НАЧАЛО
13 юни 2012
  • ЗЕМЯ
  • НЕБЕ
  • ЗВЕЗДИ
  • ВРЕМЕ
  • ЧОВЕК
  • ПЪТ
  • КЛЮЧ
  • СЛОВО
 
               
 
 
Важен е пътят, не целта! - девиз на Стив Джобс
Целите на човешкия живот
Когато пишеш книга или статия, основана на мъдростта на санскритските източници, винаги се сблъскваш с един и същ проблем - какво да правиш с терминологията? Да се откажеш от санскритските термини или да избереш някакъв що-годе приличен аналог или да изпъстриш четивото с непознати или почти непознати думи и термини. И двата подхода имат своите преимущества и недостатъци.


Тук искам по-подбробно да разкажа за една важна верига от думи, които често се появяват и другаде. Това са основополагащи понятия за човешкото съществуване - целите в човешкия живот или дхарма-артха-кама-мокша.

Отначало малко теория, опростен преразказ какво означават тези думи?

Човешкият живот само от абсолютна гледна точка е безмислен, от относителна - във всеки момент в живота си ние имаме една или друга цел. Прекратят ли се желанията и постиженията, прекратява се и съществуването му в тялото (в нашия случай - в човешкото). Целите могат да се разнообразни, но все пак те са в 4 категории:


1) КАМА - желания и цели, свързани с телесните и емоционални удоволствия и радости. С други думи, кама - това са удоволствията, които могат да ни донесат петте сетива (вкус, зрение, слух, обоняние и осезание, включително и сексуалното удоволствие), както и онези радости и впечатления, които генерира шестото ни, вътрешно  сетиво - умът.

2) АРТХА - материалното благополучие, пари, състояние, положение в обществото, социален статус на семейството. Тоест, артха е всичко, което е свързано със социалното благополучие или неблагополучие на човека. Неговите  взаимоотношения с обществото и положението му в него.

3) ДХАРМА - изпълнението на задълженията, човешкият дълг пред родителите, страната, другите хора, животни, богове, своята собствена същност. Човек, появявайки се на този свят, се обвързва с множество задължения и "кредитни разписки". 

4) МОКША - освобождение. В традициите, където няма личностен Бог, мокша се смята за висшата цел в живота. Желанието за мокша се появява след като са изчерпани и изиграни останалите цели в живота.

Целите на човешкия живота се подреждат последователно. Едната последователност, условно казано е правилна, другата - неправилна. "Условно казано", защото и едната, и другата последователност все едно работят, но вкусът им е различен.


I. Последователността "кама-артха-дхарма-мокша".
  • Тя започва с КАМА, т.е. с желанието за удоволствия. И такова начало е естествено за човека като животно и за общество, където няма човешка култура. Едва родили се, ние вече искаме удоволствия - отначало храна, после усещания, после се пробужда сексуалността. Малкият човек - това е животно, което може да стане човек, но може да си остане и обществено животно, чието безконтролно потребление се сдържа само от социалната структура, а не от вътрешното разбиране.

    Но тъй като човек е разумен, дори започвайки с кама, след известно време (обикновено още преди училище или като порасне малко повече) разбира, че удоволствията (играчки, бонбони...) по някакъв начин са свързани с хартийките в татковия портфейл и или в маминото портмоне. А след още малко време младият човек разбира, че целта в живота му е да хапва сладко, да спи сладко и да има много жени, но за всичко това му трябват много пари. И неговата цел започва да се измества от категорията кама в областта на артха. При момичетата това преместване също се получава, но поради женската си природа, тя се надява да удовлетвори артха потребноситте си с помощта на богатия принц.

  • По-нататък повечето хора търпят поражение в АРТХА-постиженията. По-скоро всеки постига някакво ниво на сооциално и икономическо благополучие или неблагополучие.

    Всъщност, забогатяват и заемат достойно, съответстващо на желанията им положение в обществото само онези, които разбират необходимостта от дхарма (има още и такива, които нищо не разбират, но са богати, живеят в добро семейство и т.н., но това са плодове от изпълнението на дхарма в миналото). Такъв човек разбира, че неговата кама (удоволствие от живота) и неговото икономическо благополучие зависят не толкова от личните му усилия и опити да извлече от околните кама и артха за себе си, а от това, доколко той сам дава кама и артха на околните. Доколко той е намерил своето място в живота и доколко изпълнява дълга си по отношение на хората. На примитивно ниво това може да изглежда например така: ако на човека му е дадено да пее, то той може просто да пее, давайки с това радост на хората, а те в отговор ще споделят с него своята артха.

  • Речниците определят ДХАРМА като: 1) "неотнимаемо свойство на обекта", това е свойството, без което обектът престава да бъде себе си. Несладката захар вече не може да се нарече захар, защото дхарма на захарта е сладостта;   2) дълг, задължение.

    Всеки човек има своя основна дхарма, в смисъла на опорен стълб на неговата личност и има множество малки дхарми в значението на дълг. Т.е., когато се използва думата дхарма, тя може да има и значението "дълг по отношение на нещо, на някого" и това да бъде онова най-важно свойство на личността, без което човек губи своята самоидентификация в света на хората. Губи своя смисъл и своето значение в социума.

    Търсенето на "своето дело", "любимо занимание", "делото на живота", "своето място в живота" - всичко това са допълващи синоними на понятието "търсене на своята дхарма".

  • Само успешният и много разумен човек, започвайки с кама и завършвайки с дхарма, може да придобие желанието МОКША, т.е. да премине към четвъртата цел в човешкия живот. Но при "неправилната" последователност това се случва рядко, защото хората, започнали с кама, рядко стигат до разбирането за дхарма. Те така се пльоскат в блатото на кама и артха, опитвайки се да извлекат удоволствие от собственото си тяло (отначало чрез сетивата, докато усещанията са остри, а после чрез допълнителни  вещества - алкохол, наркотици...) и бързо да забогатеят за сметка на околните, без да дават нищо в замяна (да измамят, да спечелят на тото, да вземат кредит, да ограбят...)

    И така, в първата последователност желанието мокша, освобождението, пробудило се след реализацията на останалите цели, винаги е с привкус на разочарование. Човек до болка е разочарован от чувствените удоволствия, които е имал в младостта си, тъй като не е имал артха, и те са му се сторили постни, когато после се е появила артха. Той е разочарован и от семейния живот, защото той не се е получил поради непознаване на законите на дхарма, и от богатството, защото не знае какво да прави с него и вижда, че това е само пашкул, който го оплита в зависимости  и смучещи паразити. И той е разочарован от дхарма, защото на свой гръб усеща как кама-артха хората около него в отговор на неговата дхарма - отдаване просто се възползват от него. При това дори и най-близките.

    И ето тогава се появява целта освобождение в смисъла на "да върви всичко по дяволите!".


II. Последователността "дхарма-артха-кама-мокша".
  • Правилната последователност започва с търсене на своето място в живота, търсене на своето предназначение и с осъзнаването на своите задължения по отношение на околните. Разбира се, това е неестествено за човека - като животно, затова с ДХАРМА е възможно да започнат само много разумните хора или онези, които са се родили в културна среда, където просто чрез копиране поведението на по-възрастните  те могат да придобият правилните навици и добри привички.

  • По-нататък веригата се разгъва автоматично. Онзи, който е намерил своята дхарма, или просто от чувство на дълг изпълнява своите задължения, автоматично получава подходящо място в социума и необходимите материални средства. Като правило, нито много, нито малко, а точно толкова, колкото са му необходими. Удовлетворявайки АРТХА, човек може пълноценно да  реализира и КАМА, тъй като сега той не е ограничен материално (за сметка на реализираната артха) и не е склонен към излишества и залитания (защото разбира дхарма).

  • Човек, който върви по "правилната" поредица от цели доста бързо стига до желанието МОКША.
    В какво е разликата между тези две вериги, щом резултатът е един и същ? Принципиалната разлика не е в скоростта (при втория вариант всичко се случва много по-бързо) и не е в надеждността (вероятността да затънеш в кама-артха при първия вариант все пак е много голяма), а във вкуса, с който човек стига до последната цел на човешкото съществуване. В първия случай това е разочарование, а във втория - пресищане.

    От абсолютна гледна точка разлика разбира се няма. Но от относителна, сравнете сами:

    1) да се разочароваш в живота, защото през целия си живот си нямал нито приятели, нито нормално семейство, свързвал си двата края от заплата до заплата и си работил нелюбимо занятие или

    2) вече нищо не искаш от живота, защото всичко, което си искал, си го постигнал, живял си с любов в прекрасно семейство с чудесни деца, занимавал си се с любима работа, усещал си, че си на мястото си и си се чувствал нужен, никога не си притеснявал за пари, тъй като те сами са идвали, когато си имал нужда от тях.


Да, от абсолютна гледна точка, разлика наистина няма, защото и едните, и другите в крайна сметка искат мокша, и едните, и другите ги очаква изпитанието на смъртта.

Но пиша това не за онези, които гледат от абсолютна гледна точка, а за онзи, който иска да се опита да измине „правилната” последователност, да премести акцента върху дхарма, независимо доколко е потънал сега в кама-артха.

За онези, за които е важно това, то може да им помогне да се приближат до четвъртата цел на човешкия живот с правилен вкус, а може да се заинтересуват и от висшата, пета цел на човешкия живот – парамартха.
Автор: © Максим Мейстер
Източник
 
 
© е-списание МАРГАРИТА 2001-2012
При използване на материали от сайта позоваването на margaritta.dir.bg и активен линк е задължително.