Църковните обреди и техните символи
Църковните обреди примиряват човека с Бога
Водата чисти и оживотворява, хлябът е знак на общение и съпричастност.
Виното е символ на месианското веселие - радост, идваща след страданието.

В обредите на св. Църква се използват точно определени материални елементи, наречени символични.
Още древните езически култове изграждат точно определена обредна система, с която извършват религиозната си дейност. Свои обреди има и Св. Православна Църква. Те обаче притежават коренно различна същност, значение и символика, защото се основават на изкупителното дело на Господ Иисус Христос и целят освещаване на човека и примиряването му с Бога.

Обредите са символични свещенодействия, установени от Св. Църква, за да благославят, освещават и посвещават хора, предмети и места. По своя външен израз те донякъде приличат на Св. Тайнства, но и съществено се различават от тях. Докато св.Тайнства са установени от Самия Христос, обредите са църковно дело. Докато Св.Тайнства преподават спасителната и изкупваща Божия благодат, църковните обреди подпомагат и предразполагат вярващия към приемането й, и продължават действието й във всекидневния живот.

Чрез обредите Светата Църква дава Божието благословение над хора, предмети и места, за да се осветят и получат своето посвещение:

- за църковно служение - напр. пострижение в монашество;,

- за църковна употреба - обновление на храм, освещаване на икони, утвари и одежди.

- за преподаване на духовни сили и ползи - водосвети, опела, панихиди

- за преподаване на телесни и материални блага - молитви за родилки и новородени, против болести, при беди, за благополучия, за домове, ниви животни, храни и пр.

Както в богослужебното събрание (богослуженията), така и в обредите, се използват точно определени материални елементи, наречени символични. Мотивът е, че те носят свръхестествено значение и ценност. Това са водата, хлябът, виното, елеят, светлината и тамянът.

Причината, поради която Св. Църква е възприела в богослужението и обредната си система, точно тези материални елементи, се крие и във факта, че са жизнено необходими за нормалното съществуване на човека. Освен това те имат връзка с тайната на спасението.

Ето какво е символичното значение на всеки един от материалните елементи.

Водата е материален елемент, с който животът на земята е изключително свързан. Нейната символика е богата и многообразна. Водата чисти, затова тя се използва при всички очистителни ритуали. Тя е винаги и навсякъде е от първа необходимост. Без нея няма живот. Затова тя е символ на живота и неизчерпаемостта, която идва от Христос и спасителното Му слово.

Водата унищожава, но и оживотворява. За това свидетелства Св. Библия, когато говори за Всемирния потоп. Той е унищожил стария свят, но е създал и новия. Като се основава на таза богата символика на водата, Св. Църква я въвежда като основен елемент в Св.Тайнства Кръщение и Евхаристия. Основният и начален акт на Св. Кръщение, който очиства греховете, става причина по-късно Църквата да установи и водоосвещенията, с които се очистват хора, предмети и места.

Хлябът е основа на живота, храна от първа необходимост, най-универсална и полезна. Той е носител на естествена символика, защото изразява труда на човека, сътрудничеството между хората и основата на техния живот. Хлябът е знак на общение и съпричастност. Не случайно Св. Библия изобилства с примери, в които той е основен образ и символ. Сам Господ Иисус Христос го избира за антитип на Своето Тяло, отдадено за изкупление на света. Затова Св.Църква въвежда хляба като материален елемент в богослужението и обредите.

Виното се използва от много култове като опияняващо питие, символ и средство за екстаз, който прави човека причастен с божествата. Библейската традиция обаче отрича подобно разбиране на символиката на виното. Според нея виното, "което весели сърцето на човека "(Пс 103:15), е символ на месианското веселие - радост, идваща след страданието. Виното е кръвта на грозда, който трябва да мине през пресата и през тайнствена трансформация, когато ферментира. 3атова Спасителят го избира за антитип на Своята Кръв, когато учредява Тайнството на Св. Причастие по време на Тайната вечеря.

Елеят е материален елемент, който също носи богата символика. С него се помазват за освещаване и посвещаване царете, свещениците и пророците.

Самото име Христос означава Помазаник (на евр. "месия"). В Новия завет думата помазание (1Иоан. 2:20) се употребява за слизането на Светия Дух. Всичко това е причина Св. Църква да въведе употребата на елея при извършването на Св. Кръщение, Св. Миропомазване и Св. Елеосвещение (Маслосвет).

Светлината също е символ, който се корени в насъщните човешки потребности. Св. Библия ни разкрива богатството на нейната символика, като я свързва с Христос - истинската Светлина на света и със Светия Дух - Просветителя. Чрез полилеи, свещници и кандила светлината влиза като най-често използван материален елемент в християнското богослужение и обреди.

Тамянът, макар познат от дълбока древност, е въведен за употреба в Св. Църква сравнително късно. Това се дължи на факта, че по време на гоненията срещу първите християни (I-IV в.) гибелта на много от тях била предизвикана от отказа им да кадят тамян пред езическите идоли. Под влиянието на свещените библейски текстове (Пс. 140:3: Откр. 8:3), в които се говори, за кадилото, като образ и символ на молитвата към Бога, Св. Църква го възприема като символичен материален елемент на богослужението и обредите.

Символичните материални елементи са неотменима част от православното християнско богослужение. Не по-малко важни обаче са символичните свещенодействия.

Самата дума "символ" (от гр. "сливам", "сравнявам") означава видим, осезаем образ на дадена невидима духовна действителност. Затова в символа се различават две страни - видим образ и невидимо съдържание. Вярващият "облича" невидимото и духовното във видим образ - символ.

Основните символични свещенодействия в православното богослужение са следните:

Благословение - това е знак или действие, с което над хора или предмети се извиква Божията благодат, която освещава, укрепва и очиства.

Тайнственото значение и невидимата същност на това символично свещенодействие се състоят в това, че чрез него на света се възвръщат Божията милост и любов, неизменно присъствали в него преди грехопадението. Още при Сътворението Сам Бог благославя седмия ден и така го освещава (Бит. 2:3). Благословението е присъщо и на старозаветното богослужение. То се извършва като свещеникът слага кръстообразно ръцете си върху благословения и трикратно произнася името Божие.

В новозаветното богослужение правото на благословение имат само епископите и презвитерите, които са образ на Христос в богослужението. То се прави чрез извършване на кръстния знак над вярващия. Освен с двете ръце, архиереят благославя новоръкоположен свещенослужител чрез възлагане на омофор и ръка, а презвитерът може да благославя миряните и с възлагане на епитрахил.

Ръсене със светена вода - то има особено животворна осветителна и очистителна сила. Затова Св. Църква въвежда това символично свещенодействие не само спрямо вярващите, но и за домовете, нивите, предметите, съседите, одеждите, иконите и пр.

Помазване с елей - това е символично действие, което е знак на душевна радост. То олицетворява присаждането на дивата маслина (човека) върху плодоносната почва (Христос) и обновения мир между Бога и човека. Това става с донесеното от гълъба маслиново клонче при Всемирния потоп.

Осеняване със светилник, Св. Кръст или Св. Евангелие - това е особен род благословение, чрез което се извиква Божията благодат върху вярващите. В такива случаи архиереят благославя с двусвещник (дикири) и трисвещник (трикири). Те символизират триединния Бог и двете естества (божествено и човешко) на Иисус Христос.

Мълвина Господинова
Източник: в-к Монитор
Мълвина Господинова е историк с трайни интереси в областта на политологията, църковната история и църковно-държавните отношения. Позната е на читателите с публикации в периодичния печат, а през 2005-2006 г. води самостоятелна седмична рубрика във в-к „Монитор” - „Църковно училище”. Мълвина Господинова работи в Архива на Св. Синод на Българската православна църква.
© списание «маргарита», 2001-2011