брой 6(13), 2002
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
С цветовете на дъгата
Историята на една нетрадиционна символика

   
  Островърхият знак на Марс символизиращ мъжкото, а кръстът на Венера – женското начало са астрологични знаци, дошли при нас от древния Рим.
  През 70-те гей-общностите започнали да използват за свой символ преплетени два мъжки знака. Двойният женски знак също често се използвал от лесбийките, но някои феминистки организации го използвали и като символ на женската солидарност и отхвърляне на мъжките стандарти на моногамията. По това време се появяват и мъжки и женски символи, съединени в един пръстен, за да подчертаят общите цели на лесбийки и гейове. Този общ знак означавал и транссексуалност – стрела и кръст се съединявали в един пръстен.

  Астрологическият знак на Меркурий традиционно винаги е бил символ на транссексуалност. В гръцката митология Хермес (съответстващ на римския бог Меркурий в гръцката митология) и Афродита (богията на любовта) имали дете, което нарекли Хермафродитус. Името на детето, притежаващо и женски, и мъжки полови органи, дало наименованието на термина "хермафродит". Ритуалните поклонения на Афродита, наситени с висока сексуалност, включвали обреди на кастрация, хомосексуални отношения, трансвестизъм.

  Разноцветният флаг с всички цветове на дъгата e станал един от най-популярните символи на гейобщностите. Интернационалната символика на дъгата не е нова — дъгата е играла голяма роля в много митове и предания, имащи отношение към сексуалността, в Гърция, Америка, Африка и други култури.
  Гей-общностите започнали да използват разноцветния флаг през 1978 година, когато той се появил за първи път в Сан-Франциско на Gay and Lesbian Freedom Day Parade. Художникът Gilbert Baker, станал известен още по време на движенията на хипитата и на чернокожите за своите права, нарисувал разноцветния флаг в отговор на необходимостта от символ, който би могъл да се използва и в следващите години. Baker и 30 доброволци ушили ръчно и оцветили два огромни прототипа на флаг за парада. Върху тези знамена имало 8 ивици, всеки цвят представял един из компонентите на идеологията на гей-движението: яркорозовият – секс, червеният – живот, оранжевият – изцеление, жълтият – слънце, зеленият – природа, синьозеленият – изкуство, индигово синият – хармония и виолетовият – силата на духа. След една година вече имало нужда от масово производство на разноцветни знаменца за парада през 1979 година. Подчинявайки се на законите на бизнеса и търговията, розовият и синьозеленият цвят били премахнати от дизайна, а индигово синьото бил заменен със син цвят. Тази 6-цветна версия се разпространила от Сан-Франциско и в другите градове и скоро станала най-широко известният символ на гей прайда. Разноцветният флаг бил официално признат от Международният Конгрес на производителите на флагове. През 1994 година 10-те хиляди души на Ню-йоркския Stonewall 25 Parade понесли огромен флаг, широк 30 фута и с дължина 1 миля.

Знамето на победата над СПИН се различава от разноцветния гей-символ по една допълнителна черна ивица отдолу. Той бил предложен от една група от Сан-Франциско; черната ивица отдолу служи да напомня за онези, които са били покосени от болестта. Сержант Леонард Матлович, ветеран от Виетнам, умирайки от СПИН, предложил, когато бъде открито лекарството против неизлечимата болест, от всички флагове да бъдат отрязани черните ивици и церемониално изгорени във Вашингтон.

Розовият триъгълник и другите символи

   Розовият триъгълник е един из най-широко разпространенните и лесни за разпознаване символи на гей-движението. Розовият триъгълник възниква по време на Втората световна война и символизира спомена за трагедиите от онова време. Хората с хомосексуална ориентация са били само една от многобройните групи хора, подложени на изтребване от нацистския режим и за тях историята по-често премълчава или просто забравя.

   Историята на розовия триъгълник започва още преди Втората световна война, по времето на управлението на Хитлер. Параграф 175 от немския закон, забраняващ хомосексуалните отношения, бил поправен от Хитлер, който добавил и забрана на целувки, прегръдки и хомосексуални фантазии. Признатите за виновни по този закон, а те били през периода 1937 -1939 година 25 хиляди души, били изпратени в затвора, а след това и в концентрационните лагери. Със заповед били подложени на стерилизация, и често пъти тя се осъществавала чрез кастрация. През 1942 година наказанието за хомосексуализъм било вече смъртно. Всеки затворник в концлагера носел цветен триъгълник, обърнат с върха надолу, зашит за облеклото и показващ причината за пребиваването му в затвора, служил за определяне на положението на затворника в лагерната йерархия. Зеленият триъгълник означавал, че човекът, който го носи е осъден като обикновен престъпник, червеният посочвал, че затворникът е политически. Два жълти триъгълника, вплетени във формата на звездата на Давид, подсказвал, че това е еврей. Розов триъгълник бил предназначен за хомосексуалистите. Жълта звезда над розов триъгълник причислявала затворника към най-нисшата каста — гей от еврейска националност. Точният брой на затворниците хомосексуалисти през онези години не е извастен, но става дума за около 10 хиляди души. Дори след завършването на войната, гей-затворниците останали зад решетките — параграф 175 бил отменен в Западна Германия през 1969 година.

   През 70-те години розовият триъгълник станал лого на гей-движението, борещо се за правата си. Както розовият, и черният триъгълник идва от нацистска Германия. Независимо че лесбийките не били включени в параграф 175, забраняващ хомосексуализма, имало практика с черен триъгълник да отбелязват затворените с антисоциално поведение. Осъдените, носещи черен триъгълник били проститутки, лесбийки и други "антисоциални елементи". Също както розовият триъгълник станал исторически мъжки символ, черният триъгълник бил обявен от лесбийки и феминистки за техен символ на гордост и солидарност. Възможно е триъгълник с цвят бордо да се е използвал за маркиране на затворниците-травестити, но за това няма точви данни.
  
    През 1998 година Майкъл Пейдж представил за първи път трицветен флаг (розов, син и виолетов), създаден специално за всички общности на бисексуални хора
. Трите цвята символизират разположението към своя пол, противоположния и към двата пола едновременно.

  Не по-малко интересна е съдбата и на други символи, макар че те не са така известни като розовия триъгълник и многоцветния флаг.

  Символът ламбда изглежда най-противоречивият, в смисъла, с който се използва. За първи път ламбда е избрана в качеството си на гей-символ през 1970-те години от ню-йоркския алианс на гейактивистите. Тя станала символ на разширението на движението за свобода на гей-общностите. През 1974 година ламбда била утвърдена от Международния конгрес за правата на гейовете в Единбург, Шотландия. Ламбда станала международен символ на борбата за права на гейове и лесбийки. Но никой не може да даде обоснован отговор на въпроса защо именно ламбда е станала гей-знак. Някои казват, че тази гръцка буква е модифицирана в L (liberation). Други възразяват, настоявайки, че ламбда е взета от физиката и символизира енергията и волните с различна дължина (нима гей и лесбийки се намират на различни вълни?). Ламбда може също така да означава гей-движението като нещо общо по отношение към всяка негова част.
    Древнегръцките спартанци разглеждали ламбда в смисъл на единство, докато в същото време римляните са я описвали като "светлината на знанието, проникващо в тъмнината на безразличието". Древните гърци поставяли изображение на ламбда върху щитовете на спартанците, които се сражавали рамо до рамо с по-младите войни. Съществува теория, че спартанците са се борели по-свирепо, ако знаели, че техните любовници ги наблюдават или се бият редом до тях. Днес символът ламбда най-често означава гей- или лесбиобщност.

  Лабрис – това е двустранна брадва или чук, използван преди всичко в древността в Европа, Африка и Азия, в матриархалните общества като оръжие, и оръдие на труда. Именно двойната брадва е била символ на властта и олицетворение на мощта на царете на Минос - "първите европейци". Гръцките източници представят изображения на армията на амазонките, сражаващи се с брадви лабрис. Амазонките живеели, управлявани от две царици — едната от които ръководела армията и сраженията, а другата оставала да управлява градовете и хората. Амазонките били научени да бъдат жестоки и безпощадни на война, но тяхното общество било справедливо.
  Ще добавим, че лабрис е имал своето място и роля и в античната митология. Деметра, богинята на земята, използвала скиптър във формата на лабрис. Поклоненията на Деметра и Хеката (богинята на подземния свят) се асоциирали с лесбийски секс.
Днес лабрис – това е феминистски и лесбийски символ за сила и самодостатъчност.
 

|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002