.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама.:. книга за гости.:. контакти.:.
 
 
  Името му идва от гръцката дума "clema", която означава "пълзящ, увивен". Клематисите са част от същото семейство, към което принадлежат анемониите, божурите и лютичето. В Англия, където клематисите са любими градински и паркови растения, ги наричат с множество имена - "радостта на пътешественика", радостта на пастира", "момински коси", "честност" и дори "сняг по време на жътва".

  Един от първите култивирани сортове клематиси е виолетовия клематис (Clematis viticellaL), пренесен през 1569 г. в Англия от Испания. Много скоро започнали да го отглеждат в парковете и градините не само в Англия, но и в други страни. Основният източник на диворастящи видове клематис е все пак Азия и най-вече Китай. От 300 вида, които се отнасят към рода Clematis, 108 растат в Китай.

 Първият градински сорт клематис, получен през 1835 г. от кръстосването на два вида клематиси (C. viticella x C. integrifolia), е Сlematis Hendersonii. А първият хибриден клематис бил отгледан през 1858 г. в разсадника на Жакман в Англия. През 1863 г. на изложба в Кенсингтон той получил първа награда. По-късно на основата на този хибрид били създадени и други сортове клематиси - по-издръжливи и с разнообразни по форма и багра цветове. Така Англия станала родина на културния клематис. Именно там през 1984 година е учредена международна организация, обединяваща любителите на клематиси.

  След 1945 година активен център за селекция на клематиси става Швеция. Сортовете, създадени от шведските селекционери са по-издръжливи при зимни условия. Холандия, Полша, Русия, Франция, САЩ, Канада, Япония също имат голям принос в създаването на нови сортове от това красиво и любимо градинско цвете.



  Най-често срещани са едроцветните клематиси от групата на Жакман, чийто родоначалник е Сlematis Jackmanni. Това са лиани с дължина 3-4 м, пищно цъфтящи от юли до септември с едри цветове -12-16 см. Цветовете се образуват по върховете на разклоненията от текущата година.
  Съществуват множество сортове, които цъфтят в червено, бяло, ярко розово, нежно синьо, с по-едри или по-дребни цветове, студоустойчиви и такива, които не понасят сурови зими.

  Клематисите са светлолюбиви, предпочитат слънчево място и завет, но понасят и леко засенчване. Обикновено се засаждат до стена или ограда, стига само почвата да не е прекалено тежка, влажна или заблатена. По-добре е ако е водопроницаема, лека, добре наторена. През лятото е добре да се подхранва с оборски тор или минерални торове - фосфорни и калийни, за да цъфти обилно.


  На едно място клематисът може да расте дори до 20 години, стига да е бил засаден правилно и на подходящо място. Растението има мощна коренова система и се нуждае от доста голяма яма (60 х 60 х 60 см) при засаждане. На дъното се прави 15-20 см дренаж от дребен чакъл, счупени керемиди. Останалото пространство се запълва с пръст. Клематис може да се отгледа и на слънчев балкон, ако му се осигури достатъчно голям контейнер - сандъче, саксия.

  Може да се сади през пролетта (в края на април, началото на май) или рано наесен. Ако сте купили голямо растение, преди засаждането то трябва да се отреже над 1-2 пъпки от основата, корените му също трябва да се намалят. Корените се разполагат добре и равномерно в ямата, а кореновата шийка трябва да бъде поне на 10-12 см под повърхността на почвата. Обикновено първите 2-3 години след пресаждането клематисите нарастват и започват да цъфтят обилно едва след третата година.

  Клематисите се нуждаят от редовно поливане и разрохкване на почвата. И макар че обичат слънчеви места, полезно им е ако основата им не се нагрява прекалено. Затова около тях може да се засеят едногодишни цветя - невени, тагетиси и др.

  Важен и отговорен момент в отглеждането на клематисите е обрязването, което за различните сортове се прави или рано напролет, или през есента, когато се оставят до 15 см разклонения, а болните и сухи клонки се отстраняват изцяло.

  За да оцелеят през зимата, растенията се покриват с шума, слама, ако са много високи се свиват в кръг и се навеждат към земята и тогава се покриват с клони, слама, сухи листа, талаш.

  През пролетта растенията постепенно се освобождават от покритието, за да не започнат преждевременно да се развиват пъпките и да измръзнат от пролетните студове. Отначало е добре да им се осигури засенчване, за да не изсъхнат пъпките.

За всички наши грижи клематисът ще ни се отблагодари с обилен цъфтеж и ще ни радва с красотата и настроението, които създава.

Още за отглеждането на клематиси и различните сортове клематис
 
© списание «маргарита», 2001-2006