|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
брой 7(14), 2002
 Сладолед против стрес
Защо децата, пък и възрастните, обичат сладолед? Той великолепно сваля стреса. Млякото и сметаната съдържат триптофан — ефективен природен транквилант, който успокоява нервната система, повдига настроението, помага при безсъние. А що се отнася до шоколада, украсяващ любимото ни ледено удоволствие, то дълго време са смятали, че въздейства на мозъка подобно на наркотик. Откакто калифорнийският фармаколог Пианелли и колегите му откриха в какаовите зърна вещества, сходни с марихуаната лошата слава дълго време преследва шоколада и какаото. Но в края на миналата година група американски учени "реабилитира" шоколада: оказа се че концентрацията на онези злощастни съединения е твърде ниска, при това повечето от тях се разграждат в стомаха, без да стигнат до мозъка. Затова пък други изследователи намериха в шоколада вещество, сродно с андреналина. То повишава кръвното налягане, ускорява пулса и представлява природен стимулатор като кофеина.

 Историята на сладоледа е стара

Преди три хиляди години в домовете на богатите китайци са поднасяли изискан десерт - сладък сок от пресни плодове, смесен със сняг или лед. С такъв десерт са черпили и Александър Македонски по време на походите му в Персия и Индия. Хипократ е писал, че това лакомство "лекува вялост". Сладоледът покорява Европа благодарение на прославения венециански пътешественик Марко Поло, който донесъл рецептата за охладен шербет от Китай. В Италия той бързо става любимо блюдо в знатните домове. По-късно се научили да приготвят сладолед през цялата година, започнали да му добавят мляко, сметана, захар, аромати и дори цветя.

Истинският сметанов сладолед бил изобретен при Наполеон ІІІ. Страстта към сладоледа обхванала и немците и австрийците. Именно на австрийците им хрумнала идеята за шоколадовия сладолед. Италианците, с тяхното неизчерпаемо желание да смесват най-невероятни продукти, измислили сладоледа-асорти - с добавка на плодове, ядки, ликьор и парченца бисквити. В Америка рецептите за сладолед пристигнали с английските преселници.
През 1774 година доставчикът на хранителни стоки Филип Лензи (Phillip Lenzi) обявил в Ню-йоркските вестници, че е пристигнал току-що от Лондон и ще продава различни сладости, включително и сладолед. Доли Мадисън, жената на американския президент Джеймс Мадисън, поднесла сладолед на организирания бал по повод встъпването в длъжност на съпруга й през 1813 година.

Първото облекчение при производството на сладолед (ръчно, в голям съд ) направила Нанси Джонсон от Ню-Джърси, която през 1846 година измислила ръчния фризер. Това устройство все още е познато на мнозина. Въртейки ръчката на фризера, той разбърква съда със сладолед в слой от сол и лед, докато не се замрази сладоледената смес. Тъй като Нанси не проявила предвидливост да запатентова изобретението, нейното име липсва в патентните записи. Но фризерът все пак бил запатентован на 30 май 1848 година от господин Йонг, който все пак проявил учтивост и го записал като Патент на Джонсън за фризер за сладолед.

С изобретяването на хладилните машини през ХІХ век, били разработени и технологии за получаване и съхранение на лед. Сладоледът се разпространил широко. Именно тогава английският изобретател Томас Мастерс измислил машината за сладолед. През 1904 година в Сент-Луис се провела международна изложба на сладоледа, на която се демонстрирал първият автомат за вафлени кофички за сладолед. Така се появил сладоледът в кофички или фунийки, наричан "кифличката на ескимоса". След 4 години започнали да произвеждат и сладолед на клечка.

Якоб Фусел започнал серийно производство на сладолед в Северна Америка в Балтимор, Мериленд, през 1851 година , който днес е известен като бащата на американската сладоледена индустрия. Около 1926 година бил усъвършенстван първият успешно работещ фризер с непрекъснато действие, който позволил да започне масовото производство на този продукт.

Уйлям Нелсън произвел първата партида сладолед на Гледстоун авеню в Торонто през 1893 година и неговата компания произвеждала на това място сладолед приблизително 100 години.

В Канада първият производител на сладолед е сладкарят Томас Веб от Торонто през 1850 година.

Рецептите


Днес сладолед се произвежда в почти всички страни в света. В производството на сладолед се използват над 200 продукта, затова има и много сложни рецепти.
Според състава си сладоледът е:
  • сметанов — с не по-ниска от 10% масленост и 16% захар;
  • млечен — той трябва да бъде с 3,5-4% масленост и до 20% захар;
  • плодов — не съдържа мляко, а само натурални сокове, плодово пюре (20-30%) и захар (25-30%).
  • шоколадов — трябва да съдържа не по-малко от 6% шоколад или 2,5% какао;
  • орехов — с 6-10% орехи (ядки).

СЛАДОЛЕД С ПЛОДОВЕ И КАРАМЕЛ
За 4 порции: 175 гр захар, 400 гр меки плодове - ягоди, малини, банани, боровинки,
1 кутия сладолед
 •  Изсипете захарта в съд с дебело дъно и я залейте с вода, така че тя да покрие захарта.
На слаб огън разтопете захарта, а после увеличете котлона, за да закипи сиропът. Варете го 8-10 мин., без да разбърквате, докато не придобие златист цвят.
• През това време нарежете плодовете и ги разпределете в стъклени купички или чаши. Върху тях поставете по 2 топки сладолед. Можете да редувате плодове и сладолед.
• Когато карамелът стане светлокафяв, свалете го веднага от огъня и го разлейте в купичките.
Карамелът ще застине за няколко минути.

|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002