НАЧАЛО
16 януари 2014
 
  • ЗЕМЯ
  • НЕБЕ
  • ЗВЕЗДИ
  • ВРЕМЕ
  • ЧОВЕК
  • ПЪТ
  • КЛЮЧ
  • СЛОВО
 
                 
 
Книгата е лекарство за душата.
ЗАВИСИ ЛИ БЪДЕЩЕТО НИ ОТ ЧЕТЕНЕТО?





Ако имате приятели, които питат защо трябва да се чете художествена литература, дайте им този текст от забележителната лекция на изтъкнатия английски писател Нийл Геймън за ползата от четенето.

За хората е важно да обяснят на чия страна са и защо, както и дали са пристрастни. Един вид декларация на интересите. И така, аз имам намерение да поговоря с вас за четенето. За това, че четенето на художествена литература, четенето за удоволствие е едно от най-важните неща в живота на човека.
Очевидно е, че аз съм много пристрастен, нали съм писател, автор на художествени текстове. Аз пиша и за деца, и за възрастни. Вече почти 30 години се прехранвам с помощта на думите, като в повечето случаи създавам неща и ги записвам. Няма съмнение, че съм заинтересован хората да четат, да четат художествена литература, за да съществуват библиотеките и библиотекарите и да спомагат за любовта към четенето и съществуването на места, където може да се чете. Така че аз съм пристрастен като писател. Но аз съм много повече пристрастен като читател.

Веднъж бях в Ню-Йорк и чух разговор за строителството на частни затвори – това е стремително развиваща се индустрия в Америка. Затворническата индустрия трябва да планира своя растеж в бъдеще – колко килии ще бъдат нужни? Какъв брой затворници ще има след 15 години? И те открили, че могат да много лесно да предвидят всичко това, използвайки най-прост алгоритъм, основан на допитване какъв процент от 10- и 11-годишните не могат да четат. И разбира се, не могат да четат за свое удоволствие. В това няма пряка зависимост, не може да се каже, че в образованото общество няма престъпност. Но взаимовръзката между факторите е очевидна.

Аз мисля, че най-простите от тези връзки идват от очевидното.

Грамотните хора четат художествена литература.

Художествената литература има две предназначения.

  • Първо, създава пристрастяване към четенето. Жаждата да научиш какво ще се случи по-нататък, желанието да отгърнеш страницата, необходимостта да  продължиш да четеш, дори ако е тежко, защото някой е попаднал в беда, и трябва да научиш как всичко това ще свърши... в това има истински неудържим стремеж. Това ни заставя да научим нови думи, да мислим по друг начин, да продължаваме да се движим напред. Да откриваме, че само по себе си четенето е наслада. Веднъж осъзнали това, вие сте стъпили на пътя към постоянното четене.

Най-лесният начин да отгледаш гарантирано грамотни деца е да ги научиш да четат и да им покажеш, че четенето е приятно развлечение. Най-простото е да намерите книги, които им харесват, дайте им достъп до тези книги и им позволете да ги прочетат.

Не съществуват лоши автори за деца, ако децата искат да ги четат и търсят книгите им, защото децата са различни. Те намират историите, които им трябват, и те влизат вътре в тези истории. Баналната, изтъркана идея не е банална и изтъркана за тях. Нали детето я открива за първи път за себе си. Не отблъсквайте децата от четенето, само защото ви се струва, че те четат неправилни неща.

  • И второто нещо, което прави художествената литература, — тя поражда емпатия. Когато гледате телевизионно предаване или филм, вие гледате неща, които се случват с други хора. Художествената проза е нещо, което вие произвеждате от 30 букви и шепа препинателни знаци и вие, само вие използвайки своето въображение, създавате един свят, населявате го и гледате наоколо с други очи. Вие започвате да чувствате неща, да посещавате места и светове, за които иначе не бихте научили. Научавате, че вие също сте този външен свят. Вие се превръщате в някой друг и когато се върнете в своя свят, нещо във вас мъничко се е променило.

Емпатията е инструмент, който събира хората заедно и позволява да се държиш не като самовлюбен единак.

Вие също намирате в книжките нещо жизнено важно за съществуването в този свят. И ето го: не е задължително светът да бъде именно такъв. Всичко може да се промени.

Класиците твърдят, че книгата е лекарство за душата. А неотдавна лекарите доказаха, че четенето е и мощна оздравителна процедура. Във водещи клиники е въведен новият метод за лечение - библиотерапия.
Какво да четем за ума и сърцето?
• Класическа литература:
Подреденото повествование дава усещане за стабилност. Чуждите грешки ни карат да се замислим за своите.
Препоръки: универсално средство при стрес, неврози, натрапчиви състояния.
• Приключенска и криминална литература:
Тренира вниманието, логиката, прилежното търпение, наблюдателността. Заплетените сюжети добре отвличат от тъжните мисли и проблеми.
Препоръки: при натрапчиви състояния, психози.
• Научна фантастика, фентъзи
Разширява границите на възможното, изостря до крайност ситуациите и постъпките, дава възможност на пациента да приема без страх своите мисли и желания и допуска тяхното наличие в другите хора.
Препоръки: при фобии (страхове). Настойчиво се препоръчва на пациенти, живеещи твърде стегнато, "в калъф" и по строго разписание.
• Поезия:
Стройният ритъм нормализира процесите, протичащи в организма. Стиховете настройват позитивно, внушават вяра в собствените сили.
Препоръки: при депресии. Четенето на стихове се използва в логопедични занятия при възстановяване след инсулт.
• Приказки и фолклорна литература:
В лека форма преподава правилата за общуване, учи на наблюдателност.
Препоръки: при хиперактивни и при хронично непослушни, трудни деца.
• Хумористична литература:
Намалява тревожността, учи на безконфликтна техника на общуване.
Препоръки: при юношите - в преходната възраст, повишава настроението в следоперационния период.
• Философска и духовна литература:
Дава представа за света в неговата цялост и мястото на човека в него.
Препоръки: при остри стресове, при хронични депресии.
• • • Четенето на книги е своеобразна тренировка на мозъка. При постъпване на нова информация се формират нови връзки между зоните на мозъка, отговарящи за кратковременната и дългосрочна памет. Не е маловажно и това, че при четенето изпитваме емоции и удоволствие. След прочитането на хубава книга нараства общата психическа активност, което е особено важно за реабилитацията на трудни пациенти, намиращи се в потиснато състояние.

През 2007 година бях в Китай, на първата одобрена от партията конференция по научна фантастика и фентъзи. В някакъв момент попитах официалния представител на властта: защо? Нали дълго време научната фантастика там не беше одобрявана. Какво се бе променило?

Всичко е просто, казаха ми те. Китайците създават великолепни неща, ако им донесат чертежите. Но те нищо не усъвършенстват и не измислят сами. Те не изобретяват. И затова изпратили делегация в САЩ, в Apple, Microsoft, Google и разпитали хората, които измисляли бъдещето, за самите тях. И открили, че когато те били момченца и момиченца, чели научна фантастика.

Литературата може да ви покаже един друг свят. Тя може да ви отведе там, където никога не сте били. Посетили един път други светове, както онези, които са опитали вълшебните плодове, вие никога няма да сте изцяло доволни от света, в който сте израснали. Недоволството е хубаво нещо. Недоволните хора могат да променят и подобряват своите светове, да ги правят по-добри, да ги правят други.

Друг начин да разрушите детската любов към четенето, това разбира се е да се убедите, че наблизо няма книги. И няма места, където децата биха могли да ги прочетат. На мен ми провървя. Когато растях, разполагах с великолепна районна библиотека.

Библиотеките — това е свобода. Свобода да се чете, свобода да се общува. Това е образование (което не приключва в деня, когато завършваме училище или университета), това е лично свободно време, това е убежище и това е достъп до информация.

Аз мисля, че цялата работа тук е в природата на информацията. Информацията има цена, а правилната информация е безценна. В цялата история на човечеството ние сме живели във времена на недостиг на информация.

В последните години ние сме далеч от недостиг на информация и дори стигнахме до пренасищане с нея. Според Ерик Шмидт от Google, сега всеки два дни човешката раса създава толкова информация, колкото сме произвели от началото на нашата цивилизация до 2003 година. Това е около пет ексабайта информация за  ден, ако обичате цифрите. Сега задачата ни не е в това да намерим рядко цвете в пустинята, а конкретно растение в джунглата. Имаме нужда от помощ в навигацията, за да намерим сред тази информация онова, което действително ни трябва.

  • Библиотеките  са места, където хората отиват, за да получат информация. Книгите са само върхът на информационния айсберг; те лежат там и библиотекарите могат свободно и легално да ви подсигурят с книги. Днес повече деца вземат книги от библиотеките, отколкото преди, и това са различни книги – хартиени, електронни, аудио. Но библиотеките са и място, където хората, които нямат компютър или достъп до интернет, могат да влязат в мрежата. Това е ужасно важно във времена, когато търсим работа, изпращаме автобиографии, оформяме документи. Библиотекарите могат да помогнат на тези хора да се ориентират в света.
  • Библиотеките са врата към бъдещето. Така че много е жалко, че по целия свят местните власти разглеждат затварянето на библиотеките като лесен начин да се икономисат пари, без да разбират, че те крадат от бъдещето, за да платят за днес. Те затварят врати, които трябва да бъдат отворени.
  • Книгите  — това е начин да се общува с мъртвите. Това е начин да се учим от онези, които вече не са с нас. От човечеството, което е изградило само себе си, развивало се е, натрупало е знание, което може да развива, а не постоянно да учим едно и също. Има приказки, които са по-стари от много страни, приказки, които са надживели културите и страните, в които са били разказани за първи път.

Необходимо е библиотеките да бъдат поддържани. Да бъдат подкрепяни. Да се използват библиотеките, да се поощряват другите да ги използват, да се протестира против закриването им.

Ако не цените библиотеките, значи не цените информацията, културата или мъдростта. Вие заглушавате гласовете на миналото и вредите на бъдещето.

  • Ние трябва да четем на глас на нашите деца. Да им четем онова, което ги радва. Да им четем истории, от които ние вече сме уморени. Да им говорим с различни гласове, да ги заинтересуваме и да не спираме да им четем, само защото те вече са се научили сами да го правят. Да правим четенето на глас момент на единение, време, когато никой не си гледа телефона, когато съблазните на света са оставени настрани.
  • Ние трябва да използваме езика си.  Да се развиваме, да научаваме какво означават новите думи и как да ги използваме, да общуваме разбираемо, да казваме онова, което имаме предвид. Не бива да се опитваме да замразим езика, да се преструваме, че това е мъртва вещ, която трябва да почитаме. Ние трябва да използваме езика като жива вещ, която се движи, която носи думи, която позволява тяхното значение и произношение да се променят с времето.

Писателите и особено детските писатели имат задължения пред читателите. Ние трябва да пишем правдиви неща, което е особено важно, когато съчиняваме истории за хора, които не са съществували, или места, където не сме били, да разбираме, че истината не е това, което се е случило наистина, а онова, което ни разказва кои сме ние. В края на краищата, литературата е правдива лъжа, освен всичко друго. Ние не бива да уморяваме нашите читатели, а да правим така, че те сами да поискат да отгърнат следващата страница.

Eдно от най-добрите средства за онези, които четат неохотно, е история, от която те не могат да се откъснат.

  • Ние трябва да казваме на нашите читатели истината,  да ги въоръжаваме, да им даваме защита и предаваме онази мъдрост, която сме успели да почерпим от нашето недълго пребиваване в този зелен свят. Ние не трябва да проповядваме, да четем лекции, да тъпчем главите им с готови истини, както птиците, които хранят своите пиленца с предварително сдъвкани червейчета. И не бива никога, за нищо на света, при никакви обстоятелства да пишем за децата онова, което не бихме искали да прочетем сами.
  • Всички ние — възрастни и деца, писатели и читатели — трябва да мечтаем. Ние трябва да измисляме. Лесно е да се престорим, че никой нищо не може да промени, че живеем в свят, където обществото е огромно, а личността по-малка от нищо, атом в стената, зрънце в оризово поле. Но истината е в това, че личностите променят света отново и отново, личностите създават бъдещето и те правят това, представяйки си, че нещата могат да бъдат други.

Огледайте се. Говоря сериозно. Спрете се за миг и огледайте помещението, в което се намирате. Искам да ви покажа нещо толкова очевидно, че вече всички са го забравили. Ето го: всичко, което вие виждате, включително и стените, в някакъв момент е било измислено. Някой е решил, че е много по-лесно да се седи на стол, отколкото на земята и е измислил стола. Другиму се е наложило да измисли начин как аз да мога да говоря с всички вас сега в Лондон, без да рискувам да се намокря. Тази стая и всички вещи в нея, всички вещи в сградата, в този град, съществуват защото отново и отново хората измислят нещо.

  • Ние трябва да правим нещата прекрасни. Не да правим света по-безобразен, отколкото е бил преди нас, да не опустошаваме океаните, да не предаваме нашите проблеми на следващото поколение. Ние трябва да чистим след себе си и да не оставяме нашите деца в свят, който толкова глупаво сме развалили, окрали и съсипали.

Веднъж попитали Алберт Айщайн как можем да направим нашите деца по-умни. Неговият отговор бил прост и мъдър. Ако искате децата ви да са умни, казал той, четете им приказки. Ако искате те да са още по-умни, четете им още повече приказки. Той е разбирал ценността на четенето и въображението. Аз се надявам, че ние ще можем да предадем на нашите деца свят, където те ще четат и на тях ще им четат, където те ще фантазират и разбират.

Нийл Геймън
Лекцията e изнесена пред Агенцията за четенето в Барбикан център, Лондон.
Публикувана е в “The Guardian".
 
 
© е-списание МАРГАРИТА 2001-2012
При използване на материали от сайта позоваването на margaritta.dir.bg и активен линк е задължително.