НАЧАЛО
1 март 2017
 
  • ЗЕМЯ
  • НЕБЕ
  • ЗВЕЗДИ
  • ВРЕМЕ
  • ЧОВЕК
  • ПЪТ
  • КЛЮЧ
  • СЛОВО
 
                 
 
Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и
окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен
вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.
МАРТЕНИЦАТА - ЗДРАВЕ И НАДЕЖДА ЗА ВСЕКИ
Как се носи мартеница?

Жизнена и силна е народната традиция. И сега тя носи много радост и красота на народа ни, зарежда с енергия и надежда, дарява обич и закрила на млади и стари.

И до днес българите посрещат месец март закичени с мартеници от прeсукани червен и бял конец. Има и още старинни ритуали, изпълнявани някога в чест на 1 март. Семпла нишка от усукани заедно бял и червен конец - това е "класическата" мартеница, с която българите посрещат 1 март открай време. Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки. Ергените навремето връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка, а женените мъже - на глезена или я скътвали в пояса. Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, но непременно отляво. Докато невестите закичвали мартениците си отдясно. Съвременните градски жители завързват мартеници на своите домашни любимци. Но и това има своите корени в традицията. По селата открай време връзвали мартеници на шията, по рогата, опашките и краката на крави, овце и на други стопански животни. В първия мартенски ден окичвали с мартеници и най-важните женски вещи - тъкачния стан, хурката. На първи март дори плодните дръвчета в двора осъмвали с вързани на стеблото мартеници.

За съвременния българин мартеницата е преди всичко традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Но някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите сили" на отиващата си зима. На някои места я наричат "урочница", защото се вярвало, че предпазва от "лоши очи" и от уроки. От друга страна, обаче, червено-бялата нишка по магически път стимулира плодовитостта, според фолклорните представи. По-образно и метафорично звучи вярването, че мартениците развеселяват баба Марта. Така се нарича месец март в българския фолклор.

Баба Марта е пословична с капризния си нрав. Ако се развесели и усмихне, грейва слънце и става топло. Разсърди ли се старицата, докарва студ и сняг. За да я развеселят още повече, някога хората я посрещали и с прострени червени дрехи по стоборите, прозорците и вратите. В ранното първомартенско утро навън излизали само момите, защото тяхната хубост радвала баба Марта. На шега или сериозно, някога имало обичай дори да "женят" Марта за някой стар ерген или вдовец от селото. Ако след това времето се стопли, значи баба Марта е харесала жениха. Ако пък не го е одобрила, старицата се разсърдвала и зафучавала със снежни виелици. Другаде разказват, че тя си имала двама мъже - един любим и един омразен. Когато срещнела своя любимец, Марта се радвала и докарвала хубаво време. Когато срещнела другия си мъж, тя се разгневявала и връщала зимата.

Все така образно се обяснява и обичаят да се палят обредни огньове на 1 март. Казват, че с тях стоплят баба Марта в ранната пролет. Но ако се разшифрова първомартенската обредност, става ясно, че баба Марта всъщност е образ на пролетно-лятното слънце. Затова в някои райони наричали месец март "летник" и го смятали за начало на лятото в старите времена, когато деляли годината само на два сезона - зима и лято. Първомартенските обредни огньове "разпалват" и зареждат със сила новото слънце, според древните представи. А като отплата хората искат Марта да не ги "пърли" и изгаря през лятото.

По традиция мартеници се носят до Младенци - на 9 март или до Благовец - на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва
Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. И свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото. По-трудно изпълним за градските жители е обичаят мартеницата да се свали, когато видиш щъркел за първи път през пролетта. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре - сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве".
Румяна Панайотова
Източник: БНР
 
 
 
© е-списание МАРГАРИТА 2001-2017
При използване на материали от сайта позоваването на margaritta.dir.bg и активен линк е задължително.