.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
 
 

   На 15 август православната църква чества празника "Успение на Пресвета Богородица".
 
Слънцето се прощава със Земята
 
Една от светините на Атон - Иверската икона на Божията Майка

   Църквата нарича кончината на Божията Майка не смърт, а успение - спокоен сън, успокоение. И не само не скърби, не плаче над гроба й, а ликува и пее радостни песни за този ден. Гробът на Пресветата Богородица е вратата към Царството Небесно, скриващо много неизказани радости за християнина. Този гроб неоспоримо обещава и на нас безсмъртие на душата и нетленност за тялото, изтребвайки страха ни от смъртта. Слава на победителя на смъртта Господ Иисус Христос!

    Господ остави на Църквата Своя велик дар - Своята Пречиста Майка, като благослови Нейния дълъг земен живот. Първите глави на Евангелието от Лука са разказ на Божията Майка за Христовото рождество и детство. За самата Дева Мария обаче в евангелието не е казано много. За нея Свещеното Писание запазва мълчание, защото животът на Божията Майка е тайна. Този живот е скрит от човешкия взор. Цар Давид пророчески пише за Нея: Всичката слава на царската дъщеря е вътре (Пс. 44, 14). Не може да се предаде със слова онова, което стои над словото.


    Малко преди успението на Божията Майка й се явил архангел Гавриил, Нейният Ангел-Хранител, с палмово клонче в ръка и казал, че скоро Господ ще я вземе при Себе си. Палмовото клонче е символ на победата.

    Дева Мария е единствената сред човеците, която съхранила всецяло чистотата на душата и сърцето си, никога не измени на Бог с нито една мисъл, с нито едно трепване на сърцето.

    Апостолите, Христовите ученици, като научили за близката раздяла, били обзети от дълбока скръб. Но Дева Мария ги утешавала, обещавайки им, че смъртта няма да ги раздели, че след смъртта Тя ще бъде още по-близо до тях. В деня на Успението Богородично апостолите се събрали около нейния одър. Внезапно те видели Христа, Който взел на ръце душата на Своята Майка. Дева Мария носела до гърдите си младенеца Христос, а сега Синът и Бог възнасял душата й във вечното царство, от земния Йерусалим в Йерусалим Небесния. Пеейки химни и псалми, апостолите понесли одъра с тялото на Божията Майка през целия Йерусалим в Гетсиманската градина; погребали Дева Мария до гроба на нейните родители - светите и праведни Йоаким и Анна.

   ...Когато залязващото слънце се спуска зад хоризонта, то озарява със своята мека светлина земята, сякаш се прощава с нея, когато синевата на небето изглежда особено прозрачна и дълбока, а контурите на облаците са обагрени в златисто, чувството на дълбока вътрешна тишина и покой обзема сърцето.

   Така веднъж светият патриарх Йерусалимски Софроний седял в размисъл на върха на планината Сион. Мюсюлманите, разбивайки византийския гарнизон, приближавали Светия град. Вечерта била тиха и спокойна. Лъчите на залязващото слънце озарявали небето с цветовете на дъгата. В тези минути патриархът изпитал необикновено чувство на неземен покой, усетил полъха на вечността, сякаш времето с неговите бедствия и войни било спряло.
   Върху пергамента Патриархът написал думите, които излезли от сърцето му... "Тиха светлино на светата слава... като доживяхме да заник слънце и видяхме вечерната светлина, възпяваме Отца и Сина и Светаго Духа." Този безсмъртен химн Църквата пее по време на всяка вечерня. И Успението на Божията Майка прилича на прощаването на Слънцето със земята.

   Много е видял в своето време Светият Град. Войска от вавилонци и римляни го превземали с щурм, разрушавали неговите крепостни стени до основи, опожарявали светини, превръщали града в руини, а единствените обитатели на опустелите домове били кукумявки и диви зверове. По улиците на Йерусалим препускали със своите жребци воини араби, в стройни редици обикаляли рицари кръстоносци и гранитните плочи на улиците сякаш стенели и треперели под копитата на конете им. Над вратите на града се сменяли знамена с римски орел, с двуглавия орел на Византия, с полумесец и звезди, бял стяг с кръст, ливански кедър и шестоъгълна звезда.. Йерусалим се превръщал в развалини и се издигал отново, като че ли възкръсвал от пепелта. А сред огнените езици гробницата на Божията майка оставала невредима. Като че ли вълните на бушуващия океан замирали в краката на Дева Мария.

    Денят Успение на Божията Майка е велик празник за Православната Църква. Смъртта стана празник. Самата дума "успение" означава тих сън, успокоение от земните трудове и скърби, а след него - следва пробуждане във вечна радост, във вечен ден, където небесните сфери са изпълнени със сияние, подобно на море от светлина. Светците казвали: "Денят на смъртта е повече от рожден ден". Смъртта разкрива на човека самия него.

   Смъртта осветява дълбочината на душата, скришните места в човешкото сърце, където в подсъзнанието се пази закодиран запис на всичко в живота му, на думите и постъпките, на желанията и тайните помисли. Нещо не отминава без следа. Всичко остава в тайнописа на паметта на сърцето. Онова, което изглежда сякаш завинаги изчезнало в тъмните пропасти на миналото, се е запазило в подсъзнанието.

   Да познаеш себе си е велика мъдрост. Ние обаче обикновено виждаме само най-горната повърхност на нашия вътрешен живот, неговия външен слой отгоре, а дълбининте остават скрити за нас.

   В Свещеното Писание човешкото сърце се сравнява с морето. Когато гледаме стелещото се пред нас бездънно, безкрайно море - ту тихо и ласкаво, като нарисувано с лазур и морско синьо, ту потъмняло от гняв пред бурята, ту издигащо вълни, приличащи на планински хребети, покрити със сняг, виждаме само неговата повърхност, а дълбината остава непроницаема за нас. Неизвестно е какво крие морето на дъното, в дълбокото - драгоценни камъни или чудовища, растения, които приличат на морски цветя или мъртви подводни скали.

   В сърцето се събира всичко, което се случва с човека. Смъртта е последният момент в самоопределението на човешката личност. Във вечността няма изменения. Там се открива доброто и злото, които човек е натрупал и скрил в сърцето през живота си, като богаташ, криещ съкровище в дълбокото подземие. За едни денят на смъртта е светъл и прекрасен, за други - ужасен, като денят на смъртно наказание. За праведника смъртта е пробуждане в дивно прекрасен свят, сред лъчезарни духове. За грешниците - това е растящ ужас.

   Пробуждането на грешника в ада е по-страшно от пробуждането на заспалия летаргичен сън в гроба. Свестилият се в гроба не разбира къде е, какво е станало с него. Той вика, призовава за помощ, но никой не го чува - като в огромна безлюдна пустиня, той се опитва да повдигне капака на ковчега, но не може дори да го помръдне. Той е закован плътно с гвоздеи, затиснат с тонове пръст, отгоре е поставен надгробният камък, като печат. Идва смъртта. А за грешника няма да има смърт като унищожение. Той вечно умира в кълбо от също такива човекообразни змии. Край няма, времето е застинало във вечността; това е адът. Адът е място на забрава, място, където няма любов, това е море от ненавист. Там душата става демоноподобна. Какво се случва с човека? Вие знаете, историята представлява поразителни примери на хора чудовища, но и в нашия всекидневен живот се срещаме с най-мерзки прояви на жестокост и садизъм, когато човек става ако не демон, то поне дребен бяс, изпитвайки постоянна потребност и намирайки тайна наслада от това да причини болка и страдание на другите - макар че дребните бесове за нищо на света няма да си признаят това.

   Спасението е взаимодействие на две воли, Божествена и човешка. Свободната воля е най-великото достойнство на човека. Без свободна воля не съществува личност. Но великият дар - богоподобието крие в себе и великата опасност от лъжливо, гибелно самоопределение. Възниква нов въпрос: защо Господ не е унищожил самата възможност за грях, която е заложена в свободната воля? В този случой обаче човек от личност, би се превърнал в обикновен предмет в този свят. Той би престанал да бъде нравствено същество, както не можем да наречем нравствен един автомат, в който е заложена предварително дадена програма, колкото и прекрасна да е тя. Самата нравственост подразбира свобода на избора и действията, потенциална възможност за зло, но в същото време - и победата над него.

   Земният живот е даден на човека за самоопределение. Тук, на Земята, дълбоко в човешкото сърце, се решава съдбоносният въпрос: "С Бога ли си или без Бога?" Любовта съединява, ненавистта разделя. Без любов не е възможно общуването с Бога, без общуването с Бога не е възможно спасението. Извън Божествения Логос и неговата вечна светлина се отваря областта на тъмнината и безумието, областта на ада и хаоса.

   Адът - това е вътрешна самота, изоставеност навеки от Бога, вечна деструкция и разпад на самото човешко същество. Трудно е да се открие нещо подобно на състоянието на абсолютната изоставеност от Бог.

   По време на кръстните страдания, обръщайки се към Дева Мария и апостол Йоан Богослов, Христос казал: Жено, ето син ти! Ето майка ти! (Йоан 19: 26...27). Екзегетите виждат в това тайнствен смисъл: Осиновяване от Божията майка в лицето на Йоан Богослов на всички християни.

   В Дева Мария християните имат своята Небесна майка. Сърцето й, разширено от страдания, е обгърнало с любовта си цялото човечество. Тайната на Божията Майка е тайната на любовта.

   Най-многобройни чудотворни икони са на Пресветата Богородица. Това е видимият знак на нейното невидимо присъствие. В иконата "Умиление" лицето й е девствено чисто, почти детско. В Кипърската икона Тя е царствено прекрасна. На "Седемстрелната" икона Дева Мария е изобразена със седем копия, пронизващи гръдта й, а върху лицето й има само покорност на волята Божия. В "Огневидната" икона тя е потънала в молитва, обкръжена от пламъка на благодатта.

   Както детето нарича майка си с най-ласкавите имена, така и християните са изразили своята любов към Божията Майка с названията на Богородичните икони: "Радост за всички скърбящи", "Утоли моята печал", "Споручница", "Утешение", "Избавителка", "Умиление", "Нерушима стена". А преподобният Серафим Саровский наричал Дева Мария "Радост на всички радости."

   За християните празникът Успение е преображение на самата смърт, победа над греха, завръщане на пътника от далечно странстване в бащиния дом.
   Божията Майка е с нас, тя няма да ни изостави, докато слънцето не се отвърне от напоената с кръв и сълзи земя.
Архимандрит Рафаил (Карелин)
Източник
Архимандрит Рафаил: "Моята духовна биография са моите книги. За себе си мога да кажа само, че съм на 72 години, роден съм в Грузия, монах съм от 23-годишна възраст. Започнах да пиша с благословението на покойния псковски схиигумен Сава (Остапенко). Преподавах богословие, аскетика и славянски език в Тбилиската Духовна Семинария и Академия. Поради заболяване на очите няколко години не служа, лекувам се.

Още: Иконите на Пресвета Богородица :: Иконите на Божията Майка :: География на Богородичните чудеса ::

     По-важните църковни празници в чест на Божията Майка:
   • Благовещение 25 март  • Успение Богородично15 август  • Рождество на Пресвета Богородица8 септември
   • Покров на Пресвета Богородица 1 октомври    • Въведение Богородично21 ноември.
 
© списание «маргарита», 2001-2007