.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
Помните ли бабиното сладко от сини сливи? А аромата на купичката с компот?
И сиропа за кашлица с локум? Помним ги, защото във всяка къща преди, пък и сега има поне една саксия с индрише.

  Индрише или лезетра (Pelargonium roseum) е от рода на мушкатата, семейство Здравецови (Geraniaceae). Отглежда основно в Южна Европа, Южна Америка и Северна Африка. Тъй като е хибрид, не се среща като диворастящо. У нас се отглежда като декоративно саксиено растение, но и като ароматна подправка. Растението е светлолюбиво, не се нуждае от висока влажност, но и не бива да се оставя пръстта да изсъхва съвсем. През зимата му стигат и 10°и минимално количество вода. Размножава се с резници през пролетта. Тогава се и пресажда, тори се умерено, с повече калий, Не е капризно, но ако долните листа започнат да жълтеят, значи не му достига поливането.

  Етеричното масло се добива чрез дестилация с водна пара. То съдържа вещества, близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. Това етерично масло е известно в търговията под името "тереше" и представлява бледозеленикава течност. С него се фалшифицира розовото масло.
  През 1819 година френският химик Реклуз за първи път получил етерично масло от листата на индришето (Oleum Geranii). От тогава до днес го използват за лечение на възпаления на средното ухо, сливиците, носа. В древността го използвали при счупвания и доли за лечение на рак.

  Маслото облекчава болки при артрит, ревматизъм, невралгия. Понижава нивото на захарта в кръвта, препятства развитието на ракови клетки, премахва спазми на съдовете на главния мозък, подобрява тонуса, балансира нивото на хормоните, стимулира функциите на черния дроб и задстомашната жлеза, има противогъбично и антипаразитно действие. Ефикасно е при изгаряния, рани, фрактури, измръзвания, дерматози, стоматити, отстранява акне и лющенето на сухата кожа. Помага при възпаления на гласните връзки, съпроводени със загуба на гласа. Миризмата на индрише гони насекомите.
Повишава умствената и физическа активност, възстановява психоемоционалната хармония при преумора и нервно изтошение., отстранява чувствотто на страх. Маслото е прекрасен антидепресант, подобрява настроението, активизира умствения и физически потнециал при възрастните хора. Отстранява комплекса на непълноценност и зависимостта от чуждото мнение, обективизира самооценката. Помага за възстановяването на енергийните загуби при пострадалите от любовно съперничество.

  Етеричното масло се добива чрез дестилация с водна пара. То съдържа вещества, близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. Това етерично масло е известно в търговията под името "тереше" и представлява бледозеленикава течност.
 
Айвазиян седи на касата и поглежда недоверчиво под вежди любопитните посетители. До една маса в кюшето седи по турски върху сандък, постлан с килим, някой си българин, Ганю Сомов с антерия, с широк червен пояс н безконечни сини шалвари, пуши цигари с едно дълго черно, с янтар на края цигаре. Пред него на масата са разположени няколко тъмносини ялдъзлии мускали, от които половината празни, останалите напълнени с тереше. (А. Константинов - "До Чикаго и назад")

  Оказало се, че добиваното от индришето гераниево масло е много подходящо за фалшифициране на истинското розово масло. И това се превърнало в проблем за българското розопроизводство през XVII - XIX век. За да увеличат обема на розовото масло добавяли тереше. Тъй като гераниевото масло смесено с розовото масло приемало аромата му, добавено в малки количества - до 10-15% фалшифицирането било трудно откриваемо.

  През 1887 г. била издадена официална забрана за внасяне на тереше, но в резултат това повишило цената му до 60-100 лв. на кг, а фалшивото розово масло продавали за около 1000 лв./кг.

  Фалшификацията извършвали най-често розотърговците. Из Европа те предлагали розово масло с различен примес на тереше в него, представяйки го за различни видове гюл. Имало дори дори куриозни случаи, при които наш търговец предлага на известен парфюмерист чисто розово масло по 750 лв./ кг, но му отговарят, че предпочитат смесеното, което купуват за 600 лв./ кг.

  Фалшифицираното розово масло носело лоша слава на българския гюл и намалявало цената му. За да се борят срещу това, розопроизводителите се опитвали да се обединят в кооперации. Неуспешни мерки в тази насока прилагала и държавата. Стигнало се дотам, че митниците, през които се изнасяло розовото масло били снабдени с химически лаборатории, които да следят качеството му. Но митничарите (естествено) взимали подкупи, пускали фалшив гюл през митницата и дори сами предлагали изпитани и ефикасни методи за фалшификация.
В края на 20-те години на XX век много чужди фирми отказват изобщо да купуват българско розово масло или го вземали само на много ниска цена.

  Краят на фалшивия гюл идва със създаденото през 1948 г. държавно предприятие "Българска роза", което успяло да върне славата на българското розово масло. През 90-те години на миналия век цената му стига до 6 000 $/кг на международния пазар, а днес вече е до 5000 €./кг. (източник)  

  Въпреки че е доста популярно, индришето не е от най-често използваните подправки. Може би защото се  отглежда по-скоро като декоративно растение и се култивира за етерично масло. Обикновено се използват свежи листа, тъй като при изсушаване ароматът се губи и силно се снижава съдържанието на етерично масло. Заради приятния му аромат, често се използва и в производството на спиртни напитки.

  Листата на индришето разширяват кръвоносните съдове, подпомагат храносмилането и действат антисептично. С тях ароматизират компоти и конфитюри от дюли, сливи, круши, дренки, тиква. Обикновено на един буркан компот се слага един лист от индрише. При варенето на сладка и конфитюри се слага почти към края и се отстранява преди разсипване в бурканите.

   В народната медицина индришето се използва при диабет, високо кръвно налягане, сърдечни смущения, а външно при кожни заболявания и труднозарастващи рани.

 
© списание «маргарита», 2001-2009