брой 4(11), 2002


— Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище...
...В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълтоалени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволеста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
шибой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
 
 П.Р. СЛАВЕЙКОВ
   Българската градина — носим я дълбоко в душата си, с калдъръма, с мириса на росния здравец, с бодростта на бялото кокиче и момините сълзи, с гордия червен божур, нежните латинки, големите гергини, с пъстроцветните богородички и есенните димитровчета. Често не си даваме сметка за това, че ни липсва, че подсъзнателно търсим цветовете и уюта й.


   Градината — част от нашия дом, част от нашия живот, спомен, мечта или сън. Отваряме тежките дървени порти на старата къща и потъваме в друг, различен свят. Рози и цъфнал трендафил ни посрещат тържествено. От прозорците закачливо се усмихва мушкато. Чимшир — бухнал величествено ни води по каменната пътека към герана. Делви, притихнали в зелена щедрост, чакат плодородната есен.
 НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ,
КОИТО НОСЯТ ИМЕНА НА
ЦВЕТЯ, ХРАСТИ И ДЪРВЕТА,
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!


   Седнали под чардака, осъзнаваме колко много ни липсва тази градина в забързания ни живот. И колко много сме търсили онова единствено цъфнало цвете, което може да погали душата ни, да стопли очите ни. И под сянката на старото дърво в парка си спомняме аромата на цъфналата слива, после протягаме ръка към натежалия грозд от лозницата и вече усещаме сладостта на онази златножълта праскова, събрала цялото слънце на лятото.
   Кога за последен път душата ни се е отпуснала, забравяйки тревоги и проблеми, поглъщайки с очи багри, форми и ухания — толкова истински, толкова непреходни!
   
    Копривщица. Здравец. Трендафил. 
              Геран.
Лоза. Мушкато.
              
                Чимшир.
                   Вечност.
                     Мама.
                         България...        

Българската градина.
Нашата градина.
Да я запазим.
Да я открием!  
 

© списание «маргарита», 2001-2002