено море. ≈врейското му име yam suph означава тръстиково море. ¬ книгата на пророк »сай€ (11:15) то също се споменава като египетско море (yam mizraim), а в »зх. 14:2,9,16,21,28; »ис. Ќав. 24:6-7; »с. 10:26 и др. се нарича само ha-yam, "морето". ¬ Ќови€ «авет (ƒе€н. 7:36; ≈вр. 11:29) името „ервено море се дава на —уецки€ залив.

    —амо на едно м€сто в Ѕибли€та се среща пон€тие за открито дълбоко море (грц. pelagos) - "морето покрай  илики€ и ѕамфили€" в ƒе€н. 27:5. “ози специфичен термин издава, че авторът е надхвърлил тесните граници на ѕалестина и се е запознал с елинската географска терминологи€.
—ъщо веднъж е споменато в еврейски€ текст на ѕисанието "…азерското море" (…ер. 48:32). “о е езеро, от което днес са останали н€колко вира във високата долина до развалините на амонитски€ град …азер (дн. —ар).

    2. ћорето като космическа стихи€

   ¬одата има аморфен, безличен, несубстантен характер и подхожда идеално за характеризиране на състо€нието на първичната матери€. ѕодобно на другите народи в —редиземноморието евреите см€тат водата за част от главните стихии, които изграждат всемира4. ¬ едини€ от двата успоредни разказа за сътворението (Ѕит. 1:9-10) Ѕог раздел€ водите от зем€та и ги нарича "морета" - действие, което отраз€ва вавилонски€ мит за сътворението.

    ќще по времето на блажени јвгустин (354-430) н€кои екзегети на Ѕибли€та см€тат, че в този пасаж терминът "води" е алегоричен и под него се разбира невидими€т духовен св€т на ангелите. Ќо в трактата си "«а Ѕожи€ град", кн. ’≤, гл. 34, бащата на западното богословие отхвърл€ това субективно тълкувание и насто€ва, че текстът тр€бва да се схваща буквално. јвгустин също оспорва богохулното според него твърдение на други критици, които сочат, че в кн. Ѕитие не се споменава сътворение на водите (моретата). —ледователно те тр€бва да са предвечни5. “ой отговар€ с довода, че сътворената зем€ включва елемента на водата и в допълнение цитира ѕс. 94:5, който казва: "Ќегово е морето, и “ой го е създалЕ6"

   ћорето фигурира активно в еврейската космогони€. ƒревните юдеи концептуализират вселената като съставена от три нива или сфери - зем€та, небето над зем€та и водите под зем€та (срв. »зх. 20:4). ѕодземните води, които включват океаните на света, пон€кога се наричат "бездна" (евр. tehom - Ѕит. 1:2 и др.) и се отъждеств€ват с изконни€ океан на битието. —поред библейските автори той заобикал€ видимата вселена и от него вод€т началото си всички океани, езера, реки и извори на зем€та, както и валежите от небето. Ќа зем€та пада дъжд или сн€г, когато се отвор€т "окната (прозорците) небесни". “е се см€тат за отвори в небесната твърд, ко€то обгръща атмосферата и € разграничава от небесни€ океан (Ѕит. 7:11, 8:2; ћал. 3:10)7.

   “ъй като морето заема почетно м€сто в системата на сътворението, редица древни култури приб€гват до неговото олицетвор€ване. ¬ажен пример е месопотамската богин€ и същевременно морско чудовище “иамат, за чието убийство с цел създаване на света свидетелства акадски€т епос ≈нума елиш. ≈врейската дума tehom (бездна) е от същи€ корен, както името “иамат. ’анаанската литература от ”гарит споменава други подобни митични същества - господарката на морето јтират, съпруга на върховни€ бог ≈л; кн€за на морето, който предизвиква на двубой божествени€ творец ¬а'ал; космически€ седмоглав змей Ћотан, поразен от ¬а'ал. ≈вреите възприемат отчасти и демитологизират тези наративи на съседните народи.

    ћорски€т зв€р Ћотан присъства в —тари€ «авет на Ѕибли€та под името Ћевиатан. јвторът на ѕс. 73:14 стои най-близо до близкоизточни€ контекст, когато се обръща към Ѕога с думите: "¬ъв водата строши главите на змейовете; “и строши главата на левиатанаЕ" ѕсалом 103:26, който се чете на вс€ка православна вечерн€, извежда демитологизаци€та до крайност. ¬ него левиатанът не само не е противник на Ѕога, но е сътворен и зависим от Ќего. ¬ …ов 40:20-27 и ≈зек. 29:3-5 левиатанът е преосмислен в битово-прозаичен план като речен крокодил, който може да бъде уловен и продаден на пазара. ѕророк »сай€ 27:1 разглежда левиатана - "б€гащи€" и "лъкатушни€" змей, в есхатологична перспектива и предвижда Ѕожи€та победа над него. —редновековното еврейско предание допълва, че с трупа му ще се нахрани избрани€т народ на месианската трапеза8. ѕравославната молитва преди освещаването на водата при кръщение също ангажира темата за Ћевиатана, като за€в€ва, че при изпращането на —в. ƒух над ’ристос на р. …ордан Ѕог "строши главите на загнездилите се там змейове"9.

    ƒруго име на Ћевиатан, а може би и друго морско чудовище със сродни функции, е –аав (Rahab) с етимологи€ "бур€; дързост". –аав се отъждеств€ва с еврейски€ конкурент ≈гипет в ѕс. 86:4 и »с. 30:7, става синоним за гордост и наглост в …ов 9:13 и 26:12, а в ѕс. 88:11 и »с. 51:9 се разкрива, че Ѕог го пораз€ва и съкрушава. ѕодобен зв€р е Ѕегемот от кн. …ов (40:10-27). ѕовечето екзегети виждат в него най-обикновен хипопотам, но Ѕибли€та го окачеств€ва като "върхът на Ѕожиите пътища" и признава, че само “ворецът може да се справи с неговата демонична сила (40:14).

    ћорето съпровожда старозаветни€ човек и в задгробни€ живот. ƒревните евреи в€рват, че всеки след смъртта си отива в подземни€ св€т, наречен шеол. “ой се изобраз€ва като мрачен дом (…ов 30:23) или град (»с. 38:10, …ов 38:17, ѕрем. —ол. 17:13), където царува мълчание (ѕс. 93:17) и сън в очакване на всеобщото възкресение (срв. »с. 26:19). Ўеолът е подобен на отвъдни€ св€т на другите близкоизточни народи10. »нтересното в случа€ е, че според н€кои библейски описани€ шеолът е изпълнен с подземни води, които текат, обгръщат и повличат сенките на умрелите (…она 2:3-7; ѕс. 68:2-3, 15-16). Ќай-веро€тно тези води символизират силите на първични€ хаос в противовес на сътворението и подреждането на света11.

     3. ћорето като култов предмет

    ¬ югоизточни€ ъгъл на вътрешни€ двор на —оломонови€ храм в …ерусалим се намира гол€м бронзов съд с височина 2 м и диаметър над 4 м. “ой се нарича "медно море" (4 ÷ар. 25:13; 1 ѕар. 18:8; …ер. 52:17), "изл€но море" (3 ÷ар. 7:23; 2 ѕар. 4:2) или просто "морето" (3 ÷ар. 7:24; 4 ÷ар. 16:17). “ози съд е проектиран и създаден от ’ирам - финикийски медникар от “ир (3 ÷ар. 7:13-14). “ой използва мед, взета от гр. “ивхат и  ун на съседни€ цар јдаазар (1 ѕар. 18:8). "ћорето" се поддържа от 12 бронзови вола. “ози гол€м леген побира до 3 000 бата вода (2 ѕар. 4:5), т.е. ок. 75 000 литра, ко€то се достав€ от гаваонците, а по-късно идва по тръби от водохранилищата на ¬итлеем. "ћорето" служи за измиване на юдейските свещеници, които принас€т посто€нно животни в жертва на яхве. —ъдът веро€тно има не само унилитарно-богослужебна функци€, но и символизира космически€ океан, както храмът представл€ва сътворени€ ред на вселената. »долопоклонникът цар јхаз свал€ "морето" от медните волове и го постав€ на каменен под (4 ÷ар. 16:17). ¬авилонците, които завоюват ёде€ през 586 г. пр. ’р., го начупват и отнас€т за претоп€ване (4 ÷ар. 25:13).

   4. ћорето в символичната образност

     ато част от божественото творение морето се контролира и управл€ва от Ѕога. —ъщевременно то представл€ва посто€нна заплаха за бреговете, които задържат сл€пата му стихи€. ќтношението на древните евреи към морето е бел€зано от двусмислие и противоречивост. ќт една страна те възприемат равномерни€ пулс на вълните като дихание на невидимото и въплъщение на пълнота и равновесие. ѕророк »сай€ неслучайно сравн€ва морските вълни с Ѕожи€та правда (48:18).  огато търси в природата успоредици на измерени€та на Ѕога, авторът на кн. …ов заключава, че Ќеговата м€рка е "по-широка от морето" (11:9). ћорската шир ражда и поддържа живота на безброй твари (ѕс. 103:25).
   ќт друга страна Ѕибли€та отъждеств€ва водите на хаоса с враговете на »зраил€. “ози паралел също се корени в ѕесах. ¬ »зх. 14:22 се описва как водите на „ервено море застават като стена отл€во и отд€сно на б€гащите евреи, а в 15:16 техните врагове се "вкамен€ват", когато евреите преминават. ƒумата "море" се използва метафорично от пророк »сай€ като синоним на враждебните средиземноморски народи: "Ѕогатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде" (60:5)12. Ѕибли€та с трепет описва коварството на водната бездна, ко€то поглъща и оплита с водорасли своите жертви (…она 2:6). ѕред морето с неговата необуздана сила и рев (ѕс. 92:4) хората осъзнават сво€та преходност и слабост. «атова евреите пон€кога сравн€ват опълчващите се срещу т€х врагове с бушуващо море, което би ги помело, ако не е Ѕожи€та закрила (…ер. 6:23). ѕристанището “ир се характеризира от »сай€ метафорично като море или като морското чудовище Ћевиатан (23:4, 11; 26:11). ¬ пророчеството на ≈зекиил срещу “ир (26:3, 19-20) морето служи като двойна метафора за политическите врагове на евреите и смъртта в шеола. ѕо този начин морето представл€ва метафорично не само субекта на съда (другите народи) и наказанието на съда (царството на мъртвите), но то е също обектът на съда (общо нечестивите или частно един народ).

   Ќе на последно м€сто опасени€та на израилт€ните към морето се дължат на патриархалните тенденции в техни€ светоглед. «а т€х морето прилича на жена. Ќеговите приливи и отливи като женски€ мензис следват притегл€нето на луната, ко€то се обожеств€ва от много езически религии. ћорето - люлка на всичко живо, съответства на амниотичната течност на утробата, в ко€то се развива човешки€т живот. ѕо морето плуват кораби (по правило от женски род), но в дълбините им се дав€т мор€ците (само мъже) и се кри€т чудовища. ѕодобно на Ѕога морето е всепроникващо и вечно, но за разлика от Ѕога то е променливо и капризно.

   јпоге€т и разковничето на еврейската истори€ - б€гството от ≈гипет - се разгъва на фона на „ервено море, чиито води √оспод раздел€ на две, за да преминат евреите и отново ги събира, за да се удав€т техните гонители. Ѕог притежава върховната власт над природата и хората - тази иде€ е изразена в прочутата песен на морето в »зх. 15 гл. ¬ алегоричен план ѕесах не е само спасение на едно племе, а победа над хаоса и ново преображение на ц€лото творение (ѕрем. —ол. 19:6). »зходът може да се тълкува и като обред на прехода, като сакрална инициаци€, при ко€то евреите не само се освобождават от враговете си, но и се отърсват от старата си същност и предишните си връзки, за да вл€зат в ќбетованата зем€. ¬ новозаветните времена водата на кръщението се преосмисл€ като алегорично „ервено море, което избав€ от гнета на духовни€ фараон (д€вола)13. јпостол ѕавел парадоксално пренас€ този образ върху първообраза, когато пише за предците си: "¬сички в ћойсе€ се кръстиха в облака и в морето" (1  ор. 10:2).

    «а религиите, включително и юдейската, водата притежава катартични свойства. „рез умъртв€ващи€ всичко всемирен потоп Ѕог очиства потъналата в грехове зем€, за да € предостави на новото човечество. ѕотопът е предизвикателство за човешката цивилизаци€ и нравствено предупреждение. “ворецът обещава, че н€ма да има втори потоп (Ѕит. 9:11). —тихи€та на второто пришествие ще бъде огън€т, както разкрива апостол ѕетър (2 ѕетр. 3:10). ¬ разказа за страхливи€ пророк …она морето и рибата са инструменти на Ѕожи€та справедливост, предназначени да предизвикат неговото пока€ние14.

   √енисаретското езеро е едно от любимите места на »исус ’ристос,  ойто често пропов€два или почива там.  апризната природа на това "море" се превръща в сцена, на ко€то “ой извършва чудеса като ходенето по водата, умножаването на петте хл€ба и двете риби и укрот€ването на бур€та. „рез тържеството си над морето —пасител€т демонстрира Ѕожи€та сила и върховно господство над дивите пориви на естеството. «атова »исус избира тук първите си ученици и ги призовава да станат "ловци на човеци" (Maт. 4:18,22; Maрк 1:16-20; Ћук. 5:1-11). ’ристос като евреин несъмнено сподел€ древната представа за морето като обиталище на враждебни сили.  огато изгонва бесовете от двама души, “ой им разрешава да вл€зат в стадо свине, които се хвърл€т в √енисаретското езеро и се издав€т за ужас на околните жители (ћат. 8:30-32). Ќе е случаен фактът, че след своето възкресение, при което възтържествува над смъртта, ’ристос се €в€ва на последователите си именно на морски€ бр€г (…оан 21 гл.).

   ’ристовите ученици продължават същата лини€ на резервираност към морето. јпостол ѕавел споменава, че се намирал в опасност и по море (2  ор. 11:26), а когато пътува с кораб за –им, едва не се удав€ при корабокрушение при остров ћалта (ƒе€н. 27 гл.). јпостол яков сравн€ва съмн€ващите и колебаещите се във в€рата с "морска вълна, издигана и разм€тана от в€търа" (1:6). ¬ъв филипиката си срещу ранните еретици апостол ёда (не »скариот) също ги сравн€ва с вълни, на които по странен начин приписва зла вол€ и безнравственост (1:13). ќттук до мрачната символика на јпокалипсиса има само една крачка.

    ѕо предание ќткровението е писано от св. …оан Ѕогослов по време на заточението му на остров ѕатмос до малоазийски€ бр€г. ¬същност семантиката на морето в ќткровението не е само отрицателна. ћоже би най-интересната му метафора тук е стъкленото море, което илюстрира Ѕожи€та слава и е алюзи€ за небесното море пред Ѕожи€ трон и медното море в храма. ¬ ќткр. 4:6 морето се описва като подобно на кристал. “ози образ може би произхожда от н€колко източника. Ќа —инай еврейските старейшини виждат местостоенето на Ѕога като направено от чист сапфир (»зх. 24:10). ¬ъв видението на ≈зекиил над мистичните животни се простира свод като "чудесен кристал" (1:22). јпокрифът 1 ≈нох също сочи, че Ѕожи€т трон и подът под него са от кристал (14:12, 18). ќт ≈нох тази символика прониква в  орана, където се говори за стъклен под престола на цар —оломон (27:44).

    »зглежда като оксиморон картината на стъкленото море, "смесено с огън" в ќткр. 15:2. “ози образ не е еднозначен. „рез него може би се описва отражението на светкавиците, които излизат от Ѕожи€ престол (ќткр. 4:5). ¬ъв видението си пророк ≈зекиил съзира Ѕог във вид на човек, чи€то долна половина е изтъкана от огън (1:27; срв. 1:4, 13). ƒруг пророк, ƒаниил, вижда трона на ¬севишни€ "като огнен пламък", пред който тече огнена река (7:9-10). “емата се доразвива от ≈нох, който разказва, че под Ѕожи€ престол блика огнен поток (1 ≈нох 14:19).

    «ащо мъчениците, които сто€т на стъкленото море, пе€т песента на ћойсей и израилт€ните след избавлението им от €ростта на фараона при преминаването на „ервено море (»зх. 15:1-18)? “ази вокална из€ва служи като прелюди€ към видението за седемте чаши (гл. 15-16), в което се описват поразии, много близки до онези в ≈гипет преди избавлението на евреите (»зх. 7-12). ќт една страна огненото море веро€тно е алюзи€ за ѕесах и наказанието на врага чрез удав€не, а от друга страна то символизира спасението на ’ристовите последователи по време на гонени€та и очакваното наказание за кървавата римска власт (срв. ќткр. 8:5).

    ¬ ќткр. 13:1 богопротивни€т зв€р "със седем глави и десет рога" излиза от морето. √л. 17 на ќткровението е посветена на великата блудница, ко€то седи "над многото води" и се опива от кръвта на светиите. ¬изионерът от ѕатмос изрично по€сн€ва: "¬одите.., дето седи блудницата, са народи и тълпи, племена и езици" (ст. 15). — това той актуализира старозаветното отъждеств€ване на богоненавистните хора с морската стихи€. ќще в съновидението на ƒаниил (7:3) от морето изплуват четири апокалиптични зв€ра, чи€то сила ще се отнеме на —трашни€ съд. —поред н€кои автори в този пасаж ƒаниил съчетава еклектично елементи от н€колко древни произведени€, посветени на борбата с хаоса - угаритски€ мит за ¬аал и ям, месопотамски€ епос "≈нума елиш" и мита за јнзу15.

   ќтрицанието на морето или това, което се разбира под него, достига сво€ апогей в ќткр. 21:2. ¬ъв видението на новото небе и новата зем€, които ще бъдат установени след ¬торото пришествие и —трашни€ съд, морето е изчезнало. ќт субективната гледна точка на св. …оан, заточен на пустинен остров, морето е преп€тствие, което тр€бва да се преодолее. ќт обективна гледна точка то персонифицира вс€ко зло, което би могло да застраши дори потенциално Ѕожи€та власт и хармонични€ ред в изкупената вселена. Ќо иде€та за ликвидиране на морето съвсем не е нова. ¬ съзнанието на автора на јпокалипсиса т€ е внушена от три древни пророчества срещу ≈гипет, ¬авилон и Ќиневи€ в »сай€ 19:5, …ер. 51:36 и Ќаум 1:4. Ѕог се заклева, че ще отмъсти на тези държави, враждебни на евреите, като пресуши техните "морета", т.е. като съкруши силата им. Ќ€кои междузаветни апокрифи като ¬ъзнесението на ћойсей (10:6-7) и пророчествата на —ивила (5:158-161, 447-448) също предричат пресъхване на морето. ¬ умерено дуалистичната литература на есеите от  умран морската образност открито се асоциира със сатаната и подчинените му бесове (1QH 3:12-18; срв. 3:26-36)16.

    ћорето не се радва на човешката взаимност и в извънбиблейски€ фолклор. јпокрифи като 4 ≈здра 13:1-13а и ѕесните на —оломон описват човек, подобен на яхве, който излиза от морето. ѕо този начин се подчертава Ѕожието всемогъщие въпреки наличието на зло в света17. Marus като хидрографски термин се родее с индоевропейското mori "море". —лав€нската богин€ ћорена-ћарена, ко€то е богин€ на смъртта, се асоциира пространствено с вода - река, поток и др.18 Ќейната семантика €вно е хтонична. ¬ романтическата поези€ от ’≤’ в. "водите на смъртта" изпълн€ват подобна сакрално-злокобна функци€19.

    Ќасто€щи€т кратък преглед на отношението на библейските писатели към морето разкрива, че в т€хната представа то притежава дихотомна конотаци€. “о ражда, но и умъртв€ва; дава благодат, но се превръща и в прокл€тие; създадено е от Ѕога, но крие демонични сили. јлесандро Ѕарико проницателно нарича морето "господар и роб, жертва и палач.., утроба на вс€ко ново раждане и лоно на вс€ка смърт.., господар на нищото, водител на всичкото.., възлюбен жених на луната и грижовен баща на ласкавите приливи".20 ¬ъзхвал€вано или осъждано, морето израз€ва пълнотата и противоречивостта на битието и служи като огледало и стимул на усили€та на човека да разчупи оковите на природата в името на метафизични цели.

  

 1 http://www.bartleby.com/66/25/13225.html. «а морето в английската литература вж. Fictions of the Sea: Critical Perspectives on the Ocean in British Literature and Culture. Ed. by B. Klein. Aldershot, 2002.
   2 “илих, ѕ. ћъжеството да бъдеш. —., 1995, с. 54.
   3 —рв. Woolf, G. A Sea of Faith. - Mediterranean Historical Review, 2003, No 2, 126-143.
   4 Reymond, P. L'Eau, sa vie, et sa signification dans l'Ancien Testament. Leiden, 1958; Kandel, R. Water from Heaven: The story of water from the Big Bang to the rise of civilization, and beyond. New York, 2003.
   5 —рв. "предвечните води" в стихотворението "Ќирвана" на български€ символист ѕейо яворов.
   6 Augustine. Concerning the City of God against the Pagans. A new translation by Henry Bettenson. With an introduction by David Knowles. Harmondsworth, 1981, 469-470.
   7 Wright, J. E. The Early History of Heaven. Oxford and New York, 2000, 52-97.
   8 Wakeman, M. K. God's Battle with the Monster. Leiden, 1973; Day, J. God's Conflict with the Dragon and the Sea: Echoes of a Canaanite Myth in the Old Testament. Cambridge, 1984, 62-87; Uehlinger, C. Leviathan. - In: Dictionary of Deities and Demons in the Bible (DDD). Eds. K. van der Toorn, B. Becking and P. W. van der Horst. Leiden, 1995, col. 956-964.
   9 “ребник. —., 1929, с. 59.
   10 Uchelen, N. van. Death and the After-life in the Hebrew Bible of Ancient Israel. - In: Hidden Futures: Death and Immortality in Ancient Egypt, Anatolia, the Classical, Biblical and Arabic-Islamic World. Eds. J. M. Bremer, T. P. J. van den Hout and R. Peters. Amsterdam, 1994, 77-90; Cohn-Sherbok, D. The Jewish Doctrine of Hell. - In: Beyond Death: Theological and Philosophical Reflections on Life after Death. Eds. D. Cohn-Sherbok and C. Lewis. New York, 1995, 54-65; Xella, P. Death and the afterlife in Canaanite and Hebrew thought. - In: Civilizations of the ancient Near East. “. 3. Eds. J. M. Sasson, J. Baines, G. Beckman and K. S. Rubinson. New York, 1995, 2059-2070.
   11 Rudman, D. The Use of Water Imagery in Descriptions of Sheol. - Zeitschrift fuer alltestamentliche Wissenschaft, 2001, No 3-4, 240-244.
   12 Margalith, O. The Sea Peoples in the Bible. Wiesbaden, 1994.
   13 Ska, J. L. Le passage de la mЊr. Лtude de la construction, du style et de la symbolique d'Ex. 14,1-31. Paris, 1986.
   14 Ramras-Rauch, G. The Response of Biblical Man to the Challenge of the Sea. - In: Poetics of the Elements in the Human Condition: the Sea. From Elemental Stirrings to Symbolic Inspiration, Language, and Life-Significance in Literary Interpretation and Theory. Ed. A.-T. Mynieniecka. Dordrecht-Boston-Lancaster, 1985, 143-147 (Analecta Husserliana, vol. XIX). —рв. Reynier, C. La Bible et la mer. Paris, 2003 (Lire la Bible, 133).
   15 Walton, J. H. The Anzu Myth as Relevant Background for Daniel 7? - In: The Book of Daniel: Composition and Reception. Ed. J. J. Collins and P. W. Flint. Leiden, 2001, 69-89.
   16 Schmidt, T. E. 'And the Sea Was no More': Water as people, not place. - In: To Tell the Mystery: Essays on New Testament Eschatology in Honor of Robert H. Gundry. Ed. T. E. Schmidt and M. Silva. Sheffield, 1994, 243-244 (Journal for the Study of the New Testament. Supplement Series, 100).
   17 Hayman, A. P. The Man from the Sea in 4 Ezra 13. - Journal of Jewish Studies, 1998, є 1, 1-16.
   18 “рубачев, ќ. Ќ. Ётногенез и культура древнейших слав€н. ћ., 1991, с. 27.
   19 Шucka, E. Symbolika wўd нmierci w poezji M”odej Polski. - Zeszyty nauk Uniwersiteta Opolskiego. Filologia polska, 1999, є 39, 51-65.
   20 Ѕарико, ј. ќкеан море. —., 2004, с. 120.

    —тати€та е предоставена за публикуване с любезното съдействие на
архимандрит ѕавел —тефанов - доцент в Ўуменски€ университет.

 
© списание Ђмаргаритаї, 2001-2005