.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама.:. книга за гости.:. контакти.:.
 
 
14 октомври - Петковден
Света Параскева - Петка Търновска

В
сяка година на Българската православна църква почита паметта на християнската светица Параскева-Петка Епиватска Българска, наричана още и Търновска. Вече девет века пред живота й, прекаран в пост, молитви, в служба на Бога и хората, се прекланят християните от България, Румъния, Сърбия и Гърция. Със своя подвиг и с неизброимите си чудеса Света Петка Търновска заема заслужено място сред българските светци и е втората по значимост след Свети Йоан Рилски Чудотворец - небесният закрилник на България.


Родена в семейство на богати българи в град Епиват, Тракия, Света Петка живяла в края на Х и началото на ХІ век. От малка проявила склонност към монашески живот, четем в житието на светицата. "Иначе не мога да живея" - казала тя един ден, когато излизайки от храма, съблякла богатата си дреха и я дарила на първия срещнат бедняк. Тя често правела това, а когато родителите й починали, раздала богатото си наследство на бедните и отишла в Цариград, където се установила за пет години в Ираклийското предградие. По-късно поела към Светите места, поклонила се на Гроба Господен в Йерусалим и се заселила в Йорданската пустиня. Там светицата се хранела с трева веднъж на ден, търпяла пек и студ. В залеза на живота й се явил Ангел Господен и й наредил да се върне в родината, където тя заживяла като странница в усамотение и молитва при храма "Свети Апостоли" в Епиват. След смъртта й християни намерили нетленното й тяло и я погребали в катедралния храм. През 1238 г. българският цар Йоан Асен Втори наредил мощите на Света Петка да бъдат пренесени в Търновград - столица на Втората българска държава /XII - XIV век/. В присъствието на хилядно множество те били поставени тържествено в построения за тях храм "Преподобна Петка". След превземането на града от турците през 1393 г., светите мощи били пренесени в крайдунавския ни град Видин, по-късно в Белград, а през 1521 г. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград, където са посрещнати с благоговейна почит. Поради материално затруднение през 1641 г. Цариградската патриаршия била принудена да предаде мощите на Света Петка на влашкия войвода Йон Василий, който ги пренася в румънския град Яш, където почиват и до днес в дълбока почит. Само едно парченце от тях по предание сега се пази в посветения на светицата храм в село Брест, Плевенско в Северна България и до ден-днешен прави много чудеса.

Многобройни са храмовете и манастирите в България, посветени на Света Петка Търновска - само в столицата София на името й са наречени три православни храма. Църковният празник на 14 октомври се отбелязва с тържествена Света Литургия, Водосвет, специални песнопения и Тропар. Свещениците в храмовете четат и молитва за здраве и спасение, за благословение на домовете ни и на нашето отечество. Вярващите палят свещица, оставят цветя и дарове пред иконата на Света Параскева-Петка Търновска, с която свързват надеждите си за добро в живота. Светицата се почита и като закрилница на жените и децата, на семейството.

В българския народен календар денят на Света Петка е познат и като Петковден и от него започват есенно-зимните празници. На този ден обикновено ставало заплождането на домашните животни. През това време жените не похващали никаква работа, за да се роди здрав и пъргав добитък. На Петковден според обичая се правят курбани и се приготвят специални обредни хлябове. Целта на тази традиция е да се умилостивят силите на природата, от която човек очаква плодородие, здраве и благополучие.

Източник: БНР
 
Книга на българската народна балада
СВЕТА ПЕТКА СЕ РАЗХОЖДА ИЗ РАЯ
Седнала е Божа майка
да вечеря със слънцето,
със слънцето, със месеца.
Свети Гьорги курбан коли,
света Петка служба служи,
свети Петър свещи държи.
Отговаря света Петка:
- Ей та тебе, Божа майко!
Нящо ще да са помола:
да ми дадеш ключовете,
да отключа бял божи рай,
да си видя мъртви души:
сиромаси и богати,
и богати, и аджие.
Отговаря Божа майка:
- Ей та тебе, света Петка!
Аз ща тебе да науча:
я да идеш у дома си,
да са омиеш и оплетеш,
премени са в чисти дрехи,
и си земи до две свещи,
та си иди вов черкова,
пред Бога свещ да запалиш.
Послуша я света Петка,
че отиде у дома си,
ем са оми ем са оплете,
премени са в чисти дрехи,
и си узе до две свещи,
па отиде вов черкова,
та си иди вов черкова,
та запали до две свещи;
прекръсти са, поклони са,
и са верно помолила.
па отиде света Петка,
па отиде при Божа майка,
че и даде ключовете,
та отключа бял божи рай,
та си влезе света Петка,
да си оди из божи рай,
да си гледа мъртви души:
сиромаси и богати,
и богати, и аджие.
Съде оди света Петка,
да си гледа мъртви души:
сиромаси и богати,
и богати, и аджие.
Пред богати - куп имане,
пред аджие - злато, сребро,
пред сиромаси - по софрица,
по софрица, по питица,
на питица, по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят се богати,
се богати, се аджие:
- Ей ви вазе, сиромаси!
На ви на вас куп имане,
куп имане, злато, сребро,
та ни дайте по софрица,
по софрица, по питица,
по питица, по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят сиромаси:
- Ей ви вазе, се богати,
се богати, се аджие,
тука не ще вас куп имане,
куп имане - злато, сребро,
тука нема ни верия,
ни верия, ни мерия,
тука викат: "Ежте, пийте!"
Още оди света Петка,
че си оди из бял божи рай,
съде оди и си видя,
сичко видя и си позна,
само едно не познала,
що ми беше в сряд божи рай,
в сряд божи рай златно дърво;
на върха му - буен кошер,
ту са вдига, ту са слага,
никак на земя не пада,
окол дърво - малки мухи.
Па излезе света Петка,
че отиде при Божа майка.
Отговаря Божа майка:
- Ей та тебе, света Петка!
Ще та питам да ми кажеш,
като оди из бял божи рай,
щото видя, се ли позна?
Отговаря света Петка:
- Ей та тебе, Божа майко!
Щото видях, сичко познах:
сиромаси и богати,
и богати, и аджие.
Пред богати - куп имане,
пред аджие - злато, сребро,
пред сиромаси - по софрица,
по софрица, по питица,
на питица, по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят се богати,
се богати, се аджие:
- Ей ви вазе, сиромаси!
На ви на вас куп имане,
куп имане, злато, сребро,
та ни дайте по софрица,
по софрица, по питица,
по питица, по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят сиромаси:
- Ей ви вазе, се богати,
се богати, се аджие,
тука не ще вас куп имане,
куп имане - злато, сребро,
тука нема ни верия,
ни верия, ни мерия,
тука викат: "Ежте, пийте!" -
Още видях и не познах
в сряд божи рай златно дърво;
на върха му - буен кошер,
ту са вдига, ту са слага,
никак на земя не пада,
окол дърво - малки мухи,
него не можах да позная.
Отговаря Божа майка:
- Ей та тебе, света Петка!
Що е дърво в сряд божи рай,
в сряд божи рай златно дърво,
то си е самси Господ,
то, що са в кошер малки мухи
то са деца некръстени.

 
© списание «маргарита», 2001-2006