Разумните стратегии



Тайната на всички победители и щастливци

"...По мислите изпращат"
Франсис Галтън, знаменит английски учен и братовчед на Чарлз Дарвин, винаги се отличавал с голяма оригиналност. При това не само в живота, но и в работата си. Веднъж Франсис решил да си направи своеобразен експеримент. Преди да излезе за всекидневната си разходка по улиците на Лондон, той застанал пред огледалото и гледайки себе си в очите, започнал да си внушава: "Аз съм гаден, долен, нищожен, отвратителен човек, когото всички в Англия ненавиждат!" След пет минути такава самохипноза той както обикновено излязъл на разходка.

Отначало всичко вървяло както обикновено. Много скоро обаче Франсис започнал да улавя върху себе си презрителните и гнусливи погледи на минувачите. Помислил си, че само така му се струва. Но много от минувачите откровено обръщали глави и няколко пъти без никакъв повод чул ругатни по свой адрес. На пристанището един от носачите, когато Галтън минавал край него, уж случайно така го блъснал с лакът, че той се пльоснал в калта. Нещо повече, сякаш враждебното отношение се предало и на животните. Минавайки покрай един впрегнат жребец, животното взело че сритало учения в бедрото и той пак се проснал на земята. Галтън се опитал да събуди съчувствието на очевидците, но за свое най-голямо учудване, чул как хората защитават коня. Франсис решил да не чака докато неговият засега мислен експеримент не доведе до по-сериозни последствия, и побързал да се прибере у дома.

Тази достоверна история е описана в много учебници по психология. От нея може да се направят два важни извода: човек представлява това, което мисли за себе си. Няма нужда всеки от нас да съобщава на околните своята самооценка и душевно състояние - те и така ще го усетят.

Убити ... от страх
"Да се умре не е страшно, страшно е да се умира" - казвал Гьоте. Веднъж на един от осъдените на смърт поднесли вместо чашата с отрова обикновена вода. Кралят искал по този начин да разиграе арестанта. Но за най-голяма изненада на краля и неговите приближени, когато затворникът изпил чашата с водата, рухнал мъртъв.

А ето и един случай от френската криминална хроника от началото на ХХ век. Надзирателят на парижки лицей със своето поведение предизвикал ненавистта на студентите и те решили да му отмъстят. Студентите хванали надзирателя, завели го в подземието и в маски организирали съд над него. Изказал се "прокурорът", който от името на всички студенти го обвинил в "злодеяния", изброявайки всички негови престъпления. "Съдът" го осъдил на обезглавяване. Донесли брадва и дръвник и обявили на осъдения, че са му останали само три минути, за да приключи всичките си сметки на земята и да се приготви за смъртта. След три минути го принудили да застане на колене и да си сложи главата на дръвника. Един от участниците в тази жестока игра вдигнал брадвата, а друг го ударил с усукана кърпа по врата. След което студентите със смях му предложили да стане. За тяхно велико учудване и уплаха, осъденият не помръднал от мястото си - той бил мъртъв...

Не чаша с отрова убила осъдения на смърт, нито брадвата - надзирателя. Убил ги страхът. Тоест онова, което те си внушили и в което повярвали, макар че реално ситуацията била абсолютно безопасна за живота им. Онова, което те сами си мислели, се оказало за тях по-страшно от самата смърт.

Според мнението на американските медици, изразът "болезнено безпокойство" или "да се изплашиш до смърт" трябва да се използват не в преносен смисъл, а в съвсем пряк. Учените от медицинския център в Бостън провели изследвания, които доказали непосредствената връзка между негативното мислене и болестите на човека. Наблюдавайки група пациентки, влизащи в рисковата група за сърдечно-съдови заболявания, лекарите стигнали до заключението, че жените, които били сигурни, че задължително ще имат проблеми със сърцето, наистина заболявали 4 пъти по-често. По думите на доктор Артур Барски, пациентките, които през цялото време мислели, че нещо с тях не е наред, и очаквали само лош изход, в резултат наистина "привличали" към себе си болестите.

Аналогично изследване сред болните от хирургическото отделение провел и проф. д-р Хърбърт Бенсън от Медицинския факултет в Харвард. По негови наблюдения, ако след операцията пациентът мисли само за лош изход, то в 80% от случаите след хирургическата намеса следвали усложнения и дори смърт.

Печалните мисли съкращават живота
Американският учен д-р Майкъл Опенхаймер в книгата си "Наръчник за здравето на мъжа" споделя любопитни факти.
"През 1990 година в изданието на Американската медицинска асоциация била публикувана статия за това колко силна може да бъде връзката между разума и тялото. Оказало се, че нивото на смъртността сред възрастните евреи се понижава преди Пасхата. Пасхата, както е известное, е един от най-важните религиозни празници и то най-вече за бащите и дядовците, които са главните фигури и ръководят това празненство. Веднага след като отмине празнуването на Пасхата, нивото на смъртността сред мъжете рязко се покачва, а после отново спада до средностатистическото. Изследванията на Калифорнийския университет открили същия феномен, но този път сред престарелите китайки, сред които нивото на смъртността за кратко падал преди Празника на богатата Луна, който има голямо значение именно за възрастните жени. Цифрите говорят, че веселите, очаквани с нетърпение от еврейските мъже и старите китайски жени празненства по някакъв начин поддържали живота в тях докато свърши веселието.

Но всеки медал си има и обратна страна. И ако хубавите мисли укрепват здравето, то лошите могат да изиграят лоша роля.

"Първото неопровержимо доказателство на това - продължава Опенхаймер, - че печалните мисли могат да навредят на човека, се появило случайно при изпълнението на американската космическа програма. През 60-70-те години младите инженери и психолози от космодрума "Кенеди", които участвали в подготовката за изпращането на астронавти на Луната, започнали да умират от сърдечни пристъпи, случващи се тревожно често. Пиянствата, злоупотребата с наркотици и разводите в тази група също били на подозрително високо ниво.

Когато хората умират от сърдечно-съдови заболявания, лекарите обикновено обръщат внимание на стандартните рискови фактори - висок холестерол, затлъстяване, диабет, тютюнопушене. Тези фактори при работещите на космодрума били в норма. Освен това, при хората не били открити запушвания на коронарните артерии - най-честатаа причина за смърт при сърдечни атаки. В правителството някои дори започнали да се съмняват дали пък руснаците нямат пръст в това. Скоро обаче била открита истинската причина за нещастията.

Поради финансови проблеми работещият персонал на космодрума бил подложен на голямо съкращение. Хора, които довчера са били най-добрите специалисти по ракетите, днес можели да станат безработни. Независимо от общите успехи на космическата програма, сред учените било отбелязано високо ниво на тревожност и депресия. Нервност, предизвикана от страх за своето бъдеще, довеждала до масово отделяне на андреналин и други субстанции, вследствие на което сърдечният мускул бързо излизал от строя. Всички тези хора в буквалния смисъл на тази дума били "изплашени до смърт".

Тайната на всички победители
В "Дхаммапада", древния сборник с будистки афоризми, е казано:
• Всичко онова, което сме, е резултат от нашите мисли. То е съградено върху тях, а умът е върховният ни водач. Ако човек говори и живее с нечисти подбуди, страданието го следва, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.
• Всичко онова, което сме, е резултат от нашите мисли. То е съградено върху тях и умът е върховният ни водач. Ако човек говори и живее с чисти подбуди, щастието винаги го следва, подобно на сянката, която не се отделя от него.

В друга мъдра книга, Талмуда, се казва:
• Ние виждаме нещата не такива, каквито са, а такива, каквите сме ние.

Казано по друг начин, каквито са нашите мисли, такъв е и животът ни. Оттук най-великата тайна, която са знаели мъдрите хора от всички столетия, е: ако искаш да промениш живота си - промени себе си. Или по-точно, промени мислите си. Само нашето съзнание превръща нещата около нас, събитията и хората в добро и зло, а нас самите - в щастливци или в нещастници, в неудачници или в победители.

Веднъж на спортната площадка на хавайския университет се срещнали два футболни отбора - местният и отборът на лидерите в шампионата на Уайоминг. (Става дума за американски футбол). След първия тайм, домакините губели с резултат 22:0 и настроението на трибуните било траурно. Момчетата от местния отбор били неузнаваеми - въпреки че тичали с всички сили, нищо не се получавало. Те се готвели за мача, но не смеели да мислят, че могат да спечелят срещу отбора, който цяла година бил без загуба и бил начело вече няколко сезона.

Можете да си представите в какво настроение отивали към съблекалнята момчетата след първия тайм. Треньорът им разбирал, че в състояние на такова отчаяние неговият отбор можел изобщо да не излиза на терена за втората част на мача. И тогава той донесъл в съблекалнята папка с изрезки от вестници, които събирал много години. В статиите там се разказвало за мачове на отбори, в които те губели дори с по-голяма разлика (за американския футбол знаете, че това е нещо нормално), но въпреки това съумявали да се мобилизират и побеждавали. Той накарал играчите си да прочетат тези статии, вселил в тях вяра, че не всичко е загубено и тази вяра, основана на нови вътрешни представи, в които те виждали себе си победители, предизвикала в тях ново душевно състояние.

И какво се случило? Домакините излезли на терена и завършили втория тайм и мача с резултат ... 22:27 в своя полза! Променяйки своите мисли, те победили. Значи наистина "един човек, който има вяра, е равен по сила на деветдесет и девет, които имат само интереси"!

Преобразявайте се чрез обновяване на ума

Как учените обясняват удивителната сила на мисълта? Работата е в това ,че за разума мисълта и реална. По-реална от предмет. Този закон на душата е обяснил още Кант: "За да видим, трябва да знаем. Както мислим, така и виждаме, така и чувстваме". Нашият ум, избирайки думите, мислите, оказва се така формира и чувствата. Всяка мисъл поражда чувство. Всяка дума - това е капчица балсам или отрова за душата. Болният, негативен ум избира злобни и тъжни мисли и по този начин формира злоба и обида. Здравият, позитивен ум избира спокойни и добри мисли и формира душевен покой и радост.

Неограничената, почти божествена сила на мисълта има и друга, още по-дълбока причина: "Мислите притежават информационна енергия, която и формира човека, и дори определя събитията в живота му - казва акад. П.П. Гаряев: "Нашите мисли, благодарение на вездесъщата енергия на торсионното поле, създават резонанс във висшия Духовен свят, а той съответно организира събитията в живота ни, събитията във физическия свят!"
"Нека ви бъде според вярата ви." (Мат. 9:29) Каквото мислите за хората, това и вие ще бъдете, то расте и във вас.

"Нещастни са онези, които мислят повече за тялото си, отколкото за душата си. Тази древна истина твърдят всички религии на света, всички велики пророци и мъдреци. А хората не чуват. Те живеят сякаш "надолу с главата" ; техният ум е притиснат от тежестта на тялото им. Преди две хиляди години Иисус Христос даде на хората гениален божествен съвет: "...преобразявайте се чрез обновяването на ума си"(Римл.12:2). Искаш ли да живееш по-добре - обнови възгледите си, начина си на мислене. На това учи вярата. Тази велика истина на живота открива за себе си днес науката. За да живееш по-добре, трябва да мислиш по-добре! Божествено гениалната идея едва сега, след 2000 години се осъзнава и се обяснява от науката. И мнозина учени са сигурни, че тази идея е способна радикално, по-бързо и по-добре от атома и компютъра да преобрази живота на човека. "Не във физическата сила, не в парите и не в неограничената власт, а преди всичко в мислите е скрита сила, способна да преобърне света - признава знаменитият американски психолог Уйлям Джеймс. "Хората могат да направят живота си по-добър, променяйки начина си на мислене."

Хайде, нека опитаме, да се постараем да усвоим този прост, но мъдър урок - ние сме това, което мислим. Всяка мисъл остава своя следа. И ако не искаме да боледуваме и да страдаме, а искаме да се радваме на живота, трябва да говорим за всичко само хубаво: за себе си, за хората, за света. И главното е, да мислим по този начин. И тогава в живота ни всичко ще се подрежда много добре. Ще видите!
© списание «маргарита», 2001-2011