брой 6(13), 2002
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
 
   Това е едно от най-красивите наши растения, което може да се използва направо като градинско цвете. Среща се рядко и главно по южните склонове на предпланините. Образува по няколко стъбла с почти еднаква височина (90см), които завършват с голям грозд от цветове с форма на разперена пеперуда.

    Баграта на цветовете е бяла, розова или червена. Те отделят голямо количество етерично масло, което така насища въздуха, че ако в горещ, слънчев ден се поднесе запалена клечка кибрит към растението, въздухът около него може да избухне в пламък и се отделя черен дим. Растението при това изобщо
не страда. За жалост миризмата на маслото не е приятна и росенът може да се нарече цвете за гледане, но не и за мирисане. Той цъфти през юни-юли и е превъзходен за вилните градини. Не е взискателен към почвата, стига тя да е отцедлива.
  Размножава се чрез семена, разделяне на храста и с резници. Растенията, отгледани от семена цъфтят едва след втората година. Разделянето на храста се прави през есента или рано напролет. На едно място може да расте 8-10 години.

   Казват, че именно за това растение става дума в Стария завет, наречено "горящ храст, горяща къпина, неопалимая купина (рус.)", в който Бог Яхве се явил на Мойсей, пасящ овце в пустинята близо до планината Хорив.


   Когато Мойсей се приближил до храста, за да погледне откъде идва огънят и как гори, а не изгаря, от горящия храст Бог го повикал, призовавайки го да изведе израилтяните от Египет в Обетованата земя. И днес по тези места в Израел растат огромни храсталаци с росен.

   И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Мойсей погледна, и ето къпината гореше в огън, а не изгаряше. И Мойсей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
(Изход 3:2-3)   

В средновековната християнска иконография горящият, но неизгарящ храст символизира непорочноста на Дева Мария.

   Според народното поверие от росен самодивите вият венците си. Разпространен е обичаят ходене по росен, който се изпълнява срещу Спасовден. Болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитият росен. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.
   В съвременната народна медицина се използва коренът (Radix Dictamni), който се изважда в края на лятото.

|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002