.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
 
 
 
1877, 2 юли. - в германския град Калв се ражда Херман Хесе. Бащата, Йоханес Хесе, е пиетистки проповедник, германец от естонски произход. Майката, Мари Гундерт, от швейцарско-швабско потекло, е родена в Индия, в семейството на мисионер.
1880 - Семейството се премества в Базел, където бащата издава мисионерско списание.
1882 - Х. Хесе тръгва на училище в Базел.
1886 - Семейството се завръща в Калв.
1890 - Х. Хесе постъпва в Латинското училище в Гьопинген.
1891 - Х. Хесе е приет в евангелистко-теологичната семинария в Маулброн.
1892, 7 март. Бяга от семинарията. Изпада в тежка нервна и светогледна криза. Откъсва се от религията и от родния си дом. Решава да стане писател. През ноември: постъпва в гимназията в Канщат.
1893, октомври - напуска гимназията. Чиракува в книжарницата в Еслинген. Усилено изучава немската литература от XVIII век.
1894 - Чиракува в часовникарска работилница в Калв.
1895 - Започва тригодишна практика в книжарницата на Хекенбауер в Тюбинген. Увлича се по немския романтизъм.
1898 - Завършва практиката си и остава на работа в книжарницата. Издателство "Пирсон" публикува първата стихосбирка на Х. Хесе - Романтични песни
1899 - Х. Хесе става книжар в Базел. Издава книгата с детски спомени Час след полунощ. Чете Ницще, Щорм, Келер, Ибсен.
1900 - Х. Хесе започва търговията с антикварни книги. 1901 Първо пътуване из Италия. В Базел е издадена книгата му "Записки и стихотворения от наследството на Херман Лаушер".
1902 - Умира майката на Х. Х. Томче "Стихове" излиза в Хам.
1903 - Второ пътуване из Италия. Среща бъдещата си съпруга Мария Бернули.
1904 - Оженва се за швейцарката Мария Бернули. Заселват се в селцето Гайенхофен край Боденското езеро. Следващото десетилетие Х. Х. нарича "бюргерската епоха от моя живот". Издава романа "Петер Каменцинд". Получава наградата "Бауернфелд". Отдава се изцяло на писателството.
1905 - Ражда се синът му Бруно.
1906 - Издава романа "Под колелото".
1907 - Х. Х. си построява къща в Гайенхофен. Става съиздател на ляволибералното сп. "Мерц", основано в същата година от Алберт Ланген.
1909 - Ражда се синът му Хайнер. Х. Х. започва да пътува, като изнася беседи и доклади. Говори например за Фауст и Заратустра в много градове на Германия и Швейцария, в Прага, Виена, Страсбург.
1910 - Излиза романът му "Гертруд".
1911 - Ражда се синът му Мартин.Х. Х. предприема пътешествие до Индия, за да избяга от семейните конфликти и потискащото го всекидневие. Преживеният там период на пречистване намира израз по-късно в повестта "Сидхарта".
1912 Х. Х. се заселва заедно със семейството си в Остермундиген край Берн. Пътува из Европа.
1913 - Запознава се с теорията на психоанализата. Излиза сборникът от Индия - пътеписи, стихове и разказ, озаглавен "Европейците"
1914, З ноември. - Х. Х. публикува в "Нойе цюрхер цайтунг" първата си антивоенна статия под заглавие "О, приятели, не тези тонове!" Предрича поражението на Германия. Излиза романът му "Росхалде".
1915 Начало на кореспонденцията му с Ромен Ролан. Издава повестта "Кнулп". Постъпва като доброволец в германското посолство в Берн, където работи в помощ на военнопленниците.
1916 - Умира бащата на Х. Х. Писателят изпада в тежка нервна криза. Подлага се на лечение с психоанализа.
1917 - Тежкото психическо заболяване на жена му прави съвместния им живот невъзможен. Х. Х. публикува множество антнвоенни статии.
1918 - Х. Х. напуска службата в Берн, разделя се с жена си и скъсва окончателно с бюргерския начин на живот. Заселва се в градчето Монтаньола край Лугано. Начало на творчески подем. Става съиздател на младежкото сп. "Vivos voco" Под псевдонима Емил Синклер издава романа Демиан.
1920 - Излиза новелата "Последното лято на Клингзор", както и елегантната книга Пътешествие, илюстрирана с 14 цветни акварела на Х. Х.
1922 - Излиза повестта "Сидхарта".
1923 - Х. Х. се отказва от германско гражданство и става швейцарски поданик. Развежда се с втората си съпруга.
1924 - Жени се за Рут Венгер.
1925 - Издава повестта Курортистът.
1926 - Х. Х. е приет в литературната секция на Пруската академия на изкуствата.
1927 Излиза романът" Степният вълк" и повестта "Нюрнбергско пътуване". Развод и с Рут Венгер.
1930 - Х. Х. обявява, че напуска Пруската академия на изкуствата. Издава романа"Нарцис и Голдмунд"
1931 - Х. Х. се жени за Нинон Долбин. Нанасят се в дома на Хесе в покрайнините на Монтаньола. Х. Х. започва да пише "Игра ни стъклени перли".
1932 Издава новелата "Пьтуване към Изтока"
1933 - След идването на Хитлер на власт Х. Х. избира нов начин за въздействие: написва лични писма до 35 000 германски младежи, за да им разясни чудовищната същност на нацизма.
1943 - Излиза романът му "Игра на стъклени перли".
1946 - Получава Нобелова награда за литература. Романът "Степният вълк" става изключително популярен в САЩ. Зрението на Х. Х. силно се влошава.
1955 - Х. Х. получава Наградата за мир на германските издатели и книжари.
1962, 8 август. Х. Х. пише последната си творба - стихотворението "Скърцането на пречупения клон". На 9 август. Х. Х. умира в Монтаньола.
1968 Сидхарта се превръща в култова книга на бунтуващите се младежи в Европа и САЩ.
Херман Хесе
За старостта
   Старостта е стъпало в нашия живот, което както всички други негови стъпала има свое собствено лице, собствена атмосфера и температура, собствени радости и горести. Ние, сивокосите старци, имаме както и всички наши по-млади събратя, своя задача, придаваща смисъл на нашето съществуване, и смъртноболният, и умиращият, до чийто одър едва ли вече може да достигне глас от тази страна на света, си има своя задача, той също трябва да изпълни нещо важно и необходимо. Да си стар е също такава прекрасна и необходима задача, както и да си млад, да се учиш да умираш и да умираш - е също такава почтена функция, както и всяка друга - при условие, че тя се изпълнява с благоговение пред смисъла и свещеността на всякакъв живот. Старецът, комуто старостта, белите коси и близостта на смъртта са само ненавистни и страшни, е също такъв недостоен представител на своето стъпало на живота, както и младият и силният, който ненавижда своето занятие и всекидневния труд и се старае да се измъкне от тях.

    Казано накратко: за да изпълниш в старостта си своето предназначение и да се справиш със задачата си, трябва да си съгласен със старостта си и с всичко, което носи тя със себе си, трябва да й кажеш "да". Без това "да", без готовността да се отдадеш на това, което изисква природата от нас - стари или млади - ние губим ценността и смисъла на своите дни и лъжем живота.

    Всеки знае, че старческата възраст носи всякакви тягости и че завършва със смърт. Година след година човек трябва да й принася жертви и да се отказва от много неща. Трябва да се научи да не доверява на чувствата и силите си. Пътят, който съвсем неотдавна е бил малка разходка, става дълъг и труден, и в един прекрасен ден ние вече няма да можем да го изминем. От блюдата, които сме обичали цял живот, се налага да се отказваме. Все по-редки са физическите радости и удоволствия, и за тях се налага да се плаща все по-скъпо. И после всякакви недъзи и болести, притъпените чувства, отслабналите органи и различните болки, особено през нощта, често пъти толкова продължителни и страшни - и от всичко това няма къде да се денеш, това е горчивата действителност. Но жалко и печално би било човек да се отдава единствено на този процес на упадък на силите и да не вижда, че старостта има и своите хубави страни, своите преимущества, своите утешения и радости. Когато се срещат двама възрастни, те трябва да говорят не само за проклетата подагра, за несгъващите се части на тялото и за задъхването, когато се качват по стълбите, но и за веселите и приятни усещания и впечатления. А такива са множество.

    Когато аз напомням за тази положителна и прекрасна страна в живота на старците и за това, че на нас, сивокосите, са подвластни и такива източници на сила, търпение, радости, които в живота на младите не играят никаква роля, не ми подобава да говоря за утешенията на религията и църквата. Това е работа на свещеника. Но мога да изброя някои от даровете, които ни носи старостта. Най-скъпият от тях за мен е съкровищницата от картини, които носиш в паметта си след дълъг живот и към които, когато твоята активност намалява, се обръщаш със съвършено друго отношение, в сравнение с когато и да е било преди това. Образите и лицата на хората, които вече петдесет-шестдесет години ги няма на земята, ни правят компания, гледат ни с живи очи. Къщи, градини, градове, вече изчезнали и изцяло променени, ние виждаме цели и невредими, както някога, и далечните планини, крайбрежията, които сме видели при пътуванията си преди десетки години, отново намираме с всичките им свежи краски в тази своя книга с картинки.

   Разглеждането, наблюдението, съзерцанието все повече стават навик и упражнение, и незабележимо настроението и позицията на наблюдаващ определят цялото ни поведение. Гонени от желания, мечти, влечения, страсти, ние, както и повечето хора, се носехме през годините и десетилетията на нашия живот, носехме се нетърпеливо, с любопитство и надежди, бурно преживявайки успехи и разочарования, а сега, внимателно прелиствайки голямата илюстрована книга на нашия собствен живот, ние се учудваме на това, колко е прекрасно и славно да излезем от тази надпревара и бързане и да се отдадем на vita contemplativa*. Тук, в тази градина на старците, цъфтят множество цветя, за грижата на които ние преди не сме и мислили. Тук цъфти цветето на търпението, злак благороден, ние ставаме по-спокойни, по-снисходителни, и колкото по-малка става нашата потребност да се намесваме и да действаме, толкова по-голяма става нашата способност да се вглеждаме и да се прислушваме към живота на природата и към живота на нашите събратя, наблюдавайки го как тече без критика и без да преставаме да се учудваме на неговото разнообразие, понякога със съпричастие и тиха тъга, понякога със смях и светла радост, с хумор.

    Неотдавна аз стоях в градината си край огъня, подхвърляйки в него листа и сухи клонки. Край бодливия плет мина някаква стара жена, сигурно на около осемдесет години, спря се и започна да ме наблюдава. Аз я поздравих, тогава тя се засмя и каза: "Правилно сте направили, че сте запалили огън. На нашата възраст трябва да привикваме към ада". Така беше зададен тон на един разговор, в който ние се оплаквахме един на друг от всякакви болежки и беди, но всеки път шеговито. А в края на беседата си признахме, че при все това ние още не сме чак толкова страшно стари и едва ли можем да се смятаме за истински старци, поне докато в нашето село още е жив най-големият, който е на сто години.

    Когато съвсем млади хора с превъзходството на тяхната сила и наивност се смеят зад гърба ни, намирайки за смешни нашата тежка походка и жилестите ни шии, ние си спомняме как, притежавайки същата такава сила и същата такава наивност, и ние се смеехме някога, и съвсем не ни се струва, че сме победени и поочукани, а се радваме на това, че сме надрасли това стъпало на живота и сме станали малко по-умни и търпими.
1952

————
1
Съзерцателен живот (лат.).

Още: Стъпала – Херман Хесе  Херман Хесе в Liter.net СЛУЧАЯТ ХЕРМАН ХЕСЕ
  Според германските медии той е най-иронизираният Нобелов лауреат. Литературната наука се прави, че го е забравила. Но през последните три десетилетия книгите на Херман Хесе достигат тиражи без аналог в немскоезичната литература.
  Престижното издателство "Зуркамп", с чийто основател писателят е сключил договор през 1939, продава всеки месец по 30 000 екземпляра от книгите му в целия свят. По данни на ЮНЕСКО Херман Хесе е най-превежданият немскоезичен автор от братя Грим насам. Творчеството му се чете на 55 езика. В класацията на сп. "Щерн" от края на 2001 на най-важните книги в живота на германците "Сидхарта" отстъпва само на Библията, на трето място е "Степният вълк", а на седмо - "Нарцис и Голдмунд". Извън Германия го откриват след Нобеловата награда през 1946 и още по-късно - след смъртта му през 1962. Изключение прави само Япония, където е познат доста по-рано. Мистиката, източнофилософската настройка на ума и сетивата са причина произведенията му да се превърнат в дрога за хипидвижението в Америка, а самият Хесе - в гуру на 60-те. По-късно американската вълна връща вторично създадения образ обратно в Европа.
  Така Щатите, фабриката за идоли, заразяват Стария континент с манията по Хесе. Хенри Милър, един от най-големите му почитатели, се бори с американските издатели за превода на "Сидхарта". Книгата, излязла в Германия през 1922, десетилетия по-късно става библия на децата цветя. Музиканти се обединяват в рокгрупа, която жъне популярност под името "Степният вълк". С името на Хесе се кичат ресторанти и клубове. Анди Уорхол тиражира цветния му портрет, писателят отшелник влиза дори в комиксите. През 1972 год. американският режисьор Конрад Рукс филмира "Сидхарта" . Снимките са правени в Индия. Лентата получава Сребърен лъв на фестивала във Венеция и се радва на голям успех на американския кинопазар.
© списание «маргарита», 2001-2006