Разказът на Хелга Шмид е една истинска история за две деца, с които тя се среща в края на 1970 година в местен магазин, в Канзас. По-късно нейният разказ е публикуван в църковен бюлетин, после в църковен вестник. Претърпява и други публикации. Но в истински бестселър го превръща публикуването му в "Пилешка супа за християнската душа". С развитието на интернет историята получава нов живот и много по-широка публика. Разказвана и преразказвана много пъти в блогове и сайтове, изпращана в имейли, бива украсявана с детайли, но винаги остава най-важният момент за надеждата, която носи със себе си празникът Рождество, истината, че Бог предлага вечен живот чрез младенеца Христос на всички, които призовават името Му.
Тази история е пресътворена и в една от най-обичаните коледни песни "Christmas Shoes", изпълнявана от Bob Carlisle.
Златните обувки

До Коледа оставаха само пет дни. Празничното настроение беше завладяло града и това се виждаше още като приближих търговския център. Пълният паркинг, колите, натоварени с огромни пакети, безкрайната върволица от хора. Вътре в магазина беше още по-зле. Тълпи от хора се носеха по всички етажи, хора, колички, пълни с лъскави кутии и пакети. Сякаш всички бяха решили да пазаруват в последния момент. Бях готов да се откажа, не знаех какво ме боли повече - главата или краката.

В моят списък имаше имена на няколко души, които казваха, че не искат нищо за Коледа, но знаех, че ще се почувстват обидени, ако не им купя нищо. Много трудно се избира подарък за хора, които имат всичко, или за онези, които ще се оплакват колко скъпо е всичко. Смятам, че не цената прави подаръка, и търсех да избера нещо забавно за всеки от моите приятели. Бързо напълних количката с коледни сувенири и започнах да се промъквам към касите. Опашките бяха огромни, избрах най-късата и пак сигурно трябваше да чакам поне половин час.

Пред мен чакаха две деца - момче на около десет и малко момиченце на около пет години. И двете деца бяха лошо облечени и доста мръсни, момчето беше с видимо големи за него скъсани маратонки и износени дънки. В ръката си стискаше няколко омачкани банкноти. Момиченцето беше с буйна, къдрава косичка, която си личеше, че не е виждала гребен скоро, дрешките й не бяха по-чисти от тези на брат й. В ръцете си здраво стискаше чифт лъскави домашни пантофки.

В магазина се носеше музика, момиченцето си тананикаше и пригласяше фалшиво, беше се отнесла и изглеждаше почти щастлива. Когато най-накрая стигнаха до касата, тя толкова внимателно постави обувките върху лентата, сякаш това беше най-ценно съкровище. Касиерът чукна цената, чу се звън от касовия апарат.
- Шест и девет цента.
Момчето се притесни, смутено остави в чинийката своите смачкани пари, започна да рови в джобовете си и с вълнение произнесе:
- Тук са три и дванадесет. Сигурно трябва да ги оставим - после смело каза. - Ще се върна някой друг път, може би утре.
Като чу това, момиченцето изхлипа, притисна обувките към себе си, заплака, после заяви:
- Но нали Исус ще се зарадва на тези обувки.
- Ще се приберем вкъщи, трябва още да работя. Спри да плачеш - обърна се към нея брат й. - Ще се върнем пак - устните му бяха плътно стиснати, а очите горяха. - Да се махаме оттука.

Бързо извадих три долара и ги протегнах към касиера. Децата толкова дълго бяха чакали на опашката и в края на краищата, нали след няколко дни е Рождество - нека се радват.
В следващия момент усетих как две тънки детски ръце ме прегръщат. И чух сподавено детско гласче да казва: "Благодаря Ви, сър!"
- А защо мислите, че Исус има нужда от тези обувки?
Почаках да ми кажат.
Малкото момче ми отговори: "Мама е болна. Татко каза, че тя може още преди Коледа да отиде на небето, за да бъде с Исус."
Момиченцето започна да разказва:
- Учителят в неделното училище каза, че там, на небето всичко блести, улиците са лъскави, златни точно като тези обувки. И като върви по златните улици с тези обувки мама ще бъде хубава. Нали ще бъде красива, когато се срещне със Спасителя...
Усетих как очите ми се навлажняват, виждах размазано. Стоях, забравил за своята количка, натъпкана с безмислени дарове. Мълчах и за да не заплача, се опитвах да не гледам златните обувчици, които момиченцето продължаваше да притиска силно до гърдите си. Накрая тихо промълвих:
- Тя ще бъде красива. Сигурен съм.

Тихо благодарих на Бог, че ми изпрати тези деца, за да ми напомнят за истинския дух на празника и подаръците. Коледа не е пръснатите пари, нито големите подаръци, с които се стараем да впечатлим приятели и роднини. Коледа е любовта в сърцето ни, която споделяме с тях, както Исус Христос я е споделил с всеки един от нас. Коледа е раждането на Исус, когото Бог е изпратил да покаже на света колко много Той наистина ни обича.

Хелга Шмид  
 
© списание «маргарита», 2001-2011