.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
 
 
 

Суфизмът не е религия, не е философия, не е вяра в комплекс от ритуали, а процес на получаване и реализация на свръхрационалното знание. При това за постигане на целта суфиите използвали много религиозни практики и обреди, молитви, различни психофизически техники, медитативни практики, работа с музикални произведения, текстове и мантри, активни движения, танци, имащи своите паралели в езотеричните и екзотеричните школи в различни култури.
Истинските суфии не са догматици и фанатици, те са свободни от кастови, вероизповедни и национални предразсъдъци. Заради присъщия им стремеж към етична чистота и безупречност, често ги наричат "Рицари на Чистотата".
Суфизмът никога няма да престане да съществува, защото докато има живот на земята, душата на човека ще се стреми към радостта, съвършенството и красотата. Докосването до суфиите, носители на древната мъдрост, която от векове помага на хората да открият своето истинско място в живота, ще дари съвременния човек със сила и вдъхновение.

 

Хазрат Инайят Хан
(5.07.1882 - 6.02.1927)

   Инайят Хан е роден в град Барода на индийската провинция Гуджарат на 5 юли 1882 година. Неговият дядо, известен придворен музикант, изобретил нотна система за индийската класическа музика и основал в град Барода музикална школа за индийска класическа музика, която съществува и до днес. Бащата на Инайят също бил музикант и момчето от най-ранно детство израства в атмосфера, изпълнена с музика, която става неговият живот. Но освен заниманията с музика, които били семейно задължение за всички в семейството на придворния музикант, Инаят изучавал и поезия. Семейството му изповядвало исляма и от ранно детство Инайят се молел пет пъти на ден заедно с възрастните. На девет години той получава награда от двора на Бародския махараджа - скъпоценна огърлица и стипендия за прекрасните си изпълнения на религиозни химни.

   Момчето се учило прилежно, философията и религията го привличат твърде рано. На 18-годишна възраст започва да обикаля Индия с концерти. По време на тези пътувания като музикант си спечелва главозамайваща слава, удостояват го с титлата "Новият Тансен" по името на великия мистик и певец, живял няколко века преди това в Индия. В Северните територии на Индия го наричат "Утринната звезда на музикалното възраждане".

   По време на своите пътешествия той търси познанства и беседи с мъдреци и философи, които по онова време в Индия се срещали достатъчно по пътищата. Това били хора от различни религии - мюсюлмани, сикхи, индуисти, будисти. На пръв поглед съдбата на пръв музикант на Индия за Инайят е предначертана, но освен музиката, го привлича и някаква тайна, лежаща в основата на мирозданието. И веднъж, когато бил потънал в молитва вече от няколко часа, на разсъмване чул ясно гласа на факира, който будел народа за първата молитва: "Стани човече, от своя дълбок сън; ти не знаеш, че смъртта те дебне всяка минута; ти не мислиш какво бреме си взел да носиш и колко дълъг е пътят, който ти е назначен. Ставай, човече, понеже скоро вече ще изгрее слънцето". Тези думи на песента така трогнали Инайят, че от очите му потекли сълзи и тогава той разбрал, че никаква земна слава, която идва и си отива, не може да се сравни с онази вечност, която стои зад пределите на нашето разбиране, че развлеченията, успехът на музикалното поприще са безполезни за спасението на душата.

   Този ден преобърнал живота му, в него започнал да се пробужда мистикът и мъдрецът, а музиката отстъпвала на втори план; макар че до края на дните си той живеел с музиката, с нея се обръщал към Бог, но сега станал преди всичко човек, стъпил на пътя на духовните търсения.


Суфизмът е мистично, аскетично движение в Исляма. В различни епохи е бил разпространен от териториите на северозападна Африка до северните покрайнини на Китай и Индонезия. Като цяло за него са характерни съчетаването на идеалистичната метафизика с особена аскетична практика, учението за постепенното приближаване на прозелита чрез мистичната любов на познанието на Бог, важната роля на духовния наставник. Оттук е стремежът на суфиите към интуитивното познание, "озарението", екстаза. В суфизма съществува практика за самонаблюдение на съотношението между постъпката на човека и неговите съкровени намерения с цел достигане на най-висша искреност пред Бога, което се противопоставя на лицемерието и показното благочестие. През IX век сл.Хр. суфийското учение придобива завършена форма.
  От хилядите духовни направления в Индия, най-много го привличат суфиите - харесва му от една страна тяхната кротост, от друга - прямотата им. Ако официалният ислям не държи особено много на музиката, то суфиите я използват с много усет по време на своите срещи. Музиката за тях е начин да стигнат до състояние на божествен възторг, да се откажат от двойствеността, да се приближат до Бога, да се докоснат до Него, да загубят своето "Аз". Това състояние на божествен възторг вече било познато на Инайят, когато се потопявал в морето от прекрасни звуци.

   През 1910 година Хазрат Инайят Хан получил покана да изнесе концерти с индийска музика на Запад - отначало в Америка, а после в Париж, където се среща с Клод Дебюси, на който подарява мелодии, които сега могат да бъдат проследени в някои симфонични произведения на този композитор.

   През 1913 година Хазрат Инайят Хан заминава за Русия, където се запознава със Сергей Толстой, сина на знаменития граф, писателя Лев Толстой. Там той се среща с Александър Скрябин, комуто също подарява мелодии, сред които е и "Танц на афганистанската сабя", която по-късно композиторът използва в произведенията си. Двамата обсъждат съчиняването на симфония, която да се казва "Мистерия" и която Скрябин по-късно наистина написва, вдъхновен от понятията на мистицизма. В Москва, няколко месеца преди да започне Първата световна война се ражда Нуруниса -- по-голямата дъщеря на Хазрат Инайят Хан. По-късно тя е наградена с британски георгиевски кръст и френски военен кръст.

   След 1914 година най-важното постижение на Учителя става създаването на движение, обединяващо суфийските братя и сестри под духовното знаме на любовта, хармонията и красотата.
Същността на това безпрецедентно движение бил идеалът за постигане на духовна свобода, уникално разкриване на философската секретност и тайнственост за благото на цялото човечество, за пълно освобождаване на религиозното и езотерично знание от догмите на църковните и псевдо-духовни власти, като с това носи абсолютно нов подход към духовност, която няма нито кастови, нито вероизповедални различия.

   Суфийското Послание, което Хазрат Инайят Хан носи на света, може да се сравни с космическа симфония на любовта, хармонията и красотата, пробуждаща сърцето и търсеща пътя на истината. Затова също както красотата на една мелодична песен настройва човека към мистичните понятия за Любов, Любящ и Възлюбен, така и той разкрива в него (в посланието) магическата сила, мистиката на звука.

   През 1926 година Инайят се връща в Индия и скоро след това, през 1927 година напуска този свят. Гробницата му се намира в Делхи, в квартал Хазрат Низамуддин. Онези, в чиито души дълбоко са влезли думите на Инайят Хан, всяка сутрин носят тук листенца от рози.


   След него останали тринадесет тома със стихове, пиеси и лекции. В известен период от живота си той спрял да пише книги, но учениците му, осъзнавайки ценността на произнасяните слова, започнали да записват неговите думи. Още много предстои да бъде изследвано и да научим повече за Инайят Хан и неговите "Послания", чиято главна цел е хармонизацията на различните съсловия и религии, но съвсем не и уравниловката им. Най-голямата заслуга на Инайят Хан се състои в това, че той дава на западния свят онази философска система, която преди е била достъпна само на мюсюлманите. Той открил как да промени начина, по който се поднасят суфийските идеи пред западния човек.

ГАЙЯН
(откъси)
Книгата "Гайян" (1923) съдържа мисли, които посещавали Инайят Хан
по време на медитация. "Гайян" означава буквално "песен", "песнопение" (хинди).

    --- АЛАПА* --- * Импровизация. Бог говори божественото си слово на човека под формата на съвети.
Бог e отговор на всеки въпрос.
Направи Бога реалност и Бог ще те направи истина.
Бог е сътворил човека, а човекът е сътворил доброто и злото.
Ако Всемогъщият Бог избира, то Той има достатъчно сила, за да превърне твоя щит в отровен меч и дори твоята собствена ръка в ръка на твоя враг.
Дай всичко, което имаш и приеми всичко, което ти се дава.
Твоите велики врагове са тези, които са ти скъпи и близки, но твоят още по-велик враг - това си ти самият.
Какъвто и път ти да избереш, правилен или не, знай, че зад теб има една могъща ръка, за да ти помага.
Опри се на доверието към Бога и виж Неговата невидима ръка, действаща чрез всички източници.

   --- АЛАНКАРА* --- * Украшение. Причудлив израз на идея.
Безразличие!
Мой най-близък приятелю, прости ми, че трябва винаги да съм срещу теб като твой противник.

Скромност моя!
Ти си воалът на моето тщеславие.

Смирение мое!
Ти си същността на моето тщеславие.

Тщеславие!
И светец, и грешник пият от твоята чаша.

Тщеславие!
Ти си фонтан от вино на земята, където дори Небесният Цар идва да се напие.

Паун!
Дали твоето тщеславие не те кара да танцуваш?

Мои боси нозе!
Стъпвайте по-нежно по пътя на живота, да не би шиповете по пътя, да не се карат, че вие ги тъпчете.

Мой Идеал!
Понякога си представям, че ние сме на една люлка: когато аз се издигам, Ти се спускаш към стъпалата ми, когато пък аз се спускам, Ти излиташ над главата ми.

Самозависимост моя!
Ти ме правиш беден, но и богат в същото време.

Мое чувстващо сърце!
Колко често искам да беше ти от камък.

Ограниченост моя!
Ти си като прашинка в окото на моята душа.

Пари!
Вие едновременно сте и благодат, и проклятие. Вие превръщате приятели във врагове и враговете в приятели. Вие премахвате безпокойството от живота и в същото време го носите със себе си.

Време!
Аз никога не съм те видял, но съм чувал твоите стъпки.

Време!
Ти се прокрадваш в моята печал, бягаш в моето веселие, а в часове на търпеливо очакване стоиш неподвижно.

Време!
Ти си сякаш океан и всяко движение на живота е твоя вълна.

Небе!
Ти си море, по което плува лодката на моето въображение.

Мое замислено "Аз"!
Не упреквай никого. Не бъди недоволно от никого. Не таи злоба срещу никого. Бъди мъдро, търпимо, внимателно, вежливо и добро към всички.

О, моя независимост!
Колко много жертви ти принесох, а ти си все недоволна.

Доверчивост моя!
Ти толкова често си ме разочаровала, а аз все продължавам да вървя след теб със затворени очи.

Чувство мое, откъде идваш ти?
- От вечно бликащия извор на твоето сърце.

Въображение мое, ти какво си?
- Аз съм потокът, който захранва фонтана на твоя ум.

   --- БОУЛА* --- *Думи на песен. Великата идея в няколко горещи думи.
Ад и рай - това е материалното проявление на желателни и нежелателни мисли.

Всички добри постъпки в живота могат да бъдат отнесени от потопа, предизвикан от един единствен грях.

Учен човек без сила на волята е като глава без тяло.

Всичко, което се сдържа, се запазва. Всичко, което се отпуска, се разсейва.

Чистата съвест дава лъвска сила, а при виновните съвести дори лъвовете се превръщат в зайци.

Единствената вещ, която се създава цял живот, това е собствената ни природа.

Бъди или правдив, или лъжлив - не можеш да си и едното, и другото.

Истината - това е божествено наследство, живеещо дълбоко в сърцето на всеки човек.

Само другите не вземат предвид това, че и царствената душа се подчинява на закона. Иначе тя би била над закона.

Този, който може да живее според идеала си, е господар на живота си.

Бог, разбираем за човека, е създаден от самия човек, но реалността е това, което лежи извън пределите на понятието за Него.

Цял живот не стига, за да се научим да живеем в този свят.

Богатството поражда много зло, още повече обаче е то сред нищетата.

Не плачете със скърбящите, а ги подкрепяйте. Иначе вашите сълзи ще бъдат само вода, подхранваща тяхната печал.

Духът на противоречие се храни с доводи.

Когато човек се докосва до окончателната истина, той разбира, че в нея няма нищо, което да липсва в него самия.

Приспивайте дявола, вместо да го будите.

Движението е живот, неподвижността - смърт.

Няма такова действие в този свят, което може да бъде отбелязано като грях или добродетел. Само неговото отношение към конкретната душа го прави такова.

Безполезно е да се опитвате да бъдете и да доказвате, че сте онова, което не сте в действителност.

Удоволствието прегражда, но болката изчиства пътя на вдъхновението.

Човешкото сърце трябва да бъде разтопено, като метала, преди да може да се отлее в желания характер.

Силата изисква подчинение; но ако ти не можеш да я постигнеш завоювайки я, вземи я, предавайки се.

Словото може да бъде по-скъпоценно от всички съкровища на земята.

Онзи, който оставя място в сърцето си за другите, ще си намери навсякъде убежище.

Личността на всеки човек, подобно на музиката, има индивидуален тон и собствен ритъм.

Мекосърдечният грешник е по-добър от светеца, закостенял в своята набожност.

Начинът да преодолееш грешката е най-напред да признаеш вината си, и после да се откажеш от повторението й.

Човешкото сърце е раковина, в която лежи бисерът на искреността.

Човекът нагажда своите доводи към самия себе си.

Когато човек се издига над своето чувство за дълг, тогава то става за него удоволствие.

Този, който се опитва да превърне грешките в добродетели, върви в тъмнина, пипнешком, по-нататък и по-нататък.

Когато завистта се превръща в ревност, сърцето от кисело, става горчиво.

Светската загуба често се превръща в духовна придобивка.

Търпеливата издръжливост е признак на развитие.

Идеалът е средство, но неговото крушение - това е цел.

Мнозина чувстват, някои мислят, и много по-малко са онези, които са способни да изразят мислите си.

Жертвата е ценна със своята готовност.

Нищо не може да отнеме радостта на човека с правилно поведение.

Оптимизмът е резултат от любовта.

Този, който е загадка за другия, е главоблъсканица и за самия себе си.

Когато скъперникът проявява известна щедрост, той възвестява за това с фанфари.

Фатализмът е едната страна на истината, но не цялата истина.

Дръжте своята добродетел встрани, за да не докосва вашето тщеславие.

Този, чиято любов винаги е била взаимна, не познава истинската любов.

Мъдростта е като хоризонта. Колкото повече се приближаваш до него, толкова повече той се отдалечава.

Само духът на безнадеждност прегражда пътя на човека към неговото издигане.

Безкористният човек получава от живота повече, отколкото егоиста, чиято изгода в крайна сметка се оказва загуба.

Смъртта е цената, която душата трябва да заплати за притежаването на име и форма.

Хората, с които трудно се общува, не са в хармония със самите себе си.

Съчувствието ще се услади на вашия гост повече от всяко угощение.

Човек осъзнава Бога не чрез своето самосъзнание, а чрез осъзнаването на Бога, осъзнава себе си.

Както цветето е предвестник на плод, така и детството на човека е залог за неговия живот.

Само онази любов, която проявява търпимост и всеопрощение, изцелява раните на сърцето.

Често най-великата любов към живота е скрита под безразличие.

Неискрената вежливост е като фалшиви скъпоценности, а неискрените целувки - като изкуствени цветя.

Недружелюбната личност е бреме за обществото.

Божественост е човешкото съвършенство, а човечност - божествено ограничение.

Мъдрите изказват своето възхищение чрез уважение.

Не взимайте онова, което не сте в състояние да върнете, понеже животът е взаимност.

Животът това е възможност и много жалко, ако човек осъзнава това, когато е вече твърде късно.

Няма нищо случайно. Всички ситуации в живота водят до съвсем определен край.

Прошката принадлежи на Бога. Тя става привилегия на смъртния, само когато друг моли за нея.

Самосъжалението е причина за всички нещастия в живота.

Сдържаността придава благородство на личността.

Ако не принадлежим дори на самите себе си, какво тогава можем да наречем в този свят своя собственост?

Живот с глупав спътник е по-лошо от смърт.

Сърцето на човека е храм. Ако вратите му са затворени за хората, те ще са заключени и за Бога.

Духовността е нагласа на сърцето. Тя не се придобива нито с обучение, нито с набожност.

За моралността на човека трябва да се съди само по неговото отношение, а не по постъпките му.

Във вярата на всеки човек има нещо благостно за него. И да съкрушиш тази вяра, е все едно да съкрушиш неговия Бог.

Искреното отношение не изисква думи. Дори мълчанието може да говори за почтително отношение.

Сърцето е врата към Бога. Почукаш ли, отговорът идва.

Животът може да бъде пълен с благословения, ако знаеш как да ги получиш.

Накъдето върви тялото, натам върви и сянката. Така и лъжата следва истината.

Нищо лъжливо няма да има успех, а ако има видим успех, то той може да донесе само лъжлива полза.

Всичко, което поражда силно желание в сърцето, го лишава от свобода.

Няма нищо, което сме взели от пазара на живота, за което рано или късно да не трябва да платим.

Щастието само по себе си е нещо естествено и се постига с естествен начин на живот.

Всичко хубаво и ценно се придобива трудно.

Всичко, което е от Бога, е за всички души.

    --- ЧАЛА* --- * Тема. Просветено утвърждение.
Скритото желание на Твореца представлява тайната на цялото Творение.

Красотата - това е животът на художника, темата на поета, душата на музиканта.

Тщеславието е короната на красотата, а скромността - нейния трон.

Без скромност красотата е мъртва, тъй като скромността е духът на красотата.

Красотата, която скромността скрива, изкуството нежно разкрива.
Уважавайки човешките наклонности, то сваля воала от красотата, която хорските обичаи скриват.

Истинското изкуство не отдалечава човека от природата. Напротив, то го приближава към нея.

Добрата репутация е също толкова крехка, колкото и тънкото стъкло.

Човек без собствена репутация не изпитва никакво уважение към репутацията на другиго.

В чувството за хумор се крие божествена искра.

Нещастният винаги търси някакво оправдание, за да бъде отхвърлен.

В живота човек бива разпъван в четири посоки от природата, обстоятелствата, закона и идеала.

Никога не бива да се шегувате с глупак. Ако вие му хвърлите цвете, той ще ви хвърли в отговор камък.

Великите личности в света не са много, а онези, които ги познават, са още по-малко.

Всички съкровища на света са прекалено малка цена за една дума, запалваща душата.

Преуспява единствено истината, лъжата е само разход на време и загуба на енергия.

Успехът придава реален вид дори на лъжливи неща.

Истина, която разрушава мира и хармонията, е по-лоша от лъжа.

Егоистът не може да си представи някой да не е егоист. Затова той винаги подозира неегоистичния в лъжа.

Както водата е очистващ ,целомъдрен елемент във физическия свят, така и любовта изпълнява същата служба в по-висш план.

Когато човекът стои пред избор между полза духовна и полза материална, тогава той показва къде се намират неговите ценности - на земята или на небесата.

Човекът се чуди на своето минало и бъдеще. Колко удивителен би станал животът за него, ако той осъзнаеше само настоящето си.

Всеки момент в живота ни е възможност. И най-великата възможност е да знаеш цената на тази възможност.

Всичко, което живее, е дух; всичко, което умира, е материя.

Доброто и злото присъстват в човешката природа едновременно. Когато едното се проявява, другото е скрито, както подплатата на палтото.

Отсъствието на великодушие означава, че вратите на сърцето са затворени. Нищо не може да излезе навън и нищо не може да влезе вътре.

На земята или на небето няма нищо недостъпно за човека. Щом Бог е достъпен за него, какво може да бъде по-висше от това.

Индивидуалността на човека се доказва чрез мъдростта му и се познава чрез сравнение. Бог обаче, бидейки съвършен, е непознаваем за човека.

Изразяването на чувства е изтичане на енергия от сърцето. Ако тя бъде запазена, ще се превърне в сила.

Ако желанието не се е изпълнило, това не означава, че човекът не е знаел, как да си пожелае. Неуспехът е породен от неясните му подбуди.

Умният човек с остър език прилича на отровна змия. Неговите саркастични забележки са по-пагубни от жилото на скорпиона.

Не допускай твоята репутация да попадне в лапите на маймуни. Те ще я гледат с любопитство, ще я търкалят и ще й се смеят, ще я издърпват един от друг и в края на краищата ще я разкъсат на части.

Не доверявай тайната си на дявола. Ако направиш това, тогава този, който би трябвало да ти е роб, ще стане твой господар.

С вяра, добра воля, увереност в себе си и надежда, обърната към живота, човек винаги ще спечели своето сражение, колкото и трудно да е то.

Всичко съществуващо има своята противоположност, освен Бог. Точно по тази причина Бог не може да бъде разбран.

Истинската духовност не е здрава вяра или убеждение. Това е облагородяване на душата чрез издигането й над препятствията от материалния живот.

   --- ГАМАКА* --- * Това, което влиза в сърцето на поета, интонира се с различни ноти.
Аз не бих могъл да се насладя на красотата на добродетелта, ако не познавах греха. Всяка загуба в живота смятах за изхвърляне на стара дреха, за да облека нова. И новата винаги беше по-хубава от старата.

Аз гледам на своята постъпка по отношение на всеки човек като постъпка спрямо Бог. И постъпката на всяка личност спрямо мен приемам като постъпка на Бог.

В живота нищо не ме радва така, както възможността да радвам другите. Но е трудно да радваш всекиго.

Бих приел или рая, или ада, но не и чистилището.

Аз дойдох не за да променям човечеството. Дойдох, за да му помогна още.

Моята дълбока въздишка се издига като вик на земята, а отговорът идва отвътре като Послание.

Аз съм прилив в морето на живота, изхвърлящ на брега всички, които попаднат в моите обятия.

    --- ГАЙЯТРИ* --- *Свещени песни. Молитви.
Опази ме, Господи,
от земните страсти и привързаности, заслепяващи човечеството.
Опази ме, Господи,
от изкушенията на властта, славата и богатството,
пречещи на хората да видят Твоето великолепие.
Опази ме, Господи,
от душите, заети постоянно с причиняване на мъка и беди на ближните
и намиращи радост в чуждата болка.
Опази ме, Господи,
от изпълнения със завист и ревност поглед,
хвърлен към Твоите щедри дарове.
Опази ме, Господи,
да не попадна в ръцете на играещите деца на земята,
те могат като си играят с мен да ме счупят накрая,
както децата често чупят играчките си.
Опази ме, Господи,
от всякакви напасти, идващи от горчилката на враговете ми
и невежеството на моите приятели.
Амин.

    --- СУРА* --- *Нота. Бог говори чрез пламтящата душа.
Благословен е този, който е намерил своята цел в живота.

Благословен е този, който обитава жилището на своята душа.

Благословен е този, който чува зова от минарето на своето сърце.

Благословен е този, който вижда звездата на своята душа, подобно на светлината на фара в пристанището, видян от морето.

Благословени са невинните, които се доверяват и вярват.

Благословени са онези, които смирено се стремят към първопричината на истината и не усещат умората.

Благословени са онези, които се страхуват да не причинят другиму и най-малката болка с мисъл, слово или действие.

Благословени са безкористните приятели и онези, чийто девиз в живота е - постоянство.

Благословени са онези, които скриват драскотините, получени от другите, дори от собствения си поглед.

Благословени са гордеещите се с Бог. Понеже те ще наследят Царството Небесно.

Благословени са онези, които принасят жертви от доброта.

Истина е, че сърцето, отгледало Божествената любов, ще бъде увенчано със слава в Съдния ден.

Истина е, че сърцето, повтарящо постоянно Свещеното Име, ще бъде възвеличено.

Истина е, че сърцето, отразяващо Божествената светлина, е озарено.

Истина е, че сърцето, отзивчиво към Божественото слово, е освободено.

Истина е, че сърцето, приемащо Божествения покой, е благословено.

Истина е, че благословението е дадено на всички души. Понеже всяка душа, каквато и да е нейната вяра или вярвания, принадлежи на Бога.

Истина е , че завиждат на онзи, който обича, без да иска нищо в замяна.

Истина е, че всяка душа търси именно истината.

Истина е, че този, който не губи надежда, ще преуспее в живота.

Истина е, че животът е постоянна борба. А победител е само онзи, който е завоювал себе си.

Истина е, че всичко, което води до щастието, е благо.

Истина е, че който зачита човешките чувства, е духовен.

Духовният ръст означава да настроиш себе си на по-висок тон.

Периодът на духовно развитие на човека зависи от ритъма на живота му.

Духът започва да придобива правото да владее собствената си воля, когато душата е развита.

"Блажени са нищите духом"…

   --- ТАЛА* --- *Ритъм. Ритъм, формиран чрез сравнение.
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек.
Този, който отвръща с по-лошо за полученото по-добро, е егоистичен.
Този, който се опитва дори при размяната да бъде добър, е практичен.
Този, който отвръща с добро за злото, е свят.
Този, който отвръща с по-малко зло на по-голямо зло, е обикновен.
Този, който дори когато връща, се опитва да бъде зъл, е злобен.
Този, който отвръща с по-голямо зло за по-малко зло, е дявол.
Този, който отвръща със зло на доброто - за него няма име.
Този, който се пази да не прави някого на глупак, е умен.
Този, който не позволява на другите да го правят на глупак, е мъдър.
Този, когото другите правят на глупак, е простак.
Но този, който съзнателно си позволява да го правят на глупак, показва нрав на свят човек.

Човек доказва своята неподправеност с искреност, благородството си - с благодетелно сърце, мъдростта - с търпимост, величието - с издръжливост на постоянно дразнещите влияния на живота.

Храбър е този, който преживява мъжествено всички неща.
Страхлив е онзи, който се бои да направи стъпка в нова посока.
Глупав е онзи, който плува с потоците на въображението и удоволствието.
Мъдър е онзи, който изпитва всичко, но въпреки това остава на пътя, който води до неговото предназначение.

Животът е справедлива търговия, в която всичко се регулира, когато му е времето.
За всичко, което вземате от него, вие рано или късно сте длъжни да заплатите своята цена.
Някои неща можете да заплатите предварително.
Някои неща сте длъжни да платите след доставката.
А някои - по-късно, когато ще бъде представена сметката.

Този, който се бои от порока, му се подчинява.
Този, който е склонен към порока, е негов пленник.
Този който сам се запознава с порока, е ученик на порока.
Този, който си взима поука от порока, който минава през него и се издига над него, е господар и победител.

Глупавият яде повече, отколкото може да усвои; събира по-голям товар, отколкото може да носи, реже клона, на който седи, и пръска шипове по своя собствен път.

Този, който казва: "Аз не мога да търпя", - показва своята незначителност. Този, който казва: "Аз не мога да понасям", - показва своята слабост. Този, който казва: "Аз не мога да общувам", - показва своята ограниченост. Онзи, който казва: "Аз не мога да простя", - показва своето несъвършенство.

Щастлив е онзи, който прави добро на другите; и нещастен е онзи, който очаква добро от другите.

Този, който не пропуска възможност да направи нещо хубаво, е добър. А този, който се радва на такава възможност, когато това се случва, е още по-добър. Но този, който винаги забелязва такава възможност и прави добро, е благословен сред хората.

Този, който се обръща към хорския разум, чука на вратата на човешкия мозък. Той е оратор.
Този, който се обръща към емоциите на хората, влиза в сърцата на хората. Той е проповедник.
Но този, който дълбоко трогва духа на своите слушатели, той е пророк - той ще пребъдва в душите им винаги.

    --- ТАНА* --- * Трели. Душата, която говори с природата.
Розова пъпчице, какво си правила цяла нощ?
- Събрала ръце, молех небесата да отворят моето сърце.

Лале, защо си отворило устата си?
- Искам да ти кажа какво разбрах в тишината.

И какво е то?
- Превърни себе си в празна чаша.

Орхидея, какво показват твоите листенца?
- Грациозните движения на танца.

Какво изразява твоят танц?
- Земята, въздаваща дан на небесата.

Малки маргаритки, защо стоите толкова близо до земята?
- Защото земята е домът на всички смъртни същества.

Малки маргаритки, какво проповядвате вие?
- Благословени са смирените, понеже те ще наследят земята.

Малки маргаритки, защо сте тук?
- За да отразяваме небесата на земята.

Малки маргаритки, в какво се състои дългът ви?
- Да утешаваме наранените сърца.

Малки маргаритки, какво правите тук, в църковния двор?
- Ние служим на Бога, навеждайки се към стъпките на Неговите създания.

Кактус, защо си покрит с бодлички?
- Аз съм езикът на злобния човек.

Кактус, защо твоят ствол е бодлив?
- Аз съм ръката, сътворяваща зло.

Кактус, откъде са шиповете по твоите листа?
- Аз съм сърцето на злия, получаващ удоволствие, когато обижда другите.

Кой си ти, розов храст - приятел или враг?
- Аз съм и едното, и другото. Моите цветя галят приятеля, а шиповете бодат врага.

Защо растете толкова близо едно до друго, пшенични зърна?
- Нашата сила е в единството. Ето защо вие търсите в нас подкрепа за своя живот.

Борове, кои сте вие?
- Ние сме призраците на онези мъдреци, които са предпочели да бодърстват в уединение в гората пред светския живот.

Какво означават вашите клони, борове?
- Ръце, протегнати от небесата, благославящи земята.

Борове, за какво сте създадени?
- Ние сме храмове, издигнати за покланящите се на Бога в природата.

Борове, открийте ми тайната на вашия живот?
- Ние сме сенките на душите, разпънати на кръстовете, търпеливо очакващи часа на своето освобождение.

Сухо дърво, защо те горят?
- Защото повече не мога да давам плодове.

Буря, какво ти дава такова чувство?
- Моята страст към земята.

Пари, какво означавате?
- Ние сме печат върху сърцето. Сърцето, веднъж белязано от нас, няма да обича повече никого, освен нас.
Когато вие си тръгвате, какво се случва с вашите възлюбени?
- Ние оставяме знак върху сърцето му, който винаги напомня за себе си, като рана.
Пари, какво ви харесва повече от всичко?
- Сменящите се ръце.
Къде е вашето жилище?
- В сърцето на нашия поклонник.
Къде се събирате?
- Там, където сме горещо желани.
Къде оставате?
- Там, където ни обожават.
Пари, кого търсите?
- Онзи, който търси нас.
Кому се подчинявате, пари?
- На този, който се издига над нас. Ние ставаме негови роби и като прах се стелем под стъпките му.

Сатана, къде си си намерил пристанище?
- В лукавия взор и острия език, в бъбривите уста и в любопитните уши, в ленивите ръце и нетърпеливите крака, в порочното тяло и извратения разум, в скърбящото сърце и мрачната душа.
Как се проявяваш?
- С намигащо око и насмешлива усмивка, рязка дума и лъжливи сълзи.

"Защо?", какво си ти?
- Аз съм вик на гладен ум.

"Защо?", какво означаваш ти?
- Аз съм, който чука на затворена врата.

"Защо?", какво представляваш ти?
- Бухал, който денем не може да вижда.

"Защо?", от какво си недоволен?
- От раздразненото съзнание.

"Защо?", какви са условията, при които живееш?
- Аз съм затворен в тъмна стая.

"Защо?", колко дълго продължава твоят плен?
- Цялата нощ.

"Защо?", какво чакаш с такова нетърпение?
Изгрева.

"Защо?", нали ти самото си покровът върху онзи отговор, който очакваш!

Кибритена клечка, какво каза ти, когато те запалих?
"Защо?"
Летящото сърце - символ на суфизма
 
© списание «маргарита», 2001-2006