НАЧАЛО
29 март 2016
 
  • ЗЕМЯ
  • НЕБЕ
  • ЗВЕЗДИ
  • ВРЕМЕ
  • ЧОВЕК
  • ПЪТ
  • КЛЮЧ
  • СЛОВО
 
                 
 
Всички вещества са отровни. Няма такива, които не са.
Само дозата разграничава отровата от лекарството.
Парацелз (1493 - 1541) 
СТОЙТЕ ДАЛЕЧ ОТ ТЯХ: 10 ОТРОВНИ РАСТЕНИЯ

Природата се събужда, полето зеленее, времето е все по-топло. Защо да не излезем сред природата, да повървим в гората, да направим пикник? Чудесен повод да се отпуснем, да се разсеем да се освободим от стреса през седмицата. Но понякога и там ни дебне скрита заплаха, направо под краката ни. Не всичко, което расте в дивата природа може да се пипа, мирише и още повече да се яде. Баналният контакт с някои горски и полски растения може да се превърне в сериозно отравяне. Няколко зрънца или милиграма от сока на токсично растение, сметнато за полезно, може да се окаже смъртоносна доза. Тези 10 растения е необходимо не просто да ги различаваме от другите, но и за да бъдат избегнати неприятни последствия, се препоръчва да стоим по-далече от тях. Въпреки че повечето от тях се срещат в редица народни рецепти за лечение, би било добре да си помислим, преди да посегнем към тях. Дали си струва?

1. Амброзия (Ambrosia artemisiifolia)

Родината на род Амброзия е Северна Америка. Там се срещат около 40 вида от този род. В нашата страна се среща само един вид – Ambrosia artemisiifolia. Това е нов за страната ни вид, който не бива да се подценява. Растението външно напомня пелин или коноп. Наблюденията през последните години показват увеличаване на общия годишен брой поленови зърна от амброзия. Този полен има сериозен алергизиращ потенциал и в страни като САЩ, Русия, Франция, Унгария и Италия е основният причинител на поленови алергии. Когато цъфти, неговата концентрация достига своя пик и лесно може да предизвика алергия и отравяне. Няколко прашинки са напълно достатъчни да се появи възпаление и сълзене на очите, затруднено дишане, а при по-големи дози - конюктивит.

Цветовете съдържат токсичен сок, който на свой ред съдържа светочувствителни химически вещества, предизвикващи фитофотодерматит. Когато сокът влезе в контакт с човешката кожа, реакцията може да е факт в течение на 15 минути, особено когато човек се намира под преките слънчеви лъчи. Химическите вещества, всъщност ускоряват увреждането на кожата от слънчевите лъчи и в резултат се получава сериозно изгаряне. Ако сокът попадне в очите на човек, това може да доведе до слепота.


2. Девисил сибирски (Heracleum sibiricum L.)

Многогодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни, расте във влажни и сенчести места, край пътища и потоци. Съдържа фурокумарини и етерично масло, което притежава антибактериално действие, поради което се използва за лечение на гнойни инфекции по кожата. Билката има обезболяващ ефект. Има данни, че понижава кръвното налягане. Растението възбужда секрецията на стомашен сок, подобрява храносмилането, разхлабва гладката мускулатура на храносмилателните органи. Прилага се при безапетитие, хроничен гастрит, колити, бъбречни и жлъчни колики, лека степен на хипертония, кожни гнойни инфекции и др. Употребата на билката задължително трябва да става под контрол на лекар, за да не се допусне отравяне. Растението е отровно и за едрия рогат добитък.Прешленест девесил

При контакт с растението или попадане върху кожата на сок от него, то предизвиква силно възпаление и дълго незаздравяващи изгаряния - достатъчен е дори само минута-две контакт. Възпалението може да се съпровожда с треска, световъртеж, сърбеж и главоболие.


Видът прешленест девесил HERACLEUM VERTICILLATUM (APIACEAE) е балкански ендемит. Среща се край планински потоци и из влажни планински ливади между 1000 и 2000 м надм. височина. Двугодишно и многогодишно тревисто растение с кухо, набраздено и в горната си част прешленовидно разклонено стъбло, високо до 150 см. Цветовете са бели с розов оттенък, събрани в съцветия с 10-25 главни лъча.

Всички части на растението са отровни. От тях е изолирано етерично масло, съдържащо фурокумарините - ксантотоксин, бергаптен и императорин. Всички са с фототоксично действие.


3. Полска поветица (грамофонче) (Convolvulus arvensis L.)

Многогодишно тревисто растение с увивно или полегнало стъбло от семейство Convolvulaceae - Поветицови (англ. Bindweed, combine, нем. Ackerwinde, фр. Vrillee, lizeron des champs, рус. Вьюнок полевой, березка).
Разпространена като плевел, обикновената полска поветица не е така безобидна, както изглежда на пръв поглед. Има установено слабително, диуретично, епителотонично действие.

В растението се съдържа смолистото вещество конвалвулин. Това е силна отрова, която може да доведе до парене в устатата и носоглътката, болки в корема, повръщане, диария и обезводняване на организма.

4. Бучиниш, Петнист бучиниш (Conium maculatum L.)
Едногодишно или двугодишно тревисто растение с характерна неприятна миризма, наподобяваща урина от мишка. Стъблото е кухо, с червени петна, високо 0,5-2 m. Листата са сложни - перести. Венчелистчетата на цветовете бели. Плодовете са с назъбени надлъжни ръбове. Цъфти през лятото. Силно отровно растение!

Растението е коварно с това, че през първата година образува листа и корен, които приличат на магданоз. В В този псевдомагданоз се съдържа течният алкалоид кониин. Ако го опитате, започва паралич на различни части на централната нервна система, повишава се кръвното налягане и се нарушава дишането.
Макар че се смята за лечебно растение (Herba Conii maculatii), поради силната си отровност се избягва използването му за лечебни цели. Отровно е цялото растение. Отровните съставки са различни алкалоиди, сред които аконин (смъртоносна доза 0,5-1 g), коницеин (смъртоносна доза 0,15 g) - с действие подобно на курарето и др. Отравяния се получават при объркване на семената на бучиниша с копър или други подправки от семейство Сенникоцветни, при поглъщане от деца при игра с растението, а също от мляко от крава, пасла бучиниш.

Признаците на отравяне с бучиниш са: гадене, повръщане, бледа кожа, слюнотечение, световъртеж, смутено гълтане, възбуда и гърчове преминаващи в загуба на съзнанието и парализи. Характерен е възходящия ход на парализата. Установява се също: мускулна слабост, сърдечна аритмия, подтискане и спиране на дишането, разширени зеници, птоза на клепачите. При контакт на кожата със сок от растението се развива дерматит Първа помощ при отравяне с бучиниш включва: стомашна промивка с 0,02-0,005% воден разтвор на калиев хипреманганат, медицински въглен, солево очистително, фенобарбитал.

5. Бяла куча лобода (Chenopodium album)
Бяла куча лобода, в различни краища на България наричана още бял конопед; бяла лобода; въшивица (Свиленградско), лобуда, огниче, стрък, гърличаво биле. Научното име на рода Chenopodium на гръцки означава "гъша стъпка" и е свързано с формата на листната петура, наподобяваща по форма ходилото на гъска, а видовото album на латински означава "бял" и се отнася към белия брашнест налеп по листата.
Бялата лобода е едногодишна тревисто плевелно растение. Среща се по буренливите обработваеми и изоставени места, край пътищата и като плевел из цялата страна до 1000 м надморска височина.

Поради външното сходство понякога я бъркат със съедобната лобода. Кучата лобода е по-дребна, с по-малки листа, семената й са по-дребни и са разположени върху клонките и стъблото в горната му част. Поради тази грешка са възможни отравяния, тъй като всички части на растението, особено семената съдържат алкалоида сапонин. Признаците на отравяне са гадене, повръщане, болки в корема, разстройство, обезводняване на организма. В народната медицина се използва като болкоуспокояващо средство при колики, при ангина се прави гаргара с отвара, външно при сърбеж от ухапвания на насекоми.

6. Змийско мляко (Chelidonium majus)
Змийското мляко е единственият представител на едноименния род тревисти многогодишни растения от семейство Макови. Среща се най-често в горите, а в населените места покрай каменни зидове и огради. Има изправено стебло, което достига височина до 1 метър. В горната си част е силно разклонено. Долните му листа са с твърди и дебели дръжки, а при горните дръжките почти изчезват. Стеблото и листата са оцветени в тревистозелен цвят, като отдолу листата са в пепеляво-синьозелени оттенъци. Листата са разсечени на пет дяла. Цветовете са яркожълти. Корените са оцветени в тъмнооранжево до кафяво. При разчупване стеблото и листата изпускат светъл жълтооранжев млечен сок, а сокът на корена е оцветен в ярко оранжево. Коренната система е слаба. Достига дължина от 5-10 cm. При изтегляне с ръка лесно се изкоренява.

Растението е отровно за човека, но се яде от някои домашни животни (коне, овце, кокошки). Съдържа около 20 алкалоида, предизвикващи повръщане, колики, диария, а приети вътрешно в по-голямо количество - и смърт. Като билка се използва надземната част след изсушаване. Лечението с отвара от билката се прилага само под лекарски контрол. При външно приложение лекува успешно брадавици и кокоши трън.

7. Змийска хурка ( Arum maculatum L. )
Змийска хурка или още змиярник, петнист змиярник, змийски Лапад има противовъзпалително, успокояващо лигавицата на стомаха действие. Използва се за лечение на киселини и болки в стомаха, язва, кашлица, холецистопатия, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, псориазис, хемороиди, подагра, ревматизъм. Миома на матката. Рак на простата (в начален стадий). Язва на дванайстопръстника. Нощно напикаване. Шипове. Дебело черво. Камъни в жлъчката и бъбреците. ВНИМАНИЕ! Билката е ОТРОВНА да не се ПРЕДОЗИРА! Да не се използва от бременни и деца под 16 г.! Да се избягва от алергични към някои от съставките й пациенти!

Растението съдържа отровното вещество ароин, което предизвиква парализиращо действие на централната нервна система. Отровни са всички части на растението. При отравяне се появява главоболие, диария, студена пот, в по-тежка форма се добавят гърчове, халюцинации и аритмия. Отравяния се срещат често при деца, консумирали плодчетата, които са със сладникав вкус.

8. Кандилка (Aquilegia vulgaris)
Растение от семейство лютикови. Наричат го още ведрила, кандилница, кочиничка, обикновена кандилка. (англ. columbine, нем. Akelei, colombine, manteau royal, рус. водосбор). Среща се навсякъде по дворове като декоративно растение и в гората. Служи за пчелна паша — дава голямо количество цветен прашец. Малцина обаче знаят, че е отровно. Отровните съединения са с различна структура ине са добре проучени. те са смес от алкалоиди - магнофлорин и берберин. Отравянето може да се разпознае по световъртежа, изтръпване на езика, гърчове на крайниците и аритмия. Тежкото отравяне може да доведе до летален изход, предизвикан от спиране на дишането.

Експериментално е установено, че в билката се съдържат вещества, действащи върху кръвното налягане. В нашата народна медицина се прилага като успокоително средство при болезнена менструация и като диуретично средство, а външно — при кожни обриви и др. във вид на запарка. Има инсектицидни свойства.

Прясната билка съдържа следи от един цианогенев глюкозид, при разпадането на който се получава циановодород. Семената съдържат около 13% масло и един разпадащ тлъстините ензим.

9. Черен блян (Hyoscyamus niger)
Черен блян, бленика, черна попадийка, буника е тревисто едногодишно или двугодишно растение. Разпространено по буренясали места. Спада към семейство Картофови. Съдържа отровни алкалоиди, като хиосциамин, скополамин, атропин. Хиосциамина достига до 0,3%. Изсушаването на растенията не променя тяхната отровност. Някога гърците са вярвали, че този който яде от него, може да види бъдещето. Използвано е било и като съставка в любовни отвари. Отвара от листата се използва за медицински цели.

Растението е отровно, при това отровни са всичките му части. Един от признаците на отравяне е бълнуване и халюцинации. Освен това се наблюдава усилено потоотделяне, висока темрпература, тахикардия и светобоязън, а в тежки случаи - нарушено дишане, гърчове и загуба на съзнание. Възможен е летален изход!

10. Аконит (Aconitum)
Аконит или самакитка (аконитум, вълче биле) е отровно растение. Научното му название Aconitum произлиза вероятно от планината Akonitos в Понт (Мала Азия). Там, според гръцката митология, Херкулес извежда триглавото куче Цербер от подземното царство на Хадес. От слюнката на Цербер пониква отровното растение аконитум.

Ярко растение от семейство лютикови. Цветовете на растението са синьо-виолетови, събрани в гроздовидно оформени съцветия, които се извисяват от стеблото, подобно на качулка. Оттук идва и другото име на билката аконит – монашеска качулка или самакитка. Древните гърци са използвали листата на билката като отрова, поради наличието на много силна токсична субстанция в листата й. Прилагана в много ниски дози билката предизвиква умствено и физическо седиране, както и провокира възпалителни реакции в различни тъканни зони на тялото. По тази причината билката аконит се предписва от съвременните хомеопати като универсално средство за седиране на емоционално лабилни хора, неспокойни или агресивни пациенти. Също така действа на принципа на анксиолитиците, тоест твърде изплашени хора след травма, при стрес или хора със силни болки и неконтролируема жажда, може да повлияе състоянието и да въведе психологичното състояние на мозъка в равновесие. Има медицинско приложение при следните показания: висока температура, слънчево изгаряне, слънчев удар, невралгии, лицеви парализи, безпокойство, безсъние, сърцебиене, високо кръвно налягане. Има болковъзпиращо, антиревматично и хомеопатично действие. Случай на вителиго и пристъпи на паника, замъглено виждане.

Цялото растение е отровно, затова го наричат "растителен арсеник. В корена и в незрелите семена на растението се съдържат алкалоиди, най-вече аконитин. По своето въздействие той е съпоставим с отровата кураре. Смърт настъпва от 1 г растение или 0.5 мл настойка. Аконитинът може да предизвика тежко отравяне, съпроводено със световъртеж, потъмнение в очите, гърчове на крайниците, аритмия и дори летален изход, поради спиране на дишането.
Източник
Използвани са и текстове от книгата "Отровни растения и отравяния с тях на Д. Воденичаров и А. Петров
 
 
© е-списание МАРГАРИТА 2001-2016
При използване на материали от сайта позоваването на margaritta.dir.bg и активен линк е задължително.