Фото: Dan Kitwood/Getty Images

В древния свят лавандулата, както и някои други ароматни треви, имала голямо религиозно, културно и търговско значение. Древните египтяни отглеждали лавандула, която наричали индийски класове, в свещената градина на Тива. Скъпоструващите благовония от лавандула били важни за международната търговия и съпровождали знатните хора през целия им живот и дори след смъртта - лавандула използвали при балсамирането. През 1922 година в запечатаните урни с благовония на Тутанкамон били намерени остатъци от лавандула, а ароматът им се запазил 3000 години.

Съпровождайки човека от древността, лавандулата завинаги е влязла в религиозната култура и митология. Предполага се, че за да облекчи живота на земята на изгонените от рая Адам и Ева, Бог им подарил полезни треви. Сред тях били розмарин и лавандула - розмарин за поддържане на духа, лавандула за наслада на душата. Още една красива християнска легенда твърди, че очарователният аромат на лавандулата й е подарен от самата Дева Мария в знак на благодарност, че върху лавандулов храст сушила дрешките на малкия Иисус.



Лавандулата е декоративен ароматен вечнозелен полухраст (Lavandula) с красиви сребристи, тесни листа. Цъфтящата лавандула е твърде привлекателна за пчели и пеперуди.
Предпочита открити, слънчеви места, леки неутрални и отцедливи почви. Не понася глинести и кисели почви.

Растението е родом от Средиземноморския регион, Канарските острови и Индия. Названието му идва от латински - lavare (мия) и подсказва антисептичните и хигиенни свойства на лавандулата, която римляните добавяли във ваните за свежест и аромат, използвали при пране и почистване във времето, когато още не познавали сапуна.

В природата лавандуловият храст живее не повече от 10 години. Със семена лавандулата се размножава доста трудно, най-добре е чрез стъблени отводи или вкоренени резници.
Животът на култивираната лавандула може да се продължава чрез редовно рязане веднага след цъфтежа и още веднъж в края на сезона, но не бива да се реже много ниско, за да не загине растението.

Английската
или Остролистна лавандула (Lavandula angustifolia), известна още като медицинска или обикновена лавандула, е най-издръжлива и невзискателна. У нас се отглежда именно английската лавандула и българското лавандулово масло е с много високо качество.

Френската
лавандула или Широколистна лавандула (Lavandula stoeshas) има необикновено красиви съцветия с дребни цветове, обагрени в различни нюанси на виолетовото, но ароматът й не е толкова изискан като на английската лавандула. Тя обича много слънце и трудно понася ниските зимни температури.

С разширяването на Римската империя лавандулата попаднала в централна Европа и скоро завоювала там сериозни позиции. През средновековието, когато католическата църква люто преследвала древноримските традиции с топла и ароматна вана да се ублажава тялото, лавандулата преминала в категорията на свещено растение. Приписвали й възможност да плаши дявола и вещиците, затова растението станало задължителен атрибут при ръкополагането на свещениците. Суеверните жители носили кръстчета от изсушени съцветия или ги закачвали на входа на жилището си. Лавандулата наред с други ароматни и лечебни растения била отглеждана в манастирските градини. В зората на Ренесанса, през XIV век, знатните жени на Европа вече използвали първите парфюми, в чиито композиции се използвали същите тези лавандула и розмарин. Парфюма нарекли Унгарска вода и му приписвали вълшебното свойство да запазва младостта и красотата на жената завинаги. По-късно в периода на барока, с връщането на култа към изкуството и насладата, лавандулата се настанила в градинските дизайни от онова време - използвали я за създаване на жив нисък плет, с който ограждали различни елементи на модните тогава градини (knot gardens) и партери (parterres). Растението станало символ на любовта, красотата и изискаността и се използвало широко за декоративни цели, при производството на козметика и парфюмерия, в кулинарията и бита. Всички тези функции лавандулата успешно е запазила и в наши дни.

В домашни условия лавандулата и маслото от нея се използват в композиции за вана, в ароматерапиятата и като добавка в кремове и масажни масла за успокоение, сваляне на стреса и за емоционално равновесие. Смята се, че ароматът на лавандулата помага при главоболие и болки в ставите, а маслото спомага за заздравяване на рани от изгаряне. Сухите цветове и листа от лавандула се използват в бита за освежаване на помещения и гардероби, за ароматизиране на спално бельо и облекло, срещу молци и други насекоми, както и с декоративни цели - в сашета и попури от ароматни треви, в сухи цветни композиции. Цветове от лавандула добавят за аромат в печива, мармалади, в мед, захар и сол.

Лавандула се продава и като сънотворно средство - саше с изсушена лавандула слагат под възглавницата или се капват няколко капки лавандулово масло върху носна кърпа или салфетка, така ароматът действа успокояващо и облекчава заспиването.

Днес, когато ароматерапията е отново много популярна, лавандуловото масло е много търсено и струва доста скъпо. Лавандулата е важна култура за химическата и парфюмерийната индустрия. В топлите страни може да се види и вдъхне аромат на лавандула в обширни плантации, където тя се отглежда в промишлени мащаби. Цената на международния пазар за килограм лавандулово масло е около 60 евро.

У нас лавандулата е внесена през 1907 година от Франция. Отглежда се предимно в Старозагорска и Пловдивска области. В Института по розата в Казанлък са селектирани нови, високодобивни сортове лавандула - „Юбилейна", „Рая", „Севтополис". Сега имаме общо 40 000 дка лавандулови насаждения, докато преди трийсетина години те са били над 150 000 декара. От 1 дка се получават средно 500 кг съцветия, а от тях се добива 4-6 кг лавандулово масло. Основният потребител на българско лавандулово масло е Франция.
© списание «маргарита», 2001-2011