НАРОДЕН  КАЛЕНДАР: АПРИЛ
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
брой 4(11), 2002  
27 април — ЛАЗАРОВДЕН, ЛАЗАРИЦА, ЛАЗАРОВА СЪБОТА
   Според народните представи това е денят на нивите, пасбищата и горите; но също така е денят на възкресението на Лазар.
   Жените омесват питки и прекаждат обреден хляб — погача и чакат гости.
   Най-важен е обичаят лазаруване; в него участват само моми (момичета или подевки, от 8-9 до 16-17 години), които се наричат лазарки.
   На този ден те обикалят по къщите на дружини от по десетина човека. Във всеки дом изпълняват песни за всеки член от семейството, пожелавайки плодородие:
А бре, Бое, бело Бое,
тука ли си, дома ли си?
Я отваряй равни двори,
равни двори, чимшир порти,
да улезнат лазарици.
— Бог помага, равни двори!
— Дал Бог добро, лазарици!
   Стопаните им раздават от погачата с мед и плодове, за да има берекет. Даряват ги с яйца и дребни пари.
   Лазарките обикалят и засетите ниви, където също изпълняват песен - пожелание:
Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земня натегнало:
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.
   Някъде в шествията на лазарките участват булка и момък — едно малко момиче е облечено в сватбени дрехи, а по-голямото е с калпак и с мъжки дрехи. Те разиграват пантомимата за възкръсването на Лазар, комуто предстои женитба.
   На площада лазарките изиграват ритуалното си хоро, наречено буенец (буенек), хванати в дълга редица (разтворено хоро). На хорото се хващат само моми и се подреждат по ръст (бой): най-високата и най-възрастната мома е начело и се нарича боеница (или боенек). Тя държи в ръцете си тояга. По-възрастните моми са в невестински дрехи.
   В някои краища след обеда лазарките се събират за обичая надпяване на пръстените. Предварително всяка мома е оставила в общото менче свой знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето (или котелът) престоява през нощта под цъфнал трендафил. Предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък ще се омъжи. Обичаят е сходен с ладуването на Васильовден.
   За следващия ден — Връбница, още от вечерта се омесват к у к л и т.е. (обредни хлябове, прилични на човешки фигури). На този ден празнуват и именниците — Лазар, Лазарина.
Кукли с лазарски носии
с. Козичино — Бургаско
    В народните представи ясно личи сливането на езически и християнски елементи: възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с библейската история за възкръсването на Лазар.
   Обредните практики на Лазаровден ни дават основание да потърсим в тях връзката с древните култове към Богинята-майка, т.е. към пораждащото начало и затова обредността е женска, в нея участват само моми. Целта й е да осигури здраве и плодородие, да се предотврати суша и градушка. Момите, участвали в лазаруването, не са застрашени да бъдат "грабнати от змей" и следователно биха могли да изпълнят функциите си за продължаването на рода.
   Шествието, ритуалното обикаляне на домовете и песните - благопожелания имат характер на вербална магия, целяща щастие и берекет. В същото време момите доказват зрелостта си и възможностите си за създаване на семейство чрез ритуала "булка и момък" и обличането на невестински дрехи.
   Ритуалният танц — буенецът, също подсказва със своите елементи социализиращия си характер — хорото е отворено, момите са подредени строго по възраст и са в редица, т.е. те се представят в обществото, те са отворени за социума, подканвайки момците за избор.
   Надпяването на пръстените има сватбена насоченост и неговият гадателски аспект е свързан с преходния момент, когато постепенно психофизическият хаос на индивида трябва да се трансформира в семеен космос.
   Богослужението на Лазаровден се отличава с необикновена проникновеност и значимост. Евангелието от Йоана разказва как през последните дни на своя живот Христос е възкресил мъртвия Лазар, брата на Марта и Мария от Витания.

  " Тогава, откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше. А подир това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
   И тъй, като дойде Иисус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
А Витания беше близо до Ерусалима, колкото петнадесет стадии; и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брата им. Марта, прочее, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
    Мария, като дойде там, гдето беше Иисус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. Иисус като я видя , че плаче, разтъжи се в духа си и се смути. И рече: Где го положихте? Като тъжеше в себе си, Иисус дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея привален камък.
   Казва Иисус: Отместете камъка. И подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Като каза това извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
   Умрелият излезе, с ръце и нозе, повити в саван. Иисус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
   Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Иисус, повярваха в Него.
   А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, гдето беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
   Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.
   Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Иисуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото." (Евангелие от Йоана (глави 11-12)
   Именно след възкресението на Лазар първосвещенниците и фарисеите вземат окончателното решение да убият Иисуса. Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.
ПРАВОСЛАВЕН  КАЛЕНДАР
—— 2002 ——
АПРИЛ
1
понеделник
Преп. Мария Египетска.
Свщмчк Аврамий Български
2
вторник
Преп. Тит Чудотворец
3
сряда
Преп. Никита Мидийски (Прежд. лит.)
4
четвъртък
Преп.Йосиф Песнописец и
Георги от Малея
Свщмчк Никита Серски
5
петък
Мчци Теодул и Агатопод (Прежд. лит.) (Малко повечерие с Богородичен акатист - 3 статия)
6
събота
*Успение на св.Методий Славянобългарски.
Св. Евтихий, патр. Цариградски.
Мчци Тимотей и Диоген Македонски (Злат. лит.)
7
неделя

† 3 Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна
Преп. Георги, еп. Митилински (Васил. лит.)

8
понеделник
Св.апостоли Иродион, Агав, Руф
9
вторник
Мчк Евпсихий
10
сряда
Мчци Терентий и Помпий (Прежд. лит.)
11
четвъртък
Свщмчк Антип, еп.Пергамски
12
петък
Преп. Василий изповедник, епископ Парийски (Прежд. лит.) (Малко повечерие с Богородичен акатист - 4 статия)
13
събота
Свщмчк Артемон, презвитер Лаодикийски (Злат. лит.)
14
неделя
4 Неделя на Великия пост – преп.Иоан Лествичник
Св. Мартин Изповедник, папа Римски (Васил. лит.)
15
понеделник
Св. апостоли Аристарх, Пуд и Трофим
16
вторник
Мчци девици Агапия, Ирина и Хиония
17
сряда
Преп. Симеон Персийски и Акакий Мелитински (Малко повечерие с целия канон на св. Андрей Критски)
18
четвъртък
Преп. Йоан. Мчк Виктор (Прежд. лит.)
19
петък
Преп. Йоан Ветхопещерник (Прежд. лит.)(Малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист)
20
събота
Преп. Теодор Трихина (Злат. лит.)
21
неделя
† 5 Неделя на Великия пост – преп.Мария Египетска
Свщмчци Януарий и Теодор Пергийски (Васил. лит.)
22
понеделник
Преп. Теодор Сикеот
23
вторник
Мчца Александра.
Мчк Лазар Български
24
сряда
Мчк Сава Стратилат (Прежд. лит.)
25
четвъртък
*Св. ап. и евангелист Марк
26
петък

Свщмчк Василий, еп. Амасийски
(Прежд. лит.)

27
събота
*Лазаровден.
Свщмчк Симеон, брат Господен по плът (Злат. лит.)
28
неделя
† 6 Неделя на Великия пост – Връбница - Цветница (Всичко на празника) (Злат. лит.) (Вечерта последование на Жениха) (Разрешава се риба)
29
понеделник

* Велики понеделник
Св. 9 мчци в Кизик.
Преп. Мемнон Чудотворец
(Прежд.лит.) (Вечерта последование на Жениха)

30
вторник
* Велики вторник.
* Св.ап.Иаков Заведеев (Прежд. лит.) (Вечерта последование на Жениха)
Възкресението на Лазар
28 АПРИЛ — ВРЪБНИЦА, ЦВЕТНИЦА, ЦВЕТОНОСНА НЕДЕЛЯ, КУКЛИНДЕН
  Това е празникът на цветята и цъфтежа.
  Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие.
   Лазарувалите предният ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла). Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица (или бухалка) и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за кумица. На връщане от реката момите пеят:
Напред, напред, кумице, лазаре,
напред ти се паднало...
напред са ти дворове.
Кумицата завежда цялата дружина в дома си, където се гощават и пеят песни предимно с любовна тематика (копнеж, надежди, съдба в брака); някои от песните са свързани и с представите за змея: така завършва обичаят кумичене.
   В знак на уважение пред кумицата останалите моми мълчат в нейно присъствие чак до Великден (говеене), когато отиват с червени яйца у дома при своята кумица, за да я поздравят по обичая. На отиване и връщане от реката се пеят песни .
   На този ден празнуват всички жени и мъже, които носят имена на цветя, дървета и други растения. С осветени в църквата върбови клонки се правят венчета и се украсяват вратите на домонете, кошери, кошари. Домакините си връзват клонки на кръста за здраве.
  Обредността на  Цветница е неделима част от цялостния Великденски празничен цикъл, поради това е и своеобразно продължение на Лазаровден.
   Обредните песни, които изпълняват момите, рисуват една метафорична картина, в която змеят — господар на подземното царство, държи заключени водите (т.е. благата, плодородието). Затова в тези песни се изразява желанието и необходимостта от отключване със златен ключ на зимници и хамбари. Това е основният мотив, метафора за победата над студа, мрака, знак, символ на оплождането, на пробуждането за нов живот на земята.
   Така песните повтарят ритуалния смисъл на действията и потвърждават аграрната идея, заложена в обредността. Изхвърлянето на върбовите венци (или куклите) се осмисля като очистителен акт (и победа над зимата, хтоноса-змея). Вредоносните въздействия са ликвидирани, а момите участнички в обреда, са преминали своята социализация и са готови за създаване на семейство. Ритуалното мълчание през Страстната седмица (след Цветница) също подсказва "сватбения" елемент в празничността: единствено младите булки говеят, пристъпвайки прага на новия си дом.
    На този ден, главно в североизточна България се извършват и поминални обреди, свързани с вярването, че на Връбница “разпускат умрелите”, т.е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, прекадяват и преливат гробовете на своите родственици и след това забиват клончета от върбата до гробните паметници.
   Обичаите на Лазаровден и Цветница са своеобразно женско съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.
28 април - 6 Неделя на Великия пост – Връбница - Цветница

икона от 15 век, Атон
Вход Господен в Йерусалим
Икона от ХVІ век, Атон

   Една седмица преди Великден, Църквата отбелязва тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на юдейската Пасха и Неговите страдания на Кръста. Христос влиза на младо осле (магаренце), тълпата го приветства с "Осанна на Сина Давидов!", с дрехите си и палмови клонки застилат пътя му. Така евреите посрещали царете и победителите. И само след няколко дни, същите тези хора, тържествено и възторжено посрещащи Христос, ще викат на Пилат: "Разпни го!" и ще произнесат страшното проклятие над своя народ: "Кръвта му да бъде на нас и на чадата ни!" (Матея 25:27).
 
Църквата приема, че вход Господен в Йерусалим означава символично Второто пришествие на Христос. В своето Първо Пришествие Той се е явил пред човечеството като Изкупител и Спасител, а във Второто ще дойде като Цар на Света и Съдия.
   Празникът е един от дванадесетте велики църковни празници. Въпреки строгия великденски пост, на трапезата се разрешава риба. На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки (които заменят палмовите клони — вайи), сякаш отново посрещат своя Спасител.
Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло.  
   Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица.
  Думата "страст" в по-стари времена от съществуването на нашия език е означавала "мъка, страдание". Всички дни от Страстната седмица получават определението "Велики", а всички дни от първата седмица на Възкресението - определението "Светли".
  През последната, Страстната седмица е прието особено строго да се спазва Великия пост.

   А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
А множествата, които вървяха пред Него, и коите идеха изподире, викаха казвайки: Осанна на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното име! Осанна във висините!
И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи;
Матея 21:8-10
 
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002