.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
Желание за хармония
 
Едва ли има семейна двойка, която да не се стреми към щастие и благополучие. Отношенията между партньорите обаче не са замръзнала веднъж завинаги форма, а градина, която и двамата трябва да обработват всеки ден, разчиствайки всяко нейно ъгълче от плевели и трепетно грижейки се за нежните цветя на чувствата. Как все пак може да се постигне дългоочакваната хармония между двама души? Кои са най-необходимите и важни моменти за един брак, за да бъде той стабилен, и какво сближава партньорите?


Преданост в отношенията
Преданост в съпружеските взаимоотношения означава, че всеки от партньорите е готов да работи за тяхното развитие и съвършенство. Отношенията са богатството на двамата съпрузи, което те са готови да умножават. По този начин в центъра на вниманието на всеки от тях се намира не той самият, не неговият партньор, а техните отношения, любов и съвместен живот - тук и сега. Щастието на всички благополучни двойки е основано на вярата в стабилността на техните съпружески отношения. Такива партньори не си задават въпроса дали са направили правилния избор, а обратно, смятат, че им е провървяло в живота.

Ангажираност
Преданост към нещо подразбира ангажираност. Това означава, че вие отсега и завинаги свързвате своя живот с живота на друг човек и сте готови да спазите обещанието, независимо от различните трудности. Ангажираността помага на съпрузите да се борят с несгодите, в противен случай при най-малък стрес самата им връзка може да се окаже под въпрос, тъй като те по-вероятно ще прикриват всичко, което ги тревожи, а няма да уреждат неприятностите. Ангажираността - това е вътрешната опора, и в момента, когато двамата се ангажират, се ражда безусловната, безценната, истинската любов. Макар ангажираността да носи усещане за безопасност, това не означава, че в живота на партньорите няма да има никакви промени, но пълната увереност в себе си, в партньора и в отношенията дава възможност да се използват новите ситуации за духовно развитие на съпрузите и за укрепването на брака им.

Общуване
В хармоничните двойки съпрузите охотно общуват един с друг. Те имат разни свои традиции - съвместни празници, разходки, дейности, по време на които те двамата с удоволствие прекарват времето. Всеки съпруг е готов да изслуша другия и сам да сподели своите мисли и чувства, като при това уважава правото на другия на уединение - ако един от партньорите не е в настроение, другият няма да му досажда с разпити или приказки, а спокойно ще се заеме със своите неща. За съжаление, именно нежеланието да се общува нерядко е причина за сериозни семейни разпри - единият мисли, че другият го изоставя, точно когато той има нужда да поговори. Тук е важно търпението и разбирането на състоянието на другия, а не зациклянето само върху собствените желания.

Изразяване на чувствата
За хармоничното и пълноценно общуване е характерно откритото изразяване на всички чувства, както положителни, така и отрицателни. Разбира се, такова общуване винаги предполага и риск, и рискува онзи, който пръв започне да говори за своите чувства, стараейки се да разкрие пред партньора си цялата дълбочина на своя емоционален живот. На свой ред, другият съпруг не остава равнодушен - той съпреживява, съчувства, не критикува и не обвинява партньора си, а искрено се опитва да го разбере. Когато има такова рисковано, откровено и внимателно общуване, макар и само в зачатъчен вид от двете страни, то двойката има много добри шансове за разкрепостено и конструктивно развитие на отношенията.

Доброжелателност
Това е една от главните черти на хармоничните семейни отношения. Да си доброжелателен означава винаги да си на страната на партньора, знаейки, че той е на вашата. Когато съпрузите се отнасят доброжелателно един към друг, то даже когато някой от тях се сърди, поведението му никога няма да бъде агресивно. Ако един от партньорите не е съгласен с другия, той все едно предварително предполага, че другият е искал да направи нещата по най-добрия начин. Доброжелателност означава да не се съмняваш в добрите намерения на партньора, да обръщаш внимание на положителните му черти, да изпитваш благодарност, доверие и уважение.

Активност
Хармоничните двойки активно се стремят да направят своите отношения по-близки и по-богати. Ако възникнат трудности в общуването, партньорите не се стесняват да се обърнат за помощ към приятели или специалисти. Те не искат да се примирят с възникналите препятствия и се опитват да ги решат с всички възможни средства, без да чакат кога всичко ще се оправи от само себе си.

Собствен житейски избор
Партньорите, които са постигнали хармония в отношенията си, обикновено живеят в съответствие със собствения си избор и не се стремят да се нагласят според очакванията на други хора, да играят ролите, предписани им от обществени нагласи, културни и религиозни традиции. Те се опират на собствена ценностна система, която се е сформирала в резултат на житейски опит, а не следват натрапени им отвън модели, живеят в свой ритъм, а не участват във всеобща надпревара. При това в хармоничната двойка всеки от партньорите уважава избора на другия, без да му натрапва своя възглед и стил на поведение.

Самостоятелност
Отношенията стават по-хармонични, когато всеки от партньорите е самостоятелна личност, способен да осигури себе си материално, има собствени професионални и творчески интереси и се занимава със саморазвитието си. В такова семейство съпрузите уважават своите личностни граници, свободата и правото на всеки да има собствени ангажименти и финанси. Всеки от тях подкрепя развитието на другия - личностно и духовно. Интересното е, че сред хармоничните двойки практически няма "работохолици" - партньорите разпределят своето време така, че то да стига и за работа, и за почивка, и за общуване.

Внимание към собственото "АЗ"
Всеки партньор в хармоничен брак през цялото време се старае да бъде колкото е възможно по-близо към самия себе си, към своята вътрешна, съкровена същност. Това подразбира и признание, и приемане на самия себе си. Когато човек приема всички страни на своята личност, хубави и ужасни, трогателни и отвратителни, тогава той спокойно приема и различните черти на своя партньор, дава му правото да бъде себе си - уникален и неповторим.

Живот без маски
Ние си слагаме маски и защити, когато се страхуваме, че околните ще ни причинят душевна болка. В процеса на развитие на отношенията хармоничните партньори все повече се освобождават от преструвката и проявяват своите истински черти. Те са безстрашни, защото знаят, че там, където има любов, няма място за обидни забележки, раняващи другия човек, и дори да изпуснат невнимателно някоя дума, то партньорът им навреме ще разбере, че е допуснал грешка и искрено ще се извини.

Конструктивно решаване на конфликтите
В споровете, които са неизбежни във всяко семейство, хармоничните съпрузи се стремят не да победят другия, а да намерят решението, което действително устройва всеки от тях. Това е възможно само в случай, че всеки партньор е готов да чуе другия и да разбере неговите потребности и желания.

Любов към живота
Всички хармонични двойки ценят живота, стараят се да изживеят всеки негов миг като най-важния. Те държат на вниманието и любовта, общуването, новите възможности за развитие. За тях не са толкова важни успехите и постиженията, колкото самият процес на пълноценно живеене. В такива семейства съпрузите обикновено са жизнерадостни, позитивно мислещи, свободни във всички свои изяви.

Разбира се, че за да се постигне хармония в отношенията, са необходими усилията на двамата съпрузи. Ако се играе само пред едната врата, то рано или късно, ще настъпи сериозна криза; партньорът, който се стреми към хармония и се старае да прави всичко за това, може лесно да се умори, да не издържи или просто да надрасне дадените отношения. Нали развитието на самостоятелната личност неизбежно води до поява на нови хоризонти - професионални, човешки и духовни. Въпреки това, ако в семейството присъства искрена любов и има поне малко желание от двете страни да бъдат заедно и заедно да израстват, то единият партньор, рискувайки и приемайки стратегията да се отвори и да изрази собствените си чувства, може да стане причина за личностния ръст на другия. И тогава е съвсем сигурно, че щастието ще дойде.

Е. Гинзбург
© списание «маргарита», 2001-2009