.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
 
Екзотичният кумкуат

Корфу е единственото място в света, където произвеждат ликьор "Кумкуат". Преди сто години ботаниците се опитали да засадят по крайбрежието на Средиземноморието миниатюрните китайски мандарини кумкуат, но начинанието им се оказало неуспешно, освен на остров Корфу.
 
 
  Благодарение на мекия климат, плодородна почва и много вода, северната част на гръцкия остров Корфу се оказала идеално място за това красиво и екзотично растение. Там има над 6000 дървета. Това са невисоки - до 3 м, храстовидни дървета, листата им са дребни, тъмнозелени, цветовете са бели, единични или в букетчета. Плодът е кръгъл или овален, с диаметър около 2 см. Той е плътен, месест, сладък, кората му е нежна, с фин цитрусов аромат, с яркооранжев цвят, богата на витамиини.
   Кумкуатът е екзотичен деликатесен плод. Често пъти се съхранява в сироп, използва се в десерти, плодови салати, за сладко, консумира се с кората - пресен или изсушен. Ароматът му е уникален, има нежен и приятен вкус.

  През 70-те години на миналия вече век местният винопроизводител Спирос Мавромати направил от този плод розов лисьор. Вкусът му надминал всички очаквания. Днес заводът на Мавромати произвежда почти милион бутилки и бутилчици с ликьор от този екзотичен плод, които туристите купуват и отнасят във всички точки на планетата.

  Кумкуат е от семейство Седефчеви (Rutaceae), което съдържа около 1500 вида, предимно дървета и храсти, по-малко тревисти растения. Листата често са с просветващи жлези. Чашелистчетата и венчелистчетата свободни, по 4 - 5. Плодникът обикновено е с 4 - 5 плодолиста. Към това семейство спадат видове като лимон (Citrus limon), портокал (Citrus sinensis), мандарина (Citrus reticulata) и други, известни като "цитрусови плодове".

От семейство Седефчеви в България растат само 5 вида от 3 рода, от които 3 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие: Росен (Dictamnus albus), Седефче (Ruta graveolens), Ленолистен целолист (Haplophyllum thesioides)
  Родината на тези не много големи вечнозелени храстовидни дървета с миниатюрни плодове от рода на цитрусовите е Китай, затова често ги наричат китайски мандарини. Японците ги наричат кин-кан, което в превод означава "златен портокал". В Европа растението е пренесено от Робърт Форчън през 1846 година. И днес кумкуат се култивират и отглеждат в Китай и Индокитай, Япония, Флорида и Калифорния.
   През 1912 година ботаниците ги обособяват в отделен род Fortunella, тъй като кората им е по-тънка и сладка от другите цитрусови плодове. Плодовете са с кръгла (Fortunella japonica) и овална (Fortunella margarita) форма, сладки, вкусни, ароматични и с размер приблизително като малка слива. Растенията са издръжливи, отглеждат се като декоративни и улични растения. Всяка година дават 35-50 плода. С търговска цел са създадени и се отглеждат кръстоски между кумкуат и цитрусови растения.
     Най-разпространени са сортовете фортунела маргарита (F. margarita) и кинкан японски (F. japonica). Най-дребни са плодовете на дивия хонгконгски кумкуат (Fortunella hindsii) - около 1.5-2 см. Малайският кумкуат (Fortunella polyandra) расте на полуостров Малака, където на много места образува жив плет. Интересен е новосъздаденият безсеменен, студоустойчив сорт кумкуат Нагами. Кункуат Маруми е донесен във Флорида през 1885 година от Япония. Той прилича на сорта Нагами, но има бодли и е достатъчно студоустойчив, за да понесе кратки застудявания през зимата.
  Робърт Форчън (R.Fortune) е роден в Шотландия през 1812 г. и работи като градинар в Единбургската ботаническа градина.
  През 1842 година е изпратен в Китай, за да изучава и колекционира нови растения.
   Пътуванията му имали успех - в Европа се появили нови красиви цъфтящи растения. Но много по-голяма е заслугата му за успешното внасяне на 20 хиляди чаени растения в Индия и Цейлон, което поставя началото на чаената индустрия там и слага край на монопола на Китай. Той бил първият европеец, който открил, че черният и зеленият чай се произвеждат от едно и също растение.

   В следващите си пътувания той посетил Япония, запознал се с отглеждането на ориз. В Англия донесъл увивни сортове бели рози, които не понесли местния климат и той ги кръстосал с местен сорт рози. Новият сорт увивна бяла роза с едри, гъсти цветове нарекли в негова чест роза фортуниана.
    Fortunella obovata в Япония по-често наричат фукуши кумкуат. Това е ниско дръвче, без бодли, със симетрична корона, плодовете му са с много сладка, ароматична и тънка коричка. Семена почти няма или са малко.
  По-малко известен сорт е Fortunella crassifolia, може би хибрид между F. margarita и F. japonica, донесен в Америка от Япония през 1910-1912 г. Плодовете му са доста едри около 4 см в диаметър, с по-дебела, гладка кора, не много сочни. Отглежда се заради вкуса и декоративността. Сортът се отглежда в Китай и Япония, където е известен като Мейва кинкан. Съществува и декоративен сорт с пъстри плодове. Има и многобройни естествени и изкуствено създадени хибриди на кумкуата, кръстоски с мандарина, портокал, лайм.

  В последно време и у нас доста любители цветари се опитват да отглеждат растението в стайни условия, където то достига до 1,5 м. За да се развива нормално е необходим доста голям съд. Дръвчето расте бавно - средно 6-10 см в сезон. Периодът на растеж започва в края на април и продължава около 30-50 дни. Цъфти през юли-август. Цъфтежът продължава 5-7 дни. След 2-3 седмици дръвчето може да цъфне още веднъж. Като при всички цитрусови, отглеждани в стайни условия цъфтежът може и трябва да се регулира. Плодовете узряват през декември-януари.
Растението е светло- и влаголюбиво. Предпочита слънчево местоположение. През лятото трябва да е на шарена сянка. През зимата, обратно, нуждае се от максимално естествено осветление и преки слънчеви лъчи, билзо до южен прозорец кумкуат обича топло лято (25-28 градуса) и прохладна зима(15-18 градуса).

© списание «маргарита», 2001-2009