НАЧАЛО
2 юни 2012
  • ЗЕМЯ
  • НЕБЕ
  • ЗВЕЗДИ
  • ВРЕМЕ
  • ЧОВЕК
  • ПЪТ
  • КЛЮЧ
  • СЛОВО
   
 



Авокадото - плод или зеленчук?
Допреди десетина години не само че не бяхме вкусвали авокадо, но и не бяхме чували за него. За салата изобщо не говорехме, защото и така беше ясно - през зимата - туршийка и кисело зеленце, на Гергьовден - марули с репички, и цяло лято - шопска салата.
А днес? Отначало все пак никой не обръщаше особено внимание на тази дебелокора "крокодилска" круша, струваше ни се безвкусна и неинтересна. Не бяхме наясно дали това изобщо е плод или зеленчук и какво да правим с него.
Но това беше в началото. Сега смело посягаме към авокадото, знаем как да изберем хубав плод и какво да правим с него - салата, сандвич, гарнитура, можем да го използваме в прясно състояние, да го приготвим на пара, да го запечем, да го комбинираме със зеленчуци, сирена, риба, месо.

Авокадото или Персея американска (лат. Persea americana) са вечнозелени дървета, високи до 20 м, силно разклонени, те растат във влажни тропически гори. Растението е от семейство лаврови (Lauraceae) или Дафинови и всъщност е най- близък роднина на благородния лавър, свещеното дърво на Древна Гърция, възпято от поетите.

Произхожда от Централна Америка и е познато още преди 8000 г. на ацтеките и маите. Най-често се казва, че названието му (ahuacatl) идва от езика нахуатъл, което в превод означава тестиси поради приликата на плода с този анатомичен орган. Според други означава "горско масло". Съществуват над 400 сорта авокадо. Едно дърво може да произвежда до 400 авокадо всяка година.


По археологични данни авокадото се е култивирало още в третото хилядолетие пр. Хр. В литературата за първи път се споменава през 1553 г. в книгата на испанския свещеник, историк и географ Педро де Леон (Pedro de Cieza de Leon) "Хрониката на Перу". В Европа растението е донесено от испанците през XVII век.

През последните години търсенето на авокадо в САЩ, Япония и Европа е нараснало няколко пъти. Най-голям производител на авокадо е мексиканският щат Мичоакан. Там в момента има инвестиционен бум в земеделието. За последните 12 години, броят на мексиканските износители на авокадо се е увеличил от 60 до 4 хиляди. Освен Мексико, големи производители на авокадо са Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия, а в Европа - Испания.

Може да ни се стори странно, но авокадо отглеждат и в Израел. За първи път в света именно практичните евреи започват да отглеждат авокадото като селскостопанска култура. Историята е интересна. През 1924 году в Палестина пристига проф. Опенхаймер. Той пръв донася авокадо в Израел и сътрудниците му го засаждат в градините си. Тогава още никой не си е мислил за промишленото му отглеждане.
В началото на 50-те години, по време на купонната система, било направено изследване на авокадото и открили, че то съдържа рекордно количество растителни мазнини. Повече има само в маслините, но я се опитай да изядеш половин килограм маслини наведнъж. При това мазнините на авокадото се усвояват лесно и от деца, и от възрастни. Витамините също са в достатъчно количество (А, С, Е, РР и от групата на В), съдържа минерали (калий, железо, мед, калций, магнезий, фосфор) и белтъчини.
Проблемът с дефицита на мазнини за страната бил огромен. Хората получавали за един месец 1 кг захар, 400 г масло, 600 г маргарин и 135 г месо. В резултат на изследването в Галилея отделили земя за отглеждане на интересния плод. Или зеленчук? Бил използван западноиндийски сорт авокадо, а не южноамерикански, тъй като той издържал на солената вода, с която поливали растенията.
Първата скромна реколта от авокадо не привлякла вниманието на евреите. Никой не се съблазнил да опита грапавите тъмнозелени плодове. С втората реколта постъпили по-хитро. Изпратили я в Европа, като си помислили, че ако европейците харесат плодовете, и израилтяните също ще се престрашат. При това във всеки сандък сложили и по една брошура на английски с рецепти. Една част отпътувала за Франция, а друга - в Западна Германия, където по това време бил разположен окупационният контингент на САЩ, Великобритания и Франция. Доставките ръководел американски генерал, какво го е привлякло в авокадото, не е ясно. Така или иначе изпратили плодовете при французите, понеже им се носела славата, че ядат всичко. Приготвили те храна за всички и тя се харесала. Цялата следваща реколта от авокадо Франция изкупила още на зелено. Уловката сработила, и заедно с европейците, и местните с удоволствие започнали да купуват авокадото. Днес голяма част от авокадото, което се продава в Европа, се внася от Израел.

За храна се използват само зрели плодове, тъй като когато е недозряло авокадото е твърдо и безвкусно, а презряло - става мазно и кашеобразно. Зрелият плод е твърд на пипане, но при натиск поддава. Най-добре е да се купуват недозрели авокадо, които бързо могат да се оставят да дозреят в хартиен плик заедно с ябълка или банан. А след това да се съхраняват в хладилника при температура не по-ниска от +6°С, но не повече от 4 дни.

В 100 г авокадо се съдържат:
Мазнини - до 30 г
Белтъчини - 1,6 г — 2,1 г
Баластни вещества - 3,65 мг
Калий 437,27 мг
Мед 0,19 мг
Соли на фолиевата киселина - 45,19 мкг
Витамин К - 14.6 мг
Витамин С - 5,77 мг
Витамин В6 - 0,2 мг
Калоричност - 118 ккал
Невзрачните плодове на авокадото напомнят голяма круша с тъмнозелен, виолетов или почти черен цвят. По вкус те могат да се сравнят с маслините, но нямат нито сладост, нито киселеят. Напомнят краве масло, подправено с орехи. Плодовете могат да бъдат светлозелени, тъмни, с по-гладка кора или по-набръчкана. Теглото им се колебае от няколкостотин грама до над килограм, съдържат около 30 % мазнини, белтъчини, калций, желязо, минерални соли, витамини Е, В1, В2, D и др.

Авокадото засища, бързо възстановява силите, но е калоричен плод. Един средно голям плод съдържа до 250 калории. Ниското съдържание на захар (около 1,5%) позволява да се консумира и от диабетици. Лесноусвояемите растителни мазнини на авокадото не пречат на хората със стомашно-чревни заболявания. Присъствието на антиоксиданти (витамини С и Е) го правят незаменим продукт за болните от сърдечно-съдови заболявания. Поради ниското съдържание на натрий се препоръчва и на хипертониците. Особените вещества в състава на този плод защитават черния дроб от действието на токсини. Педиатри го препоръчват в детското хранене. Ограничението може да засяга само кърмещите майки, защото понякога са възможни алергични реакции при бебето.

Авокадото позитивно влияе върху краткосрочната памет и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Плодовете са полезни и за кожата, тъй като авокадото стимулира изработката на колаген, който спира образуването на бръчки. Витамин F, като компекс от маслени киселини, осигурява здраве на кожата и косата. Авокадото спомага за подобряването на зрението. В едно авокадо има 60% повече калий, отколкото в един банан. Олеиновата киселина, която е мононенаситена мазнина, съдържаща се в този универсален плод, може да помогне за понижаването на "лошия" холестерол в кръвта. Богат е на серотонин, което успокоява нервната система. Учените са установили, че авокадото е в състояние не само да предотврати развитието на рака на устната кухина, но и да забави растежа на раковите клетки.

Маслото от авокадо е изключително ценен, деликатесен продукт, използван широко заради полезните си качества в козметиката - в чист вид или в смес с други растителни масла, в шампоани, маски за лице и тяло, кремове.

В САЩ Калифорния е производител номер едно на авокадо с 86% от цялата реколта в страната, а само областта около Сан Диего произвежда 46% от нея. Най-отглежданият сорт е Хас. Именно той се смята за афродизиак. Най-разпространените начини за използване на авокадо в Америка са в гуакамоле и в салати, но се добавят и към пици, паста, сандвичи, бебешки храни, омлети и др.
 
 
 
© е-списание МАРГАРИТА 2001-2012
При използване на материали от сайта позоваването на margaritta.dir.bg и активен линк е задължително.