.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
 
 
 
СМОКИНЯТА
Сладките плодове на един фикус
  Какви стайни растения отглеждате? Палми? Кафе? Или все още в някой ъгъл на хола стои стар фикус, кой знае как и кога попаднал при вас. Листата му са все така дебели, плътни, тъмно зелени и лъскави.
  До скоро познавахме само него, а родът му се оказва е многоброен - включва, според различни източници, 800-1000 видове вечнозелени и листопадни дървета, храсти и дървесни лиани, срещани в тропическите и субтропическите области на различни континенти - Африка, Азия, Америка и Австралия. Най-голямото семейство в него е семейство Черничеви. За първи път го описва Карл Линей в 1753 година в своя фундаментален труд "Видове растения". Към него той причислява: Ficus benghalensis (Фикус бенгалски), Ficus pumila, Ficus racemosa, Ficus religiosa - свещено дърво в Индия, наричано още Бодхи, което и сега расте край храмовете, а върху клоните му поклонниците завързват разноцветни лентички, Ficus sycomorus и Ficus carica. Именно този, последният фикус ни е добре познат, особено ... плодовете му. Да, става дума за смокинята. Която както и черницата, се оказва вид фикус. Названието Ficus carica дървото е получило от мястото, което се смята за негова родина - планинската местност Кария в Мала Азия.
   Днес семейство Черничеви наброява 75 рода и над 2000 вида растения. Много голяма част от фикусите са с впечатляващи размери. Декоративни и привлекателни, с красиви корони, обилна листна маса, изящна форма на листата, те прекрасно се вписват и в интериора на големи просторни зали.
    Към семейството се отнасят Анчар (Antiaris), Хлебното дърво (Artocarpus), Бросимум (Brosimum), Брусонетия (Broussonetia), Маклюра (Maclura), добре познатата ни черница. Отровният сок на анчара (Antiaris toxicaria) използвали за отровни стрели, други видове дават багрило с карминен цвят (Antiaris benneti) и предачни влакна (Antiaris saccadora). Съплодията на хлебното дърво (Artocarpus oltiles и др. видове) са с тегло над 40 кг, богати са на нишесте и печени или варени се използват за храна. Млечният сок на млечното дърво (Brosimum utile) прилича на краве мляко, но е по-гъсто и също се използва за храна. От кората на хартиеното дърво (Broussonetia papyrifera) произвеждат висококачествена хартия за парични знаци, но и облекло и въжета. От дървесината и корените на маклюрата получават жълто багрило. Листата на черницата се използват за храна на копринените буби, а от пашкулите после се прави натурална коприна.
Fcus elastica Ficus benjamina. Ficus krishnae
Ficus pumila Ficusreligiosa Ficus carica
   Смокиновото дърво е едно от най-древните културни растения. Според библейското предание Адам и Ева, вкусвайки този забранен плод, скрили с лист от дървото своята голота и били изгонени от рая. Най-напред арабите започнали да отглеждат смокинята като културно растение, а после тя се разпространила във Финикия, Сирия и Египет. През IX век пр.Хр. била пренесена в Елада, а в Америка попаднала едва в края на ХVI век.
Защо е толкова популярна смокинята?
   Полезните вещества в нея са предостатъчни. Пресните плодове съдържат до 1.3% белтъчини, 11.2 въглехидрати, а киселините са само 0.5%. В сушените смокини протеините са вече 3-6%, въглехидратите - до 40-50%, което ги прави още по-сладки, а поради високата си калоричност (при сушените плодове тя е 214 ккал/100г) лесно създават чувство за ситост.
  В смокините има и витамини (каротин, В1, В3, РР, С), и минерални вещества (натрий - 18 мг/100г, калий - 268, калций - до 34, магнеий - до 20, фосфор - до 32). По съдържанието на калий смокинята отстъпва само на ядките.

  Като дърво смокинята е крайно непретенциозна - може да расте и върху бедни, каменисти почви, върху сипеи. Но все пак най-мощни смокинови дървета израстват край реки, в места, където има достатъчно вода. Смокиновото дърво започва рано да дава плод и живее до 30-60 години, а в някои случаи и до 300 години.


   От древността използвали плодовете на смокинята в медицината. Прилагали ги като средство против кашлица, заболявания на гърлото, като ги заливали с гореща вода или мляко. Зрелите плодове са добро потогонно средство и понижават температурата. В смокините има повече желязо, отколкото в ябълките, затова го препоръчвали на болни, страдащи от анемия. В листата на смокинята се съдържа веществото кумарин (вещество, повишаващо чувствителността на организма към слънчевата радиации). От тях се прави препаратът фурален, прилаган за някои видове плешивост и витилиго, а сокът и етеричните масла потискат ръста на някои гъбички и болестотворни бактерии.

  Пресните смокини са с различен цвят - от почти бял до тъмновиолетов. За сушене по-подходящи са светлите, със златиста кожица, с диаметър около 5 см. Смокините се сушат 3-4 дни на слънце, задължително обърнати с отвора на връхчето нагоре. Колкото повече семенца има плодът на смокинята, толкова тя е по-качествена, по-нежна. Ако в 1 г т плода има над 900 семчици, това е смокиня с прекрасно качество. Има и сортове, които не се нуждаят от опрашване, но техните плодове не са толкова вкусни и сочни.

  Най-хубави са белите или черните смокини - те са сладки и сочни. Освен че е много хранителна, смокинята успокоява температурата на организма и утолява жаждата, охлажда сърцето, сушена има леко разхлабващо действие. Полезна е при сърцебиене, бронхиална астма, кашлица, болки в гърдите, при плеврит. Заедно с бадеми се прилага при силно намалено тегло.

  Смокинята освобождава главата за нови идеи. Съдържащото се в нея вещество по своя химически състав се доближава до аспирина, етеричните масла разреждат кръвта, мозъкът се снабдява по-добре с кислород. Смокинята е най-прекрасната храна за онези, на които им предстои да се потят над съчинение или класно, пък и за всички хора с творчески професии. Тя е добър източник на калий и въглехидрати, съдържа витамин B6, който отговаря за производството на серотонина, наричан "хормон на удоволствието", понижава съдържанието на холестерол. Една смокиня съдържа 37-48 калории, 2 грама въглехидрати и нито грам мазнини.
Плодородие, живот, мир

  Смокинята е свещено дърво в много региони (особено в Египет, Индия, Югоизточна Азия и част от Океания). Значението на смокиновото дърво се определя в голяма степен от неговата важна роля като хранителен продукт.

  Формата на смокиновия лист (който прикрива мъжките гениталии в много произведения на изкуството) и млечният сок (разновидност на каучука), добиван от повечето смокинови дървета, са привнесли в неговата символика сексуален оттенък.

   В Библията се казва, че Адам и Ева са първите, които използвали смокинови листа, за да прикрият голотата си, след като опитали забранения плод и разбрали, че са голи (Бит. 3:7).

   В Древна Гърция смокинята била фалически символ и атрибут на боговете на плодородието Приап и Дионис. Според римската традиция вълчицата кърмела Ромул и Рем, легендарните основатели на Рим, под сянката на смокиново дърво, което оттогава се смята за символ на разцвета на Римската държава.

  Смокиново дърво присъства и в юдейската традиция. Когато Христос не намерил плодове на смоковницата, й наложил проклятие за безплодие (Мат. 21:19). По тази причина в християнското изкуство изсъхналото смокиново дърво символизира ерес.
При евреите означава мир, процъфтяване, множество. Заедно с лозата е символ на Израил.

  Често смокинята символизирала плодородие, особено в Египет, където нейна разновидност се смята за Дърво на живота, свързано с Нут и Хатор, небесните богини-кърмилници.

  Смокинята била символ на плодородие и в Индия, където я свързвали със съзидателната сила на Вишну и Шива и където се смята, че под смокиновото дърво Бо (вид смокиня) Буда е постигнал духовно просветление. По тази причина в традициите на будизма смокиновото дърво се смята за важен символ на духовно просвещение и безсмъртие.

  Според ислямската традиция, смокинята, както и маслината, е райското дърво със забранения плод.

  За народите на Океания е Дървото на живота и е обект на всевъзможни ритуали.

 

 
© списание «маргарита», 2001-2006