|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово || архив ||
брой 8(15), 2002
   
Веднъж учениците на Айнщайн виждайки го да забива над вратата на лабораторията подкова, го попитали: — Професоре, нали ни казвахте, че не вярвате на суеверия?! — Да, но казват, че тя носи щастие даже на онези, които не вярват в нея - отговорил им той.
   Подковата е един от най-популярните символи на късмета. Смятало се, че щом конят е подкован, той е защитен от вещици (вярвали, че желязото ги прогонва) и зли духове. Освен това, подковата е и символ на плодородието. Това е свързано с формата й на полумесец.
   В християнството има една легенда за Дънстан, свещения покровител на ковачи и ювелири. Веднъж в неговата ковачница се появил дяволът и поискал подкова за копитото си. Дънстан познал дявола и започнал да го подковава толкова болезнено, че дяволът не изтърпял и започнал да моли за пощада. Дънстан го освободил само след като дяволът му обещал, че никога няма да се появява в място, където има подкова.

   На пръв поглед подковата е един по-скоро сухопътен талисман. Но се оказва, че за моряците тя също е от значение. Ако се забие подкова към мачтата, над вратата на каютата или под полубата, то късметът задължително ще помогне на кораба. Именно затова на мачтата на фрегатата на знаменития адмирал Нелсън също имало закачена подкова.

   Някои смятат, че щастие може да донесе само намерена, а не купена подкова и дори че подковата е желателно да бъде от задния крак на сива кобила. При това подковите се закачат по различен начин. Няма единно мнение по въпроса накъде трябва да бъде обърната тя. Руснаците я закачат обърната надолу. Много нации я закачат обърната нагоре — смята се, че тогава късметът няма да избяга (да се излее). А може да се закачи и в средно положение, тогава тя ще символизира буквата "С" - първата буква в името Христово (Christ).
   Подковата е общоприет талисман за Стрелците, чийто знак е свързан по особен начин с коня. И да не забравяме, че настоящата 2002 година е година на водния кон според източната астрология.
 
Дънстан се е родил през 909 г. в благородническо семейство югоизточно от Бристол, Англия. Роднина на саксонския кралски двор, той бил възпитан от ирландски монаси в своя роден град и дори се занимавал с изработването на камбани, органи и разпятия. Вследствие на интриги, загубил благоразположението на своя чичо крал Athelm и това го накарало да стане монах и свещеник на Гластонбъри. Там той живял в тясната си килия няколко години. При крал Едмънд през 945 г. станал настоятел, а за краля и по-късно и за неговия приемник — уважаван съветник. Но понeжe порицавал поредния крал Едвин за безнравстнетия му живот, трябвало да прекара две години в заточение във Фландрия. През 957 г. при крал Едгар той станал епископ в Worchester и през 961 г. архиепископ Кентърберийски като приемник на св. Одо. Папа Йоан ХІІ го издигнал в легат на Св. трон. Дънстан с успех се борил за подобряване на морала сред духовенството и народа, реформирал манастири и издействал синодално постановление, според което монасите от катедралните храмове да имат право да избират епископ. Духовенството трябвало да упражнява и някакъв занаят, за да може да наставлява народа и в това отношение. Дънстан имал голямо влияние върху крал Едвин и когато веднъж порицал краля за накаква постъпка, той приел това толкова присърце и показал искреното си разкаяние, че в продължение на 7 години не слагал короната си и основал женския манастир Shaftesbury. Дънстан умрял на 19.05 988г., а през 1012 част от мощите му били пренесени в Гластонбъри.
В икони изобразяват Дънстан като епископ, обкръжен от ангели (според легендата Дънстан видял ангели в своето видение и чул небесното им пеене. Той покровителствал църковното пеене и сам свирел на арфа); и с клещи (символ на неговите занаятчийски умения, особено при работа с метали (според легендата веднъж той щипнал носа на сатаната с клещи) Почитат Дънстан като покровител на златарите, ковачите, шлосерите и оръжейниците.

 


|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово || архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002