|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
брой 7(14), 2002
Ageratum
Antirrhinum
Calendula
Gazania
Iberis
Агератумът образува компактни храстовидни форми. Използва се преди всичко ниската форма на Ageratum houstonianum pumilum, която достига до 15-25 см. Цъфти със сини, бели и най-често светлолилави цветове.
Най-често се размножава чрез семена, които се засяват рано напролет или чрез разсад, но може да се размножава и чрез връхни резници, които се вкореняват лесно. Агератумът не е взискателен към почвата и местоположението. Расте добре в лека песъчлива почна.
Благодарение на симетричния си ръст е много подходящ за засаждане и в сандъчета на балкона. Добре понася пресаждане дори в период на пълен цъфтеж. Влаголюбив е и затова се нуждае от редовно поливане, особено ако расте на слънце.

Кученцата образуват богата зеленина, на височина достигат до 20-60 см. Цъфтят с всички цветове на дъгата с гроздовидни съцветия, които се отварят последователно.
Размножава се чрез семена, които се сеят февруари-март в сандъчета, а през май се засаждат на постоянно място в градината. Нуждае се от богата, рохкава пръст, обича слънчеви места, но расте добре и на полусянка.
Кученцата могат да се отглеждат и като двугодишно растение, но тогава семената се сеят през август, в лехи, после се пикират и на следващата година цъфтят още през април-май. Високите сортове се използват за рязан цвят, а средните и ниските - за цветни групи. Предпочитат се едноцветни сортове.
Като културно растение се отглежда от 1567 година. Известни са около 50 вида.

Благодарение на своята непретенциозност, невенът се среща много често по градините. Това тревисто, силно разклонено растение, с височина до 70 см, мощни корени и специфичен аромат цъфти от юни до настъпване на есенните студове. Издържа до -5°
Названието му произхожда от латинската дума "calendae" — първият ден на всеки месец. Светлолюбиво цвете, расте добре върху наторени почви, размножава се със семена, които се сеят преди зимата или рано напролет. За букети се използват цветовете на кичестия невен. Съчетава се добре с агератум, иберис, циния и други летни цветя със светли цветове.
Използва се и като билка, в козметичната и фармацевтичната промишленост.

Цветето е от сем. Астрови, наречено е в чест на Теодор от фон Газа — италиански свещеник, който превел трудовете на Аристотел и Теофраст. В Германия наричат цветето "Mittagsgold" ("Обедно злато"), защото съцветията на газанията се отварят около обяд и то само в слънчеви дни. Особенно прелестни са тъмните кръгове около тичинката на цвета. Цъфти обилно от юли до есенните слани, образува ниски розетки с височина 15-25 см. Светлолюбива и топлолюбива, сухоустойчива, газанията предпочита плодородни, леки почви. Семената се сеят през април-май. Цъфти след 80-100 дни след първите кълнове. Може да се отглежда не само в градината, но и на балкона, в различни съдове, в алпинеуми, добре понася градска среда. Подходящо цвете е и за аранжиране на гробни места.

Иберисите произхождат от Южна Европа и Западна Азия. Названието на цветето ни подсказва това - Иберия е старото име на Испания. Растението е от семейство Сложноцветни. Има много сортове, някои от които не надвишават 20 см. У нас най-често се срещат растения с лилави цветове, но има и с бели и тъмно лилави. Размножава се със семена, които покълват за около 8 дни. Може да се сее и предзимно. Цъфти обилно от юни в продължение два месеца, като образува гъсто разклонено храстче. Като културно растение се отглежда от 1596 г. Светлолюбиво и студоустойчиво цвете, но понася и шарена сянка, непретенциозно, много подходящо за бордюри, алпинеуми, в комбинация с яркооранжеви летни цветя — невени, рудбекия, тагетиси.

Ipomea
Gaillardia
Petunia
Portulaca
Rudbecia
Грамофончета са едногодишни, имат увивно стъбло и цъфтят през цялото лято. Семената им са зимоустойчиви и се самозасяват. Растенията нарастват бързо, имат тънки стъбла , които могат да се поддържат с нежни подпори, дори с канап или подобни на него материали.
С тези растения може да се формират т.нар. зелени завеси, т.е. да се засяват около оградата на източни и северни балкони и тераси, с което тези кътове стават уютни.
Грамофончетата не понасят разсаждане, затова трябва да се засяват направо на мястото, където ще цъфтят. За да се развият нормално, осигурете им широки съдове и богата почва — смес от градинска пръст, добре угнил оборски тор и малко пясък.
Цветето е наречено така по името на мецената на френското ботаническо дружество Гайар де Бондур (ХVІІІ век), член на парижката академия на науките.
Известни са над 25 вида.
Гайлардията произхожда от Централна и Северна Америка. Достига до 60-90 см на височина. Отглежда се като едногодишно растение. Размножава се чрез семена, които се сеят през март-април направо в градината. Покълва след 1-2 седмици. Цъфти от юли до есенните слани. Има и сортове, които се отглеждат като двугодишни растения. Предпочита открити сухи места, без излишна влага.

Петунията е едно невзискателно растение с обилен цъфтеж и ароматни цветове. Пренесено е от Америка, където е многогодишно растение. У нас тя понася леките студове, но се отглежда само като едногодишно цвете. За да цъфти обилно, откъсвайте върха на стъблата, когато те достигнат около 10 см, за да се предизвика разклоняване на растението. Едроцветната петуния дава по-малко цветове и е по-чувствителна при дъжд и вятър в сравнение с дребноцветната. Напоследък и у нас стана популярна кичестата каскадна петуния, която цъфти обилно с по-трайни цветове. Тази петуния не дава семена, а се размножава чрез вкореняване на клончета.
Всички петунии виреят добре в смес от градинска пръст, угнил оборски тор и малко пясък.
Калдъръмчето е пренесено от Централна Америка, където устоява срещу горещините и сушата благодарение на месестите си стъбла и листа. Пак по същата причина то расте у нас из каменливите настилки, откъдето идва и името му.
Вярно на природата си калдъръмчето изисква топлина и отваря цветовете си само при слънце. Тези му свойства го правят още по-ценно за тераси с южно и западно изложение, където слънцето грее най-силно. Неговите корени не са много дълбоки, поради което може да се отглежда и в по-плитки съдове. То има и още една особеност — семената му се самозасяват, презимуват в почвата и през пролетта покълнват.
Рудбекията е наречена така в чест на шведския ботаник и учител на Карл Линей — Олаф Рудбек.
Многогодишно растение с хоризонтално коренище, силно разклонено, достига височина до 60-90 см.
Цветето е светлолюбиво и сухоустойчиво, непретенциозно към почвата, но обича слънчеви места. Расте добре навсякъде. Размножава се чрез семена и чрез разделяне на коренището. Прецъфтелите съцветия следва да се отстраняват, за да се продължи цъфтежът.
Tagetes
Tropaeolum
Verbena
Zinnia
Mirabilis

Цветето е наречено така в чест на внука на бог Юпитера — Тагес (Tages), който се славел с красотата си и способността си да предсказва бъдещето. Произхожда от Америка, където расте от Аризона до Аржентина. Известни са над 30 вида.
Много малко летни цветя се отличават с такава невзискателност като тагетисите. Цветето не се нуждае от интензивна слънчева светлина, макар че максимална декоративност се достига на слънчеви места. Смятат ги за сухоустойчиви растения, но в началото се нуждаят от поливане, за не издребнеят цветовете им.
Размножават се чрез семена, които се сеят през април в студен парник или в открити лехи и сандъчета.
Много леко понася разсаждане, дори в цъфтящо състояние. Високите сортове се използват за цветни групи , а ниските - за засаждане в сандъчета по прозорци и балкони.

Латинското название на цветето произхожда от латинската дума "trophae" — малък трофей, заради шлемовидната форма на някои части на цвета и щитовидните й листа.
Латинката се отглежда толкова отдавна у нас, че ще се учудим на нейния американски произход. Пренесена е от Перу, където е многогодишно растение. У нас обаче и най-слабата слана я засяга и затова се отглежда като едногодишно растение. Семената й са едри, самозасяват се и презимуват добре. Не обича прекалено наторена почва, там латинката развива прекалено буйна листна маса и цъфти по-слабо. Обича равномерна влажност и полусянка. Има и катерливи сортове, чието стъбло достига до 4 м. Подхожда за украса на стени, огради, зидове, беседки, а ниските сортове - за бордюри и алеи.
Названието на цветето е от староримски произход "verbum" означава дума. Според Плиний растението се е използвало при жертвоприношения и клетви. Известни са около 250 вида, разпространени в тропиците и субтропиците на Америка. Многогодишни или едногодишни, тревисти или храстовидни, вербената цъфти през цялото лято с дребни, събрани в грозд цветчета. Градинските сортове са със стелещо се или изправено стъбло, има нови каскадни сортове, много подходящи за озеленяване на балкони и прозорци. Предпочита открити, слънчеви места, лека плодородна почва и умерено поливане. Размножава се чрез семена, които се сеят през февруари, за да се произведе навреме разсад. Семената прорастват бавно, на постоянно място се засаждат през май. Понасят лесно пресаждане по всяко време. Прецъфтелите съцветия се отрязват. Цветето е наречено така в чест на професора по медицина от Гьотинген Йохан Готлиб Цин, който го пренесъл в Европа от Централна Америка. Цинията е едногодишно растение, което се отглежда много често в нашите градини. Срещат се ниски (до 20 см), средно високи (30-40) и високи (75-80см) сортове. Цветовете й варират от 5 до 15 см в диаметър и са с разнообразна багра - бели, жълти, оланжеви, аленочервени, лилави, розови.
Цинията е бързорастящо растнеие, размножава се чрез семена и разсад. На постоянно място се засажда през май. Изисква открити, слънчеви места и добре наторени почви.
Засажда се самостоятелно или в комбинация с други цветя (тагетиси, астри, вербена), пред храсти. Отглежда се и за рязан цвят.

Названието на цветето идва от латинската дума "mirabilis" — удивителен. Това лятно цвете има разнообразни по багра цветове, които се отварят в следобедните часове, остават отворени през нощта и на следващото утро увяхват, затова народното й наименование е "нощна красавица" или още по интересното "съмни-мръкни". Родината на мирабилиса е Мексико. Цветето е светло- и топлолюбиво, понася засушаване, но при дълга суша спира да расте и не цъфти. Предпочита дълбоки, глинести почви, не понася кисели. Образува разкошни храстчета от 30 до 100 см високи и цъфти от края на юни до есента с разнообразни по багра цветове, единични или събрани по няколко по върховете на клончетата.

|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002