Приказки за шипковия храст
Два пъти през годината човек се обръща към този храст - веднъж през пролетта, за да си откъсне цвят от него, и веднъж през есента, за да обере плодовете му. Ароматът на шипковия цвят е много нежен, бих казал даже, че е боязлив, той е крайно деликатен по отношение на всичко онова, което цъфти буйно около него. Ако човек откъсне няколко цвята, то той ще остане крайно учуден, че още докато върви по пътеката към дома си, цветовете един по един опадат. (Йордан Радичков)
Обикновената шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Наричат я див гюл, дива роза, див трендафил, кучешка роза, шипок.Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи от 1 до 5 m дължина. Шипката цъфти през май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4-6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 cm, месести, пълни с множество космати семена.
Расте в гори, край реки, в равнини и в ниските части на планински склонове до 2000 m надморска височина из цялата страна.
 

Древните гърци свързвали дивата роза с богинята на красотата и любовта Афродита, която щом научила за смъртта на своя любим Адонис, се втурнала към него през гъстите шипкови храсталаци. Мъката й била толкова голяма, че не забелязвала как бодливите шипове наранявали нежната й кожа. И всяка капка кръв, паднала върху зелените клонки се превръщала в червена роза. Прекрасния юноша богинята превърнала в анемона. И оттогава, когато в гората цъфнат анемониите, иглите на шипката се скриват от прелестни розови цветове.

За произхода на огънатите надолу остри шипове разказват друга легенда. Изгоненият от небето Сатана възнамерявал да се върне обратно, използвайки за стълба правите клони на дивата роза и нейните големи шипове. Господ се досетил за плановете му и огънал стъблата на шипката. В отговор разсърденият Сатана огънал шиповете.

Дивата роза или шипката, символизира поетичния образ и на спящата девица красавица, омагьосана от злата орисница, заспала в очакване на своя принц. Среща се във фолклора на повечето народи. Приказката се нарича точно така "дивата розичка". Dornroschen – "Дива розичка", така наричат и героинята на "Спящата красавица", защото тя се убола не с вретено, а с клонче от шипка, което злата магьосница сложила върху възглавницата й, докато тя спяла.

Легенди и приказки на много народи по света разказват за магическата сила на дивата роза, прародител на изисканата роза. Но за вълшебната сила на това растение днес сме забравили.

За славянските народи шипката е била символ на младост, любов и красота.
Предците ни смятали, че шипката притежава добра магия. Приписвали й чудодейна сила, способна да възроди пламъка в чувствата на влюбените. Смятали, че бялата дива роза не само събужда страст, но и пази любовта. Човек, който мечтаел да изпита радостта на любовта, използвал вана с розова вода, приготвена от листенцата на дива роза. Пръснати в жилището, листенцата на дивата роза носели спокойствие и премахвали семейните спорове.

Според астролозите шипката е под доминацията на Луната.

Във Франция, докато привържениците на законната монархия имали за емблеми цвета на лилията и белия карамфил, бонапартистите направили своя емблема теменужката, партията на Буланже - червения карамфил, по времето на Емил Франсуа Лубе, седмия президент на Франция, републиканците в правителството възприели червената шипка като емблема и символ на обединение.

Сред емблемите на американските щати също се среща шипката. Тя е символ на на Северна Дакота. Шипков цвят е и символ на Афганистан. Дива роза присъства като хералдичен символ не само в герба на канадската провинция Алберта, но и в гербовете ни множество области, градове, държави.
Царицата на билките

   Шипката е една от най-познатите и широко използвани билки у нас. Нейното лечебно действие е доказано с годините. Дължи се на високото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, витамини В1 и В2, РР, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600мг витамин С (в 100г плод), според други източници - до 2 грама (при определени сортове). В семената се съдържа витамин Е. Високо е съдържанието на минерални соли - най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Съдържанието на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор в шипката е много по-високо отколкото в много плодове и зеленчуци.

Приложение на шипката може да се намери практически при всякакъв вид болести, а родството й с градинската роза е причина повечето от билкарите да я наричат царицата на билките.

Най-често се използват плодовете на шипката. В различните страни са прилагани за лечение на най-различни заболявания: в Китай – като средство, нормализиращо храносмилането и против глисти; в Тибет- при неврастении, артеросклероза, бъбречни заболявания; в Русия - при камъни в бъбреците, чернодробни заболявания, при язви, гастрити и колити.
Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.
КАК СЕ ПРАВИ ШИПКОВО ВИНО?
500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4л хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За да ферментира се добавя парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът трябва да диша, т.е. да не бъде плътно затворен. Държи се на топло 15-20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация като слабоалкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на плодово вино.

В традиционната българска народна медицина плодовете от шипка се използват за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, през зимата и в ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина изпозва шипката и при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.

Плодовете се използват за приготвяне на мармалад, билкови чайове и шипково вино.

Плодовете на шипката могат да се ядат сурови или се използват за приготвяне на сладко и мармалад. От тях може да се приготви и сироп. Сиропът от шипки е особено подходящ за бебетата и малките деца като хранителна добавка.
КАК СЕ ПРАВИ ОТВАРА ОТ ШИПКИ?
За една чаша шипкова отвара:
1 супена лъжица шипки се заливат с чаша вряла вода в емайлиран или стъклен съд. Съдът се поставя на водна баня за 10 минути. След това се оставя за около 10-12 часа, прецежда се и се пие през деня.
За да стане шипковата отвара по-вкусна и да придобие още по-полезни свойства, може да се добавят мед и сушени плодове.

Отварата от шипки в термос съдържа повече аскорбинова киселина и витамин Р. Шипките се заливат с кипнала вода в същата пропорция, термосът се затваря и се оставя за 10-12 часа.

Ако плодовете на шипката се раздробят предварително, може да се намали времето за приготвяне в термоса до 6-8 часа.
Днес всеки знае, че шипката е главният растителен източник на витамин С. Плодовете на шипката съдържат 50 пъти повече аскорбинова киселина от лимоните и 10 пъти повече от касиса, затова подобряват окислително-редукционните процеси в клетките, уплътняват капилярите, имат холагонно, диуретично и адстрингентно действие. Използват се при хипо- и авитаминоза, при пролетна умора, състояния след тежко боледуване. Подкрепят защитните сили на организма, повишават жизнения тонус, активират обмяната на веществата.
Освен че се бори успешно с инфекциите, шипката повишава умствената работоспособност, укрепва сърдечно-съдовата система, предпазва ставите от артритни заболявания.

Преди да бъдат открити дезинфекциращите средства лечението с шипка било нещо обикновено. Съвременните учени подтвърждават силното бактерицидно действие на плодовете на шипката. Препаратите, създадени на тяхна основа, се използват за лечение на кожни заболявания и язви. Плодовете на шипката са полезни и при заболявания на отделителната и полова система. Те са суровина и за производство на жлъчногонни средства.


От медицинска гледна то полезни са всички части на шипката, но най-вече семената. Семената са диуретици и когато се изсушат и стрият на прах, могат да се използват като лекарство срещу камъни в пикочния мехур. Дозата е около една чаена лъжица, размита в чаша вода.
Помагат и при разстройство - за затягане на стомаха, премахват треската при висока температура, препоръчват се при кашлица, анемия и скорбут. Най-добрият начин за запазване на ценните вещества в растението е, като се консервира.
Листата на шипката също са били използвани като съставка за чай.
Чай от листата и семената на растението може да се купи от почти всяка аптека.
Противопоказания
Шипката е силно природно средство, затова една консултация с лекар никога не е излишна.
• Отварата от шипка съдържа голямо количество киселини, затова не се препоръчва при заболявания на стомаха с повишена киселинност.
• След всеки прием на настойка от шипка се препоръчва да се изплаква устата с вода, за да се избегне повреждането на емайла на зъбите.
• Шипката повишава кръвосъсирването, затова не следва да се приема при тромбофлебит и сърдечна недостатъчност.
 
Шипковата отвара е целебен еликсир, който помага на хората да запазят двете най-главни неща в живота - здравето и любовта.
© списание «маргарита», 2001-2010