.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама.:. книга за гости.:. контакти.:.
 
 
 
Хорхе Луис Борхес
( 24.08.1899 года, Буенос Айрес - 14.06.1986 года, Женева)

Борхес е безспорен класик. Няма друг писател с такава дълбочина на сюжетите, с подобен искрящ лаконичен стил и с неулоавимо трептене на думите, което не подлежи на анализ, но озарява текста и е категоричен знак за гениалност.
Умберто Еко



   Към неговата книга "История на вечността", издадена през 1936 г., проявяват интерес и си я купуват само 37 души и Борхес имал намерение да обиколи всичките си читатели по домовете им, за да им се извини и да им каже "благодаря". През 1950 година Борхес е вече световно известен, а през 60-те години го смятат за класик.

  Хорхе Луис Борхес е писател, в когото понякога виждат символа на литературата на ХХ век. Писал книги, без да ги вижда. Той ослепява през втората половина на живота си, но толкова по-отчетливо започва да вижда света в неведоми за нас измерения и да намира нови пътища в лабиринтите на мирозданието и човешките души. Затова четат и цитират неговите лаконични фантастични, психологически, приключенски разкази и на английски, и на фламандски, на японски и на китайски...
 
МОЛИТВАТА
  Аз я повтарям и повтарям, хиляди пъти, Господи, на двата езика, родни за мен, ще прочета "Отче наш", и отново ще я изрека, но отново не я разбирам докрай.
  В това първо утро на юли 1969 година аз ще ти кажа най-накрая друга молитва, своя, а не тази, която получаваме в наследство. Ще ми е необходима свръхоткровеност, странна, необичайна за хората. Но няма да моля все пак, да не се затворят очите ми. Нелепо е, те ще се затворят даже на тези, които виждат, на милиони хора - нещастни, неумни и зли. Нали потокът на времето е верига от следствия на причини и случайности, - и да моля някого за пощада - това значи да моля да измъкнат звено от желязната верига на съдбата. Абсурдно е. Няма ли го звеното - веригата се разпада. Никой няма право да моли за това. Аз не ще повярвам, че греховете могат да бъдат простени. Прощава някой друг, но аз знам, че да се спася - мога само аз. Да бъда избавен от леност и нерешителност? Но аз се успокоявам с надеждата, че сам ще се избавя от тях, ако трябва. Аз ще мога да проявя смелостта, от която няма и помен, аз ще мога да проявя търпението, което го няма в мен, дори мога да се заставя да изуча нещо, за което знам малко или само се досещам. Още би ми се искало, да си спомнят за мен като за приятел по-често, отколкото като за поет, а някой друг, повтаряйки ритъма на Дънбар* и Фрост**, човекът, който гледа в полунощ кръвотечащото дърво, Кръста, да си спомни, че за първи път го е чул от мен. Останалото не ме вълнува, аз вярвам че забвението няма да се забави. Ние дори не знаем на какво се крепи нашата Вселена - може би на нашите добри мисли и на справедливите ни постъпки? Никога няма да узнаем.
  Аз искам да умра целият, аз искам да умра заедно с него - със своето тяло.
 

*Пол Лорънс Дънбар е бил първият афро-американец, който спечелва национална известност като поет. Роден през 1872 в Дейтън, Охайо, бил син на бивши роби и съученик на известния по-късно авиатор Орвил Райт. Макар че живее само 33 години, Дънбар успява да напише много разкази, романи, либрето, игри, песни и есета, както и поезия, заради която става известен. Той е харесван и от белите, и от черните свои съврменници и неговите творби и днес са известни на деца и ученици. Неговият стил съчетава стандартния английски от класическата поезия и емоционалния диалект на негърската общност в Америка.

**Робърт Фрост е роден на 26 март 1874 г. в Сан Франциско. През 1912 г. се изселва в Англия, за да се отдаде напълно на литературна дейност. През 1924 г. получава първата си награда "Пулицър" (общо те са четири). Получава безпрецедентен брой литературни награди, академични и обществени почести. Поетиката му съчетава пасторална и философска сдържаност, често с ироничен коментар. Признат е за пионер във взаимодействието на ритъма и метриката и в поетичното използване на речника и интонацията на ежедневния език. Умира на 29 януари 1963 г. в Бостън.

ЛЕГЕНДА

  След смъртта си Авел видял Каин. Вървели двамата през пустинята, високи, виждали се отдалеч. Седнали на земята, запалили огън и си стоплили храна. Мълчали като всеки, уморен след дълъг, труден ден.

  На небето се запалила една, още от никого неназована звезда. Каин казал на брат си:
  - Прости ми.
  - Аз вече не помня. Ние пак сме заедно. Кой кого уби, братко?
  - Ето сега ти ми прости, Авел. Да забравиш - това означава да простиш. И аз ще се постарая да не помня.
  - Да, братко мой. Само докато помниш, си виновен.

 
"У нас изд. "Прозорец" издаде "Пясъчната книга" и "Паметта на Шекспир" , а Труд - "Смърт и компас" на Борхес.

Други материали за писателя: Борхес (Д.Иванов - в-к Сега); Похвално слово за поезията (сп. Европа 2001)
© списание «маргарита», 2001-2006