|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово || архив ||
брой 9(16), 2002
   Различните народи имат различни календарни системи. Християнските страни познават два календара - юлиански и грегориански. При тях летоброенето започва от раждането на Христос, въпреки че католическата, православната и арменските църкви приемат различни дати и празнуват Новата година в различни дни. В арабските страни летоброенето започва с бягството на Мохамед от Мека в Медина, което съвпада с 622 г. по европейския календар. Началото на китайското летоброене съвпада с 2637 година пр.Хр., японското - с 660 г. пр.Хр., индийското - с 3113 г. пр.Хр. За начални условно са приети дати, свързани с религиозни събития и вярвания. Еврейското летоброене започва от датата, призната от традицията за датата на сътворението на света.
Всички календари са основани на астрономическите явления - смяната на деня и нощта, при това изчисленията се правят по лунните фази или според въртенето на земята около слънцето и около оста си. В еврейския календар изчислението се води не от Рождество Христово, а от "сътворението на света". Той се основава на лунната година, заимствана от древния Вавилон, а не на слънчевата, дошла в Европа от Египет, с което също се отличава от християнския календар.
Лунният месец е равен на 29 дни и половина, лунната година е 354 дни (и няколко часа), докато слънчевата година е по-дълга от лунната с почти 11 дни и продължава 365 дни (и 1/4). За изравняване на лунния и слънчевия календар е била въведена високосна година от 13 месеца във всяка 3, 6, 8, 11, 14, 17 и 19 година на всеки 19-годишен, наречен малък календарен цикъл. Високосната година има два месеца АДАР. За по-просто пресмятане са въведени месеци от 29 и 30 дни. Денонощието е разделено на 24 часа. За календарна единица е приет периодът между две новолуния, равен на 29 дни.

Периодът от 1-и Нисан до 1-и Тишрей е еднакъв: 177 дни. Има три различни години: къса - 353 дни, нормална - 354 дни и пълна - 355 дни. В съответствие с това продължителността на високосните години е равна на 383, 384 и 385 дни.

235 лунни месеци са равни на 228 слънчеви и образуват 19 слънчеви години - по еврейския календар това се нарича "малък 19-годишен цикъл". Всеки цикъл се състои от 12 обикновени и 7 високосни години. Обикновената година има 12 месеца, а високосната - 13. Според еврейския календар денонощието е от вечер до вечер, от залез до залез слънце.

По този начин, вечерта на новолунието, когато се вижда лунния сърп, заедно със следващия ден е първият ден на месеца, пълнолунието е на 15-я ден от месеца. В петък вечерта, след залез слънце, с появяването на първите звезди, започва съботата. Празникът на съботата - шабат заавършва на следващия ден със залеза на слънцето. Както дните се групират в седмици, така и годините в библейските времена образували седемгодишни периоди: всяка седма година се смятала за година за почивка от полска работа; тогава се опрощавали и дълговете.

  Всеки месец в еврейския календар
има и свой зодиакален знак. От древни времена 12-те зодиакални знаци се означавали със символите на съзвездията: Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби, Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева. Дванадесетте зодиакални знаци били и емблеми на 12-те израилеви племена, чиито корени според библията са 12-те сина на Яков.

Първият месец на календарната година е Тишрей, който обикновено съвпада със септември, но понякога е и през октомври. Тишрей е винаги "пълен" месец, той има 30 дни. Неговият знак е Везни. Везните са били емблема на племето на Ефрем. Везните са символ на Съдния ден, когато се претеглят добрите и лошите постъпки на хората и символ на равносметката, която се прави в края на годината на прага на настъпващата нова година - Рош а-Шана.

Вторият календарен месец е Мархешван (или Хешван). Той обикновено отговаря на октомври и рядко на ноември, състои се от 29 или 30 дни. Неговият зодиакален знак е Скорпион - емблема на Манасиевото коляно. В Библията се казва, че през този месец е завършен строежът на Соломоновия храм. На 25 Хешван, преди 2500 години върналите се от вавилонския плен евреи се заселили в Самария.

Третият календарен месец на еврейската година е Кислев, което отговаря на ноември-декември и има 29 или 30 дни. Неговият зодиакален знак е Стрелец - емблема на племето на Вениамин.

Четвъртият месец е Тевет. Той отговаря на декември и има 29 дни. Неговият знак е Козирог - емблема на племето на Дан. На 10 Тевет през 589 г. Йерусалим бил обсаден от Наввуходоноср. тази война довела до гибелта на Първото царство и вавилонския плен.

Петият месец е Шват. Той отговаря на януари. Има 30 дни. Неговият знак е съзвездието Водолей, емблема на племето на Асир.

Адар е шестият месец, той има 29 дни, а през високосна година - 30. Обикновено отговаря на февруари,а когато годината е високосна - на януари. Неговият зодиакален знак е Риби, емблема на племето на Нефталим. Във високосна година има два месеца Адар - Адар алеф и Адар бет. Адар бет има 29 дни. През Адар бет се пренася и празнуването на Пурим. Според еврейската традиция седмият ден на Адар е денят на раждането и смъртта на Мойсей.

След Адар следва седмият месец - месецът на пролетта - Нисан, който отговаря на март или април. Той има 30 дни. Неговият зодиакален знак е съзвездието Овен, емблема е на племето на Юда.

Осмият месец е Ияр, той има 29 дни. Неговият знак е Телец, емблема на племето на Исахар.


Деветият календарен месец е Сиван с 30 дни. Знакът му е Близнаци, емблема е на племето на Завулон. През този месец евреите отбелязват Шавуот или Петдесятница. Както повечето еврейски празници и този има два аспекта: социален и духовен, свързан с Библията, станала основа на еврейската етика.

Десетият месец е Тамуз. той има 29 дни. неговият знак е Рак, емблема на племето на Рувим.


Единадесетият месец е Ав. Той има 30 дни, негов знак е Зодиакалният знак Лъв - емблема на Симеоновото племе. На 9 Ав се отбелязва денят в памет на двукратното падане на Йерусалим и разрушаването на Храма - от вавилонците през 586 год. пр.Хр. и от римляните - през 70 г. сл.Хр.

Последният дванадесети месец е Елул, който отговаря на август или септември и има 29 дни. Неговият зодиакален знак е Дева, емблема на племето на Гад.

Еврейските празници
през 5763 година
(2002-2003)
Еврейската година е изключително наситена със събития и празници. Весели и радостни дни. Тържествени и сериозни. Дни на траур, дни на размисъл, дни на спомени и надежди.
07/08.09. 2002
РОШ а ШАНА - еврейската нова година

В този ден в синагогите се четат особени молитви. На празничните трапези е прието да има ябълки и халва с мед като символ на предстоящата "сладка" година.
Рош а-Шана е празник на Сътворението на света, символ на това, че светът не е автономен е вечен конгломерат от звезди и плането, без общ смисъл и цел, хаос, в който и нашият живот е безцелен. Светът е сътворен по Божествена воля и провидение; всичко в него има смисъл и цел, включително и целият човешки живот и всяко действие поотделно. И човек е отговорен пред Бога, Който му е дал възможност да живее и съществува.
16.09. 2002
ЙОМ КИПУР- Съдния ден

Денят на Изкуплението - най-тържественият и важен празник в годината. Това е ден на покаяние и пост. По цялата страна спира работата и движението на превозни средства. Според традицията облеклото трябва да е бяло.
Божията доброта е в основата на този празник. Бог е отделил eдин ден в годината, за да може всеки да се разкае и изкупи греховете си. В този ден човек трябва да се отдалечи от всекидневния си живот и да посвети всички свои душевни сили на изповед и покаяние.
21/28.09.2002
СУКОТ - празник на шатрите
Този празник, който продължава 8 дни, напомня за скитанията на евреите след извеждането им от Египет. В памет на онези шатри, в които са живели техните предци по време на странстванията си в пустинята, около домовете си евреите издигат сукка (шатра). Това е и празник на есенното плодородие.
Шатрата е своеобразен символ на света и мира сред хората. Сукот е онзи желан миг, когато човек
седи умиротворен под своята лозница, без да изпитва тревога и страх. Много еврейски мислители наричат Сукот празник на човечността и подчертават универсалното
начало в неговите обреди.
сука
- превежда се като шатра, но всъщност означава всяко жилище, чийто покрив е от растения - клони, листа и др.
28.10.2002
СИМХАТ ТОРА - Радостта на Тора
В този ден в синагогите завършва годишният цикъл на четене на Тора (Петокнижието). Този празник не се споменава нито в Библията, нито в Талмуда. Възникнал е в Х - ХІ век сл.Хр.
Тора е разделена на 54 неделни глави. Делението въвели вавилонските мъдреци, живели през 600-1050 г. сл.Хр. Всяка събота в синагогите се чете една глава (понякога 2) и за една година се прочита цялата Тора. Четенето завършва винаги в един и същи ден във всички еврейски общности по света.
Симхат Тора е празник и за децата. Заповедите и обичаите на всички празници служат и за възпитание на децата в духа на юдаизма. На този ден на децата в синагогигете раздават флагчета и миниатюрни свитъци с Тора. След четенето децата получават сладкиши.
30.11. - 7.12.2002
ХАНУКÀ
Празник на светлината и радостта. Евреите отбелязват победата на своите предци - макавеите над елините, които се опитвали да заставят евреите да се откажат от своя Бог.
Според еврейските мъдреци през 8-те празнични дни не трябва да се пости и да се оплакват мъртвите.
18.01.2003
ТУ-БИ-ШВАТ - новата година на дърветата
В Тората е казано: "Когато влезете в страната, садете в нея плодоносни дървета". В този ден по целия Израел се засаждат нови гори.
На празничната трапеза присъстват седем вида плодове на израелската земя: пшеница, ръж, грозде, смокини, гранат, маслини и фурми

Традицията да се садят дървета в деня на Ту - би - шват идва от края на миналия век, когато започнали да пристигат първите заселници в Ерец-Израил. По това време страната била гола и безлюдна и с голям труд изхранвала чадата си. И те засадили евкалипти, пресушили блатата и засадили дървета, прекарали вода, отглеждали поля и овощни градини.
Да засадиш дърво - това е действие, чрез което човек подражава на Всевишния и се приближава до Него: както Всевишният е сътворил райската градина, така и човекът трябва да сади градини. Самата Тора също се уподобява на дърво.

18.03. 2003
ПУРИМ
Празник в памет на чудесното спасение на евреите от царица Естир в Персийското царство през V век пр. Хр. По време на Пурим на еврейските улици има весели шествия и карнавали. На този ден на децата е позволено да шумят в синагогите, а на мъжете не само е разрешено, но и дори и предписано да се напият. Традиционно се правят триъгълни банички с плънка от мак и мед.
17 - 23.04.2003
ПЕСАХ
Празник на свободата в памет на излизането на евреите от Египетското робство. Празник на пролетта. Начало на националната история на евреите.
В празничната вечер се събира цялото семейство около масата, за да прочетат пасхалния разказ (агада).
29.04.2003
Ден в памет на жертвите на Катастрофата и героизма
Ден в памет на 6 милиона евреи, загинали от фашисткия геноцид по време на Втората световна война. Отбелязва се в деня на избухването на въстанието във Варшавското гето.
6.05.2003
Ден в памет на падналите воини на Израел

Отбелязва се в навечерието на Деня на независимостта. Възпоменателен ден в памет на загиналите войници герои, на които страната дължи своето съществуване.
7.05.2003
Ден на Независимостта
На 5 ияр 5708 година (по еврейското летоброене) Националният Съвет провъзгласява създаването на държавата Израел. Еврейската държавност била възстановена след 19 века изгнания и страдания.
20.05.2003
Лаг ба-омер
Празникът е свързан с името на равина Акива и Шимон бар-Йохай. В този ден по цялата страна се разпалват огньове в памет на героите, борци за свободата и независимостта на Израел.
30.05.2003
Ден на Йерусалим
В този ден по време на Шестдневната война (1967 г.) била освободена източната част на древната столица на Израел, и градът бил обединен. Цар Давид направил Йерусалим столица на своето царство преди около 3 хиляди години.
6.06.2003
ШАВУОТ
Празникът отбелязва получаването на Тора от евреите. В този ден Мойсей получил на Синайската планина Закона, който евреите спазват и до ден днешен. С Шавуот се отбелязва и първия клас - празнува се новата реколта.
7.08.2003
ТИША БЕ - АВ - ден на скръб и траур

Трагичните събития, свързани с разрушаването на Първия (586 г. пр.Хр.) и Втория (70 г. сл.Хр.) Храм станали на 9-я ден от месеца ава. В този ден евреите постят, а в синагогите се чете Плачът на Еремия (Стария завет).

|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово || архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002